Ако бях облак /Bir Bulut Olsam/ - тема 3

Сватбата свърши, гостите се разотиват. Мустафа е доволен, весел, закачлив, шегува се с приятелите си "Нашите задачи бяха дотук, Асил. Оттук нататък да му мисли младоженецът." Многозначителен поглед, усмивка, огънчета в очите!
Само след минута разбира за припадъка на Нарин и всичко се срива - гневен изблик, тревога.

В болницата - новината е неочаквана. Харун се беше предал, говореше за развод, изведнъж - бащинство. Представям си какъв потрес изживява в този момент Сердар, за минута остана безмълвен, после каза "Иди при нея, да не е сама."
За мен любовта на Сердар не е по-малко силна от тази на Мустафа, само че не е така ярка.
Любов - жертва.

В конака младоженците си легнаха сковани от смущение, страх и неопитност. Много са сладки, но се питам реално ли е това, което ни показват, не е ли прекалено акцентиране върху чистотата на турските младежи?

Красиви кадри - през прозореца се вижда Асие до детското кошче, пее приспивна песен. Тъжна е, притихнала, кротка като мадона. Внушават ни, че майчинството и любовта пречистват лошотията на Асие.

Доктор Сердар плаче самотен в дъжда. Много е нещастен, много съжалява, много е влюбен. И самотен. С нито един човек не може да сподели чувствата си - тежко бреме.

Много ми е мил Мустафа, същевременно забавен, в ролята на брачен консултант. Smile
Искрена тревога и загриженост, че брат му е прецакал първата си брачна нощ. Откровен по братски, обаче и деликатен е Мустафа, започва отдалече с въпроси за сватбата и после - директно "Как мина първата брачна нощ?"
Споделя с Яшар съкровени чувства, говори му за много интимни преживявания, за своята единствена нощ под звездите...и после му казва това, което го мъчи "Нарин е бременна. А ако детето е мое?"
Според мен, Мустафа няма колебания как да постъпи. Ако Нарин носи неговото дете, на никого няма да ги даде. Неговите съмнения са дали детето е негово?

Двамата братя след мъжкия разговор се връщат в конака и Мустафа изпраща Яшар с думите "Остави ме мене...Не бъди като мене, иди при любимата си Гюл и гледай нея."
Съвет, даден от дълбините на душата, много изстрадан.

Асие е наистина добра приятелка. Влиза при Гюленгюл със закуската, весела, закачлива "Какво направи на момчето, че е избягало?"
Като вижда сълзите на приятелката си, успокоява я, шегува се над себе си.

Мустафа гледа след брат си с много топлина в очите, вижда Асие и веднага се променя, става суров и заплашителен "Не заразявай със своето коварство тази жена като ангел."
Асие обаче не си глътва езика, гледа го предизвикателно, държи се самоуверено.
Вече сме отбелязали, че Мустафа го привличат чистите души, добрите хора. Те имат власт над него и печелят уважението му. Обаче ако Асие беше такава, щеше ли да го спечели? Чудя се. Защото въпреки че не я обича, тя успя да привлече вниманието му именно с "лудостта "си, с това, че е крайна в чувствата си.

В конака на Инджи Сердар лежи с висока температура. Нарин влиза в стаята му, дава му супа, остава насаме с него. За нейното консервативно възпитание и средата, това ми се струва странно, но от друга страна, Нарин вече показа, че не чувства никаква бариера между себе си и доктор Сердар, изпитва пълно доверие.
Много интересен разговор водят - малко думи, много подтекст.
1. "Смяташ че съм силен ли, Нарин? А не си ли?"
2. От половин дума Сердар разбира за какво мисли Нарин. "Моля те, не взимай прибързани решения. Няма да понеса мъката ти след това."
3. "Първо ми казаха, че съм младо момиче. После ми казаха, че съм невеста. Сега ми казват, че ще бъда майка. А аз нищо не съм преживяла. Единственото, което си спомням, е детството ми. Нищо друго нямам. Какво да правя?"
Ограбена съдба!

Любовта на доктора даде на Нарин живот в буквален и преносен смисъл. Даде й това, което не е имала - да бъде невеста, майка, да бъде жена и личност.

Виждам Мустафа притихнал и смирен пред съдбата, с една вълнуваща мисъл "Ами ако детето е мое?" Стъписан, объркан, но и в плен на спомени и мечти.

