„Завръщане”/ Sila /- С участието на Джансу Дере и Мехмет А. Алакурт - Тема 7

  • 116 212
  • 747
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 1 414
Цитат
И с тия стълби по конаците и по улиците вече съм сигурна, че в тоя район на света ревматизмът не съществува.

И фитнес не им трябва.Даже се чудя откъде е това тегло у свекървата при наличието на толкова стълби Joy Joy

Прекалила е с тулумбички, баклави и тяхното разкошно кюнефе. Joy Joy.

# 421
  • Мнения: 54
Така е, добре че са сериалите понякога  Wink Hug

Открих едно много нежно клипче  Heart Eyes Но повечето кадри са от по-напред :

Скрит текст:

1:50  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 422
  • Мнения: 1 414
Така е, добре че са сериалите понякога  Wink Hug

Открих едно много нежно клипче  Heart Eyes Но повечето кадри са от по-напред :

Скрит текст:

1:50  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

Много нежност, много любов има в този клип. Ако наистина не са се понасяли, евала им за професионализма.

# 423
  • Мнения: 21 201
Здравейте. wavey
Според мен в сериалите и филмите ако не друго то поне трябва да има симпатии между екранните партньори за да се получи сполучлива спойка помежду им и да усетят зрителите емоциите на героите им.
Има и друго, виждайки прекрасна екранна двойка и веднагически започват спряганията, че са влюбени един в друг и изживявали любовта си на снимачните площадки. ooooh!
Не, че не се случва, но въобще не е задължително, но поносимост и благоразположеност към екранния/а партньор/а според мен са на 100% задължителни, в противен случай не би се получила любовна магия, която да залива зрителите пред екрана а просто една вяла игра, и незабележимо присъствие.
Не мога да си представя и не ми го побира ума да играят партньори, които не се понасят, Confused неприятни са си чисто физически, Confused и да трябва да пресъздават любовни сцени, Sick и то не веднъж или дваж а многократно. Tired
Затова според мен подобни слухове за непоносимост на снимачните площадки до степен на отбягване и скандали а в същото време да представят изключителни сцени на екрана са две несъвместими, и взаимоизключващи се неща, които нямат нищо общо с професионализма.
Преди всичко сме хора със своите усещания и чисто физически възприятия а след това сме работещи в различни сфери.

# 424
  • София
  • Мнения: 171
Здравейте! Аз съм от четящите, не съм по писането.
Днес попаднах на следното и веднага направих препратка с тук, не мога да не споделя
"Днес Турция е потънала в скръб... Днес Турция е в траур... Майките надигат глас, обвиняват, порицават... Бащите – навели глави, мълчаливо стискат юмруци...
Младежите изпълват площади и улици, за да изпратят в последния ѝ път Йозгеджан Аслан – двадесет годишната студентка от Мерсин, която бе зверси убита...
Накратко историята...
Йозгеджан пътува с минибус. Пътниците слизат един по един, Йозгеджан остава единствена пътничка. Шофьорът решава да я изнасили. Нахвърля се върху момичето. Йозгеджан не е само умно, тя е и сърцато момиче. Изважда от чантата си сълзотворен газ и напръсква лицето на нападателя. Озлобен, започва да я бие. Момичето не се предава. Това още повече разпалва лудостта на насилника. Намушква я с нож. Йозгеджан продължава да се съпротивлява. Бесен, че не успява да я изнасили, решава да я убие... Удря я с желязо по главата. После се обажда на баща си: „Вземи един чувал и ела“ и на един приятел. Тримата отрязват ръцете на Йозгеджан, напъхват я в чувала, закарват я в гората и я изгарят...
Обществото в Турция се раздели на две: едните обвиняват светските нрави, че „пуснали“ момичетата по улиците, другите – религиозния фанатизъм и закостенялост, едни издигат лозунга за връщане на смъртното наказание, други, казват, че момичето си го е търсило „щом е облякла пола“, всеки има своето „защо“... А истината е проста – всичко започва от семейството – написа я една млада жена – Деря КЪР

