Милано - 5

Милано по онова време е един от най-богатите италиански градове. За официален негов управник е смятан Джан Галеацо Сфорца, но фактически управлява неговият чичо Лудовико Сфорца, наричан Моро. Към неговия двор, както и към двора на Медичите, се стичат поети, хуманисти, учени. Характерът на научната среда обаче е малко по-друг, отколкото във Флоренция. Във Флоренция на почит били поезията и философията, докато тук с по-голям авторитет се ползват математическите и природните науки. Миланските херцози отделят много внимание на инженерството, на първо място — на военното.
През 1482 година Леонардо се обръща към Лудовико Моро с писмо, в което му предлага услугите си като инженер. В това писмо Леонардо описва всевъзможни проекти на подвижни мостове, бойни машини, артилерийски оръдия, както и предлага услугите си като архитект, скулптор и живописец. В края на писмото младият учен хвърля предизвикателство всекиму, който би се осмелил да се усъмни в неговите таланти: „А ако нещо от гореказаното би се сторило някому невъзможно и неизпълнимо, изразявам пълната си готовност да произведа опит във Вашия парк или на място, което е угодно на Ваша светлост, на когото се и поверявам най-смирено“.
Леонардо е зачислен в състава на колегията от инженери на херцога (ingenarii ducales). В Милано той се проявява като военен инженер, архитект, хидротехник, скулптор, живописец, но характерно е, че в документите от този период отначало той е наричан „инженер“, а после „художник“.
Още в първите месеци на своето пребиваване в Милано Леонардо се заема непосредствено с всички отрасли на военната техника. Записките и рисунките му от това време са като че ли реализация на програмата, която е изложена в писмото до Лудовико Моро: преустройство на укрепленията на Миланския дворец, обсадни приспособления, подвижни стълби, тарани и т.н.
През 1487-1490 година той участва в конкурса за построяване на купола на Миланската катедрала. Запазен е проектът на писмото, съпровождащо представения от Леонардо модел. Въпреки че не е одобрен за ръководител на строежа, работата по тази поръчка е от голямо значение за творческата биография на Леонардо. Тъкмо към това време се отнасят голям брой рисунки, които показват колко настойчиво е размишлявал Леонардо над проблемите на куполния скелет и над различните форми на архитектурните му решения. Рисунките показват, че той сякаш мислено е експериментирал, прехвърлял е наум различни възможни варианти.
От първия милански период в живота на Леонардо са датирани редица негови бележки по строителна механика — по теория на дъгите и сводовете.
Леонардо теоретично и експериментално разработва въпроси от съпротивление на материалите и в това отношение е предшественик на Галилео Галилей. По-късно той замисля специални трактати за пукнатините в стените и средствата за преодоляването им.
Голямо място в творчеството на Леонардо да Винчи заемат хидротехническите проекти. Политическите и икономическите условия били такива, че тези замисли не са осъществени, докато бил жив. Такива проекти Леонардо обмисля във Флоренция, Милано, Рим и дори на преклонна възраст във Франция. Докато е в Милано, той разработва проблемите за напояването на „Ломелина“ — безплодна местност около Милано, където се намирали именията на Моро. През 1494-1498 година Леонардо ръководи изграждането на канала в Мартезана,като го довежда до вътрешния ров на Милано.
В Милано Леонардо се сближава с прочутия архитект Браманте (1444-1514), който по това време работи също като инженер и художник на херцога. Несъмнено Леонардо се е занимавал с анатомия, още докато учи при Верокио. Но едва в Милано през 1487-1495 година започва да гради първите големи планове за анатомически изследвания, и то в мащаби, които далеч надхвърлят нуждите му на живописец. По това време особено привлича вниманието му нервната система.
През този период да Винчи създава и прочутата си „Тайна вечеря“ в столовата на манастира „Санта Мария деле Грацие“. По време на работата си върху нея той експериментира с боите, което се отразява пагубно на картината. Други негови картини от периода са „Дамата с хермелина“ и „Мадона Лита“
По време на престоя си в Милано между 1493 и 1495 година Леонардо споменава в данъчните си документи като член на неговото домакинство жена на име Катерина. Записките, свързани с нейното погребение през 1495 година подсказват, че това може би е неговата майка.
Трагедията в творчеството на Леонардо — несъответствието между грандиозните му замисли и реалните възможности — е илюстрирана особено ярко в неговата дългогодишна работа над конната статуя на Франческо Сфорца, при чието проектиране трябвало да решава редица сложни технически задачи. Работата по нея той започва с идването си в Милано и продължава цели 16 години. Предвиждало се височината на статуята да бъде 7 метра, а за паметника трябвало да бъдат изразходени 70 тона бронз. По план това би била най-голямата конна статуя в ренесансова Италия, с изключение на един паметник от Донатело в Падуа и друг от Верокио във Венеция.
През 1493 година глинен модел на статуята e поставен на градския площад по случай бракосъчетанието на племенницата на Моро - Мария Бланка, с император Максимилиан. Леонардо подговя подробен проект за отливането на статуята, макар че Микеланджело се съмнява в способностите му да го осъществи на практика. Конят така и не е завършен, тъй като през ноември 1494 година голяма част от предвидения за него бронз е използван за отливането на оръжия, които херцог Сфорца използва, за да се противопостави на французите.
Миланският период от живота на Леонардо да Винчи завършва с катастрофа. През лятото на 1499 година френските войски нахлуват в Миланската област и през есента Милано е превзет и Моро бяга от града. Гасконските стрелци на Шарл VIII използват глинения модел на конната статуя за упражнения в стрелба. След отстраняването на Лудовико Моро Леонардо, заедно със своя помощник Салай и своя приятел, математика Лука Пачоли, напуска Милано и отива във Венеция, където работи като военен инженер, разработвайки начини за защита на града от морско нападение.