Пред огъня - спомени, единствената нощ в живота му с любимата жена. В същото време е неспокоен, съвестта му го мъчи - "Нарани ме, Мустафа, и то толкова пъти."

Мустафа допуска, че детето може да е негово, не е сигурен в това. Когато Яшар каза "честито да им е", Мустафа не можа да повярва на ушите си, как може така спокойно да приема новината. Бременността на Нарин за него е кръстопът - или няма да я отстъпи, или завинаги ще се махне от пътя й. Заради тези съмнения разпита Сехер, заради тях отвлече Нарин и я попита "Това наше бебе ли е, Нарин?"

еп. 19

Мустафа с изкривено от мъка лице споделя пред брат си "Бебето на Нарин. Не е мое."
Яшар след него "Чок шюкюр!"
Да плачеш ли, да се смееш ли! И двамата са прави, всеки със своята истина.

На пазара, когато Мустафа позна бижуто на Нарин и хукна, а Бахар с недоумение попита "Какво пък казах сега?" Муко: "Каза Нарин."

Думите на Сердар, когато изпрати Нарин в първия й работен ден "Ти всичко правиш хубаво, Нарин. На всичко, което докоснеш, вдъхваш любов. Тогава всичко става по-красиво."
Така говори само човек, който обича. С очите на Меджнун.

Сафие на преглед при доктора. Милата, няма кой да й разтрие рамото, с големи и силни ръце! 

Мустафа усеща, че губи контрол над Нарин, и това го изкарва от равновесие. Губи почва под краката си. Не че иска да я командва, иска да е близо, а тя се отдалечава. Нарин тихо, без думи, взима курс към самостоятелност. Поема живота си в свои ръце. Много е трудно, но и радостно, вълнуващо, ново за нея.

Мустафа отново прекрачи всякакви граници в стремежа си да я спре. Отначало отиде при фабриканта да се спазарят, после отиде със заплахи, накрая го преби.

Затвори кабинета на доктора. Никак не е прав Мустафа, заслепен е от силните си чувства на любов и на омраза. Специално внимание на Асил - приятел, верен до гроб. Много порядъчен и разумен мъж, самият той никога не би постъпил като Мустафа, но въпреки това го подкрепя безрезервно, помага му и в най-рисковите начинания. Как сладко казва "Мусто, кардешим!"

Сцената на пазара е уникална. Чу се гласът на Нарин силно, категорично, на всеослушание. Насред пазара, който е синоним на Агората или на Народното събрание. "Няма да си играеш с хляба ми! Няма да мълча! Махни си вече ръцете от мен! Не се страхувам от теб, Мустафа Булут!"
Е, може би точно такъв силен изблик му трябваше на Мустафа - силен глас, който да заглуши неговия собствен, да го накара да чуе не само своето сърце, но и гласа на Нарин. И Мустафа го чу, и се замисли, и се усъмни в себе си.
"Аз лош човек ли съм, Асил?"

АБО - еп. 20 в моите разбирания

Сцената на пазара е уникална. Чу се гласът на Нарин силно, категорично, на всеослушание. Насред пазара, който е синоним на Агората или на Народното събрание. "Няма да си играеш с хляба ми! Няма да мълча! Махни си вече ръцете от мен! Не се страхувам от теб, Мустафа Булут!"
Е, може би точно такъв силен изблик му трябваше на Мустафа - силен глас, който да заглуши неговия собствен, да го накара да чуе не само своето сърце, но и гласа на Нарин. И Мустафа го чу, и се замисли, и се усъмни в себе си. "Аз лош човек ли съм, Асил?"
Гласът на Нарин събуди съвестта му и за да овладее нервите си, се докара до физическо изтощение.

Асил обаче не отговори директно на въпроса. Верният приятел обича Мустафа, но също така вижда грешките му, дори се опитва да го държи в правия път, но...

Нарин получава болки, кървене. Взима Рамо и отива при доктора. Мисля си, че за момиче с консервативно възпитание, е голяма смелост да отиде на преглед. Нарин има безгранично доверие на Сердар. Сподели му страховете си, сподели му и най-голямата си тайна.
Сердар без никакво колебание отвори запечатания си кабинет, за да прегледа Нарин. Обеща да не казва на никого за бебето.

Нарин започна седяща стачка. Намери своя начин да протестира срещу несправедливото уволнение. Отказа и помощта на Сердар. Реши, че сама ще се справи, че ще поеме отговорност за себе си и за своето семейство.
Сердар освен че винаги е помагал и като лекар, и като приятел, сега разбира, че трябва да не се намесва, да изчака Нарин сама да реши проблема. казва и на майка си
"Не я съжалявай повече. Уважавай я."

