Ако бях облак /Bir Bulut Olsam/ - тема 3

И в еп. 8 продължават терзанията на Мустафа Булут. Присъствието на Асие му е непоносимо. Сцената, в която тя се опитва да му почисти раните, е направо взривоопасна. Усещам близостта на Мустафа, копнежа на Асие, въздухът е зареден със сексуално напрежение...и накрая "Не те желая!" На това се вика присъствие! Да създадеш атмосфера, да предадеш емоцията.
Любовта на Мустафа към Яшар е много силна. Дори това, че Яшар отиде при неговия враг, доктора, не разгневи Мустафа. Нищо не може да го накара да повиши тон, да се разгневи срещу брат си. А и брат му го обича. Забелязахте ли репликата на Яшар, когато Мустафа каза, че не иска детето. "Че какво ти е на теб?" За другите може да е луд, болен, избухлив, безсрамник, но за Яшар си е неговия брат, с добро сърце.
Интересно е как всеки реагира на новината за бременността на Асие. Тя самата черпи сила и увереност и се изправя смело срещу Мустафа.
Майка му го заплашва. че ако удари жена си, ще прокълне и майчиното си мляко.
Нарин се страхува за душата на Мустафа, да не си сложи голям грях пред Бога. мисли за невинното бебе.
Мустафа страда "За какво ми е дете, което не е от Нарин?"
и се страхува "Нима на света не му е достатъчен един Мустафа Булут?"

В кабинета на доктора ме порази играта на Асие - само в очите й видяхме как от радост и надежда тя изведнъж разбра какво става и загуби и радост, и надежда.

Още една реплика не мога да подмина - "Когато съм била с теб, никога не съм спала, Мустафа". Тези думи ясно показват, че Нарин никога не е спокойна до Мустафа, винаги е нащрек. Означава, че се страхува и му няма доверие. В съня си човек е безпомощен, оставя се в ръцете на този, който е до него. Не случайно съпрузите спят в едно легло - символ на близост, не само физическа, но и духовна. Нарин никога не е чувствала такава близост с Мустафа.

Сердар и МБ живеят сякаш в различни измерения, всеки вижда действителността по свой начин. Никой не може да убеди Сердар, че не държат Нарин насила в конака и не й оказват натиск заради делото. в същото време, МБ се интересува само от Нарин. Ако ще и светът да се срути върху него, той мисли не за делото, не за затвора и как да се измъкне, а за Нарин. Когато тя го оневини с показанията си, очите му се насълзиха от щастие. Не щастие, че е свободен, а щастие, че Нарин го е защитила.

Самата Нарин е загадка за Сердар, той не разбира нейната мотивация и почва да ревнува. "Аз не освободих Мустафа, а себе си."

Струва ми се, че във всяко семейство при подобна ситуация, ще възникне омраза и вражда. От показанията на Нарин зависи свободата на Мустафа. Яшар беше готов да обвини брат си. Дурие помоли Нарин, но нищо повече. Никой не е съвсем чист и всеки има трески за дялане, но не може да се отрече, че въпреки всичко си остават семейство. Два противникови лагера в едно семейство, това ми прави силно впечатление.

"Мустафа, не умирай!" Това е постоянното й чувство за вина. Все се случват лоши неща, и тя все си мисли, че е виновна. А не иска Мустафа да умре заради нея. Така че този вик не е страх да го загуби, а страх, че отново се случва нещо лошо по нейна вина.

Изминаха 10 епизода от началото, Нарин все мълчи, а Мустафа макар и буен, е под властта на баща си. Сега и Нарин, и Мустафа започват да се изплъзват от подчинение. Той отначало подмолно, а после открито застава срещу баща си, но не за да се дистанцира от мръсните му сделки, както прави Яшар, а за да има коз в борбата за Нарин.
Нарин става все по-смела, директно заплашва Асие. Любовта ли й дава смелост, или смелостта я води към любовта?
Интересно, че Нарин не се радва на любовните си трепети.В молитвите си моли Бог да изтрие Сердар от сънищата й, да изчезнат пеперудите...За нея любовта не е право на щастие, право на избор, не е извор на радост, а само усложнение, пречка. В борбата си за оцеляване тя пренебрегва силата на любовта.

