ДУБАЙ 5

Може ли някой запознат да ми каже на каква система/стандарт са контактите в хотелите и какъв тип преходник трябва да имаме?

Ivelina, много благодаря

Здравейте отново,
Върнахме се.
Преди да започна – благодарности на всички, които в темите за Дубай изразиха своите мнения и впечатления от ОАЕ. Темите за Дубай ми бяха много полезни, за да организирам и планирам почивката ни. Разбира се, специални благодарности на Тити и Роже, които с конкретните си съвети ми бяха изключително полезни.
И така.
Полет на WizzAir. Кацане на летището Al Maktoum International Airport около 20:00 часа местно време (два часа напред в сравнение с нашето време) Летището е доста отдалечено от Дубай – почти на равно разстояние между Дубай и Абу Даби (за тези, които планират да отседнат в Абу Даби)
От София бях резервирал кола под наем през сайта на Wizzair.com . От там излизаше най-евтино, малко под 27 лева на ден. Rent-a-car компанията беше Dollar. Тук е момента да резюмирам мнението си относно рентакар в Дубай. Препоръчвам го на всеки, според мен това е най-удобния вариант за движение в Дубай, Аду Даби, изобщо в ОАЕ. Фактите са следните: Разходите за колата - наемане (250 лв.) + бензин (70 лв.) + тол такси (30 лв) за 9 пълни денонощия и изминати 1325 км. са общо - 350 лв. Колата беше Mitsubishi Lancer с климатик, автоматични скорости и с 4 врати.

Това е една нормална по големина   кола (за нашите стандарти) от типа на опел астра, тойота корола. За техните стандарти това обаче е една малка кола. По пътищата им почти не срещнахме по-малки коли. Те карат огромни джипове или лимузини – такситата им са Toyota Camry – Това е кола, която е по-голяма от най-голямата toyota продавана у нас – Avensys. Пътищата са им перфектни – такива като в Унгария, Австрия, Холандия. Разбира се, човек трябва да се придвижва с gps навигатор. Аз ползвах Garmin и нямах никакви проблеми. Нямайте никакви притеснения за шофирането в Дубай – който кара в София няма да има проблем в Дубай. Има само една особеност. Те не знаят какво е това мигач. Нито го използват, когато искат да завиват или сменят лента за движение, нито го уважават ако си го подал ти – напротив, ако подадеш мигач, нарочно дават газ и не те пускат да се престроиш. Паркирането в Дубай на практика е безплатно, по молове, срещу плажове, …) Ако се ползва платен паркинг  - 2 дирхама (80 стотинки) на час . Аз ползвах един път в Абу Даби.
На летището като се излиза от него в ляво се намират щандовете на всички rent-a-car компании т.е. те са между пристигащи и заминаващи. При взимането на колата ти блокират 1000 дирхама (400 лв.) от кредитната карта, които щели да отблокират след 2-3 седмици. Необходима е международна шофьорска книжка. В София тя се издава точно за 5 мин. на адрес: В сградата на Булстрад срещу БСП на Позитано 30. Струва 18 лв. и е необходима 1 паспортна снимка.
Толкова за кола под наем в Дубай. Според мен – супер удобно, а като разходи – съпоставимо с  таксита и метро.
Та,… след като взехме колата под наем се отправихме към хотела ни – Auris Metro Central Hotel & Apartments. Хотелът е жесток. Без никакви забележки. Стаята ни беше на 17 етаж, с чудесна панарома. Като казвам стая – всъщност това са две стаи – едната е спалня, а другата, да кажем хол над 20 кв. м.  с напълно оборудван кухненски бокс, голяма баня с тоалетна. За мен този тип настаняване се оказа супер сполучлив. Кухнята ми беше от полза, тъй като аз ям три пъти на ден, но след 18:00 часа т.е. вечерям 3 пъти, няма да си лягам гладен, все пак.  Персонала е супер любезен, отзивчив. Всеки ден апартамента се почистваше, хавлиите се сменяха всеки ден, минимум три пъти за 9 дни ни смениха чаршафите – ние поне толкова забелязахме. Нямахме закуска – ние с жена ми не закусваме – пием само кафе. Платихме малко над 100 долара на ден. Но резервацията ни беше през booking.com с право на безплатно канцелиране, което оскъпява с около 20 %. Т.е. според мен, ако достатъчно рано се планира и се говори директно с хотела цената със сигурност ще е между 100 и 150 лв. на вечер.
Местонахождение – на 9 метра от входа на метрото. Тук все пак да направя едно уточнение. Метрото в Дубай има изходи, които са на прилично разстояние от самата спирка. Например в Дубай Мол това разстояние е около 300-400 метра. Тези 400 метра се изминават по климатизирани хоботи/тунели/надлези, по тях има ленти за бързо придвижване и т.н. Та входа на метрото до хотела е на около 70-80 метра от самата спирка и разстоянието се изминава по описания по-горе начин.
Спирката на метрото е Dubai Internet City Metro, точно срещу палмата и е на две спирки (10 мин) от Mall of Emirates.
Free Internet има само в лобито. Интернета е достатъчно добър за skype и viber разговори. Има и два компютъра, които човек може да ползва за браузване.