Постепенно работничките се присъединяват към Нарин, протестът се разширява. Много ми допада репликата към Ведат, който пита:"Чакаш си. Нещо промени ли се?" а Нарин отговаря "Аз се промених."


Най-смешното е, че Мустафа се радва на нейната упоритост "Инат...инат...какъв инат. Виж ти." Говори с възхищение за Нарин.
Ведат "Жените я подкрепят. Струва ми се, че има стачка."
Мустафа "Не е невъзможно. Нарин може и това да направи."

На Асил наистина не му е лесно, но заради това го харесвам - в трудни ситуации попада, но успява хем да бъде предан приятел, хем да не върви срещу съвестта си.

Сафие е не само колоритен образ, остроумна и хаплива. Тя има чувство за справедливост и е добра съседка и приятелка.

Дурие е достойна за възхищение. Много добре съзнава зависимостта си, но въпреки това защитава своята чест и достойнство. Прекрасно предадени емоции от актрисата - съмнения, подозрения, гняв, отвращение, желание да се убеди с очите си, потрес от видяното. Сякаш целия й дългогодишен брак се срути пред погледа й като хартиена къщичка, изчезнаха любовта, доверието, трудът, грижите...и тя отиде при синовете си. Сигурна, че може да е изоставена от съпруга си, но "нейните два ястреба" никога няма да я изоставят, ще я подкрепят. В тази сцена Яшар и Мустафа не се представиха по най-добрия начин. Майка им ги потърси, за да сподели и да получи разбиране, а те не можаха да заемат твърда позиция - успокой се, нека първо поговорим...Дурие си тръгна огорчена.
След нея двамата братя си говорят, Яшар си признава грешката "Винаги се налагаме."

Трогателна раздяла на Дурие с малкия син и семейството. Дори Асие намери ласкави думи за нея.

Обаче следващата сцена ми е много забавна. Мустафа навиква двете снахи, как са могли да пуснат Дурие да си тръгне. Гюленгюл и Асие стоят като наказани ученички, обаче Гюленгюл навела глава и стиснала ръце, Асие наперена, че и отговаря! Много са различни двечките.

Дурие намери подслон при Нарин, Хатун и Фатма. И друг път съм писала, че се възхищавам на морала на тези хора. Да си припомним само какво преживяха, колко пъти бяха една срещу друга. Последният случай - убийството на Кадир. Въпреки това, заживяха заедно по най-естествен начин - без злорадство, без натяквания.

За мен започват няколко "женски" серии. В къщата на Нарин заживяват 4 жени със сложни съдби и взаимоотношения. Там има и драматични, и забавни сцени. В конака също остават предимно жени. Докато мъжете могат да излязат, защото имат работа или не им се стои вкъщи, жените няма къде да се дянат - там са и водят своята война с различни средства - от "на нож" до чишкането в басейна.

Пак ще обърна внимание на Сехер, много я харесвам. Във всеки един момент си личи нейното отношение към хора и събития. Как само посрещна Дурие! Притеснена, смутена, загрижена. Дори пред Аслан не сведе поглед. Намери начин да се погрижи за вещите на Дурие, да не ги пипа Бахар. Дори си позволи малко отмъщение, като разля чая й.
В разговора с Ибо категорично изказа позиция. Неговото мнение "Нас какво ни засяга", нейното е "Това е срамота"

Асие накара Мустафа да я забележи, което е първата крачка към един мъж. "Въпреки че ти не ме обичаш, аз се влюбих в мъжа си. искаше ми се да не бях." Мустафа дори се размекна за миг, пожали я.
Сафие, която е "глас народен", каза "Никой не може да разклати трона на Асие." Това отново като подсказка за финала, продължавам да смятам, че Мустафа няма да се раздели с жена си.

