Внимавайте с лимоните от Турция. Тия дни даваха репортажи за цитрусите от Турция. Пестицидите в някои от тях надвишават 40-50 пъти нормите. Особено са опасни корите. Не стават за влагане в сладкиши.
- Публикувана: 16 ян. 2017, 06:19 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2017, 06:08 ч.
Искам да кажа ... (105)_16.01-22.01
Благодаря за информацията !Yellow 
лимоните са от Лидл, био лимони от Италия
лимоните са от Лидл, био лимони от Италия
А, няма защо
Най-смешното е, че мъжът ми е слушал това в колата, вероятно по радиото на Бтв. А пък аз хич не съм се изтрепала да правя никакви сладкиши, още по-малко лимонови, макар да обичам! Много се чудих защо ми го съобщава, но ето, явно е имало смисъл
Аз лимоните за лимонадата ги обелих както портокал се бели. Махнах и бялата мека част под кората, и ползвах само плода. Преди време измивах лимона и режех както е с кората, но от 2-3 години вече беля всичко. Когато имам време накисвам във вода поне за час-два. Не знам има ли смисъл, но за мое успокоение. Като купя портокали, мандарини, лимони - всичко измивам и чак тогава подреждам във фруктиерата.
Лина, у дома не се ядат много сладкиши и другите подобни. Един кекс на седмица, две е достатъчен, баница също. Ако го правя по-често никой не го яде. Мекици обича детето, но тях рядко ги правя, не повече от 5-6 пъти за година, понеже са пържени. Бисквитена торта също рядко правя - веднъж месечно. Лятото редовно правех крем-карамел, това е единственото нещо, което не ни омръзва. Питки по-често приготвям, поради това, че често забравяме да купим хляб и все пак гледам да е по-рядко, защото като е топла всеки си хапва колкото иска, а пък после се "ядосваме"
Лина, у дома не се ядат много сладкиши и другите подобни. Един кекс на седмица, две е достатъчен, баница също. Ако го правя по-често никой не го яде. Мекици обича детето, но тях рядко ги правя, не повече от 5-6 пъти за година, понеже са пържени. Бисквитена торта също рядко правя - веднъж месечно. Лятото редовно правех крем-карамел, това е единственото нещо, което не ни омръзва. Питки по-често приготвям, поради това, че често забравяме да купим хляб и все пак гледам да е по-рядко, защото като е топла всеки си хапва колкото иска, а пък после се "ядосваме"
Моите си тръгнаха токущо, че на таткото му се приспа. 
Точно преди да дойдат бях написала рецептата за ориза най-подробно и мислех, че съм натиснала "публикувай", ама не съм.
Пиша я пак, ще я сложа в спойлер, да не е досадно за четене:
Стейси, не знам какво е това, не съм го чувала.
За кухнята - ще ти кажа какво ядяхме ние там, но като се сетя, че това, което съм яла в китайски ресторанти в Пекин няма нищо, ама нищо общо с храната в китайските ресторанти тук...може би ще е същата работа.
Камдза темпура - панирани картофи с лук, чесън и подправки
Теджи коги чапче - свинско на лентички с черни гъби, зеле кимчи, моркови и зелен лук
Теджи коги мьончо - свинско на лепкави хапки с фъстъци, парчета зелена чушка и леко лютиво сосче
Ом-райс - ориз със зеленчуци, завит в руло от омлет.
Имаше едно ястие с ананас, ама не му помня името - лютиво-кисело-сладко, много и харесваше.
Страхотни зеленчукови салати с много лек дресинг.
Папрат, приготвена по разни начини - прилича на сиви лозови пръчки в чинията и има вкус и аромат на гъби - на мен ми харесваше.
Трапанги - колегите се убиваха да ги ядат, аз така и не ги опитах, защото ми приличаха на големи черни гъсеници, а чак после разбрах, че са с растителен произход, нещо като морски краставици и били страшно полезни. И змия ядяха, аз не съм опитвала. Като влезеш в бар или в някои от ресторантите почти на входа има нещо като гигантска колба на стойка (като на едни големи шишета с уиски), подвижна, пълна с корейска водка, в която е навита змия в тумбестата част, а през гърлото е прекарана частта към главата (глава няма). Колбата се накланя, сипват ти от водката и ти отрязват парченце от змията от гърлото на колбата. Аз не мога да изтърпявам гледката на змии, дори и спиртосани и много мразех този им маниер да те посрещат със змия на входа. Или в магазините - първия щанд, който виждаш, е с наредени по всички рафтове змии в шишета с водка в най-различни големини и шишета с корен жен-шен, също различна големина.