...Eдна жена е бременна. Бебето ще е момче. Семейството е щастливо, много щастливо.
Бебето се роди, чичовците видяха „бобчето му“. Чичовчите преливат от радост. Защото видяха най-важния орган.
Бебето поотрасна. Ще му правят сюнет. Тъпани, зурни, подаръци...
Детето си мисли: „Мисля, че това е много важен орган...“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Ходеха ли някъде, непременно виждаха няколко хубави момиченца. „Кое да ти вземем, синко?“ – питат майка му и баща му.
Детето си мисли: „Мисля, че отсрещната страна не я питат, тя няма право на мнение.“
И го записва в най-тъмното, закътано място на паметта си.
Момченцето е гладно. Ако има сестра, тя и майка му му сервират. После прибират масата.
Момченцето си мисли: „Момичетата / жените са създадени да ни прислужват.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Семейството е поканено на гости. Гостите са много. На масата няма място за всички. Възрастните и мъжете сядат около масата. Момченцето – също. Майка му и ако има сестра, сядат на пода.
Момченцето си мисли: „Значи важното е на мъжете да им е добре.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Първо сервират на мъжете. Мъжете не помагат.
Момченцето си мисли: „Значи първо мъжете трябва да се нахранят.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Момчето започна да илиза с момиче. Целият род е известен. Всички само за това говорят. Един чичо, намигайки двусмислено, подмята: „Знаеш ли какво да правиш с момичето?“
Майка му и баща му го хвалят: „Да не би да намери по-добър от сина ни.“
Момчето си мисли: „Значи аз заслужавам най-доброто, със или без съгласието на момичето, трябва да получа каквото желая.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Момчето порасна. Започна да излиза с приятели, да се забавлява. Вечер се прибира късно – посрещат го като паша. Сестра му обаче закъснее ли да се прибере – карат ѝ се до бога, дори я бият.
Момъкът си мисли: „Значи аз мога да влизам и излизам вкъщи, когато си искам.“
И го записва в най-тъмното, закътано място на паметта си.
Навън се скарва с други, сбива се. Връща се вкъщи с разкървавено лице.
Майка му и татко му го посрещат: „Браво, момчето ми! Браво! Юнак!“
Момъкът си мисли: „Значи аз съм силен и мога да решавам въпросите със сила.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Мамъкът порасна. Стана мъж.
Но не стана човек.
И тръгна да прилага записаното в паметта си..."
Деря Кър
14.02.2015

# 425
  • Мнения: 1 414
Здравейте! Аз съм от четящите, не съм по писането.
Днес попаднах на следното и веднага направих препратка с тук, не мога да не споделя
"Днес Турция е потънала в скръб... Днес Турция е в траур... Майките надигат глас, обвиняват, порицават... Бащите – навели глави, мълчаливо стискат юмруци...
Младежите изпълват площади и улици, за да изпратят в последния ѝ път Йозгеджан Аслан – двадесет годишната студентка от Мерсин, която бе зверси убита...
Накратко историята...
Йозгеджан пътува с минибус. Пътниците слизат един по един, Йозгеджан остава единствена пътничка. Шофьорът решава да я изнасили. Нахвърля се върху момичето. Йозгеджан не е само умно, тя е и сърцато момиче. Изважда от чантата си сълзотворен газ и напръсква лицето на нападателя. Озлобен, започва да я бие. Момичето не се предава. Това още повече разпалва лудостта на насилника. Намушква я с нож. Йозгеджан продължава да се съпротивлява. Бесен, че не успява да я изнасили, решава да я убие... Удря я с желязо по главата. После се обажда на баща си: „Вземи един чувал и ела“ и на един приятел. Тримата отрязват ръцете на Йозгеджан, напъхват я в чувала, закарват я в гората и я изгарят...
Обществото в Турция се раздели на две: едните обвиняват светските нрави, че „пуснали“ момичетата по улиците, другите – религиозния фанатизъм и закостенялост, едни издигат лозунга за връщане на смъртното наказание, други, казват, че момичето си го е търсило „щом е облякла пола“, всеки има своето „защо“... А истината е проста – всичко започва от семейството – написа я една млада жена – Деря КЪР