Харесва ми в този епизод Мустафа. Виждам го различен. Загрижен е не само за себе си, в сърцето и главата му бушуват и други страсти освен Нарин. Възмутен е от баща си, непримирим с Бахар, започва война. Като че ли този път по-импулсивният е Яшар, а Мустафа изчаква, мисли, действа по своя си план. Вярно, че в плана му пак има ненавист към доктора.
"Те играят, но аз ще им разваля играта."
Има мисъл за свой бизнес, който хем ще ги направи самостоятелни, хем ще е от полза за обществото.
"тук ще си изкарваме хляба, Яшар. Тук ще построим обществени сгради."
Има загриженост за цялото семейство, да не се разпиляват имотите, които им принадлежат.
"Няма да се продаде. Няма да го допусна! На никой няма да позволя да пипне и имот на това семейство! На никой!"
Никакъв егоизъм, никакво дърпане на чергата към себе си.
"И вие имате дял. Това, което е на чичо, е и твое, на майка Хатун, на твоите деца. Не си го помисляй дори. Няма да позволя нищо да бъде продадено. Ще защитавам правата на всеки от вас."
Мисли и за майка си, разговаря с нея и я убеждава да не се развежда, за да не позволи на Аслан да се ожени отново и Бахар да има права над имотите.
 Мустафа в този епизод не е синът, който носи беди. Той се очертава като глава на семейството.

"Женската" линия проследявам и във фабриката. Нарин се сприятелява с Хюриет, която има сходна съдба.
Все повече си личи любовта й към Сердар, а и неговата.

Сердар беше казал на Нарин "Ти си най-чистата и непорочна жена, която съм срещал"

Отношението му към нея не се е променило. Знае за Мустафа, знае, че е омъжена и бременна, но тя е неговата Непорочна богиня.

Потресаващ епизод, не мога да гледам без сълзи. Ще се опитам без много емоции да предам какво разбрах и какво не успях да разбера.
Смятате ли, че Мустафа искаше да убие доктора? Той казва "Исках да наруша забавлението им." Според мен, прицелва се, за да отпуши омразата си, не може да го гледа, не иска да го вижда весел, иска да му развали рахата, да го изгони.

Сцената на окървавената моминска вечер. В първия момент Мустафа е стъписан, спира, не може да осъзнае целия ужас на видяното. После го завладява паниката - какво е станало с Нарин? В този момент Мустафа преживява реално страшната болка от загубата на най-любимия си човек.
Пред лицето на смъртта всичко дуго остава на заден план, дори омразата между Сердар и Мустафа. И двамата отстъпват - Сердар оставя Нарин в ръцете на Мустафа, а Мустафа моли доктора да я спаси.
Докато Мустафа и Алиаскер изнасят на ръце всеки своята любов, Сердар безмълвен пред трагедията, поема професионалния си дълг, оказва първа помощ на ранените. Сцената с бебенцето е силно въздействаща.

Направи ми впечатление как пред голамата беда всички се обединяват и забравят това, което ги е разделяло. Направи ми впечатление и как в екстремна ситуация си проличава кой какъв е. Асил и Яшар успояват Мустафа, Муко побърза да се прибере. Аслан дори в този момент не забрави за имиджа си.

Смазан от болка, Мустафа се помирява дори с доктора, защото той може да помогне на Нарин.
"Добре. Ти си доктор. Решението е твое."

В дома на Нарин. Идва Мустафа, на прага родната му майка го посреща с изпитателен поглед. Самет казва: "Дойдохме да видим кака Нарин"
Думите на Мустафа звучат като оправдание "Всички дойдохме за това, майко."
Следва предупреждение и от Хатун, на което Мустафа кротко казва "Само да я видя. Нека спи, разбира се."

За първи път Мустафа искрено благодари на Сердар, който също го предупреждава да не прави нищо, което може да ядоса Нарин.

И Мустафа влиза при Нарин. Пред очите му отново е страшната картина, а после на лицето му се изписва щастието, че я вижда, че е жива. Нека спи, нека не продумва, за него е важно, че е жива. Животът за Мустафа започва и свършва с Нарин.
"Сакън! Не умирай преди мене, Нарин. Светът без теб е ад за мен."

Такива думи човек чува навярно един път в живота. Струва ми се, че такива думи могат да размекнат и камък. Дори и от смъртния си враг да ги чуеш, няма да ги оставиш безответни. Какъв беше отговорът на Нарин? Не разбрах. Устните й сякаш промълвиха нещо, но остана с извърната глава.

А Мустафа разбра - "Не ми показа нито раната си, нито болката си."

Пред къщата на Нарин спира такси, пристига Харун. Мустафа го гледа като извънземен, мисля, че беше забравил въобще за неговото съществуване.
Не бяха му съобщили и за инцидента с нарин. Никой така и не го прие за член на семейството.