Трябва да ми кажеш къде във Варна е този ресторант, с удоволствие бих отишла.
Точно преди да дойдат бях написала рецептата за ориза най-подробно и мислех, че съм натиснала "публикувай", ама не съм.
Пиша я пак, ще я сложа в спойлер, да не е досадно за четене:
Скрит текст:
Йелоу, много зависи как го харесвате ориза. Ние не обичаме ориза ал денте, а сварен, точно на границата преди разваряването - да е леко лепкав и дъвчащ. Но разварен, кашав въобще не го харесваме. Аз избирам ориз от сортовете с обли зърна за "бял" ориз - обикновено перлен, но и бисерен става, и Калифорния. Много години ползвах италиански ориз на Панино, но преди година го смениха с някакъв с по-остри зърна и оттогава все съм в търсене на перфектния. В момента съм взела Български на Фамилекс. Като купувам ориз за готвене, гледам да е прозрачен и да няма в центъра млечнобяла точица, защото този винаги остава леко твърд в средата и е подходящ за ризото - ризон, балдо са такива.
Отмервам си ориза и го измивам на течаща вода в цедка, оставям го да се изцеди. В тенджерка си слагам да заври вода в съотношение 1 към 2,7-2,7 ориз към вода.
В това време в тенджера с около две лъжици олио, две лъжици зехтин и масло колкото орех (за 1 чаша от 250 мл пълна догоре с ориз) на силен котлон си задушавам една малка глава ситнонарязан лук, добавям ориза и го пържа при непрекъснато бъркане, да започне да се усеща като пясък и тогава изсипвам горещата вода, слагам 1 ч.л. сол и няколко зърна черен пипер, разбърквам добре и намалявам котлона на средна степен - при мен от 9 на 4-4,5, слагам капака и го оставям така 10 мин. След като минат 10-те минути, изключвам котлона, без да махам капака и така още 5 мин. След това махам капака и е готов след две-три минути. Аз си нагласям таймера на печката, за да не го забравя ориза.
Важно е количеството мазнина да се уцели - да не е малко, щото става като промит, но да не е и много, защото е тежък, като е мазен. Да се покрие дъното на съда добре, за да може да пържиш лука и ориза в него, но не да плува.
Ако искате перфектен ориз, може във водата да си сложите морков, чушка, клончета магданоз, парче целина, парче или кочан от зеле - да си направите зеленчуков бульон. Може и със сухи зеленчуци, продават се такива натурални смеси. Прецеждате и получавате истински вкусен бульон за ориза.
Аз правя по същия начин жълт ориз (с шафран или куркума във водата) и розов (част от водата заменям с домашен доматен сок или смлени на блендера домати). Розовият е любим на каката още от малка.
Отмервам си ориза и го измивам на течаща вода в цедка, оставям го да се изцеди. В тенджерка си слагам да заври вода в съотношение 1 към 2,7-2,7 ориз към вода.
В това време в тенджера с около две лъжици олио, две лъжици зехтин и масло колкото орех (за 1 чаша от 250 мл пълна догоре с ориз) на силен котлон си задушавам една малка глава ситнонарязан лук, добавям ориза и го пържа при непрекъснато бъркане, да започне да се усеща като пясък и тогава изсипвам горещата вода, слагам 1 ч.л. сол и няколко зърна черен пипер, разбърквам добре и намалявам котлона на средна степен - при мен от 9 на 4-4,5, слагам капака и го оставям така 10 мин. След като минат 10-те минути, изключвам котлона, без да махам капака и така още 5 мин. След това махам капака и е готов след две-три минути. Аз си нагласям таймера на печката, за да не го забравя ориза.
Важно е количеството мазнина да се уцели - да не е малко, щото става като промит, но да не е и много, защото е тежък, като е мазен. Да се покрие дъното на съда добре, за да може да пържиш лука и ориза в него, но не да плува.