Вторият милански период в живота на Леонардо да Винчи обхваща времето от лятото на 1506 година до есента на 1513 година. През 1506 година Милано бил в ръцете на французите и Леонардо пристига по покана на френския наместник Шарл д'Амброаз. Докато пребивава в Милано, Леонардо няколко пъти се връща във Флоренция, особено за делбата на наследството, останало след смъртта на баща му (1504).
В Милано Леонардо живее като прочут живописец. Той се среща и работи заедно с много свои ученици и последователи, вече придобили известност, като Бернардино Луини, Джовани Болтрафио и Марко д'Оджоно.[4] Около 1507 година завършва „Леда“, а през 1508-1512 година работи над „Света Ана“ и „Йоан Кръстител“.
Като съпоставка с писмото, което Леонардо отправя до Лудовико Моро по време на първото си идване в Милано и което съдържа описание предимно на военни изобретения, сега той описва на Шарл д'Амброаз дворцовата градина с чуруликащи птички и бистри ручейчета. „С помощта на мелница ще произвеждам вятър по всяко време, през лятото ще правя да блика вода, обилна и прохладна…И друга вода ще тече през градината и ще напоява портокаловите и лимоновите дървета…Отгоре ще направим най-фина медна мрежа, която ще хвърля сянка над градината и ще укрива под себе си много различни птици — и ето ви непрекъсната музика наред с благоуханието от цветовете на лимоновите дървета.“
В Милано Леонардо продължава да се занимава с анатомия. Особено интензивни са тези занимания през годините 1510-1512. Предмет на неговото съсредоточено изучаване стават функциите на сърцето, дихателните и храносмилателните органи.
На 23 декември 1512 година Максимилиан Сфорца - син на Лудовико Моро, с 20 000 швейцарци нахлува в Милано и изгонва французите. Настъпват смутни времена. През есента на 1513 година Леонардо напуска града и заедно с учениците си се отправя към Рим.

1. "Терминаторът" на Леонардо да Винчи

Механичният  рицар на Леонадро да Винчи не е открит до 1957г., когато Карло Педрети (Carlo  Pedretti) го намира скрит между безбройните проекти на да Винчи. Механичният  рицар, за първи път скициран от Леонардо през 1495г., се споменава през 1974г.  в Codex Madrid, редактиран от Ладислао Рети (Ladislao Reti), но не е имало  опити за реконструирането му до 1996г., когато Марк Розхайм (Mark Rosheim)  публикува своето изследване, последвано от съвместна инициатива на Флорентския  институк и Музеят за История на Науката.
 
Въпреки това  чак през 2002г. Розхайм построява цялостен физически модел на робота за  документален филм на BBC. Оттогава насам е класифициран като войник на колела,  "Роботът на Леонардо" е излаган в безброй експозиции и музеи.
 