Сердар аби за първи път забрави професионалния си дълг, изгони пациента.
Предложи на Нарин помощта си, но не се престраши да предложи и любовта си. По-късно вечерта, когато отиде в конака, беше вече решен да й каже това другото, "башка" за което тя го попита и той не се реши да каже. Но...закъсня!

Сцената с "пускам я" е много болезнена. Асил, Яшар, та дори и Аслан, бяха в потрес. Да не дава Господ на никой да наблюдава страданията на свой близък, както те гледаха Мустафа! Усмивката на Нарин озари лицето й заради Мустафа, защото той освободи душата си от един грях. Така я разбирам. Не е нито от радост, нито злорадство.

Нарин не е виновна, че не обича Мустафа, а той не е виновен, че обича. Грехът е в това, което прави заради любовта си, и Нарин го казва - Знам, че ме отвлече, още докато бях ученичка. Знам, че ме връзваше с верига. Знам, че ме пращаше в минното поле, за да умра. Знам, че стреля в мен.

Здравейте, ще ви споделя как почувствах еп. 13  Smile

Напрежение в конака. Асие се измъчва. Сехер й съчувства съвсем по човешки.

Мустафа с приятеля си обикаля къщата на Инджи. "Страх ги е. Очакват ме".

Разговорът в градината дава отговор на много въпроси. Съвсем ясно е вече, че между Сердар и Нарин има любов, но...Нарин е сгодена, а утре е сватбата. Колкото и силна да е болката, не са готови на безразсъдни постъпки, нито да наранят други хора. Примиряват се с реалността. В този разговор силно си проличава, че са възпитавани в различни светове. Нарин не си дава сметка за силата на чувствата, тя се лъже, че може да ги пропъди и да живее така, както смята, че трябва.
Ние с вас сме расли с убеждението, че да се стремиш към щастие е наше естествено право. За Нарин щастието и любовта са нещо далечно, някакви нереални екстри. Тя казва: "Така е писано. Бог ще ни дари търпение, с което да преодолеем всичко това". Сердар плаче, безсилен, закъснял е, отива си неговата любима, губи я.

Сцената вижда Хатун. Тя дори когато не говори, само с очи, показва разбиране и мъдрост. Проговаря : "Не убивай любовта!" За съжаление, Нарин не я слуша, въобразява си, че "пеперудите ще отлетят".

На следващия ден, вече в булчинската рокля, Нарин отново има разговор със Сердар, по телефона. "Аз не разбирам самия себе си". Ако правилно съм разбрала, тези думи обясняват закъснението на Сердар. Той е живял и работил по целия свят, много е пътувал, има широк мироглед. Пристига в Гюзелюрт и намира порядки от Средновековието. Негови са думите

Тук е центърът на самотата и отчуждението. Тук има господари и роби. Такива, които убиват, и такива, които умират. Има и такива, готови да сведат глава, за да останат живи. Има ли тук справедливост? Не. Нарин прилича на крехка клонка. Тя се бори за живота си на жена на място, където насилието е общоприето. На място, където е заобиколена само от мъже. Тя кротко чака тяхното решение, дали ще живее, или ще умре. Със ситни крачки върви напред. Приела е тази несправедлива съдба, само за да не пострада семейството й. Приела е насилието на съпруга си Мустафа като своя съдба. Единственият й подслон са нейните молитви. Разтваря сърцето си единствено пред високите облаци.
Гюзелюрт е обграден от минни полета. Млади, стари, жени, деца – всички те живеят с мините. Живеят със смъртта. Нашата задача е да изчистим терена от мините. Но как да изчистим мините, които са в сърцата на хората и могат всеки момент да избухнат? Може ли съвестта да се излекува, без да останат белези?