Дурие извоюва една женска победа за себе си пред Аслан. Първо като майка "Синовете ми се грижат за мене."
После като съпруга "Много неща мога да ти кажа, но не си заслужава. Ще говорим в съда. Не викай! Махай се оттук и не омърсявай спокойния ни дом."
Споделя с Фатма малкото си отмъщение "Отказах се. Но той не знае." 

Силно впечатление ми направи реакцията и на Мустафа, и на Яшар, при новината, че Нарин им става съдружник. Никакво безпокойство, раздразнение, негодувание. Като знам, че в почти всеки дом има дрязги заради наследство, направо съм щастлива от реакцията на братята Булут. Те са наистина много благородни хора. Е, Яшар е по-спокоен, но Мустафа е чок доволен от това, че Нарин ще е близо до него. Освен това, той с възхищение наблюдава нейното преобразяване в уверена млада жена.
"Нека Нарин вземе всичко, само да остане тук."
Това е отговорът на Мустафа след неуместната забележка на Муко.

Да отбележа още, че Мустафа е много красив и чаровен. Дори с булдозера, елегантен в костюм и прашни обувки. Дивак, вандал, но много ме забавлява в тази сцена.
Тежко прие новината за раждането на бебето на Нарин. Както си спомням от КВФ, мъжът, обичал майката на Керим, се самоубива в деня на неговото раждане. Смята се, че когато жената роди, тя вече напълно принадлежи на рода на съпруга си. Предполагам, че заради това така болезнено Мустафа, а и Сердар приемат събитието. Любимата жена се отдалечава още повече. Тя вече е не само чужда съпруга, но и майка. За Сердар е още по-сложно, защото той знае чие е бебето.

Нарин е в трудна ситуация, но може би за първи път в живота си знае точно какво иска и действа, за да го постигне. Каза тежки думи на Аслан, и то пред майка си, Фатма и Дурие. С Харун въобще не се съобразява. Твърда е с Мустафа. Гледа право напред и върви стъпка по стъпка по пътя си. Страховете на женското си сърце споделя само със Сердар, и то с половин дума.

Отбелязвам нейната реплика, когато Зилан я пита как е:
"Не ме оставят да бъда добре."

Сцената, когато Нарин отваря прозореца и гледа в тъмнината, е огледална на сцената от еп.14, когато Мустафа помоли Яшар да доведе Нарин. Тогава Мустафа гледаше от прозореца на болницата, а Нарин беше долу. И в двата случая той копнееше за нейния поглед, но не се срещнаха очите им. И двамата горят всеки в своя огън, мъка разяжда сърцата им, но не могат да си помогнат един на друг. Подобна сцена, същата музика Tu kulilki, която преминава в приспивната песен на Асие. Един сложен триъгълник, или части на едно цяло, в който са и двете невинни душички Нар и Атеш. Как ли ще се разплетат тези трудни взаимоотношения? Мустафа търси утеха при Нар. Спящото детенце е нещо свято, символ на чистота и невинност. От него черпи сила Мустафа.
Нарин търси опора при Сердар. Той идва да я види, и водят разговор, при който почти всяка дума носи подтекст:
- Мислех, че няма да дойдеш...(Надявах се да дойдеш)
- Бях в Мардин. Разбрах късно. (Не намерих сили да дойда)
- Няма да си тръгна. Ако си отида, ще ми бъде още по-тежко. (Не мога без теб)
- Няма ли? А Харун? (Бих бил щастлив с теб, но имаш съпруг)
- Дияр не ти ли каза? Получих съдебно решение. Станах съдружник на чичо. Ще се боря за своето право. (мога да бъда самостоятелна)
- Значи, си съдружник на мустафа. Добре, а готова ли си да се бориш с тях?
- Готова съм. Дият ще ме подкрепи. А и ти си тук...(Разчитам на теб. Ще бъдеш ли до мен?)

Не мога да реша каква е символиката в сцените с Мелек. Детето става, защото тъгува за майка си "Мамо, мамо..."събужда се и излиза.
Искат да ни кажат, че детето трябва да е при майка си - Атеш при Нарин, Нар при Асие.
Но защо Мелек се подслони точно в църква? Свещеникът хвана мюсюлманското дете за ръка и го заведе при майка му. Може би, подчертване на религиозната толерантност? Хората са различни, но всеки има нужда от подслон и закрила?

Когато се случва немислимото, Харун отвлича бебето и Нарин обезумява от мъка, кого викат на помощ?
Мустафа.

