Рим - петнадесета тема

Ден 1 8.03.2016 г. /вторник/

Летяхме с Уиз и пристигнахме след обяд към 15.00 часа.
След настаняване в хотел „Андреоти” на улица „Кастелфидардо”, около 16,00 часа след обяд, потегляме по маршрута.
1.   Църквата „Санта Мария дела Витория” – след входа в ляво известната скулптура на Бернини „Св. Тереза в екстаз”
2.   Площад „Барберини”- фонтаните „Тритон” и Пчелите” на Бернини-последния е в края на площада. По „Виа деле куатро фонтане” може да се отиде до палацо „Барберини”, която е художествена галерия. В момента разбрах, че ремонтират втория етаж и не я посетихме.
3.   През порта Пинчана влязохме в парка Боргезе. За галерия Боргезе трябва предварителна резервация, защото пускат групи по 360 човека на 2 часа, а ние нямахме такава и погледнахме отвън.
4.   Разходка в парка, покрай фонтана, пиаца Сиена, паметника на Виктор Емануил, до езерото с патиците.
5.   От там до казина Валадиер – панорамна площадка, в дясно от нея терасата Пинчо.
6.   Под терасата площад Дел Пополо. Зад терасата Пинчо са градините Пинчо с  обелиска, след него водния часовник и т.н.
7.   Слизаме на площада и отиваме в църквата „Санта Мария дел пополо”. Вътре да се обърне внимание на капела „Киджи”проектирана от Рафаело.
8.   До църквата имаше музей на изобретенията на Леонардо да Винчи, но беше късно и не сме влизали
9.   Обратно на площада – обелиска, двата срещуположни фонтана и на другия край двете симетрични църкви. И в двете влязохме, но отвън са по-фотогенични, макар че на едната сега и ремонтират фасадата.
10.   От пиаца „ Дел Пополо” започва така наречения Тризъбец. Улицата в ляво води до пиаца Испания, тази в средата е виа дел Корсо, която свързва  площада с площад Венеция около 2 км дълга-много магазини. Третата улица води към Ара Пачис и мавзолея на Август.
11.   Тръгваме по „Корсо” и по „Виа деи кондоти” излизаме на площад „Испания”. Стълбите в момента са в ремонт, но към края на лятото трябва да са готови. На върха е френската църква „Тринити дей монти”, а пред нея поредния обелиск. От стълбите пред входа има хубава панорама. По виа „Дей кондоти” и съседните улички са бутиците на по- известните модни марки.
12.   Обратно по Корсо  до отбивката в ляво за фонтана Треви.
13.   Фонтана Треви
14.   От там към площад „Куиринале”-президенството, обелиска, конюшните. Последната е сградата срещу президенството и сега е галерия. Знам, че в президенството може да се влиза. Много красиви градини имало, но лично не съм ги виждала. Много пъти сме снимали обаче охраната, няколко вида военни и все в различни униформи.
15.   От там по улица „ХХ септември” направо до четирите фонтана. На кръстовището от четирите страни има по един фонтан- по скоро чешма, ама са проектирани от другия голям  архитект Боромини. Църквата до кръстовището мисля, че се казваше „Св. Карл” има впечатляваща фасада и също е дело на Боромини, но така и не влязох в нея.
16.   На следващото кръстовище е фонтана на „Акуа феличе”/щастливата вода/.
17.   След него напред към вечерята и сладоледа „Ла романа”.

Ден 2-9.03.2016 г.

Днес беше дъждовно от сутринта. При това положение започваме с обиколка на църкви
1.   Най – близката Санта Мария дели анджели на площад Република. Тя е част от термите на Диоклециан и е проектирана от Микеланджело. Аз много я харесвам. Вътре обърнете внимание на колоните от розов гранит, на подът е меридианът, а на стената има пролука, през която светлината на пладне огрява меридиана.
Там е разположена и конструкцията с топчето на Галилей, с която той доказал, че земята се върти. Самите терми са част от Националния римски музей, който е разположен в четири отделни сгради, които могат да се обиколят с един билет. Ние не сме ги посещавали, че все не стига времето.