@ Vojadjer, бих препоръчал този хотел да го сложиш на първата страница на следващата тема, като изключително добър и удачен. Ето линкове:
http://www.auris-hotels.com/en/auris-metro-central-hotel-apartme … s/roomsandsuites/
http://www.booking.com/hotel/ae/auris-metro-central-apartments.e … b53380e700;dcid=2
В хотела ни очакваха, бяха ни определили апартамент на последния етаж (аз предварително им се бях обадил с такава молба и те я бяха уважили)
Ден първи:
Около 9:00 бяхме на Union House. Това е мястото, където е подписана декларацията за образуването на държавата Обединени Арабски Емирства от 6 емирства на 2.12.1971, а по късно се присъединява и седмото емирство към ОАЕ. За съжаление Union House се ремонтира в момента, така че направихме снимки през оградата и поехме към джамията – Jumeira Grand Mosque. Джамията отваря в 10:00, ние бяхме малко по-рано, така че остана време за по едно кафе в кафенето (Victor Hugo)  в пазарния комплекс срещу джамията, където и паркирахме. (не знам защо ние казваме Виктор Юго и същевременно Хуго Бос) 

До джамията има супермаркет – Spinneys – Според нас -  една от най-евтините вериги супермаркети в Дубай.
Записахме се за „безплатния“ тур в джамията, който започва в 10:00. Струваше 10 дирхама. Не е особено полезен, обясняват ти кво и как  си мият, преди да влезнат в джамията, кои са основните стълбове на исляма. Трае около 40 мин. Но в нашата група имаше някакви супер любопитни, и същевременно необразовани западняци, които не спряха да питат. Колко пъти се молят, ама защо 5 пъти, ама може ли 4 пъти, а 6 може ли и т.н. Изядоха ни около час и 15 мин. Според мен този тур не си струва, за разлика от този в джамията в Абу Даби. Самата джамия не е особено голяма – с две минарета. Идея по-голяма от тази в София. От джамията по най-бързия начин се отправихме към Jumeirah Public Beach. Това е обществен плаж, който по техните стандарти не е нищо особено. Според мен си е съвсем приличен, чист и поддържан плаж. Изобщо всички плажове в Дубай са супер. На всички плажове има душове, където човек да отмие солената вода и възможност да се преоблече, така че да не шляпа из града с мокрите бански. Маркирахме плажа с 1 час плажуване и снимки и се отправихме към другия обществен плаж  Umm Suqeim Public Beach, като по пътя минахме покрай затворения за мъже в този ден (сряда) Jumierah Beach Park. И на Umm Suqeim отново плаж и снимки на фона на Burj Al Arab и хайде към Madinat Jumeirah. Наистина прекрасно място, возихме се на лодките, ползвахме ресторантчетата, разгледахме пазара – супер релакс – не че този ден се бяхме уморили много. Неусетно мина доста време – малко закъснявахме с плана за влакче до Атлантис, разглеждане на палмата и после разглеждане на Дубай марина и плаж на нея. Но плановете са препоръчителни, поне за нас, та след Мадината се бухнахме в многоетажния (май 12) паркинг на монорелсовото влакче в основата на палмата. Билети за отиване и връщане до Атлантис (по 25 дирхама) и ето ни в Атлантис на края на палмата. Разгледахме го, ядохме по един страхотен сладолед дето го метат насам-натам (моят сладолед го изпускаха два пъти, та започваха отначало, прегладнях )  , насладихме се на гледките, които предлага монорелсовото влакче и към Дубай Марина. Вече не ставаше за плаж. Затова пък разходката по марината, заведенията наоколо, снимки и запълнихме времето докато слънцето започна да залязва. Взехме си WaterBus за 4 спирки, така че да се върнем на същото място. Всяка една спирка е по два дирхама и според мен трябваше да ни вземат за мен и жена ми общо 16 дирхама – ама индиеца ни взе само 8 дирхама общо. На практика тази лодка ни разходи по цялата Марина. Видяхме нощна Дубай марина, снимахме светещите небостъргачи. Напазарувахме в карфура до Дубай Марина Mall И се прибрахме късно вечерта в хотела.