...Eдна жена е бременна. Бебето ще е момче. Семейството е щастливо, много щастливо.
Бебето се роди, чичовците видяха „бобчето му“. Чичовчите преливат от радост. Защото видяха най-важния орган.
Бебето поотрасна. Ще му правят сюнет. Тъпани, зурни, подаръци...
Детето си мисли: „Мисля, че това е много важен орган...“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Ходеха ли някъде, непременно виждаха няколко хубави момиченца. „Кое да ти вземем, синко?“ – питат майка му и баща му.
Детето си мисли: „Мисля, че отсрещната страна не я питат, тя няма право на мнение.“
И го записва в най-тъмното, закътано място на паметта си.
Момченцето е гладно. Ако има сестра, тя и майка му му сервират. После прибират масата.
Момченцето си мисли: „Момичетата / жените са създадени да ни прислужват.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Семейството е поканено на гости. Гостите са много. На масата няма място за всички. Възрастните и мъжете сядат около масата. Момченцето – също. Майка му и ако има сестра, сядат на пода.
Момченцето си мисли: „Значи важното е на мъжете да им е добре.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Първо сервират на мъжете. Мъжете не помагат.
Момченцето си мисли: „Значи първо мъжете трябва да се нахранят.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Момчето започна да илиза с момиче. Целият род е известен. Всички само за това говорят. Един чичо, намигайки двусмислено, подмята: „Знаеш ли какво да правиш с момичето?“
Майка му и баща му го хвалят: „Да не би да намери по-добър от сина ни.“
Момчето си мисли: „Значи аз заслужавам най-доброто, със или без съгласието на момичето, трябва да получа каквото желая.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Момчето порасна. Започна да излиза с приятели, да се забавлява. Вечер се прибира късно – посрещат го като паша. Сестра му обаче закъснее ли да се прибере – карат ѝ се до бога, дори я бият.
Момъкът си мисли: „Значи аз мога да влизам и излизам вкъщи, когато си искам.“
И го записва в най-тъмното, закътано място на паметта си.
Навън се скарва с други, сбива се. Връща се вкъщи с разкървавено лице.
Майка му и татко му го посрещат: „Браво, момчето ми! Браво! Юнак!“
Момъкът си мисли: „Значи аз съм силен и мога да решавам въпросите със сила.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Мамъкът порасна. Стана мъж.
Но не стана човек.
И тръгна да прилага записаното в паметта си..."
Деря Кър
14.02.2015

 newsm10 smile3501

# 426
  • ... да усещаш мириса на море ...
  • Мнения: 3 313
Сестрата на Абай малко нагличка ми се видя, изгледа Съла доста злобно  Naughty Но е разбираемо и аз да бях...  Grinning

За мен беше по-скоро отчаяно ...  Peace


Относно Лусин, сестрата на Абай [...] Странна ми е и не за това, че е християнка, просто е различна от брат си

Сестрата мисля, че се казва Гюлсюм или Гюлсин...  

Сега попаднах на едно интервю на майката на актрисата, която играе ролята на сестрата на Абай Ътър Есен (Itır Esen), която казва че дъщеря и играе ролята на Лусин (Lusin) и се занимава и с режисура. Явно така както Йезда е станала Гезда, и Лусин е станала Гюлсин ...  #Crazy

Нисан Тургул (Nisan Turgul)


пп Майкта Ътър Есен се оказа голяма палвница  Wink

# 427
  • Мнения: 276
забелязахте ли кои са най-активните 5 торента в датата?

# 428
  • Мнения: 5 146
Скрит текст:
Здравейте! Аз съм от четящите, не съм по писането.
Днес попаднах на следното и веднага направих препратка с тук, не мога да не споделя
"Днес Турция е потънала в скръб... Днес Турция е в траур... Майките надигат глас, обвиняват, порицават... Бащите – навели глави, мълчаливо стискат юмруци...
Младежите изпълват площади и улици, за да изпратят в последния ѝ път Йозгеджан Аслан – двадесет годишната студентка от Мерсин, която бе зверси убита...
Накратко историята...
Йозгеджан пътува с минибус. Пътниците слизат един по един, Йозгеджан остава единствена пътничка. Шофьорът решава да я изнасили. Нахвърля се върху момичето. Йозгеджан не е само умно, тя е и сърцато момиче. Изважда от чантата си сълзотворен газ и напръсква лицето на нападателя. Озлобен, започва да я бие. Момичето не се предава. Това още повече разпалва лудостта на насилника. Намушква я с нож. Йозгеджан продължава да се съпротивлява. Бесен, че не успява да я изнасили, решава да я убие... Удря я с желязо по главата. После се обажда на баща си: „Вземи един чувал и ела“ и на един приятел. Тримата отрязват ръцете на Йозгеджан, напъхват я в чувала, закарват я в гората и я изгарят...
Обществото в Турция се раздели на две: едните обвиняват светските нрави, че „пуснали“ момичетата по улиците, другите – религиозния фанатизъм и закостенялост, едни издигат лозунга за връщане на смъртното наказание, други, казват, че момичето си го е търсило „щом е облякла пола“, всеки има своето „защо“... А истината е проста – всичко започва от семейството – написа я една млада жена – Деря КЪР

