На ОКТОМВРИйчето нищо не се нрави, майка му на клоун се прави

http://bazar.bg/pictures/56/pics/56a19b47d14f73d37e686c3f04034c1b.jpg

От момента на раждането – и това е очевиден факт – процесите на уриниране и дефекация не се контролират от детето. Т.е., тези процеси се подчиняват на безусловни рефлекси – действия, не изискващи участие на кората на главния мозък. Елементарната задача на привикване към гърнето в превод на умна терминология означава даденият от природата безусловен рефлекс да се превърне в условен. Успешността се определя от три фактора.
1.   Състоянието (развитието) на органите, непосредствено участващи в процеса на уриниране и дефекация.
2.   Състоянието (развитието) на нервната система.
3.   Интензивността на външни въздействия, или по-просто казано – педагогическата активност на родителите.

Трите изброени съставни са тясно свързани, но дори на този етап могат да се направят много съществени изводи, които са съвсем очевидни:
Колкото по-рано започнете процеса на привикване към гърнето, толкова повече усилия ще ви коства.
Приучването към гърнето е толкова по-безболезнено и просто, колкото е по-високо нивото на физиологичното развитие на детето.
Някои търпеливи и активни родители успяват да постигнат прекрасни резултати още през първата година на детето. Често звучат горди изказвания, че детето на 10, 9, 8 и дори 7 месеца изпразва пикочния мехур след команда „пиш-пиш” и ака изключително след „аки”. В това няма нищо чудно. Чрез многократни повторения на тези звуци не е сложно да се постигне възникването на условен рефлекс. Само че този рефлекс не този, който ни трябва. Защо? Ами защото това е връзка между процеса на изпразване на пикочния мехур и звука „пиш-пиш”. И ако този звук се произнася често и продължително време, и ако така или иначе няма да те оставят на мира докато не се изпишкаш, тази връзка рано или късно се установява.
Но веригата трябва да е друга: не „пиш-пиш” – пълнене на мехура – уриниране, а пълнене на мехура – гърне – уриниране. Т.е., подбудителният мотив трябва да стане физиологичният процес (пълнене на мехура), а не звуковият дразнител („пиш-пиш”).
Разплатата за ранните успехи идва през втората година на детето. Способното и развитото дете, което от 9 месеца ходи на гърне, изведнъж, по някакви „непонятни” съображения, престава да го прави и активно воюва за свободата си. А съображенията всъщност са много ясни – настъпва време за формиране на онзи най-нормален, естествен контрол над изхожданията, за който говорихме. Пикочният мехур е празен, а те продължават с това „пиш-пиш”.
Колкото и поразителни успехи да постигнете, до 1,5 години тези успехи ще са временни, а изпусканията – чести. Няма нищо лошо в това, че ще икономисате някакъв брой памперси и ще запознаете детето с такова интересно нещо като гърнето. Но това запознанство от гледна точка на медицинската наука ще е повърхностно, а придобитите навици – неустойчиви.
Между другото, сроковете на формиране на рефлексите са индивидуални, осъзнатото общуване с гърнето може да настъпи на едногодишна възраст, но ситуацията, когато детето не може да се справи и на 3 години също не е рядка.
В това се крие сериозен проблем. Загрижени, че не се получава, родителите се опитват активно да влияят върху процеса. Възможните въздействия задължително включват елементи на насилие – принудително слагане, забрана да се става от гърнето, наказание за локва в коридора и като следствие – истерии, антипатия на детето към процеса като цяло, към гърнето и родителите в частност.
Оттук следва важно правило: ако не се получава – изчакайте. Закрийте темата за 1-2 месеца, върнете се към привичните за семейството памперси и не насилвайте излишно своята и детската психика.

Съществуват установени от специалистите физиологични норми.
Естественият преход към контрол върху изхождането започна след 1 годинка и активно „съзрява” през втората година на детето. Средната възраст за придобиване на повече или по-малко устойчиви навици се колебае между 22 и 30 месеца. Устойчиви условни рефлекси се формират към 3-годишна възраст.