Втори ден:
Планът беше директно на плажа Al Mamzar. Ставаме сутринта и егати мъглата – нищо, абсолютно нищо не се вижда През прозореца не виждах стъклата на долния етаж. Егати града, да не би да съм в Лондон. И така ако е в следващите 8 дена. Побърках се. Дали пък да не се излузя от прозорчето от 17 етаж и да се размажа долу. Ама при тези небостъргачи – да се самоубия само от 17 етаж. Реших все пак преди това да питам на рецепцията – Те само като ми видяха увисналата физиономия от асансьора и … „Don’t worry, sir…………” Успокоиха ме, че на обед и помен няма да има от мъглата. Еми ОК тогава, да видим. Решихме да скокнем с метрото до Mall oF Emirates. Да го видим – само две спирки са. А и ….може ли да отидем в Дубай и да не пробваме японското метро без ватмани (машинисти). Да, метрото е страхотно, да, мирише. И кво от това! Все пак в него се возят горките индийци – според мен те са най-ниската категория работници в Дубай) Мола –  снимахме ски пистата, - 4 градуса, пообиколихме, кафе и обратно в хотела. В 10:00 нямаше и помен от мъглата, супер, ще живея. И то къде - Директно на плажа Al Mamzar. Никакви изненади – супер плаж (както ме беше подготвил Роже) Само една лека корекция: Според мен третия плаж е най-хубав. Този ден бяхме на петия плаж, но през следващите дни обиколихме и останалите четири плажа. Руснаци (за съжаление) имаше навсякъде. Вход – 5 дирхама на човек, ако влизаш с кола – 30 дирхама – независимо колко хора сте в колата.
По някое следобедно време си тръгнахме от плажа и паркирахме в Reef mall. Рагледахме района, магазина на Роже. Защо, по дяволите, никой не беше засегнал темата с арабските парфюми. За малко да отида неподготвен. Добре, че на времето бях ползвал арабски парфюм. Та от магазина на Роже си купих два парфюма и с некакви бебешки дрешки за подаръци зорлем надвиших 100 дирхама, та да мога да взема BMW-то си. Като район Дейра не ни впечатли. В следващите дни се напънахме още един път да обиколим този район – но не, не бих го препоръчал – е, разбира се,  хубаво е да се отиде до там, но не за повече от 2-3 часа.
Пред магазина на Роже (чакайте, да му кажем името, че някой наистина ще си помисли че е негов  -  Ansar Gallery  http://www.ansargallery.ae/promotions.html ) взехме метрото до Gold Souq. Бях го планирал пеша, ама като питах един индийц – той така ме изгледа, че ние с жена ми бързо се коригирахме и се метнахме на метрото. Разгледахме Gold и Spice суковете, районите около тях. Общото впечатление е …, че не сме впечатлени. Не са големи, не са общирни, скъпотия, на места доста мръсно. Все пак ние сме виждали техните аналози в Истанбул и Кайро. … Но не трябва да се пропускат т.е. must see. След този район на Дейра, метрото обратно до Reef Mall и оттам директно на Dubai Mall и фонтаните.
Да. Фонтаните… Няма такава красота, изключително въздействащо. Човек задължително става по-добър след такова преживяване, пречистващо, нямам думи. СУПЕР. В следващите дни, когато ни беше възможно – завършвахме деня на фонтаните.
Dubai Mall – впечатляващ, пързалката, аквариума, магазинитe, ресторанчетата, кафетата, сладоледите. Е, за пазар почти не става, общото впечатление е, че нещата са на същите или по-високи цени, но пък има брандове, които ги няма в БГ, а има и такива които са с много по-голям асортимент. За пазаруването всеки сам си преценява.
Трети ден.
Петък – почивен ден.
Тук имах голяма изненада за жена ми. Бях и казал, че ще ходим на сафари и е необходимо да ни вземат в 5 сутринта за да видим и изгрева в пустинята. Тя нищо не каза – не ми строши хатъра, макар, че сме ходили на сафари в Египет и едва ли ще било по-различно. Всъщност и моето мнение е такова – та затова и не отидохме на сафари, а … на летене с балон. Взеха ни с един огромен джип от хотела, така че имаше и оффроуд през дюните, особено на връщане.