Ако искате перфектен ориз, може във водата да си сложите морков, чушка, клончета магданоз, парче целина, парче или кочан от зеле - да си направите зеленчуков бульон. Може и със сухи зеленчуци, продават се такива натурални смеси. Прецеждате и получавате истински вкусен бульон за ориза.
Аз правя по същия начин жълт ориз (с шафран или куркума във водата) и розов (част от водата заменям с домашен доматен сок или смлени на блендера домати). Розовият е любим на каката още от малка.
Стейси, не знам какво е това, не съм го чувала.
За кухнята - ще ти кажа какво ядяхме ние там, но като се сетя, че това, което съм яла в китайски ресторанти в Пекин няма нищо, ама нищо общо с храната в китайските ресторанти тук...може би ще е същата работа.
Камдза темпура - панирани картофи с лук, чесън и подправки
Теджи коги чапче - свинско на лентички с черни гъби, зеле кимчи, моркови и зелен лук
Теджи коги мьончо - свинско на лепкави хапки с фъстъци, парчета зелена чушка и леко лютиво сосче
Ом-райс - ориз със зеленчуци, завит в руло от омлет.
Имаше едно ястие с ананас, ама не му помня името - лютиво-кисело-сладко, много и харесваше.
Страхотни зеленчукови салати с много лек дресинг.
Папрат, приготвена по разни начини - прилича на сиви лозови пръчки в чинията и има вкус и аромат на гъби - на мен ми харесваше.
Трапанги - колегите се убиваха да ги ядат, аз така и не ги опитах, защото ми приличаха на големи черни гъсеници, а чак после разбрах, че са с растителен произход, нещо като морски краставици и били страшно полезни. И змия ядяха, аз не съм опитвала. Като влезеш в бар или в някои от ресторантите почти на входа има нещо като гигантска колба на стойка (като на едни големи шишета с уиски), подвижна, пълна с корейска водка, в която е навита змия в тумбестата част, а през гърлото е прекарана частта към главата (глава няма). Колбата се накланя, сипват ти от водката и ти отрязват парченце от змията от гърлото на колбата. Аз не мога да изтърпявам гледката на змии, дори и спиртосани и много мразех този им маниер да те посрещат със змия на входа. Или в магазините - първия щанд, който виждаш, е с наредени по всички рафтове змии в шишета с водка в най-различни големини и шишета с корен жен-шен, също различна големина.
Трябва да ми кажеш къде във Варна е този ресторант, с удоволствие бих отишла.
Само аз ли не правя различни сладкиши през ден, тутманици и баници разни? Притесних се
Не си. У дома е събитие ако наготвя супа даже
Добре, че съм мързелива, че иначе щях да съм 100 кила 
Хелоу, момичета и момчета 
Неделно чистих и правих сърми, да видим какви ще са.За мен с кайма и гъби за другите с кайма и ориз.
Сесили, аз имам режим на Руми Илиева, ще ти го пратя, кажи мъде ти е удобно фейс или мейл.Пиши ми на лични.Но с режима на Руми умрях от глад, теглене на порции и много внимаване.Сега съм на ВМ-НВХ и за 3 седмици с хапване стабилно, съм с кило надолу и см се редуцират.Много съм доволна
Неделно чистих и правих сърми, да видим какви ще са.За мен с кайма и гъби за другите с кайма и ориз.
Сесили, аз имам режим на Руми Илиева, ще ти го пратя, кажи мъде ти е удобно фейс или мейл.Пиши ми на лични.Но с режима на Руми умрях от глад, теглене на порции и много внимаване.Сега съм на ВМ-НВХ и за 3 седмици с хапване стабилно, съм с кило надолу и см се редуцират.Много съм доволна
Само аз ли не правя различни сладкиши през ден, тутманици и баници разни? Притесних се
Прибрах се от работа. Пуснах пералня, мариновах бутчета за вечеря, децата наказах без технологии за поне 1 час, а малкия даже решава задачи по математика. Е, много съм лоша!
Отивам да разгледам пирога на Янтра. Вчера правих крем карамел, оня ден кекс с червено вино (рецептата от Мър)- страхотен е. Обичам да творя в кухнята. За съжаление нямам амбиция да стана майстор на ориза, защото само аз го ям.
