Движещият се кон на Майбридж
Отдавна ми се искаше да има такава тема в КиТ.
А днес си е моят ден... и е хубаво нещата, които искам, да се случват.
Ще се опитам да съм кратка в този "увод" (въпреки че няма да ми е лесно).
А най-краткото начало за такава тема е това:
Без режисьор всъщност няма и да има филм.
Като започнем от първите хора, които са решили да покажат "движещите се картинки" пред широка публика, най-важният човек за седмото изкуство е човекът зад камерата.
Този, на когото му е хрумнало да снима пристигащия влак под такъв ъгъл, та зрителят да се уплаши, че локомотивът го връхлита. (Което уж е градска легенда, ама го повтарят всеки път, като се говори за първите години на киното.)
Този, който се е сетил да разлюлее лампата.
Този, който ни е показал, как брезичките танцуват, когато героят умира.
Този, който ни накара не само да чуем, но и да видим, как свистят куршумите.
Не че не се говори/пише за режисьори в различни други теми в КиТ.
Но понякога се усеща, че в по-общите теми става досадно, ако дискусията се завърти около "дългите кадри" на Макуин и Ханеке
Затова ви предлагам място, на което можем дълго и напоително да "дъвчем" смисъла на някоя муха на прозореца. Или за ...айсти път да се връщаме към темата за червата и кървищата във филмите на Тарантино. Или да оплюем на воля красивите, но "безсмислени" последни филми на Малик. Или да зададем отново въпроса, колко точно луд е Ларс фон Трир.
Макар че аз лично ще се радвам, ако тук се говори по-малко за "обичайните заподозрени". Вместо това предпочитам да обръщаме повече внимание на нови имена. Или на по-малко познати имена.
На мен в момента са ми по-интересни тези режисьори, които имат по два-три-пет филма. Е, има такива с по петнайсе филма, които също са ми интересни, де.
Кажете на вас кои са ви интересни
.
. Може би е ред и да обясня защо точно той спечели вечната ми любов, в лека съпоставка с някои от изброените по-горе. Той умее да снима красиво, но не го прави заради самата красота (прощавай, Терънс Малик 
); той умее да е провокативен, но не с водещата цел да шокира (сори, чичо Ларс 
); Анг Ли (още един, който твори чиста красота); Джо Райт (винаги оригинален, с много характерен почерк); Михаел Хенеке (на мен не ми е муден и скучен 
); Копола (тривиално, но всички знаем защо); Уон Кар Вай (по-скоро като атмосфера и визия, иначе азиатското му светоусещане ми е леко чуждо); Бертолучи (гений на елегантната провокация); Аранофески и Нолан (и двамата модерни по много приятен начин).
. 