През 2007,  Марио Тадей (Mario Taddei) направи ново проучване на оригиналните документи на  да Винчи, откривайки достатъчно информация, за да построи друга версия на  роботът-войник, по-близка до оригиналните рисунки. Този робот е проектиран само  за отбранителни цели, не за война или театър. Движенията му са отчасти  ограничени, имайки предвид, че ръцете се движат само наляво и надясно, дърпани  от въже. Този нов модел е показван на различни експозиции из целия свят, а  резултатите от проучванията на Тадей са публикувани в книга, Leonardo  Da Vinci’s Robots (Роботите на Леонардо да Винчи).
2. Картечница

Многоцевната  картечница е била оръжие със забележителна огнева мощ. Да Винчи е направил  схема на тази въртяща се артилерийска батарея около 1480 г. докато е бил във  Флоренция, вероятно като визитна картичка за пред войнствен владетел нуждаещ се  от военен инженер. Елевацията се настройва чрез манивела, а голямото  предизвикателство е презареждането, особено по време на стрелба.
 
Въпреки, че  има възможности за бързата стрелба, с която са известни по-късните картечници,  тази има находчиво изобретен механизъм за прицелване и зареждане. Чрез  разширяване на огневата зона ветрилообразният прототип на Леонардо да Винчи е  потенциално ефективно оръжие срещу атакуващи войници. В допълнение устройството  лесно може да се придвижва по бойното поле, тъй като е с малко тегло и е  монтирано върху колела.
3. Касетъчна бомба

За да  направи бомбардата или оръдието - оръжия вече познати по онова време, още  по-смъртоносни да Винчи е проектирал големи снаряди, които се състоят от обли  гилзи поставени около метални парчета и закрепени в еластична обвивка. След  изстрелването това изобретение експлоадира на множество фрагменти, като по този  начин има по-голям обхват и въздействие отколкото едно отделно гюле.
4. Колесници със сърповидни остриета

Това е един  от най-красивите ръкописи на Леонардо. Скицирани са теглени от коне открити  колесници, върху които са поставени остри въртящи се остриета, които в разгара  на битката разсичат всичко по своя път. Въртящите се остриета са специално  проектирани за да прерязват крайниците на жертвите. На една от рисунките си  Леонардо изобразява касапницата в толкова ужасяващи подробности, че според него  изобретението му ще причини на приятелите толкова щети колкото и на враговете.
5. Артилерийско оръдие

Този чертеж  е на първа страница на "Атлантическия кодекс". Самият чертеж е много  пълен и доста увлекателно показва скица на бомбарда с шестнайсет радиално  раположени оръдия. Най-интересната част на проекта е самият център на  бомбардата, осигуряващ само бегъл поглед върху възможностите за внушително  оръжие. В него са разположени двойка механични перки и зъбни колела.
6. Танк

Това е, може  би, един от най-известните проекти на да Винчи. Идеята му да жъне паника и  разрушение сред противниковата войска е била представена чрез това  костенуркообразно превозно средство, подсилено с метални плочи и обградено с  оръдия. В кандидатура за работа при Дюка на Милано, да Винчи се пише: "Аз  мога да направя бронирани коли, безопасни и непрестъпни, които биха могли да  навлезнат в близък обхват на артилерията на врага, и няма толкова голяма рота  от войници, която да може да пробие през тях. А зад тях ще може да следва  пехотата, невредима и без всякакво противодействие." Предшественикът на модерният танк на да Винчи със сигурност би предизвикал  "уплаха и страхопочитание" на полесражението през 15ти век. Дизайнът съдържа някои сериозни грешки. Дори след няколко модификации на оригиналните планове да Винчи е срещнал доста неразрешими проблеми и накрая е изоставил проекта.
7. Укрепление на градски стени

Леонардо е  измислил помплексни и остроумни методи за защита. Тук, когато градските стени  са атакувани, войниците, скрити зад бойниците, биха могли бързо и лесно да се  предпазят от врага и неговите маневри с използването на системи от лостове. Тъй  като врагът е ползвал стълби в опитите си да превземе градските стени,  лостовете са били предназначени да избутват напречни греди, вградени в стената,  на които стълбите са се подпирали. Това е правило сталбите нестабилни и рано  или късно са падали.
8.  Катапулт

Простият  дизайн на катапулта е бил използван стотици години преди да Винчи да се заеме с  подобрението му. Да Винчи всъщност е имал няколко различни идеи. Конкретно в  този дизайн е използвана пружина с двойна пластина, за да се произведе  огромната енергия, необходима за изтласкването на големи разстояния  на  каменен снаряд или запалителен материал. Натягането на двете огромни пружини е  било постигано с използването на ръчна манивела, разположена от едната страна  на катапулта.
9. Крепост