Супер преживяване, от потеглянето (отлитането), самото летене в коша на балона, до приземяването – по гъз, т.е. по кош. Изгрева, пустинята, антилопи, камили, оазиси. Много, много красиво и запомнящо се. Достигнахме на 1300 метра над пустинята. Случихме на един от най-добрите пилоти на балони в света – унгарец, дълги години летял в Германия. Личеше си, че е голям майстор. Балоните ги бях букнал още от София. Ето сайта:
http://www.ballooning.ae/

След балоните – директно на Miracle Garden. Това е единственото място за което мненията ни с жена ми не съвпадат на 100%. Много петунии, ама много-о-о. Казах ли вече, много петунии. И подредени… в повечето случай кичозно. Все пак имаше и впечатляващи местенца – не може да отрече. Според жена ми – супер място, всички тези цвята и подействаха много положително, зареждащо – на нея и хареса много. И разбира се, след обяд плаж – къде? На Дубай марина. Плажа е супер , но на нас ни хареса възможно най-малко от плажовете в Дубай, тъй като беше петък – почивен ден и имаше много хора и много-о рускини. Те горките едвам се удържат, но все пак спазват норми (засега) Позволяват си само прашки и разкопчани отзад горнища. Но според мен е въпрос на време да се появят и по монокини. Но в интерес на истината нямаше монокини нито в Дубай, нито в Абу Даби. В 17:00 взехме лодката (тази с варелите), която излиза от Марината и ходи до палмата. (за пореден път - 10х Роже) Някъде в предишните страници имаше спор за цената – Цената е 50 или 75 дирхама (зависи в кой салон си) т.е. цената е 50 дирхама. Тези лодки се взимат в ляво, като се излезе от Дубай Марина Мол, а waterbus-a за 2 дирхама на спирка се взима в дясно от изхода на мола. След разходката с лодка – къде мислите, че отидохме …  разбира се на фонтаните. На тръгване по пътя за паркинга видяхме огромна опашка, може би над 500 човека, такава опашка съм виждал само веднъж през живота си, пред мавзолея на Ленин в Москва преди много години, като ученик. Оказа се, че хората чакат за такси. Не мога да скрия, че изпитах моментно ехидно задоволство, колата ме чакаше на 10 метра. Исках да снимам опашката, ама жена ми ме сряза – Да не се държа като простак 
Четвърти ден
Ставане, кафе, плаж. Jumierah Beach Park – отново добър, не, … отново отличен плаж. След него в следобедните часове отидохме до Дубай мола. Бяхме решили да влезем в аквариума и подводната зоологическа градина. Ами според мен това развлечение не си струва. Да разгледаш аквариума в мола срещу пари означава да минеш през един стъклен (акрилен) тунел и да видиш рибите от другата страна. Нищо повече от това което се вижда без пари от самия мол. А „подводната зоологическа градина“ са 20-30 аквариума с рибки. Нищо особено – аз като дете съм отглеждал рибки, така че на половината им знаех имената и съм ги имал. Моето мнение е – не си харчете парите за това.
В късния следобед се прибрахме в хотела, „барнахме“ се в официални дрехи и на Burj Al Arab. С колата спряхме пред хотела, притича един  Valey, тия дето по филмите паркират колите на хората, взе ключовете на колата и запраши с колата в неизвестна посока.  А нас остави да се насладим на залеза пред входа на Бурж Ал Араб. Нашето впечатление от този 7 * хотел е, че наистина е много шикозен, луксозен, лъскав, баровски, но интериора му е доста повлиян от арабската култура – доста жълто (златно) доста шарено на моменти, но явно това е тяхната представа за супер скъпо и шикозно място. Качихме се на 27 етаж, където от София бях запазил маса за двама и отново благодарности на Роже за трика с годишнината – нашата маса беше една от най хубавите - втората от единия край, така че в максимална степен се насладихме на гледката, предлагаща нощен Дубай от страната на Burj Khalifa.
Пети ден
Ставане, кафе и къде – естествено на плаж – Ал мамзар. Този път спряхме за малко и на плажовете преди самия Ал мамзар. Бързо се убедихме че не си струва и отново на петте плажа на Ал Мамзар. Като казвам че не си струва – да не си помисли някои, че тези плажове са кофти – не, просто самия Ал Мамзар е по-хубав. Около 2-3 часа бяхме в отново в Дубай Мол. Преслушахме няколко магазина и кафенета и около 4:30 се подготвихме за качване на Burj Khalifa. Някой беше писал – наистина – оставете си половин час преди самия час на влизане, докато го намерите, докато си издадете билетите, докато по безкрайните коридори стигнете до самия асансьор, а има и опашки. Гледките и усещането си струваше. Най-високата сграда в света, на 452 метър височина. Останахме и след залез слънце, снимахме и нощен Дубай, фонтаните заработиха, и тях снимахме отгоре, супер, неописуемо. Като слязохме … разбира се пак фонтаните.
Шести ден
По план Абу даби. Ставане, кафе, метнахме се на колата и директно към Абу Даби. Първо отидохме на Aldar HQ  т.е. Дирхам Билдинг. (10x Тити) Спряхме в съседния Al Raha Mall. Гледката от там е чудесна.

