Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

Ето тук можете да запалите свещичка за близък човек.Гори 48 часа http://www.gratefulness.org/candles/candles.cfm?l=eng

Аз запалих за татко http://www.gratefulness.org/candles/message.cfm?l=eng&cid=4172627

Не си сама, не се обвинявай....аз също лъжех мама, тя така и не разбра, мислеше , че се е възпалила мастопатията й, но и подарих дни на спокойствие, а не очакване, че всеки момент ще си отиде.....
Много е тежко да си без мама.....много, от мъката и обвиненията си, аз се разболях психически...не позволявай това да ти се случи, защото съм жива и здрава, но умирам ден след ден по малко...
Прегръщам те и те разбирам....

Мона 52 взела си по-трудното решение, да позволиш на майка си да си отиде с достойнство а не нарязана и в болница. Това което си сторила се иска много смелост, според мен когато ракът вече е засегнал цялото тяло просто човека трябва да се остави да си отиде спокойно в къщи заобиколен от любими хора а не в стерилната обстановка на болницата.

 - slava73 Просто нямам какво да добавя към казаното от теб.
   Мона, да знаеш, че си взела голям товар върху себе си, но си постъпила правилно и не се самообвинявай! 

 Тъй като семейството ти е презразположено към ракови заболявания, трябва да вземете профилактични мерки за децата и внуците, за излизане от опасната зона на ракова предразположеност, а това го може хомеопатията! 

надявах се да не пиша в тази тема.....а сега се надявам страховете ми да са излишни....обаче се нуждая от малко кураж, за първи път от 3-4 години насам ( откакто баща ми започна да слабее), признавам пред себе си, че може би проблема няма да има друг изход освен най-лошия.... Всичко започна преди около 4 години, баща ми беше доста пълен ( 118 кг), започна да слабее по малко....съвсем по малко......без никакви други проблеми, към днешна дата е вече 68 кг:( с засегнат нерв на единия крак ( пареза някаква каза невролога), който почти влачи или пък го вдига все едно марширува. От няколко години също и наблюдавам отслабена памет......говори...буквално глупости понякога, не се съобразява когато има повече хора, като ходи от лекар на лекар ги нарича "мухлювци.....тъпанари, вчерашни пиклъовци......." и се прави на....велик.... Боже колко ми е трудно да го казвам:( до сега не го бях признала:( той е ветеринарен техник и от там си поставя и сам диагнози, неискаше до скоро да ходи на лекар.....започна едно разстройство преди около  6 месеца, мина на диета, но неможе да спре алкохола.Преди пиеше доста.....сега не толкова, но редовно почти:(
 Имаше силни стомашни болки ( около една стара травма ) и тогава се започна и с диариата. Направиха му отначало най-обикновените изследвания - пълна кръвна картина и урина - съвсем нормални, после го изпратиха на рентген за всеки случай, той показа само една пропукана кост ( преди доста години го беше изритал един кон и костта се пропука, болките сега са точно там).
 След като мина известно време а диариата не отмина, беше на гастроентеролог, който го гледа на ехограф и му говори нещо за някаква бактериа, която била в хранопровода, хранела се с мазнини и му назначи строга диета, без алкохол - е той, не успя нито стриктно да спази диетата, нито спря алкохола. Преди 1 месец и половина ходи на друг гастроентеролог, който му назначи скенер защото се съмняваше за рак на панкреаса - скенера не показа обаче това! Жената която разчиташе скенета отвън като излезе ни обясни, че има хроничен панкреатит, в следствие на дългогодишната употреба на алкохол, каза че била нарушена функцията на червата....каркоренето, болките и диариата са от там, каза че нама нищо страшно, но е абсолютно забранено да пие алкохол, защото най-много ще му вреди и ще отключи нов пристъп на болка..  Е той не спря да пие- по малко, но си пие! Хапчетата за разстройство действат и беше започнал да качва доста килограми и то бързо, понеже има силен апетит, но в момента в който ги спре, започва пак:( Сега прави кой каквото му каже....вари разни билки, кори от дърва.....негови познати му казвалии, че всичко е на нервна почва, че понеже е много емоционален и изживява много силно всеки стрес ( което е вярно наистина, той е плакал на филми) Много добродушен, много обичлив и много състрадателен, преди няколко години го съкратиха от работа и го изживя страшно трудно, беше буквално сринат, целият град го познава и работата му беше целият му живот, мината година го върнаха отново, после го махнаха пак, сега отново работи и преди няколко дни шефа му е казал на майка ми, че той вече не става за тази работа, но неможе да му каже :" стига", защото го е страх да не получи някой инфаркт и да умре. Майка ми имаше доста сериозни здравословни проблеми преди няколко години и не е добре с нервите, незнам какво ще стане ако остане сама! Страх ме е , тя постоянно плаче и дето се казва, жив го оплаква. Наскоро загуби баща си.....страхува се дори да не се самоубие:( ( баща му се е самоубил и до сега аз незнам защо), тя мисли, че ако се окаже рак той няма да понесе да го виждаме в такова състояние , нито пък болките...А как ще го изживеем ние? Неискам да мисля, толкова много ме е страх, че ще ми се пръсне сърцето...
Е....понеже нищо не минава, в понеделник татко заминава за София....ще го приемат в раковата болницаа ( леля ми която живее в софия го е уредила за там), и ще му направят всички изследвания....толкова много ме е страх! Толкова го обичам! Последните години работи сам самичък на баира....за да изкарал пари за семестъра ми....да ме видел изучена:( Не се прибира нито на обяд, нито ядеше.....копае, полива.....занивама се с толкова неща, за да не ме лиши от нищо:( И какво? Съсипа се...много ме е страх! Дано не е рак:( как ще се справим с мама, най-вече тя, а той?????? Само на 55  години е:(  Е....другата седмица трябваше да е радостна.....( тайно се надявам да е), сина ми тръгва на градинка в понеделник, притеснявам се с него, по-малък е малко, но свекърва ми е там, затова го пращаме......исках да е весело въпреки всичко но, как ще изкараме незнам докато чакаме резултати....закапак и майка ми остана без работа от 3 дни:(
 Дайте ми кураж момичета! Кажете има ли начин да се справим ако се окаже най-страшното:(((((((((( Страхувам се много и за майка си......
 съжалявам за обърканото писане, исках да ви напиша много неща.