Със сигурност не е очаквал точно тук да срещне своята сродна душа. Освен това съзнателно се стреми да не се намесва, за да не предизвика беди. И освен това Нарин не е просто момиче от този край, а с много сложна съдба и преследвана от Мустафа. Разбираеми са колебанията и съмненията на доктора.
Продължавам с разговора по телефона. Нарин казва "Откакто те познавам, ти си част от моето щастие. Бих искала и аз да бъда същото за теб". Дискретно, мило, без гръмки думи, искрено любовно обяснение!

Нейната молитва към Бог минути преди бракосъчетанието: "Помогни ми да забравя доктора. Излекувай нараненото ми от любов сърце! Вкарай в него любов към мъжа ми. Боже, не ме засрамвай пред този добър човек".

В тази серия Аслан доби човешки облик: "Ще ме умориш, Мустафа. Ще ме умориш"

Асие взе да поумнява "Като ме сгодяваше, трябваше да мислиш". Обича Мустафа, тревожи се за него "Искам мъжа си! Мъжа си!"

Всички останали герои бяха под силно напрежение. Драматични събития и сложни морални въпроси, но никой не пожела смъртта на Мустафа. Макар че извърши престъпление, и тези, които го търсиха, се опитаха да запазят живота му.

В края на епизода всики гледаха смъртта в очите. Мустафа тръгна през минното поле, без страх, щом Нарин е с него. Нарин коленичи за последна молитва. Когато свърши и видя пистолета в ръката на мустафа, беше сигурна, че ще умре.
Аслан и Яшар изживяваха ужаса да загубят син и брат. Докторът мислеше, че Мустафа ще убие Нарин. Всички виждаха смъртта и я приемаха или се бореха с нея. Сердар заповяда стрелба срещу Мустафа. Аслан се хвърли върху него, запази го с тялото си. Колко колебание имаше в очите на Нарин, въпреки всичко не можеше да остави Мустафа прострелян.

Нямаше истинска съпротива у Нарин, защото и тя е жив човек и понякога й свършват силите, изпада в отчаяние. Колко изтърпя, колко се бори, върна се от оня свят, направи планове да се отскубне, и пак не успя! Замина за Истанбул, омъжи се, отлече я. На нея й се струпа наведнъж прекалено много - загуби Сердар и си наложи да го забрави, омъжи се за мъж, когото не обича, чувства се отговорна и засрамена пред Харун, Инджи, Сердар, всички които й помагаха. Добавете безпокойството за майка, баща, срама да я дърпат от колата пред очите на хората, да я влачат към хеликоптера, после пеша, на ръце, пред Асил...тя го преживява всичко това, уморена е и отчаяна! Аз приемам, че това беше нейният предел. Тя загуби вярата си, че ще се избави от Мустафа, че е възможен друг живот, че може да спаси себе си и семейството си. Ако използваме съвременен език, изпадна в депресия.

Мустафа прекрачи невидимата граница, остави баща и майка, семейство, приятели, земята си, и тръгна след мечтата си да бъде с Нарин.

Мустафа не мисли за смърт. Той смята, че слага начало на съвместния им живот. Изправил се е срещу целия свят, за да изгради своя рай. Всичко би успял, само Нарин да е с него. Затова иска да е негова.

На другия ден, когато вижда, че ги преследват по суша и от въздуха, когато мисли, че докторът иска да го убие, тогава вече тръгва към смъртта, но отново с Нарин. За мен е чудо, че стои спокоен под куршумите, но не безпокои Нарин в молитвата й. Чака я да свърши, за да тръгнат заедно на сигурна смърт.
От страх за живота на Мустафа се мятат в ужас Яшар и Аслан. Аслан се хвърли към сина си, за да не стрелят по него, а не за да не стреля самият Мустафа. Защото беше много вероятно да убият Мустафа - престъпник, беглец, с изваден пистолет при това.

Цитати, които обясняват поведението на Нарин:

Сердар: "Нарин прилича на крехка клонка. Тя се бори за живота си на жена на място, където насилието е общоприето. На място, където е заобиколена само от мъже. Тя кротко чака тяхното решение, дали ще живее, или ще умре. Със ситни крачки върви напред. Приела е тази несправедлива съдба, само за да не пострада семейството й. Приела е насилието на съпруга си Мустафа като своя съдба. "

Нарин: "Това е животът, който ми е даден".