Кажете ми как да си оправя ръцете. Много са нацепени и болят. Ако имах Ваготил бих се намазала, но май е изчезнал от аптеките, защото не можах да го открия. Някой да знае други трикове за бързо зарастване на рани?
Отивам да разгледам пирога на Янтра. Вчера правих крем карамел, оня ден кекс с червено вино (рецептата от Мър)- страхотен е. Обичам да творя в кухнята. За съжаление нямам амбиция да стана майстор на ориза, защото само аз го ям.
Кажете ми как да си оправя ръцете. Много са нацепени и болят. Ако имах Ваготил бих се намазала, но май е изчезнал от аптеките, защото не можах да го открия. Някой да знае други трикове за бързо зарастване на рани?
Стейси,впечатлителна е тетрадката на девойката .Браво!
У нас-малко приключение:
Завиждам на осмеляващите да експериментират с косите си
.
Кексове не правя и аз. В събота сутрин-палачинки.Понякога-баница.
Президентшата вече е придобила по-стилен вид,но не достатъчно,че да я харесам.
.Браво!У нас-малко приключение:
Скрит текст:
Тас кебап мама прави-винен, всъщност, с топка ориз.излязох като си оставих ключовете, за да може младежът да отиде у съседите по някое време, че имаше такава уговорка. Връщам се, звъня му-не вдига. Един-път-два пъти-12 пъти 
,леко започнах да се притеснявам-да не се е задавил...друго.
Звъня на домофона, свиря с клаксона...нищо. Инсталирах си скайп на телефона (ползва го на лаптопа, докато играе),звъня му- не вдига. Вече ме тресе яко тревога...
Разгеле намерих в колата си ключ за пешеходната портичка,тя замръзнала.Борих,сецах-отключих я.Оттам през двора, в големите преспи. Падах, ставах,направо бях позеленяла. Прескочих терасата на първия етаж, чукам на балконската врата...хеле показа се калпазанинът.Не видял, не разбрал, не чул.
Че като зейнах
.Хем викам,хем рева,то реве-чудо.Котката се завря в миша дупка, да не я погна и нея. Наливам си вино още от сега,на.
,леко започнах да се притеснявам-да не се е задавил...друго. Звъня на домофона, свиря с клаксона...нищо. Инсталирах си скайп на телефона (ползва го на лаптопа, докато играе),звъня му- не вдига. Вече ме тресе яко тревога...
Разгеле намерих в колата си ключ за пешеходната портичка,тя замръзнала.Борих,сецах-отключих я.Оттам през двора, в големите преспи. Падах, ставах,направо бях позеленяла. Прескочих терасата на първия етаж, чукам на балконската врата...хеле показа се калпазанинът.Не видял, не разбрал, не чул.
Че като зейнах
.Хем викам,хем рева,то реве-чудо.Котката се завря в миша дупка, да не я погна и нея. Наливам си вино още от сега,на.Завиждам на осмеляващите да експериментират с косите си
.Кексове не правя и аз. В събота сутрин-палачинки.Понякога-баница.
Президентшата вече е придобила по-стилен вид,но не достатъчно,че да я харесам.
Гена, у нас тас-кебап е винен кебап без виното. Или с топки ориз, или с картофено пюре го ядем.
Май ти се е накъдрила косата от зор.
Имаше едно време много готино руско анимационно филмче за една майка, която оставя за малко детето си само вкъщи и отива до магазина за мляко, а там, разбира се - опашка. Всъщност филмчето беше за това, какво си представя тя, че ще се случи с детето, докато тя чака на опашката. Беше си като филм на ужасите - всичко, което може и не може да си представи човек - пожар, наводнение, крадци, пълзене по ръба на балкона, остри ножове и какво ли не.
Май ти се е накъдрила косата от зор.
Имаше едно време много готино руско анимационно филмче за една майка, която оставя за малко детето си само вкъщи и отива до магазина за мляко, а там, разбира се - опашка. Всъщност филмчето беше за това, какво си представя тя, че ще се случи с детето, докато тя чака на опашката. Беше си като филм на ужасите - всичко, което може и не може да си представи човек - пожар, наводнение, крадци, пълзене по ръба на балкона, остри ножове и какво ли не.
