Здравейте, чета и гледам с интерес всичко, за което пишете. По повечето въпроси нямам какво да кажа.
И много се смях!
Благодаря за всичко!
Марги,
Сложното в „Забраненият плод“ виждам в това, че в него има много моменти и ситуации, които, за да се върви напред, трябва да получат в движение много бързо тълкуване, което за всеки зрител може и да е различно. От това зависи цялостното разбиране на филма.
Диалогът Бихтер – Бюлент е един такъв момент и затова го оставих без коментар. Акцентът може да се постави върху изоставянето на детето (лоша Бихтер; друг вариант - това, което си написала ти и с което съм съгласна) или върху последното изречение (което е важното за мен): „Ще разбереш това, когато пораснеш“. За мен с напускането на къщата в този момент Бихтер прави своя втори опит (след събитията около изнасилването) да поеме по пътя на любовта, с очакването Бехлюл да я последва. След произнасянето на тези думи тя се обръща към оранжерията - недвусмислено е какво я води: любовта, а сега и детето от тази любов – двете съкровени неща, които обгръща с длани в предсмъртния ритуал.
Самоубийството само по себе си е трагичен и безвъзвратен финал. Но финалът, включващ самоубийство по начина, показан ни от създателите на сериала, и такъв, какъвто аз го виждам и ви го представих, е оптимистичен финал за любовта и за бъдещето – времето на Бюлент. Променени са мъжете и техните разбирания, от които зависи това бъдеще.
Нямам представа как може да бъде разбран филма като цяло, ако зрителят не приема любовта за ценност и не приема за любов любовта на Бихтер и Бехлюл.
[/b]
[/b]
И много се смях!
Благодаря за всичко!
Марги,
Сложното в „Забраненият плод“ виждам в това, че в него има много моменти и ситуации, които, за да се върви напред, трябва да получат в движение много бързо тълкуване, което за всеки зрител може и да е различно. От това зависи цялостното разбиране на филма.
Диалогът Бихтер – Бюлент е един такъв момент и затова го оставих без коментар. Акцентът може да се постави върху изоставянето на детето (лоша Бихтер; друг вариант - това, което си написала ти и с което съм съгласна) или върху последното изречение (което е важното за мен): „Ще разбереш това, когато пораснеш“. За мен с напускането на къщата в този момент Бихтер прави своя втори опит (след събитията около изнасилването) да поеме по пътя на любовта, с очакването Бехлюл да я последва. След произнасянето на тези думи тя се обръща към оранжерията - недвусмислено е какво я води: любовта, а сега и детето от тази любов – двете съкровени неща, които обгръща с длани в предсмъртния ритуал.
Самоубийството само по себе си е трагичен и безвъзвратен финал. Но финалът, включващ самоубийство по начина, показан ни от създателите на сериала, и такъв, какъвто аз го виждам и ви го представих, е оптимистичен финал за любовта и за бъдещето – времето на Бюлент. Променени са мъжете и техните разбирания, от които зависи това бъдеще.
Нямам представа как може да бъде разбран филма като цяло, ако зрителят не приема любовта за ценност и не приема за любов любовта на Бихтер и Бехлюл.
[/b][/b]
благодаря ти!
за мен не беше истинска, т.е беше , ама не достатъчна ... той можеше да живее и без Бихтер ...