Всичко гореизложено е теория, предшестваща на практическите препоръки. Но преди да преминем към конкретни съвети, още веднъж искам да подчертая: опитите да приучите детето към гърне на възраст до 1 година могат да доведат само до икономия на памперси (което не е маловажно), но няма никакво отношение към формирането на осъзнат контрол върху функциите на уриниране и дефекация.
Излиза, че препоръчваното време за приучаване на детето към гърне се колебаят в достатъчно широк възрастов диапазон – от 1 до 3 години.

За да премине процесът максимално гладко, трябва да се знаят няколко признака, свидетелстващи за психическата и физиологичната готовност на организма на детето. Към тях се отнасят следните:
-   установен повече или по-малко стабилен режим на дефекация.
-   способност да не се изхожда в памперса 1,5-2 часа.
-   познаването на частите на тялото и предметите от облеклото.
-   познаване или разбиране на думите „пишкам” и „акам”.
-   демонстриране на отрицателни емоции като следствие на пребиваване в мръсни (мокри) памперси.
-   стремеж (умение) да се съблича самостоятелно.
-   стремеж (умение) самостоятелно да влиза-излиза от тоалетната.
И накрая – най-достоверният признак: способността по какъвто и да е начин – с дума, пози, конкретни звуци да предаде на родителите „искам до тоалетна”.

И така, всички предварителни условия са налице. Имаме желание. Започваме.
1. Освен готовността на детето трябва да са готови и възрастните. Очевидно е, че на етапа на преминаване от памперс към гърне времето за непосредствено общуване с детето значително се увеличава. Не трябва да изграждате навици само вечер или през почивните дни.
2. Детето, както и всеки възрастен човек, е склонен към промяна в настоението. Ранният етап на приучаването към гърнето е по-добре да  започне когато всички членове на семейството са здрави и спокойни.
3. Най-доброто време е лятото. По-лесно е да съблечете детето, по-малко са дрехите, подлежащи на пране в случай на изпускане.
4. Запознаваме се с гърнето. Предлагаме го на детето тогава, когато вероятността от „процеса” е максимална – след сън, след ядене, когато по поведението разбирате, че е време.
5. В случай на успех проявяваме голяма радост. В случай на неуспех се стараем да не покажем разочарованието си.
6. Фиксираме вниманието не само върху самото гърне, но и върху действията, непосредствено предшестващи общуването и разделянето с него: как да извадим гърнето, как да го отворим, как да свалим гащите, как да ги облечем, как и къде ще излеем съдържанието на гърнето, как да го измием, как да го затворим и сложим на мястото му. Реализирането на всичко изброено с лекота се превръща в интересна игра. Не забравяме похвалите при успех.
7. Постепенно организираме срещи с гърнето не само тогава, когато на детето му е време, а тогава, когато го изисква графикът на деня. Примерно, задължително го слагаме на гърнето преди лягане, преди разходка.
8. Не бива да се разделяте с памперсите окончателно и завинаги. Те ще свършат добра работа при пътуване, през нощта, на разходка през студеното време на годината, отначало и по време на дневния сън.
9. Формата на гърнето и количеството екстри (музикален съпровод, свалящи се части, нарисувани очи и стърчащи уши) нямат принципно значение. Важно е обаче гърнето да се възприема не като играчка, а като предмет с точно определено предназначение. И в тази връзка не бива да се поощряват игрите с гърнето. „Това е стол. Върху него се седи” – и по аналогия – „Това е гърне. В него се пишка и ака”. Желателно е гърнето да е направено от екологично чиста пластмаса, да е удобно – размерите да съответстват на дупето, да не е студено. Наличието на гръбче (гърне във вид на кресло) няма да навреди.
10. Няма значение дали ще се спрете на гърне или тоалетна чиния (подразбира се наличието на специална детска седалка). Само отчитайте това, че особено на първо време процесът може да е по-продължителен и гърнето е значително по-удобно, защото общуването с него в стаята е по-приятно, отколкото в тясното пространство на тоалетната. Съвместяването на гърнето с тоалетната чиния е съвсем приемлив вариант, особено за момчетата. Специално столче в тоалетната и пишкането от него в чинията – това е удоволствие и осъзнато приобщаване към света на възрастните. Хубаво е таткото да покаже как се прави.

Д-р Комаровски