                                      ОГЪН / FIRE - rozadiva3

За мен няма значение грешна ли е любовта на МБ, и светец да е, важното е, че е отхвърлен! Любов!!! Идва и не пита. Само наблюдавайте как се чувства Нарин със Сердар, и ще разберете. Приемете го най-после Сердар, той е мъжът за Нарин. Не му търсете недостатъци като под вола теле. Не той наказа МБ, а съдът. Харун търси отмъщение, Сердар търси справедливост. Понеже я няма в Гюзелюрт, той потърси други пътища, но в нито един момент не е бил във властта на лична омраза, винаги постъпваше като лекар и цивилизован човек, който не приема закона на джунглата. Във всеки един момент мислеше за доброто на Нарин. Гузна съвест няма, но усетих съчувствие. Той сякаш се ядосваше на себе си, че въпреки всичко му пука за Мустафа, но в никакъв случай не бих го определила като гузна съвест.

Ако любовта на МБ е изпепеляващ огън, то любовта на Сердар е тиха жертва. Коя искате за себе си, няма значение. Опитвам се да бъда обективна. Какви са причините Мустафа да стигне дотук, също няма значение. Престъплението си е престъпление.

Защо обвинявате Нарин? Нейните сили и търпение да не са безгранични?!
И без да съм лекар, като гледам еп. 13 и 14, виждам, че тя е в шок и следва тежка депресия, опит за самоубийство. В това състояние, без подкрепата на близките, от които крие,  и без специализирана помощ, тя успява да се държи изправена и дори да помага на другите. Помага и на Мустафа, този, който според нейните думи, я хвърли "в ада".

Думите на Нарин, които помагат да я разберем:

Когато завърших молитвата си, Мустафа се срути на земята. Беше ранен. Д-р Сердар се появи пред мен като ангел. Хвана ме и ме качи в хеликоптера. След това ни заведоха в болницата, Мустафа за операция, мен за преглед. Мислеха, че са ме спасили. Знаех какво ще ме сполети, ако преживея това. Живот, завинаги белязан от Мустафа. А пред мен един брак, който дори още не е започнал, а вече е опръскан с кръв.

Всичко, което Асие ми наговори. По-добре да бях умряла!
Харун ме заведе на някакъв ужасен преглед. Никога няма да му простя това! Каква е моята вина?

Всичко, което доктор Сердар ми каза, целеше малко да ме успокои..Каза ми да гледам напред. Но той не знаеше, че за това няма успокоение, нито примирение. Съдбата пожела така.

Моята младост и мечти бяха натъпкани в чувал за смет. Запалих своето минало на фона на езана.

Искаше да ме види. Дори не го погледнах.

Излезе като осъден. Този път ще изтърпи заслуженото наказание. Изпратиха го в болница за душевно болни, нека си плати за всичко, което ми причини. Какво друго ми остана?

Здрав човек не бива да се държи в психиатрична клиника. Да, Мустафа не е луд. Но отклонения определено имаше. Нарин беше мания, а пък това, което каза на лекарката при приемането в клиниката, за страх от отравяне и агент, който го преследва, си е чиста параноя. Пак казвам, не мога да коментирам лечението, но във филма няма и май-малък намек за непрофесионални и враждебни намерения спрямо МБ от страна на лекарите. Самият Сердар му помагаше също, не остана безучастен.

Драма в клиниката - Мустафа изпада в състояние на унес, не познава никого. Отказва храна, вода, лекарства. Не коментирам начина на лечение, само гледам филма. Няма намек за професионална некомпетентност, нито за намерения да се навреди на пациента. Лекуват го и се тревожат за него. Лекарят споделя, че и без лекарствата, Мустафа се е откъснал от света и това е най-големият проблем. Съветва близките да го посещават често.
Мустафа, затворен в клиниката, осъден да бъде далеч от Нарин, се отказва от живота. В неговото съзнание остава само един спомен - Нарин.
Близките му са в ужас и веднага обвиняват Аслан - доктора, Асие - Нарин.