Леонардо е  проектирал тази крепост с идеята за поставянето й в безопастност от атаки.  Сложната форма е доста оригинална и се предполага, че би могла да е ефективна  защита срещу ударите на разрушителните артирелийски снаряди. Крепоста на да  Винчи е считана от доста хора като много модерна по отношение на дизайна на  кръглите й кули и на леко наклонените и външни стени, проектирани да поемат  атака на огнестрелни оръжия. Собственикът на крепоста е живял в центъра й,  който според оригиналните чертежи е имал таен подземен проход. В допълнение, крепоста се е отличавала с две нива от концентрични стени, горната част, на които  е заоблена с цел да се намали влиянието на ударите при топовната стрелба.  Малките отвори правят възможно за тези, които воюват от вътрешноста на  крепостта, да отвръщат на огъня с минимален рист и наранявания.
10. Разглобяемо оръдие

Оръдията са  били много тежки и колите използвани за техния транспорт често са били тромави.  Леонардо е проектирал устройство, което би могло много лесно да се разглоби и  транспортира, това е позволявало оръдията да бъдат лесно предвижвани.
11. Стреломет

Стрелометът  е устройство, което хвърля огромни стрели или камъни. Той прилича на  съвременния арбалет, но е със свити навътре рамене. Моделите на стреломети на  Леонардо да Винчи са чертани през периода когато той се е занимавал и с  чертежите на оръжия с барут. Въпреки, че няколко реконструирани модела могат да  бъдат намерени, няма никакви археологически открития за тези машини. Възможно е  това да е така, защото материалите, от които са били ползвани да се построят  машините са били рециклирани когато повече не са били нужни.
12. Хеликоптерът на да Винчи

Счита се, че  Леонардо да Винчи първи се е сетил за машини с вертикано излитане. Неговият  чертеж на въздушно витло, датиращ от 1493, не е бил открит до 19 век. Той  съдържа платформа снабдена със спираловидно витло, управлявано от елементарна  система, не много по-различна от ремъчно-задвижван летателен апарат. В  бележките на да Винчи се казва: "ако този инструмент с формата на витло е  добре направен от ленено платно, порите на което са запечатани със скорбялено  нишесте, то би трябвало, при енергично задвижване да се издигне във въздуха  като спирала".
 
Неговият проект обаче никога не е бил реализиран. Да Винчи  е оставил отпечатък във въздухоплаването чрез своите проекти за орнитоптери и  модели на хеликоптери и се твърди, че е започнал първите публични експерименти,  в търсене на практически по-тежки от въздуха летящи машини. Той е бил убеден,  че ако човек е способен да реализира дълго бленуваната мечта за пътуване в  небесата над него, то това би станало с летяща машина базирана на принципа на  хеликоптера. Малко повече от двеста години по-късно неговото предвиждане се  оказа истина.
13. Брониран кораб

Чертежът на  бронирания кораб на да Винчи изобразява малък плавателен съд с нос, който е  защитен с метал и се използва за удряне на противниковоя кораб. Също е  представен и завъртащ се покривен щит, който се отваря по време на акостирането  при атака. Покривният щит осигурява защита срещу вражеския кораб и позволява  кораба да се приближи до врага без оръдието за бъде забелязано. Щитът не би  трябвало да се отваря, за да не се разкрие оръдието докато бронираният кораб не  е блъснал вражеския кораб, или докато не е достатъчно близо за да не се  изплъзне. Щитът е прикрепен към система от винтове, които се отварят много  бързо увеличавайки елемента на изненада. Когато е свален във водата, щитът може  да се използва и като спирачка за компенсиране на отката на оръдието. Щитът се  затваря със система от ръчно задвижвани винтове.
14. Гигантски арбалет

Арбалетът е  толкова огромен, че шестте му колелета са сложени под малък ъгъл, за да  увеличат стабилността му. Гигантският арбалет е направен от гъвкави дървени  парчета, свързани с въжета и свързани с въртящи се щифтове. Дължината му е  приблизително тринайсет метра и се обтяга със сложен винтов механизъм. Да Винчи  е предвидил винтове, за да регулира тягата в задната част на лъка, където е  поставен втори винтов механизъм, проектиран да се намали силата необходима да  се огъва лъка в движение.
15. Обсадното оръжие на да Винчи

Моделът  предложен от Леонардо представя машина проектирана за нападение на защитни  стени. Състои се от подвижна структура с брониран мост, който се подпира на  стените на крепоста на врага и позволява на войската да навлезне в града или  замъка. Като допълнение да Винчи предлага класическата система за нападение на  противниковите градски стени. Стълбата е поставена на специална подпора  направена от частично назъбени колела влючвени в зъбчато-винтова предавка. С  манивела колелата се въртят напред и назад, което издига или сваля стълбата.
Източник: сп. Българска Наука
Гениален е бил Леонардо!