2.   Пред църквата е фонтана на наядите.
3.   От площад Република отиваме по първата папска базилика „Санта Мария Маджоре”. Тази година е обявена за свещена и на всяка от папските базилики има скенер за контрол на багаж. Да не пропуснете да минете през порта санта.
4.   Под силния дъжд се отправяме към втората папска базилика „Сан Джовани ин Латерано” по улица „Мерулана”. Като се стигне до площада вляво от базиликата е сградата на свещените стъпала
Първо отидохме до там, но понеже беше много мокро и студено нямаше мераклии да ги изкачват на колене, както е традицията. Смята се, че това са стъпалата,  по които се е изкачи Исус в Йерусалим в двореца на Пилат Понтийски. Горе е стария личен параклис на папите, за който има вход 3,5 евро. Там не сме влизали само надникнахме през прозореца, защото не се ориентирахме добре. Билетите ги продават долу на входа. Ама не е кой знае каква загуба, все пак не мога да видя всичко.
5.   Време е за Базиликата. Макар че Свети Петър е най-голяма и пищна,  Сан Джовани ин Латерано е най-важната- Тя се явява седалище на Епископа на Рим, а това е папата и тук се намира папския трон. На влизане обърнете внимание на големите порти в средата.Това са вратите взети от Римския сенат. Порта санта обичайно е вдясно.
6.   По улица улица Сан Джовани ин Латерано се отправяме към църквата Сан Клементе, където е гроба на Константин Кирил. Дъждът беше спрял, но на обяд църквата е затворена, затова решаваме да се пробваме и да покажем на децата Палатин, Форо Романо и Колизеума. Чувала съм, че когато вали ги затварят. Те се посещават с един билет от 12 евро, който обаче важи за два дни, в които можеш да посетиш двата обекта: единият е Палатин и Форо Романо, а другият е Колизеума. Но не можеш да влизаш два пъти в един и същ обект. Не знам дали ви се гледат камънаци, но ако решите е препоръчително да си вземете билети от касите на Палатин на улица „Сан Грегорио”. Заобикаляте Колизеума, покрай арката на Константин и по улицата вляво. Палатин и форо Романо са един обект с няколко изхода. След като ги разгледахме за около 1,5 -2 часа излязохме през  входа за Форо романо. Отидохме да разгледахме Колизеума. Там опашките са огромни, но ние вече имаме билети и влизаме по обозначения преференциален коридор без да чакаме. Поразгледахме, качихме се на втория етаж, децата купиха подаръци за съученици от магазина там. Ако искаш да разглеждаш подземията мисля, че трябва предварителна резервация, защото обиколката им е само с гид. С тази обиколка се качвате и на третия етаж. Веднага след входа се вземат и аудио гидовете. Аз лично и при двете посещения не ходих в подземията.
7.   След Колизеума се върнахме да посетим Сан Клементе, която отваря отново в 3 часа след обяд. Част от фамилията слезе и на подземните нива, където всъщност е гроба на Кирил. Те са с вход и се влиза на половин час, но за последното не съм сигурна, защото аз не бях от влизащите.
8.   След като приключихме с църквата, се качихме към Домус Аурея /Златния дом/. Този обект след реконструкция е отрит за посещения от около година. Това са останки от двореца на Нерон, но мисля че пак трябва предварителна резервация за посещението им.
Ние не влязохме, но съм гледала клипове за това какво има вътре. Интересно е, но днес ни се събра много римска история и умората си каза думата. Последният обект от предварителната програма беше църквата „Сан Пиетро ин винколи”. Тя е на едно малко площадче, до което се стига минавайки покрай някакъв университет и покрай едни високи древни стени. За там винаги има туристи с карти, така че можеш да се ориентираш дали си на прав път. И тук има проверка на багажа, но без скенер. Вътре се съхраняват оковите на св. Петър в златно ковчеже, но най забележителното е статуята на Мойсей на Микеланджело.