 След това се отправихме към джамията. Малко закъсняхме (5 мин) но успяхме да се присъединим към безплатния тур в и около джамията. Както казва и Камен – този тур си струва. Чрез него отиваш на места в джамията, които за другите посетители са забранени (има ограничителни въженца) Много-о-о, ама наистина много красива джамия. Е, все пак строена около 2000 година т.е. съвсем нова. Открито си казаха, че е взаимствана като силует от Тадж махал. Най-големия килим – ръчно изработен в Иран от над 1300 работнички, полилей от Германия с над 4 милиона кристали от Австрия. Красота. И отвън и от вътре. Аз знаех че раздават абай и тази мъжката абайа (забравих и името) та си бях по бермуди – NP. След джамията отидохме до сградата Capital gate.

Това е най-наклонената сграда в света – 18 градуса. Пет пъти по-голям наклон от кулата в Пиза. Сградата е и хотел и офиси. Пак оставихме колата на едно индийче да си я паркира, а ние отидохме на осемнадесетия етаж да пием по едно кафе. В асансьора вместо 18 етаж пишеше „18 градуса“  След кратка почивка – към Emirates Palace. Директен опит да се боднем с колата … и греда … нямал съм дълги гащи. Да бе да … а в багажника. Едно кръгче и вече с дълги гащи – на портала. Охраната – един чернокож, този път широко се ухили и на моя въпрос дали съм ОК отговори „Супер ОК“. Паркирахме в хотела. Влязохме вътре – да много лукс, много шикозно, но все пак, пак арабско. Според мен този хотел е по красив от Burj Al Arab, макар че не е 7 * а само 5*. Разгледахме, поснимахме, пихме по едно camеlchino демек капучино с камилско мляко (аз не усетих разликата)  и хайде към Korniche. Тук за първи и последен път платих за паркинг (2 дирхама на час), Разходки, кафета, слодоледи, плаж. Да отбележа – този плаж беше възможно най-нехубавия в целите емирства. Като се влиза във водата – усещането е за лека тиня, нещо ти джавака под краката, като в язовир. Но това са първите 5-10 метра, после всичко е ОК, а и водата беше леко мътна. Това го споменавам, защото на фона на всички останали плажове прави впечатление – при нормални условия – изобщо не би ми направило впечатление. Около 5 часа казахме чао на плажа и през моста Shaikh Zaied Bridge отново към Дубай. Моста е интересен, една от най-сложните мостови конструкции в света, заслужава си да се види. Към Дубай, но не в хотела, а пред … фонтаните. Казах ли вече, няма такава красота. Погледахме 1-2 пускания и решихме да прескочим до Outlet Mall. Да, там наистина е една идея по-евтино. Това че в понеделник всичко е на 50 % (както им пише на сайта) не е вярно. По принцип си има сериозни намаления (50%, 70 %) в по-голямата част от магазините. Според мен обувките са нещо, което в Дубай си струва човек да си купи. Има евтини от известни марки, има и такива които на нас (на мен) не ми бяха известни, но са качествени. В момента съм с такива обувки, като пантоф са. Е, самият мол е на … майната си. А и за да обърнеш навръщане движението още 5-10 км в посоката на същата майна. Но това не е проблем – 5-10 мин. каране в повече.
