Здравейте,
Мислех си, че поне в Ескулап нещата са по-наред, отколкото в АГ-то, но след това, което чета и след това, което аз преживях в родното АГ бих посъветвала всички бъдещи майчета: Ако имате тази възможност -не раждайте в Русе.
Моите патила в русенският АГ комплекс започнаха на 07.08. миналата година. Постъпих в патологията, бременна в началото на осмия с близнаци, защото бебетата изоставаха, без контракции или каквито и да било признаци за предстоящо раждане. Трябваше само да направят няколко вливания. Прие ме д-р Велков. Противно на всякаква логика, човека на два пъти ме бръкна, при това страшно грубо, първо да видел каква е ситуацията, а вторият път -защото забравил да вземе секрет. От този момент нататък корема доста стабилно почна да ме боли. След това ме смъкнаха на видеозон, където д-р Минчева 40 мин. стабилно ми притиска корема, защото не можела да измери бебетата /в последствие се оказа, че се е отлепила плацентата от това мерене/. Два часа, след като постъпих в АГ вече бях с контракции, за които нито една от двете акушерки, които следяха тоновете на бебетата и които видяха контракциите на записа, не счете за необходимо да уведоми лекарите. Пуснаха ми една системка и нещата горе-долу се нормализираха. Към 5 сутринта обаче ми изтекоха водите. Събудих дежурната акушерка, която ми обясни, че сигурно си внушавам и просто имам някакво течение, и че след малко ще дойде да види за какво става въпрос. Дойде към 6 и 30 и чак тогава уведоми дежурните лекари.Те пък решиха, че трябва да задържат ситуацията 12 часа, за да ми поставят нещо, което било за белите дробчета на бебетата. Пропуснах да кажа, че ми е правен серклаж и че никой не махна серклажният конец. Когато най-после към 8 сутринта решиха, че все пак май трябва да раждам, конеца вече хубаво ме беше срязал.
Смъкнаха ме в Изото, защото нямах документите, необходими за раждане. И пак не махнаха конеца още час. Когато най-после се сетиха за него, вече така ме беше нарязал, че на всяка контракция ми идеше да пищя. За мой "късмет" израждащият лекар отново беше д-р Велков. Появяваше се на 30 мин. и пак изчезваше на някъде. При едно от появяванията му казах, че имам напъни, но той естествено не ми повярва и пак изчезна. След 5 минути родих първото бебе на леглото, в присъствието само на 1 акушерка, която се побърка жената- мене и второто бебе, което трябва да се роди ли да гледа или това, дето вече се беше родило. Второто вече се роди на магарето, отново без лекар. Той самият се появи малко по-късно и взе да ме оглежда какво имам за кърпене. Второто бебе обаче не изплака, когато се роди. Акушерката го шляпа, обвдишва и какво ли още не, но то така и не започна да диша. На третата-четвъртата минута жената направо взе да моли доктора да го види, а той най-невъзмутимо и отговори: "Спокойно, бе, след малко ще дойдат детските. Те ще го видят." Появи се детската сестра на ИЗО-то грабна бебето, както е голичко и изчезна. Върна се след 15 минути. Най-дългите и най-страшните 15 минути в живота ми, през които вече бях отписала второто бебче. Започна с думите "Живо е". Нищо друго не исках да чуя в този момент, освен тези две думи.
Патилата ми не свършиха до тук. Трябваше и да ме зашият. Имах едно единствено външно шевче. В момента, в които си мислех, че всичко вече е свършило, докторът каза да викнат анестезиолог. Попитах за какво му е, а той ми отговори:" Ами шийката на матката виси през влагалището". Та с две малки, недоносени бебета, такъв кърпеж падна..... Не знам колко вътрешни конеца имам, но като падаха броях възелчетата. След 12-тото спрях да ги броя. Отделно се оказа, че докато съм била под упойка ми е правен и кюритаж, за които никой не благоволи да ми каже. Видях го после в епикризата.
С бебетата минахме през големи перипетии, докато оцелеят. От отлепената плацента са вадели съсиреци от нослета, от трахеи и от къде ли още не. Бяха на апаратно дишане, после дълго бяха в кувьози, лежахме много в "Дом майка и дете". Сега, слава Богу, всичко вече е зад гърба ни. Бебчетата ми са живи и здрави, въпреки намесата на русенските акушер-гинеколози.
