Кое (какво) най-малко съответстваше на това, което очаквахте при раждането?

Не знаех, че мен упойка не ме хваща; дори и докторите останаха изумени, затова след многократни вливния на епидурална упойка, се наложи да ми поставят и спинална, защото при мен раждането беше предизвикано, продължи ужасно дълго време и болките бяха наистина нечовешки

и аз чаках зверски болки и си ги търпях даже мъжът ми като ме закара в болницата му казах да не бърза защото има време като отидох родих за 2часа оказа се че нямало много време но болките се търпяха

за нормалното - мислех, че докато ми шият епизиотомията, много ще боли, но бях с епидурална и нищо не усетих
за секциото - тече много по-малко кръв, отколкото при нормалното

1. болката- родих секцио и очаквах голяма болка, но не, не ме боля изобщо и 2. отношението- тъй като нямах уговорка с лекар, очаквах лошо отношение, но не- останах очарована!

Не очаквах, че ще имам толкова продължително раждане - 23 часа от момента на изтичане на водите до появата на бебето.

Не очаквах болката да е толкова нечовешка  - вагинално раждане с окситоцин. Правени са ми операции по други поводи, шевове, възстановяване и т.н., въобще не може да се сравни.

Не очаквах докторите и др. персонал да са толкова немърливи - не ми се иска да употребявам други определения.

Не очаквах, че след това раждане никога повече няма да поискам да раждам пак.

Минаха 3 години и половина - раждането съм го сложила в графата "неща, които не искам да помня" - ама нещо не ми се получава .

Аз очаквах, че ще боли много.
Обаче като почна да ме боли само си виках "Защо по дяволите никой не ме предупреди, че ще боли ЧАК ТОЛКОВА МНОГО?!?!?" и "Айде само да умра и да се свърши".
В последствие разбрах, че тези болки са по вина на лекарите и окситоцина, който втъкват във вените на всяка родилка със и без нужда.

При мен цялото раждане си беше изненада.
Вкараха ме в болница за наблюдение - неочаквано
На втория ден се опитаха да предизвикат раждане - нищо  - 5 часа на окситоцин нито контракция усетих нито болка даже по едно време бях заспала
На следващия ден ми казаха, че ще ме пускат да си чакам термина след като ми направят запис
Лежа си на записа всичко ОК около 15 мин
Докторката влиза и от вратата казва " Я се обърни на ляво......Я сега на дясно .................Дайте и кислород"
Накичиха ме с абокати и точно когато мъж ми идваше на свиждане с дрехите да ме изписват се оказа, че е станал татко
След секциото станах на 8 час и се разхождах около леглото щото бях със система и с катетър.
Но най - голямата изненада дойде при първото кърмене - такава контракция усетих, че припаднах

Пожелавам ти го! А иначе аз очаквах моето раждане да започне само,а тоя моя бебо не ще да излиза.Очаквах и къде къде повече да боли пък то било фасулска работа .                                                               

Изобщо от цялото раждане нищо не беше така, както очаквах:
-мислех, че ще родя по-рано, а преносих с 2 дена.
-доста болеше, като ме проверяваха за разкритие.
-мислех, че първо раждане трае по 10-12 часа, а родих за 4.
-мислех, че боли ужасно, макар, че се бях настроила да търпя- докато чаках ужасно болезнените контракции взех, че родих.
-мислех, че ще мога да се контролирам по-добре- докато докторката крещеше: "Не напъвай!", на мен ми идваше отвътре и си напъвах. 

Резултатът, обаче, беше точно какъвто исках- изписано момиченце, тъмнооко и тъмнокосо, одрало кожата на баща си.

Изцяло раждането!!!Не си го представях по този начин и болката даже не се приближи до въображаемата.Беше леко и бързо на  всички го пожелавам. 

И аз като няколко мами тук не очаквах, че ще ме налеят с окситоцин и дори няма да се сетят да ми предложат упойка. Аз бях решила без упойка да раждам, де, ама поне исках да ме питат:"Искате ли упойка?", за да мога да кажа:"Не, моля ви се! Аз съм за естествено раждане!". Е, не можах да се проявя като герой, защото никой не си направи труда да предлага упойки. Болката в този случай (окситоцин) е доста сериозна, но свършва по някое време. Мисля, че по някое време се паникьосах леко от безразличието на лекарите. Бях подготвена, бях чела, че те всъщност ме следят, ама само от страни изглежда, че не им пука особено. Трябваше да имам повече вяра в себе си, да си казвам, че аз, а не някой друг контролира процеса. А не да разчитам някой да се намеси да оправи нещата. Най ми хареса "изгонването", когато болката спря и имах чувството, че контролирам всичко. Родих с 2-3 напъна.
Друго неприятно - грубите прегледи на единия от докторите (мъж). После ме пое едно момиче - нали са и по-малки ръцете -нищо не усещах, а и тя мн. внимателно пипаше.
Изненадах се от следното. В предродилна имаше едно момиче и контракциите ми се синхронизираха с нейните! 1 към 1! После тя отиде да ражда, а моите контракции се забавиха...и в крайна сметка след няколко часа се стигна до окситоцина.
Изненада - нямах запек, а напротив - разстройство и така избегнах рициновото. КОгато започнах да кърмя имах мн. силни контракции, които се отразяваха явно на перисталтиката ми и аз копнеех да съм с памперс, също като бебето . И до ден днешен понякога се чувствам така при кърмене.
Друго - възстанових се мн. бързо, въпреки че ми бяха правили ревизия. Шест часа след раждането бях на крак. (Можех и по-рано но трябваше да се наспя след 2 безсънни нощи и 3-часово лежане върху подлога в коридора - имаха обедна почивка милите, та си полежах върху подлога - усещане мноооого дискомфортно!).
И последно - моят корем, достигнал обиколка 114 см отказа да се свие. Изглеждах не по-малко бременна! А си бях ушила специална дантелена рокля за изписването. Е, хакнах се в нея, естесвено, но на снимките от изписването до мъж ми приличам на мецана, която с лекота ще го схрупа .

Аз нарочно не си правех планове как искам да е, и даже питах мами, раждали в същата болница как е било, за да не остана разочарована... Очаквах обаче, след като се роди, да сложат дъщеря ми на корема, но не би. ..Успях да си издействам само едно погалване по слепоочието. И после ми я донесоха, чак след 6 часа. Родих в 6.30 вечерта - донесоха ми я в 00.00

направила съм доста проучвания от които установих, че няма никаква зависимост и никой не може да ти каже как ще протече бременността и как ще родиш. всичко е до организъм и едноличните решения на докторите. на мен скоро ми предстои да изпитам тази сладка болка и се надявам всичко да бъде в рамките на нормалното.
интересуваме времето от първата контракция до раждането цяла вечност ли е или минава бързо и колко болезнени са прегледите

През цялата си бременност бях убедена, че ще родя нормално, бързо и лесно, но не стана- пет дни бях със силни контракции в къщи. След като ме приеха в болницата и 10 часа ми вливаха окситоцин и накрая всичко приключи със секцио по спешност.