Седми ден
Пак Абу Даби.
Този път директно на остров Saadiyat. На плаж – разбира се.

@Роже – не разбрах дали си ходил на този плаж. Това според нас е най-хубавия плаж в Дубай и Абу Даби (от изброените де) Вход 25 дирхама. Чадър и два шезлонга – още 25 дирхама. Заслужава си. Пясъка е почти бял. Водата топла, чиста, кристална. Абе супер. До плажа има един петзвезден хотел – перфектен, сенчести кафенета, усещане за лукс. Стилът му е модерен, без арабски нотки. В късния следобед се отправихме към Ferrari world Yas Circuit. Отново 10х за Тити. Беше казала че има безплатни разглеждания на пистата. От София бях проверил датите и се бях регистрирал за събитието. Всъщност това е ходене, тичане или каране на колело по пистата за … здраве. Егати здравето – да ходя 5 километра и петстотин метра  (това е дължината на една обиколка на пистата)  Изживяването е супер. Обиколката започва в 18:00. Хващаш залеза, неосветения и после осветения (нощен) хотел Yas Viceroy, който „обгръща пистата. Супер изживяване.
Ако се отиде 20-30 мин преди 18:00 може човек да си наеме колело (30 дирхама). Също така има и щанд на който се раздават безплатно.
Осми ден
Ставане, кафе, Плаж – Ал Мамзар. След него отново Reef Mall. Дейра, Суковете, Возене на абра ( че може ли да се пропусне такова нещо  ) отиване и връщане, пазаруване на сувенири и в късния следобед в хотела. Пак се пременяме в официални дрехи и този път в Neos bar, в хотела Address, срещу Burj Khalifa, през фонтаните. Бара се намира на 63- тия етаж. Гледката определено си струва. Пак снимки, пак незабравими гледки на светещите небостъргачи и Бурж Кхалифа … и пак фонтаните. Много, много яко.
Девети ден
Последен в Дубай 
Ставане, освободихме хотела и директно в мадинат Джумейра. Да затвърдим отличните впечатления, още не бяха отворили дюкянчетата. Кафе, разходки, и хайде пак в Дубай мол. Има там едни неща дето още не сме ги купили. Купихме туй-онуй и седнахме да обядваме (около 2 часа)  в един ливански ресторант (Wafi City). Намира се почти на изхода на мола, влиза се от към мола, през един ресторант е Karam Beirut. Келнерите са в лилаво. Супер беше, щото хем е ресторант, хем магазин и вместо да четеш менюто и да се чудиш кое какво е, директно посочваш на келнера каквото ти се яде. Супер вкусно. Както си хапваме и … изненада – фонтаните заработиха през деня – явно нещо си тренираха.  Пак им се насладихме и … нова изненада заваля ни проливен дъжд … от 8 капки  Ама все пак дъжд. Около 5 часа потеглихме към летището и пак капнаха няколко капки дъжд. Изобщо само този ден не ставаше за плаж, та не съжалявам че и не отидохме на плаж.
В заключение:
Супер почивка – нещо много различно, разтоварващо, успяхме блестящо да съчетаем почивката с екскурзия, починахме си, видяхме много и си причинихме чудесни, незабравими спомени (ако пък нещо избледнее – направихме над 2000 снимки много минути видео)