9.   След като се излезе от църквата веднага в дясно започва един пасаж със стъпала, който излиза на голяма основна улица Виа Кавур. Понеже църквата не е много пищна отвън и не е лесна за намиране това може и да начин на стигнете до нея. През този пасаж минават много туристи. Ние едва сега минахме през него и то на връщане, защото и двата пъти я разглеждаме на път за Колизеума: миналата година на отиване  я видяхме случайно, а втория път на връщане, но вече познавахме пътя и знаех къде ще ме изведе.
10.   Последно се прехвърлихме на Виа Национале, за да видим попътно Палацо деле еспозиционе. Не знам какво има сега там, но децата го видяха на картата от хотела и така и така пътя ни минаваше оттам го видяхме отвън. 
      После през площад Република се прибрахме за вечеря.


Ден 3 10.03.2016 /четвъртък/

Ден за Ватикан
1.   От площад „Република” хванахме метрото до спирка  „Отавиано”, за да отидем на площад Св. Петър. Бяхме там рано. Има много скенери тази година и влизането в базиликата стана бързо. Бяхме вътре доста време. Понеже е свещена година има доста уредници, ако мога така да ги нарека, които наглеждат за реда и насочват посетителите. Може да пипнете крака на бронзовата статуя на Св. Петър, че миналата година нямах достъп до нея.
2.   Веднага след базиликата се отправихме към касите за купола. Ако си с лице към фасадата касите се намират от дясно. Има два варианта за изкачване и съответно две цени: Изцяло пеш по стълбите – 6 евро и донякъде с асансьор и после още 320 стъпала – 8 евро. Ние ползвахме асансьора. След излизането от него може да се влезе от вътрешната страна на  купола. После по стъпалата нагоре. Доста уморително за мен, но е голяма емоция накрая. Гледката отгоре е 360 градусова и много, много шеметна. Направо не ти се слиза. Не знам какво ще е усещането за всичко това, ако има много посетители, но ние през целия ден  имахме невероятен късмет да не се тъпчем с много хора и то точно във Ватикана. На слизане постояхме малко на покрива зад статуите. После слязохме изцяло по стълбите.
3.   След купола покрай базиликата се отправихме към пощата на Ватикана, за да изпратим картички. Макар че предварително го бяхме решили, забравих да си запиша точните адреси и като влязохме вътре изпратихме точно две картички на единствените адреси които знам наизуст-в къщи и на работа. Картичката струва 1 евро а марката 0,50 евро. Надписваш, лепиш марката, пускаш отвън в кутията и се връщаш в къщи преди картичката да е пристигнала...
4.   Понеже беше точно 12,00 когато бяхме в пощата решихме да проверим как стои въпроса с опашките пред Ватиканските музеи. Покрай крепостните стени се върнахме обратно. Минала година имахме предварително онлайн купени билети за 10 часа и влязохме без никакво чакане, но иначе опашката беше убийствена. Когато излязохме към 13,30 часа опашката се беше стопила.  Тази година, заради прогнозите за времето, нищо не резервирахме предварително и действахме според ситуацията, та затова обърнахме реда на посещение и последно отидохме пред музеите към 13,00 часа. Може и да не повярваш, но отпред  нямаше жив човек, чак се зачудих това ли беше входа. Влязохме, минахме бързо скенер и към касата, където касиерите си гледаха в телефоните може би от скука. Толкова бърза стана всичко, че и досега не мога да повярвам, че ми се е случило. Веднага след стълбите може да се вземе аудио гид на по популярните езици срещу 7 евро. Ако си носите слушалки може да се ползва едни от двамата. Така направихме ние миналата година с гид на руски, а тази година за децата един на английски. Не зная преди да ли сте влизали в музеите и ще кажа само няколко думи за ориентация. След вземането на аудио гида се излиза на нещо като площадка, от където започва разглеждането. Пинакотеката с картините е в дясно на вас. Разглежда се и после се излиза пак на тази така наречената от мен площадка. С две думи, ако в началото не разгледате галерията после ще стане невъзможно връщането до там. След излизане от пинакотеката се влиза наляво във египетския музей и от там нататък потокът от хора ще ви води от музей в музей като най накрая са стаите на Рафаело и Сикстинската капела. Има и пряк път до Сикстинската капела, но пропускаш всичко от музеите. В тях може да откараш цял ден в разглеждане, ако не си много каталясал като нас. Затова по някое време излязохме в градината на шишарката, където може за поседнеш на пейките и да си починеш. Знам че има и кафе или място за хапване, но ние не сме ползвали. Цялата обиколка  без да сме се мотали много, много пак ни отне едно 3 до 3,5 часа.