миличка, не се страхувай толкова
ако е рак, щяха да го хванат навреме, а не да не намират нищо.
кураж и много хубави новини те желая от сърце, недей да мислиш лоши неща, мшисли си, че всичко ще е наред и татко ти ще се оправи  

Това, че скенера, ехографа и изследванията са хубави до този момент, поне трябва да означава, че ако е рак, няма разсейки поне в съответните органи за които първоначално се съмняваха нали:(? това ми давам малко надежда....незнам в деиствителност как стоят нещата, но дано не са непоправими.

По написаното от теб разбирам, че лекарите не се съмняват за рак. А колкото до упоритостта на баща ти...мъжете все се правят на герои когато не го искаме от тях?!  Аз на моя баща като му давам Фервекс го лъжа, че е чай. Като ме пита защо е горчив му отговарям, че от простудата вкуса му се е променил. 

Изчакай резултатите, пиши какво е станало и ще си побъбрим пак. 

Защо и на баща ми вси4ко му се струваше майтап.

Кураж, Кати. Стискам палци 

Двоумях се да ли да пусна нова тема, но реших първо да пиша в тук.
Моя приятелка много обезпокоена сподели с мен и ме помоли да разпитам във форума за нейна близка.
Случая е такъв, казали са й, че има рак на белите дробове, имало е лечение, но след това й казват, че рака е в гръбначния мозък и трябвало да се бие някаква инжекция.
Те вече се съмняват в адекватното поставяне на диагноза на лекарите, но и са объркани какво да правят.
Моля ви за съвет къде може да се отиде и как наистина да се разбере жената има ли рак или не.
Едната от болниците е Такуда.
За другите не разбрах, но отново ще разпитам, ако не необходима допълнителна информация.
Благодаря ви предварително за съдействието.

Ето пиша, всичко ( поне до този момент, надявам се) се изясни. Баща ми е бил приет сутринта в онкологичната болница и са му направили необходимите изследвания. Открито е само възпаление на панкреаса и нищо друго обезпокоително. Изписали са му лекарства и строг хранителен режим. Казали са, че до месец-два ще почувства подобрението а диетата да я продължава докато сметне за необходимо по-нататък. Да се захранва после постепенно и т.н. Това е, всичко за сега е наред и на нас с майка ни ни олекна! Благодаря за подкрепата момичета, желая на себе си и близките си както и на вас много много здраве!

знаех си

Това са добри новини!