Много показателна за характера и намеренията на Сердар е сцената, когато Алиаскер и Махмутпаша се радват, че Мустафа си е получил заслуженото. Докторът ги прекъсва "Да оздравее и да излезе! Друго не ни интересува!" У него няма злорадство. Намеренията му са били да спре безумствата му, да го върне към нормален живот.

Драма в конака - Дурие продължава да се бунтува, а Аслан губи търпение, не е свикнал да не му се слуша думата, да контролират и оценяват поведението му.
Странно ми е приятелството между Гюленгюл и Асие, не разбирам какво ги свързва. Но Асие, въпреки лошотията си, е добра приятелка. Проницателна ли е, или просто силно вярва в бъдещето, но казва "Мустафа ще бъде най-добрият баща на света."

Драма в дома на Нарин и Харун. Виждаме, че Нарин е потънала в тиха скръб, вехне и с никого не споделя. Ще ви помоля, момичета, да си кажете мнението за отношенията на Нарин и Харун. Според мен, в началото Нарин е травмирана от отвличането, освен това не прощава на Харун за прегледа. После няма как да не е разбрала, че е бременна. Няма намерение да легне с Харун и да го излъже за детето, значи е сложила кръст на брака си. Разбрала е, че е обречен. Затова мълчи и не иска да пътува с мъжа си. Той обаче губи търпение и я изнасилва, и тази нова травма я довежда до самоубийство. Отново Сердар я спасява.
Ще кажа няколко думи за тази любов. Обикновено, искаме да се покажем в най-добра светлина пред човека, когото обичаме. Като се почне от дрехите и грима, до амбициите да се докажем в нещо, винаги се стремим да дадем най-доброто от себе си. Сердар видя Нарин в най-тежките й моменти, когато тя беше простреляна, припаднала, на въжето. Видя я омъжена за друг, бременна, родилка, в отчаяние и истерия. Въпреки това тя си остана най-прекрасната жена за него, той беше неизменно до нея. Но, като приятел. Не си позволи и един жест на близост. Стремеше се да й помага, не да й усложнява живота.

В конака на Инджи - там са приютени страховете на Нарин, там се крие напрежението на Сердар, притесненията на Хатун.
"Сърцето трябва да е широко, не къщата."
В конака идва нов човек - Зилан, като домашна помощница. В нейно лице виждаме мъдростта на народа. Макар и млада, Зилан има способността да чете в сърцата на хората. В този еп. тя казва "Човешките мечти не свършват"

Ибо и Сехер, кой ви е по-симпатичен? На мен Сехер. И двамата виждат какво става в конака, лъжите, измените, интригите, но Ибо стои настрани. Неговият морал позволява да кара Аслан при любовницата, при танкерите. Сехер има позиция и изразява своите симпатии и антипатии. Успява да запази своя морал и достойнство, макар че е слугиня и мълчаливо изпълнява заповеди.

Нарин си сложи примката. Беше в такова дълбока безизходица и отчаяние, че дори гласът на доктора не я върна към живота. Той за сетен път я спаси, а тя отново попита "Защо ме спаси?"
Трогателен жест - тя хвана ръката му, успокои се и заспа.

Харун се държи все едно нищо не се е случило. остави пари като примерен съпруг, обажда се по телефона "как си, джанъм", върна се с букет. Нямам думи! Какво излезе от "добрия човек"!