5.   След музеите се върнахме обратно покрай стените на Ватикана и по виа Кончилиационе се отправихме към реката и замъка Сан Анджело. За втори път пропускам да разгледам нещо, което не съм видяла и при първото посещение, но след Ватиканските музеи се чувстваш преситен от изкуство и история, така че пак му хвърлихме само поглед отвън. През лятото знам че отварят донякъде и пасето Борго. Това е пътеката-тунел, която свързва замъка с Ватикана. Ако си гледал „Ангели и демони” с Том Ханкс по Дан Браун ще се сетиш за какво говоря.
6.   По моста на ангелите преминахме през Тибър. Времето се влоши и започна да ръми. Следващата спирка трябваше да е пиаца Навона. След като пресякохме улицата хванахме леко наляво и тръгнахме по едни сокаци. Просто вървяхме и налучквахме посоката по нюх, общо взето където има повечко хора. Мъжката част от групата не понася да не е наясно накъде върви и от време навреме проверяваше в картата, но в при този ръмеж не е най приятното нещо. Така се озовахме пред джелатерия „Фригидариум”, за което съм чела много и все хубави неща. Там гледахме фотосесията на една булка, всъщност я чаках, за да си купя сладолед. Него вече ти го похвалих. По същата улица малко по нагоре е и твоя ресторант, а още малко по нагоре се излиза на пиаца Навона. Там ни заваля по- сериозно и както правят всички в Рим, когато вали, се скатахме в  църква в случая „Сант Аниезе ин Агоне”. Тя и без друго си е забележителност и си влиза в програмата за площада.
7.   След като си починахме и поизчакахме дъжда разгледахме фонтаните и оттам тръгвахме към Пантеона и пиаца Ротонда.
8.   След като го разгледахме минахме зад него за да видим слончето с обелиска на площад Миневра. Не пропускай да влезеш и в църквата там. Има статуя на Микеланджело. Беше към 6 часа и ние бързахме за следващия обект по програмата и прескочихме тази, но сега се чудя дали не сгрешихме. Нищо дай боже друг път.
9.   Следващата спирка е църквата Свети Игнаций. Тя е на йезуитския орден и е много пищно украсена. Тук са таваните изрисувани в стил 3D барок. Много красива църква.
10.   От тук тръгваме към пиаца Колона. Видяхме колоната на Марк Аврелий, палацо Киджи и пресякохме при галерия „Алберто Сорди”. От тук поехме към хотела минавайки пътьом през Треви и пиаца Куиринале. Този ден е доста уморителен като програма.  Доста от нещата във втората част от деня ни бяха по път и заради децата ги повторихме. При по-хубаво време сигурно щяхме повече да се мотаем и почиваме по пиаци и фонтани и нямаше така да се уморим. Ама такъв ни бил късмета, умората беше сладка, а вечерята вкусна.





Ден 4 11.03.2016 г. /петък/

1.   По виа Национале се отправяме от площад Република към пазара и колоната на Траян. Пазарът е музей и минахме покрай входа му, но не сме влизали. Ако има трети път може и да го разгледам. След колоната разгледахме форумите в посока Колизеума по виа Алесандрина . В края тя излиза на виа Фори империали. Там пресякохме от страната на Форо Романо. Позяпахме от там към него и се отправихме нагоре към Кампидолио. Като се изкачихме пак позяпахме отгоре форумите, защото гледката е хубава. Същата такава се вижда, че и по –хубава, когато се разглежда табулария в Музеи Капитолини. Минаваме покрай копието на вълчицата и излизаме на площада.