Та моят съвет е : Ако имате възможност -не раждайте в Русе
Мислех си, че поне в Ескулап нещата са по-наред, отколкото в АГ-то, но след това, което чета и след това, което аз преживях в родното АГ бих посъветвала всички бъдещи майчета: Ако имате тази възможност -не раждайте в Русе.
Моите патила в русенският АГ комплекс започнаха на 07.08. миналата година. Постъпих в патологията, бременна в началото на осмия с близнаци, защото бебетата изоставаха, без контракции или каквито и да било признаци за предстоящо раждане. Трябваше само да направят няколко вливания. Прие ме д-р Велков. Противно на всякаква логика, човека на два пъти ме бръкна, при това страшно грубо, първо да видел каква е ситуацията, а вторият път -защото забравил да вземе секрет. От този момент нататък корема доста стабилно почна да ме боли. След това ме смъкнаха на видеозон, където д-р Минчева 40 мин. стабилно ми притиска корема, защото не можела да измери бебетата /в последствие се оказа, че се е отлепила плацентата от това мерене/. Два часа, след като постъпих в АГ вече бях с контракции, за които нито една от двете акушерки, които следяха тоновете на бебетата и които видяха контракциите на записа, не счете за необходимо да уведоми лекарите. Пуснаха ми една системка и нещата горе-долу се нормализираха. Към 5 сутринта обаче ми изтекоха водите. Събудих дежурната акушерка, която ми обясни, че сигурно си внушавам и просто имам някакво течение, и че след малко ще дойде да види за какво става въпрос. Дойде към 6 и 30 и чак тогава уведоми дежурните лекари.Те пък решиха, че трябва да задържат ситуацията 12 часа, за да ми поставят нещо, което било за белите дробчета на бебетата. Пропуснах да кажа, че ми е правен серклаж и че никой не махна серклажният конец. Когато най-после към 8 сутринта решиха, че все пак май трябва да раждам, конеца вече хубаво ме беше срязал.
Смъкнаха ме в Изото, защото нямах документите, необходими за раждане. И пак не махнаха конеца още час. Когато най-после се сетиха за него, вече така ме беше нарязал, че на всяка контракция ми идеше да пищя. За мой "късмет" израждащият лекар отново беше д-р Велков. Появяваше се на 30 мин. и пак изчезваше на някъде. При едно от появяванията му казах, че имам напъни, но той естествено не ми повярва и пак изчезна. След 5 минути родих първото бебе на леглото, в присъствието само на 1 акушерка, която се побърка жената- мене и второто бебе, което трябва да се роди ли да гледа или това, дето вече се беше родило. Второто вече се роди на магарето, отново без лекар. Той самият се появи малко по-късно и взе да ме оглежда какво имам за кърпене. Второто бебе обаче не изплака, когато се роди. Акушерката го шляпа, обвдишва и какво ли още не, но то така и не започна да диша. На третата-четвъртата минута жената направо взе да моли доктора да го види, а той най-невъзмутимо и отговори: "Спокойно, бе, след малко ще дойдат детските. Те ще го видят." Появи се детската сестра на ИЗО-то грабна бебето, както е голичко и изчезна. Върна се след 15 минути. Най-дългите и най-страшните 15 минути в живота ми, през които вече бях отписала второто бебче. Започна с думите "Живо е". Нищо друго не исках да чуя в този момент, освен тези две думи.
Патилата ми не свършиха до тук. Трябваше и да ме зашият. Имах едно единствено външно шевче. В момента, в които си мислех, че всичко вече е свършило, докторът каза да викнат анестезиолог. Попитах за какво му е, а той ми отговори:" Ами шийката на матката виси през влагалището". Та с две малки, недоносени бебета, такъв кърпеж падна..... Не знам колко вътрешни конеца имам, но като падаха броях възелчетата. След 12-тото спрях да ги броя. Отделно се оказа, че докато съм била под упойка ми е правен и кюритаж, за които никой не благоволи да ми каже. Видях го после в епикризата.
С бебетата минахме през големи перипетии, докато оцелеят. От отлепената плацента са вадели съсиреци от нослета, от трахеи и от къде ли още не. Бяха на апаратно дишане, после дълго бяха в кувьози, лежахме много в "Дом майка и дете". Сега, слава Богу, всичко вече е зад гърба ни. Бебчетата ми са живи и здрави, въпреки намесата на русенските акушер-гинеколози.
Та моят съвет е : Ако имате възможност -не раждайте в Русе