...Eдна жена е бременна. Бебето ще е момче. Семейството е щастливо, много щастливо.
Бебето се роди, чичовците видяха „бобчето му“. Чичовчите преливат от радост. Защото видяха най-важния орган.
Бебето поотрасна. Ще му правят сюнет. Тъпани, зурни, подаръци...
Детето си мисли: „Мисля, че това е много важен орган...“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Ходеха ли някъде, непременно виждаха няколко хубави момиченца. „Кое да ти вземем, синко?“ – питат майка му и баща му.
Детето си мисли: „Мисля, че отсрещната страна не я питат, тя няма право на мнение.“
И го записва в най-тъмното, закътано място на паметта си.
Момченцето е гладно. Ако има сестра, тя и майка му му сервират. После прибират масата.
Момченцето си мисли: „Момичетата / жените са създадени да ни прислужват.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Семейството е поканено на гости. Гостите са много. На масата няма място за всички. Възрастните и мъжете сядат около масата. Момченцето – също. Майка му и ако има сестра, сядат на пода.
Момченцето си мисли: „Значи важното е на мъжете да им е добре.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Първо сервират на мъжете. Мъжете не помагат.
Момченцето си мисли: „Значи първо мъжете трябва да се нахранят.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Момчето започна да илиза с момиче. Целият род е известен. Всички само за това говорят. Един чичо, намигайки двусмислено, подмята: „Знаеш ли какво да правиш с момичето?“
Майка му и баща му го хвалят: „Да не би да намери по-добър от сина ни.“
Момчето си мисли: „Значи аз заслужавам най-доброто, със или без съгласието на момичето, трябва да получа каквото желая.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Момчето порасна. Започна да излиза с приятели, да се забавлява. Вечер се прибира късно – посрещат го като паша. Сестра му обаче закъснее ли да се прибере – карат ѝ се до бога, дори я бият.
Момъкът си мисли: „Значи аз мога да влизам и излизам вкъщи, когато си искам.“
И го записва в най-тъмното, закътано място на паметта си.
Навън се скарва с други, сбива се. Връща се вкъщи с разкървавено лице.
Майка му и татко му го посрещат: „Браво, момчето ми! Браво! Юнак!“
Момъкът си мисли: „Значи аз съм силен и мога да решавам въпросите със сила.“
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Мамъкът порасна. Стана мъж.
Но не стана човек.
И тръгна да прилага записаното в паметта си..."
Деря Кър
14.02.2015
абсолютно голата и жестока истина, за всичко е виновна извратената им религия, че мъжът е най-висшето нещо на света, а жената нищо
нито момичето е виновно ,че е облякло пола, нито обществото че е тръгнало да подражава на модерното, само закостенелите традиции са виновни за всички невинни жертви
това ще го видим и в сериала Съла, не един и два пъти

# 429
  • Мнения: 276
Аз имам приятелка, която дълги години е живяла в Мароко и казва, че там жените са на почит. Мъжете много уважават жена си, угаждат им за всичко. А още по -гледани са ако им родят и деца. Нали и те са мюсюлмани, губи се нещо връзката.

# 430
  • Мнения: 162
erka благодаря ти , че сподели с нас тази история.

Наистина така се възпитават не само в Турция, но и тук на Балканите момчетата. Първото нещо на което започват да ги учат е да псуват и след това на всичко останало...
Хиляди пъти съм била свидетел, как възрастните карат малко момченце да псува  и се заливат от смях, когато то повтори думите им....
Така, че аз гледайки турските сериали, непрекъснато откривам колко общи неща имаме с комшийте по отношение на простотията - непрекъснато да се интересуваш от живота на другите, да клюкариш, да правиш "мърсотии "на хората и какво ли още не... но пък и толкова малко общи неща по отношение на взаимното уважение в семействата и най-вече към по -възрастните хора.
В този филм е показателно за начина на възпитатието,  вкл. и у нас на децата, отношението на Бедар и Джелил към малкия Емир - него освен да го пляскат зад врата и да го наричат "магаре" аз друго не видях. Родителите му са толкова "заети", че не им остава време да му обърнат внимание.
Е какво му остава на това дете , освен да имитира околните в поведението им - да вика да крещи, да заплашва ...Нищо по различно при възпитанието и при нас - ежедневно съм свидетелка на майки, по кафетата, седят пият кафе, пушат, а децата им си правят каквото щат, бутат, падат, стават, накрая майките им станат праз -праз два шамара и решат проблема- балкански нрави.
Така, че аз мисля, че тук нещата въобще не опират до религия, а чисто и просто до култура, възпитание и образование.