Кажи на Нарин да не плаче. Ще й върна сина.

Кратко и ясно. Без колебание.

">#![/video]

 АБО - 24.
Атеш...Майка ти няма да го преживее. Мустафа изпитва болка само при мисълта за болката на Нарин.
Докато той търси детенцето, докторът е повикан при Нарин.
Исках да започна живота си на чисто с него някъде далеч, но той ме изнасили. Тогава азбрах, че моят ад и рай са тук.
Тези думи казват всичко, обясняват и отношението на Нарин към брака им с Харун.

Камерата следи лицата на всички в стаята, които изведнъж се озаряват от светлина - влиза Мустафа. Поднася вързопчето с Атеш сякаш е дар пред олтара, носи го на майка му като свещенодействие. Радва се, че вижда Нарин усмихната, успокоена. Казва за Харун.

Колко е тъжно, когато смъртта на един човек решава повече проблеми, отколкото животът му.

Майка и син, в стаята, озарена от лунна светлина, като Мадона с младенеца.
Когато ти стана част от мен, Атеш, аз изгорях и бях унищожена. Видях самата смърт и се върнах. И от теб исках да се отърва. Исках да те изтръгнат от мен. Не исках да се раждаш в този несправедлив свят. Не исках да се раждаш в този грях.
И още една молитва:
Боже мой, моля те само за едно. Остави едно малко местенце за нас. Запази честта и гордостта ни.
Само преди няколко месеца, Нарин молеше Бог за гроб, призоваваше смъртта. Сега, прегърнала малкото бебе, сякаш е прегърнала живота. Уморена, притихнала, но с поглед в бъдещето.

Бахар дори в трагедията намира повод да хапе. Снимана е точно като глава на змия, вижте 23.29 мин.
Асие отива да види Нарин, уж е състрадателна, но не пропуска да си защити интереса и говори с присъщата й "тактичност."
Аслан бей искрено е разстроен от обвиненията срещу него. Каквито и съмнения да съм имала, като го гледам как страда и се възмущава, мисля, че не е поръчал убийството на брат си.

Доктор Сердар идва да види Нарин
"Нарин, аз винаги ще бъда до теб. Винаги, когато поискаш."
Признание, обещание?

Пред къщата чака Мустафа, рине с крак като разярен бик.

Въпреки изпитанията, Нарин е последователна в решенията си и знае какво иска. Няма да замине, ще остане в родния си град. И иска да работи, да изучи занаята и да започне свой бизнес. Печели уважение с постоянство, упоритост, трудолюбие и почтеност.
Асие също работи, но колко е по-различна! Важничи, крещи, заяжда се, иска тя да е единствената жена в хотела!

Мустафа е великодушен и щедър, друг път потаен или избухлив.
В тази серия показа всичките си лица. Беше добър с Нарин, Атеш, майка си. Беше загрижен за баща си. Нападателен и несправедлив с доктора. Наби момчето от бензиностанцията. За малко не претрепа Бахар. Умишлено излъга Асие и започна недостойна игра срещу нея.
Всички тези качества, замесени с огромни количества чар, енергия и размах!

Трогателно наивен
Приемам те с детето ти и семейството ти. Нарин, ела и бъди моя жена. Моя любима. Ще бъдеш винаги на първо място.

и стихийно разрушителен, когато хвана Бахар и за малко да я хвърли долу. Кой отново го спря? Чистата душа Гюленгюл. Очите й в този миг бяха като очи на ангел пред вратите на ада - ужасени, невярващи.

В този еп. има силен акцент върху несправедливото отношение към жените, срещу вкоренените в съзнанието и бита предразсъдъци.
Есенцията е в думите на Нарин:
Когато става въпрос за нас,тогава честта ви е застрашена, а когато става въпрос за вас, тогава не е. Мъже сте, затова си позволявате да говорите.

Разходката по пазара, центъра на общественото мнение. Нарин и найка й спокойни, усмихнати, но ги следят погледи от всички страни. Този път харесах Муко, излезе при Нарин, дари детето. Сафийе се държа много достойно, защити и Нарин, и себе си, и правата на всички жени.

Чудя се, защо Нарин се изплаши от клюките и погледите във фабриката, а на пазара излезе смело? Толкова се изплаши, че обиди жестоко най-верния си приятел. Този, на когото дължи живота си, който неведнъж я е спасявал, единственият мъж, на когото има доверие. Отблъсна го, отказа се от него, заради хорските одумки?