2.   Следват музеи „Капитолини”. За пръв път влизам тук. Входът е 12 евро, а раниците се оставят на гардероб. Тези музеи много ми харесаха. Тук определено е за хора, на които им харесва древногръцко и римско изкуство. Както казва сина ми „ Тези неща съм ги виждал само в учебниците.”
3.   След музеите слязохме по стълбището наречено Кордоната и пак се изкачихме нагоре по стъпалата водещи към църквата „Санта Мария Арачели”. Днес времето беше прекрасно и топло и поседяхме на стълбите преди да влезем вътре. Църквата е много интересна, стара и се намират следи от доста епохи. Вляво от олтара има нещо като капела, където е статуята на бебето Исус лечителя. Вярва се, че има чудодейни сили и са оставяли писма с желания. За целта има писалища с листчета и химикал, където можеш да си напишеш желанието и да пуснеш в кутиите. Възползвайте се.
4.   Точно до църквата, ако си с лице към нея в ляво се пада на гърба на монумента Виктор Емануил е асансьора за покрива му. Цената му миналата година беше 7 евро, а гледката си заслужава много. Но моите деца не пожелаха да се качат, а ние с мъжът ми вече сме се качвали.
5.   Слязохме по стълбите и по виа дел Театро Марсело тръгнахме към Устата на истината. По пътя се минава покрай останките на театъра на Марсел, който е вграден така да се каже през средните векове в сграда. До него е портикът на Октавия, а в края на улицата вдясно са останките на форо Боарио. Там са два храма на Херкулес и Портун и малък фонтан. Точно срещу тях през улицата се намира църквата Санта Мария ин Космедин. В нейния двор се намира Устата на истината. Може да си припомниш филма „Римска ваканция” с Одри Хепбърн и Грегъри Пек. Сниман е през 50 години на миналия век и след неговото излъчване това нещо става голяма атракция. Тук беше единствената опашка, на която чаках. Опашката не беше да влезеш в църквата, а да се снимаш бръкнал в устата на истината. Трябва да направиш дарение, за да се снимаш, не че е задължително, но има човек който регулира нещата така да се каже и помага за снимките, ако трябва. Самата църква не е нещо особено. Ако имаш желание да се качиш на Авентин и портокаловата градина сега е момента, но ти май вече си ходил, а ние поехме по друг маршрут. Портоколите и те са за трето посещение.
6.   След нея по моста Палатино влизаме в квартала Трастевере. Като минавате по него гледайте да е отдясно, за да видите останките от най - древния римски мост през Тибър.
7.   Квартал Трастевере е типичен италиански квартал и ако търсите такава атмосфера това е мястото. Много ресторанти, фурни, пица на парче, кафенца и т.н. Търсете път към църквата Санта Мария ин Трастевере. Отпред пред нея има красиво площадче с фонтан. Църквата е красива с прекрасна мозайка. Заслужава си да се види. От Трастевере може да се отиде на хълма Джаниколо, където е паметника на Джузепе Гарибалди. Там е и бюста на Капитан Петко Войвода ,който също е бил гарибалдеец. В този квартал обикновено идват да хапнат, дали в прословутия Карло Мента или някъде другаде няма значение. Кръчмички има безчет. Ние обаче не се възползвахме, само хапнахме пица на килограм и бира Морети за пияча. Пицата беше чудна, още ми е пред очите.
8.    Излизаме от Трастевере от другата страна на острова Тиберина по понте Гарибалди. По път разглеждаме Ареа Сакра с четирите храма и котките.
9.   Следва църквата Джезу. Хубаво е да се разгледа към 17.30 часа, за да може да видите статуята на св. Лойола. Самата църква е на йезуитите и е много пищна. Още в началото има огледало, за да се разгледа таванът без да си „счупиш” врата. Таванът е на Гаули изписан в традицията на илюзионистичния барок. Такива са таванът и другата църква св Игнацио до Пантеона, и в двореца Барберини.
10.   След Джезу излизаме на площад Венеция. Това е последно по програма. Мъжката част тръгна към хотела, а женската по магазини по виа дел Корсо.
Това беше за този път. Дано имам късмета да отида пак. И за тогава ще си спретна програма, защото ми останаха доста неща за гледане.