# 431
  • ... да усещаш мириса на море ...
  • Мнения: 3 313
erka

Благодря ти за споделеното с нас. Трагедията на Йозгеджан занимава повече от седмица съседна Турция и почечето им творци изразиха възмущението си от случилото се, а някои споделиха и лични истории ...

Само преди няколко дни на 14.02. имаше събития на Движението ЕДИН МИЛИАРД СЕ ИЗПРАВЯТ One Billion Rising - това е глобално движение, основано от Ева Енслър, за да сложи край на изнасилването и сексуалното насилие срещу жени.


     

Може би сте видели тези клипове, които се завъртяха по нашите телевизии:

клип 1

клип 2

клип 3

# 432
  • Мнения: 54
Знам, че е извън темата за сериала, но при прочетеното, не мога да не споделя своя ужас и потрес.  Cry Аз също съм студентка, също уча в голям град и не мога да кажа, че ежедневно не ми се случва, шофьорите на такси да си обръщат огледалата, за да ме гледат, минувачи по улицата да ме задяват и всякакви такива неща...  Sad Много пъти ме е било страх да излизам и постоянно гледам да съм на места и улици, които са с повече хора.
Тук на балканите това поведение е нормално, да не кажа, че тези гадове се толерират помежду си. За всичко е виновно семейството.
Но тук в България, според мен, гнусотиите не са по-малко от тези, които се случват в Турция. Нещо трябва да се промени.

Пак се извинявам, че излязох извън темата на сериала.

# 433
  • Мнения: 162
Цитат
Знам, че е извън темата за сериала, но при прочетеното, не мога да не споделя своя ужас и потрес.  Crying or Very sad Аз също съм студентка, също уча в голям град и не мога да кажа, че ежедневно не ми се случва, шофьорите на такси да си обръщат огледалата, за да ме гледат, минувачи по улицата да ме задяват и всякакви такива неща...  Sad Много пъти ме е било страх да излизам и постоянно гледам да съм на места и улици, които са с повече хора.
Тук на балканите това поведение е нормално, да не кажа, че тези гадове се толерират помежду си. За всичко е виновно семейството.
Но тук в България, според мен, гнусотиите не са по-малко от тези, които се случват в Турция. Нещо трябва да се промени.

Пак се извинявам, че излязох извън темата на сериала.
newsm10 newsm10 newsm10

# 434
  • Мнения: 2 643
erka благодаря ти , че сподели с нас тази история.

Наистина така се възпитават не само в Турция, но и тук на Балканите момчетата. Първото нещо на което започват да ги учат е да псуват и след това на всичко останало...
Хиляди пъти съм била свидетел, как възрастните карат малко момченце да псува  и се заливат от смях, когато то повтори думите им....
Така, че аз гледайки турските сериали, непрекъснато откривам колко общи неща имаме с комшийте по отношение на простотията - непрекъснато да се интересуваш от живота на другите, да клюкариш, да правиш "мърсотии "на хората и какво ли още не... но пък и толкова малко общи неща по отношение на взаимното уважение в семействата и най-вече към по -възрастните хора.
В този филм е показателно за начина на възпитатието,  вкл. и у нас на децата, отношението на Бедар и Джелил към малкия Емир - него освен да го пляскат зад врата и да го наричат "магаре" аз друго не видях. Родителите му са толкова "заети", че не им остава време да му обърнат внимание.
Е какво му остава на това дете , освен да имитира околните в поведението им - да вика да крещи, да заплашва ...Нищо по различно при възпитанието и при нас - ежедневно съм свидетелка на майки, по кафетата, седят пият кафе, пушат, а децата им си правят каквото щат, бутат, падат, стават, накрая майките им станат праз -праз два шамара и решат проблема- балкански нрави.
Така, че аз мисля, че тук нещата въобще не опират до религия, а чисто и просто до култура, възпитание и образование.

Съгласна съм с теб, аз прибавям и ограничените умствени възможности. След като не проумяват , че това което правят вече е грешно за 21 век не знам как да го нарека по друг начин. Оправдават се с традиции но това не е от традициите им. В кои традиции има изнасилване, убийство, унижение,това е по скоро от възпитанието им. От съвсем малки ги възпитават че жената не е човек и че е създадена да обслужва мъжа. За такива насилници първо кастриране и после обезглавяване. #2gunfire #2gunfire #2gunfire

Общи условия

Активация на акаунт