Милия Мустафа, изградил стена около себе си, запазил в съзнанието си само Нарин. Не помни майка, баща, брат, жена, приятели, но помни Нарин.
Асие разбира, че "Заради Нарин, Мустафа си загуби ума. Това значи, че само тя може да му го върне."
Обаче съзнават греха си към Нарин и никой не смее да поиска това от нея. Яшар моли доктора за съдействие.
"Ако той забрави Нарин, няма да си спомни даже за себе си. И аз съм на същото мнение като вас. И аз казвам да оставим нарин. Но той е мой брат. Видях го, ако извадим Нарин от съзнанието му, от него нищо няма да остане."
След разговора с Яшар, Сердар говори с лекуващия лекар на Мустафа, който казва, че в действителност той осъзнава много неща. "В подобна ситуация, някакво събитие би отключило процеса на оздравяване. Нещо, което го свързва с живота, някаква константа. Свързано е с нещо, което крие дълбоко в себе си, което не е споделил с никого. От всичко може да се откаже и да се затвори в себе си, но трябва да има нещо, от което не може - някаква вещ, миг, човек. "
Следва разговор и с Дурие "Единственото лекарство за мен е Мустафа да е добре."

Тези три срещи карат Сердар да сподели пред всички какво искат от Нарин. Той единствен знае какво тя е преживяла, и въпреки това, поставя въпроса за Мустафа. Това показва колко е отговорен и загрижен, трогнат от мъката на близките.

Асие отива при Хатун, защото не смее да моли Нарин. Нейните думи и сълзи карат Нарин да се замисли "Ти имаш съвест. Не ни оставяй в мрака."
Нарин се колебае, разпитва Сердар. Казва "Да беше забравил само мене, нищо от това нямаше да се случи."

В клиниката Мустафа продължава да е в същото състояние. Навсякъде е с новия си приятел Шахан. Този болен има удивителни прозрения "Никой не е умрял от електрошок. Умира се от самота. Умира се, когато няма радост."

Когато идва Нарин, казва за нея "Този поглед изгаря душата, а не я наранява."

Силно впечатление ми направи Асие. Тя наистина обикна мъжа си, забрави сметките си, забрави гордостта си. Прие, че може би цял живот ще го гледа отстрани, няма да спечели сърцето му, но въпреки това е готова да го гледа, винаги да бъде до него.

За сцената с Мустафа и Нарин оставам безмълвна. Само мога да кажа поклон на творците, които ни даряват силата на своя талант!

Искам да продължа с думите на доктора от началото на еп. 16:

За Мустафа Булут започна процес на изтърпяване на наказанието. Ще си понесе наказанието за цялото зло, което причини на Нарин. Надявам се, че след това ще оздравее и няма да нанася вреди и да създава проблеми както на себе си, така и на околните.
Между другото, той отказа всякакъв вид лечение и се затвори в себе си. Под въздействието на лекарствата вече не разпознава никой. Семейството на Мустафа обвини мен за неговото състояние. Освен това, ме нападнаха, сякаш аз бях виновен за всичко. Семейството му упорито отказва да приеме фактите. Сега искат помощ от Нарин. Опитват се да окажат натиск върху съвестта й.
Нарин беше толкова отчаяна, че се опита да посегне на себе си. Умираше. Докато свалях примката от шията й, обещах, че няма да я оставя в този огън.
Отидох при Мустафа и го погледнах право в очите. Не ме позна. Майка му Дурие не можа да издържи и легна болна. Асие е бременна и безпомощна. Очакват аз да им помогна. Как бих могъл да убедя Нарин? Тази млада жена преживя цялата възможна болка вече. И Асие дойде. Загърби цялата си гордост и омраза и коленичи, молейки за помощ. Умоляваше.
Ще може ли Нарин да измъкне Мустафа от бездната, в която е пропаднал? Нейното ранено сърце и тяло...ще издържи ли тоя товар?

Заболя ме за Сердар и се хвърлих да го защитавам. Направих си труда да намеря разговора на Аслан с доктора и Дияр на делото. Вижда се съвсем ясно, че защитата е акцентирала върху психическата нестабилност на Мустафа и пада в собствения си капан.

- Знаете положението на Мустафа, д-р Иляз...Каквото и да правим, трябва да го задържим тук до делото.
- Ще го уредим по някакъв начин.
- А после една дълга епикриза. Ти знаеш. Нещо такова, човекът не е за подобно наказание...Разбираш ме, нали?
- Ще намерим решение, кмете.