еп.25.
Нарин каза жестоки думи на Сердар, които й тежат на душата. Мустафа веднага я усети.
На кой друг, освен мен, може да си толкова ядосана? На кой ли?

Тези думи ги прошепна с вълшебния си глас, гледайки след Нарин. Мен ме заболя - първо, усети състоянието на Нарин, и второ, толкова е свикнал тя да се ядосва само на него, та сега се чуди, на кой ли друг може да е ядосана?

Думите, които изрече, продължават да й кънтят в ушите и да й тежат на душата. Нарин взема Атеш на ръце и отива да потърси уединение.
Никой да не виждам, никой да не чувам. Искам да съм сама. (Дали наистина иска да е сама?)

Интересно решение - Сердар и Нарин, всеки в своята баня, къпят се. Баните са много различни, като тях и като живота, на който са свикнали. Едно е общото - опитват се с водата да измият лошите мисли, мъката, болката.

Аслан бей подготвя вечеря за официалните си гости. Иска Мустафа и Яшар да са до него. Казва на Мустафа:
Работа не се върши с пистолет, без план и сметка. Не мисли само за днес, а и за утре!
Е, мисля, че Мустафа достига до тази истина, макар и с цената на много грешки и страдания.

В този епизод Мустафа доста добре се справя като разузнавач. Нарича Сердар агент, но той самият не пада по-долу. Завъртя операцията "Развод по Булутовски". Претършува багажа на Бахар, унищожи симкартата й. Запази завидно хладнокръвие, когато получи снимките и задигна тел. на Аслан. И успя пред всички, на вечерята, да изпрати на Сердар кодирано послание.

Аз имам всякакви идеи. Въпреки препятствията, продължавам със своите проекти. Имам големи планове в сферата на туризма. В съвместната си работа с нашия нов съдружник Нарин Булут имаме по-различен поглед върху развитието си. Много е важно, разбира се, да се изявяват и жени в тази сфера. С Нарин ще направим обиколка на Средиземноморието: Алачатъ, Бодрум, Мармарис, Кушадасъ. Ще обиколим всичко и тогава ще напрвим най-доброто. Разбира се, друго си е да пипне женска ръка. Нарин ще бъде постоянно с мен...................Нарин е и моето богатство, и моето семейство.

Това всъщност се случва на финала. Мустафа и Нарин работят заедно.

Аз мисля, че Нарин е ядосана на себе си, или по-точно, не ядосана, а разстроена. Тя казва в еп. 26 "Сердар си тръгна наранен. А аз бях съсипана." Решава, че трябва да каже на Сердар да стои настрани, но чувства, че е постъпила жестоко и несправедливо. Тежко й е да обиди най-верния си приятел, и да отхвърли единствения мъж, когото обича. Място не може да си намери, душата й гори.

В същото време Сердар страда. За него тези думи са неочаквани и необясними. Досега Нарин винаги е била добра с него, между тях има доверие и приятелство, и потискани чувства, които обаче и двамата знаят, че са повече от приятелство. Сердар е наранен, объркан, обиден, смазан. Той не може да проумее с какво е заслужил подобно отношение. И като всеки объркан влюбен, започва да ревнува. В обърканата му глава се въртят мисли - стана съдружник на Мустафа, сближават се, той е баща на детето й - несправедливи обвинения, но разбираеми. Потърси Нарин, защото търсеше обяснение, нещо, което да обясни по някакъв начин думите й, да успокои болката му. Обаче видяхме Нарин колко бързо подпали, обвини го, че не я разбира, а пък той милия само това правеше през цялото време - опитваше се да я разбира. В яда си каза за Мустафа, и си получи шамара.

                                              АДАЖИО/ ADAGIO - rozadiva3

Бих искала да обърна внимание на един разговор за любовта, между мъже, доктора и Махмутпаша (романтик Махмутпаша бей)

Докторе, объркал си посоката. Това, което търсиш, не е нито в Париж, нито в Америка. Може би ще го намериш, ако се огледаш около себе си. Тук има мини, но има и любов.

Аз тръгвам, паша, тук няма любов за мене. Тук има само минни полета и луди, които се опитват да минат през тях, за да не страдат.

Където и да отидеш, ти носиш любовта със себе си. Не можеш да избягаш от нея. Докторе, пак ти казвам това не е правилният път. Позволи на сърцето да те отведе, където трябва, то знае.