Аз въобще не правя сладкиши...никой не ги яде.
От как имам райс кукър съм се родила. От различните сортове ориз , най-харесвам пушен ориз. Опитах го в приятели пакистанци и ми превзе сърцето. Преди две години на Хавай ( имат много преселници от Япония), изгледахме фоста кулинарни предавания -от там дойде и райс кукър-а мъжът ми е специалист на пържен ориз.
За Тръмп, аз съм един от поддръжниците му, а и като човек живеещ тук съм наистина такъв. Ако се заслушаш в думите му ( и махнеш шоуто) има много истини. Хилари беше много слаб кандидат, а и пти нев държавната политика и действията и са престъпление (не може държавният секретар да нарушава законите на страната безнаказано).
За българският президент, не беше моя избор,но е избран законно...надявам се нещо да се промени. Зет ми служи под негово командване, отзвуците му за ген са коренно различни, и много положителни.
Когато бяхме в Корея, нещото, което много харесах беше бамбук пълнен с ориз ( ядохме го на някакво сояре в Хилтън, но беше на блок маса). Иначе по ресторантите им не видях ориз. Бяхме на бизнес пътуване и естественно собствениците на компании ни водеха на супер луксозни места- ориз нямаше. Но пък какви други неща сум яла. Особенно в единия от ресторантите....на всеки имаше зачислен сервитьор - взема храната и ти я пъха в устата....гледам всички спрели, само аз и единият от проджект мениджърите продължаваме, но с такива нещастни физиономии..... Водка нямаха, но соджу...още имаме в къщи. Знаете ли , корейците имат един много интресен обичай. За да ти покажат уважение пият от чашата ти. Не знам как се бях озовала в срещу един от президентите. Цяла вечер пи от водата ми, а аз не мия нищо др, жадна съм и не докосвам чашата....на другия ден питах една от жените, които ни съпровождаха. На следващата година ни бяха на гости в къщи и се извиних на човека. Обожават нашата шкембе чорба...на едно от посещенията помолиха за типично български неща... И от тогава всеки път като идват мъжът ми приготвя.
От как имам райс кукър съм се родила. От различните сортове ориз , най-харесвам пушен ориз. Опитах го в приятели пакистанци и ми превзе сърцето. Преди две години на Хавай ( имат много преселници от Япония), изгледахме фоста кулинарни предавания -от там дойде и райс кукър-а мъжът ми е специалист на пържен ориз.
За Тръмп, аз съм един от поддръжниците му, а и като човек живеещ тук съм наистина такъв. Ако се заслушаш в думите му ( и махнеш шоуто) има много истини. Хилари беше много слаб кандидат, а и пти нев държавната политика и действията и са престъпление (не може държавният секретар да нарушава законите на страната безнаказано).
За българският президент, не беше моя избор,но е избран законно...надявам се нещо да се промени. Зет ми служи под негово командване, отзвуците му за ген са коренно различни, и много положителни.
Когато бяхме в Корея, нещото, което много харесах беше бамбук пълнен с ориз ( ядохме го на някакво сояре в Хилтън, но беше на блок маса). Иначе по ресторантите им не видях ориз. Бяхме на бизнес пътуване и естественно собствениците на компании ни водеха на супер луксозни места- ориз нямаше. Но пък какви други неща сум яла. Особенно в единия от ресторантите....на всеки имаше зачислен сервитьор - взема храната и ти я пъха в устата....гледам всички спрели, само аз и единият от проджект мениджърите продължаваме, но с такива нещастни физиономии..... Водка нямаха, но соджу...още имаме в къщи. Знаете ли , корейците имат един много интресен обичай. За да ти покажат уважение пият от чашата ти. Не знам как се бях озовала в срещу един от президентите. Цяла вечер пи от водата ми, а аз не мия нищо др, жадна съм и не докосвам чашата....на другия ден питах една от жените, които ни съпровождаха. На следващата година ни бяха на гости в къщи и се извиних на човека. Обожават нашата шкембе чорба...на едно от посещенията помолиха за типично български неща... И от тогава всеки път като идват мъжът ми приготвя.