Дияр на делото:
- Г-н съдия, прегледахме подробно доклада, който ни предостави защитата. Според доклада, Мустафа Булут не подлежи на наказателна отговорност. Ако вземем предвид досегашното поведение на същия и всичко, което е преживял, и ние бихме имали същата позиция. Уверени сме, че този човек страда от психическа нестабилност. Затова предлагаме Мустафа Булут да бъде настанен в болница за душевни и психични разстройства, да бъде под наблюдение от специалисти и при необходимост, да бъде подложен на лечение.

Нарин и Мустафа на пейката, отново в две различни реалности. Сблъсък, когато той с трогателен колеблив жест докосва ръката й.
"Повече няма да ти позволя да съипваш живота ми! Тук си, за да намериш нов път за себе си. Мисли за детето си, мисли за семейството си! Не мисли за мен! Изтрий ме, все едно ме няма."

Това е трагедията, че ако Мустафа изтрие Нарин, губи душата си, губи живота си. Жестока реалност за него, жестока и за нея.

Идва Харун и прави скандал. Той захвърля от себе си лустрото на образование и възпитание, и лъсва истинският Харун - ограничен, тираничен, агресивен.
"Писна ми от твоята доброта и съвест!"
Запитах се има ли право Сердар да се намесва и да защити Нарин, не е ли това недопустимо за тамошните порядки?
Но видях, че и Яшар се намеси без колебание.
Отдавна ми прави добро впечатление комендантът Мурат. Цяло чудо е, че той, докато изпълнява задълженията си да налага ред, успява да съхрани приятелски отношения с хората, не се дистанцира от тях. И той даде силен отпор на Харун

Tрябваше ли Мустафа да влезе в психиатрия? Докторът беше обвиняван, също и жестоките остарели методи на лечение.

За пръв път ми хрумва, навярно след прочита на Ваня Жекова, че всъщност, психиатрията е самият Живот. Когато не живеем правилно, в синхрон с обществените и човешки закони, Животът е този, който ни научава, само че обикновено неговите уроци са жестоки. Така си обяснявам и влизането в клиника на Мустафа, успял да наруши много закони, и употребата на електрошок - жестоката регулация на Живота.  (продължавам да разчитам символите в АБО)

еп. 17
Направиха ми впечатление думите на Нарин "Ако имах свое дете, то щеше да ми е утеха в този ад, в който се намирах."
Дотогава не бях забелязала, Нарин да копнее за дете. Тя дори мисълта за любимия мъж гонеше от себе си. Навярно раждането на Нар е пробудило тези чувства у нея.
Изненада ме и Аслан. Той ми е много противен, мислех, че само разговорът с Мустафа в Дара разкрива някаква човещина у него. Обаче има и други моменти, в които се държи топло и бащински. Разговорът в клиниката след раждането на Нар е такъв момент. (Страхувам се, че ако продължа да повтарям сериите на АБО, накрая ще харесам нещо и у Бахар, а това вече ще е прекалено)
Аслан най-после получи прегръдка от сина си. "Нима човек може да се нарадва на детето си?"

Имаше интересен разговор на Мустафа с доктора, преди изписването. Нарин отново спаси Мустафа, беше го подготвила как да отговаря на въпросите, за да внуши на лекарите, че се е отървал от натрапчивите си мисли. Наистина най-чистата жена на света е Нарин! Колко изтърпя от Мустафа, но не направи нищо срещу съвестта си, за да го накаже и да се спаси от неговото преследване.
И Мустафа Булут се завърна! Излезе от съда в целия си блясък! Красив, арогантен, предизвикателен! И...със същите мисли в главата, от които няма излекуване.
"Имам още сметки за оправяне и много думи, които трябва да бъдат изречени."

На нападките на Харун, Сердар отговори "Мустафа има право да оправи онова, което съсипа." Не виждам у доктора злоба, отмъстителност, някаква амбиция да накаже Мустафа, да докаже своето превъзходство на всяка цена.

