Таис за мен е със смисъл 
Дикенсън , личи ли си
а това комарче ,много идейно , твое ли е
харесвам цветни , но не и върху мен , на мен само чвернитото със всякакви нюанси ми отива
Имам още 3 броя , ще ги покажа на Джойка
Дикенсън , личи ли си
а това комарче ,много идейно , твое ли е
харесвам цветни , но не и върху мен , на мен само чвернитото със всякакви нюанси ми отива Имам още 3 броя , ще ги покажа на Джойка
Не е мое, от личната колекция на татуиста, който ме рисува е /не е и негово,де 
/ Оригинала беше в други цветове, които не мен изобщо не ми допадат /тъмно синьо и жълто/.И да, личи си
А иначе на въпроса по темата - винаги съм харесвала татуировки, от както се помня - в обкръжението ми не е имало хора с такива - семейство, приятели. Радвам се, че си направих първата след 30, вярвам, че ако бях преди това, нямаше да е толкова добре обмислено и съгласувано с вътрешното ми аз - но това за мен си, не твърдя, че който си направи на 20 после задължително ще съжалява. Аз бях и катализатора за мм да си направи тату също - в смисъл той винаги е искал, но не му е стискало
Тук всеки втори е с тату, дет' се вика, хората са толерантни и няма ограничения да не те вземе на работа някой, защото си с татуировки - независимо дали са на видимо място. Виждала съм и лекари, полицаи, пожарникари, военни, и служители в банки, офиси, държавни учреждения ... Навсякъде общо взето. Има и хубави, произведения на изкуството направо, има и стандартните шаблонни плетенички и тем подобни.
Не съдя за човек дали е читав по това, дали има татуировки или не, не гледам толкова повърхностно на нещата. Все пак, както казва Шрек, човекът е като лук
Има пластове. 