Вен, страхотен разказ 

Така се развълнувах когато видях разказ, тоооолкова подробен и емоционален    С удоволствие изчетох всяка дума, тъкмо се бях притеснила, че темичката позамря. Естествено имам въпросчета, но ще трябва да прочета отново, та да си избистря нещата. Поздравления ven62 и..... благодаря 

Ven62   

еее ven наслада бе да те прочета. Много увлекателен, добре поднесен пътепис с толкова полезна информация 

Супер ,Ven!
Това за наема на колата ще ми е страшно полезно.Само дето търсих хотел до спирка на метрото.
Я кажи има ли някакъв шанс да се оправим без навигация или да търсим някакво спасение? 

Не.  Без навигация не може да се оправите. Аз в началото мислех да ползвам тел. си т.е. навигация на него - iGo, обаче картата беше на арабски. .
Намерете си истинска навигация - напр. Garmin от някой приятел.
По въпроса за rent-a-car-a. Като предавах колата, този на гишето на Dollar ме пита за колко на ден съм я наел през Интернет. Като разбра се подсмихна и каза, че ако се отиде директно на гишето, те я
я дават за 20 дирхама т.е. 8 лева. Ето тел. на dollar на летището Ал мактоум. 0097148879289.
Моля да имате предвид, че това все пак не е проверена ситуация. Макар, че аз каквито и разговори да съм водил по тел. от София с Дубай (хотел, бар Неос и др.) - всичките са били ползотворни и никой не ме подведе.

Тол таксите на фирмата ли ги плащаш или на мястото, където е нужно да се отчитат? Кеш или със стикер? Или пък да не би да са на ден  ?

Колата има една лепка под огледалото. Чрез нея колата се регистрира, че е преминала през някаква виртуална бариера. Такива има 4 по главния им път Sheikh Zaied Road. При всяка такава над пътя вместо реклама има надпис "toll gate .... " Точките са конкретното име на този gate. Като се мине с колата под тази табела, автоматично на тази кола с този номер и се начисляват 5 дирхама. В момента на връщане на колата служителя чеква номера на колата в компютъра си и ти казва "минал си 6 пъти през toll gate. Дължиш 6x5=30 дирхама (примерно). Съседните, успоредните пътища не са по-лоши или по-бавни или по-заобиколни, така че навигацията може да се настрой да не използва платени пътища. Ама аз късно се усетих, пък и платих 30-на дирхама без изобщо да се съобразявам когато и да било с това.

И аз да се включа малко ни в клин, ни в ръкав, тъй като доста често чета темата, макар и Дубай да не присъства в най-близките ми пътешественически планове.
ven, всъщност се произнася Виктор Юго, защото както знаем този писател е французин и на френски е такова произношението на този спелинг, а Хуго Бос е германска компания и на немски така се чете.
Поздравления за страхотния разказ и прекрасните снимки.

А пътят от Дубай до Абу Даби по същия начин ли се таксува, т.е. на брой такива точки? И дали в Абу Даби има такива тол точки?

Гармина има ли инфо къде има такива тол точки?

И на трите въпроса - отговора е - Не знам. Ама пак ви казвам - това не е драма. Платих доста малко - 12-15 лв. за тия такси. А както съм написал, изминал съм 1300 км. 5-6 пати съм прекосил цял Дубай (Примерно от хотела до Al Mamzar) и два дена съм ходил до Абу Даби. Моят съвет е да не ги имате предвид при взимането на решение дали да ползвате rent-a-car

@Dechy.

Е затова всичко трябва да е на английски