Мустафа се прибра в конака с детето на ръце. Не разбрах защо не прегърна майка си и баща си, веднага си отиде в стаята. Но пък като излезе, беше много мил с всички, набързо уреди сватбата на брат си и тръгна. Естествено, при Нарин. В неговите очи - топлина, радост, че я вижда. В нейните - твърдост, студенина. тежки думи му изрече. Радостта в очите му се смени с болка. А Нарин даде воля на отчаянието си.

Мустафа отиде да излее натрупания гняв пред Сердар. "Благодари му" за безсънните нощи и електрошоковете, на което Сердар отговори "Виновен за това си самият ти."
Мустафа отправи заплахи, каза "ще те погреба и тюрбе ще ти построя". Като знаем какво се случва в еп. 29, виждам с удивление какъв дълъг път е изминал Мустафа в своето мислене.

Боят с Харун ми хареса. Не съм кръвожадна, но те двама бяха като петли, като подивели мъжкари, и това ми е смешно - мъже, диваци!

Асие загуби надежда, че Мустафа ще влезе в правия път. Не си затваря устата дори пред свекървата, опасна Асие!

Яшар успокоява Нарин. Тя хем иска да се отърве от Мустафа, хем се измъчва дали не носи и тя някаква вина. Съвестта й е много чувствителна. Отчаянието й е много дълбоко.
"Знам си аз. Това никога няма да свърши. Мустафа няма да ме остави на мира."

Накрая нещо, което ме разсмя - Бахар казва на Аслан, че без него се чувства "като сираче."
Е, с какъв акъл мъжете вярват на подобни думи?

Мустафа страда, но крие мъката си, прави се на еркек, бие се, заплашва. Излиза от ареста, не знае накъде да поеме. Там, където го чакат, не иска да отиде. Там, където иска, не го чакат...
Вижда Бахар. Защо отново се "омърси" с нея? Първият път имаше конкретно намерение да отмъсти на баща си, а сега? Следва добре заснета гореща сцена. Жестовете на Мустафа - крака с обувка, побутването с два пръста, отдръпването от целувките на Бахар - показват пренебрежение, да не кажа презрение. Изпречи му се на пътя, "забърса я" и я забрави.

В конака приготвят стаята, в която бяха с Нарин, за бъдещите младоженци. Мустафа е толкова любящ и предан брат, че откъсна от сърцето си най-скъпия спомен и го подари на Яшар. "Вие променете съдбата на тая стая, братко. Бъдете щастливи!"

Тихата непреклонност на Нарин вбесява Харун, но и го задържа на разстояние. Сякаш има невидим зид между тях. Стигат до решение да се разведат.

Мустафа се впуска в подготовка на сватбата. Толкова е обаятелен, енергичен, любяш, предан. С цялото си сърце иска брат му да е щастлив и да получи най-хубавата сватба, както заслужава.
Тържеството е пищно, красиво, богато. Мустафа не сваля очи от Нарин "Ето го моето слънце." Обаче и Сердар не изпуска от очи Мустафа. Аслан също следи да не се стигне до спречкване.

На сватбата звучи същата музика, както на сватбата на Нарин и Харун. Само че тогава имаше очи, пълни с мъка. Сега младоженците са щастливи, а тъжните очи търсят своето слънце.
Все пак двата лъва се срещат. Мустафа демонстрира сила, в очите му святкат предизвикателни огънчета. Отново е заплашителен. "Страхът е хубаво нещо. Държи човека буден."

Много е красив Мустафа. Има огън в него, който привлича.

Бахар пя на сватбата на Яшар. Безочието на Аслан мина всякакви граници.

Нарин припадна. В болницата ме трогна сердар. Видя колко е притеснен Харун, забрави себе си за кой ли път. "Здравословното състояние на Нарин не може да понесе такъв натиск. Прекалено я притискаш. Момичето живее с куршум в главата. Знаеш ли, че това е истинско чудо? Трябваше отдавна да бъде оперирана. Щом отидете в Соке, в университета Еге имам приятел хирург. Ще ви помогне."
Сердар мисли само как да помогне на Нарин, да улесни объркания й живот. Получава неочакван отговор "Тя няма да дойде с мен. Не иска. Ще се развеждаме."