Отговори
  • Мнения: X
Темата е за всичко свързано с развитието на бебетата и децата.
Породи се от дискусия в друга тема.

Скрит текст:
bgtatko81 Ентусиаст
..
Исках научна статия за какво ще стане ако бебе на 1г. няма силна връзка с майката, а има силна връзка с бабата. Или примерно е осиновено от гей двойка и има силна връзка с татковците. Или примерно има еднакво силна връзка с майката и с таткото.

Какво ще му стане? По-вероятно да развие аутизъм и дислексия? Или шизофрения като порастне? Ще му се срине имунитета? По-висока вероятност за самоубийство в юношеските години? Ама такава статия се съмнявам, че ще намерите. Че дете, което се гледа 24/7 от майка си има "силна връзка" с нея - не ми трябва статия за това, да Smile Ако иде при баба си, ще има пък силна връзка с нея. И какво толкова ще му стане от това?

Както и да е, това е една от дежурните теми, за които е безмислено да се спори.

Скрит текст:

the wishmaster ...
Научни статии, доказващи връзката между детето и майката? Аз си мислех, че елементарната логика и здрав разум са достатъчни.


Скрит текст:
bubanka Джедай
...Цитат на: bgtatko81 в нд, 05 ное 2017, 16:42
Както и да е, това е една от дежурните теми, за които е безмислено да се спори.

Да, текущата тема не е подходяща, за това ви моля да прекратите дискусията. Трия следващи офтопик постове.
Ако желаете, можете да пусне нова тема и да продължите обсъждането там.


Вие сте!

Последна редакция: пн, 06 ное 2017, 10:16 от Анонимен

# 1
  • Наблизо
  • Мнения: 5 948
Според мен връзката с майката на ранна възраст е важна.Дори и детето да ходи на ясла/градина,все пак мама си го взима вечер.Съвсем друго си е да си постоянно при баба и да виждаш мама и тате от дъжд на вятър.
Моя роднина така беше отглеждана от баба си,майката беше заета с кариерното си развитие,бащата също.Взеха я за училище,но връзката им беше безвръзвратно счупена..и сега е така.

# 2
  • Мнения: 47 821
Нямам връзка с родителите си по тази причина. Гледана съм от баба до 2 клас. Родителите ми така и не създадоха емоционална връзка с мен. На празници, по болници, на 1 учебен ден- с баба и дядо...
Мои познати и приятели, гледани сходно, също нямат такава връзка. Е, сега се плямпа- Ама тя ти е майка, длъжна си това и онова...но много добре ги разбирам- тези, които все пак се грижат за родителите си и поддържат отношения с тях, също го правят с дистанцирано отношение и толкоз.

# 3
  • Мнения: X
Мерси за темата, мислех и аз да пусна, тъй като има отговор към моето предизвикателство, който отговаря на критериите ми Simple Smile

The Siren of Titan предложи тази книга. Макар че авторката отново е психоаналитик, прегледах цитираната литература и има сериозни научни статии, които мисля да прегледам. Глава 7 "Understanding the Costs of Being Absent" поне като заглавие отговаря на това, което попитах, така че сега следва да се запозная с по-сериозните сред цитираните материали Simple Smile

Личното ми мнение е, че децата имат нужда от спокойна грижа, липса на стрес, сигурност и достатъчно внимание. Поне като заглавия (още не съм ги чел) - повечето цитирани статии са точно в тази посока. В другата тема също споменах, че са добре известни негативни въздействия на домашно насилие върху децата, като под домашно насилие в днешно време мисля, че включват и това да са свидетели на актове на домашно насилие - напр. бащата бие майката, двамата си крещят и т.н.

Нина* в другата тема ме е разбрала правилно - ако детето се отглежда в сигурна, любяща и спокойна среда, не виждам нещо чак толкова специално във връзката с майката - не вярвам на фройдистките теории. От друга страна ако майката е претоварена, изнервена, крещи на детето, удря го, кара му се, плаче и т.н. със сигурност това ще има негативно въздействие върху детето.

Противник съм на това жените да бъдат насилвани социално да се реализират единствено като майки или в традиционни "женски" професии, някои от които са сходни с това, което прави майката или домакинята. Мисля, че жените трябва да имат възможност да се развиват точно както и мъжете имаме тази възможност и да не бъдат ограничавани, също така да бъдат самостоятелни и равностойни партньори и като самочувстие, и възможности да се справят с живота. Според мен като са пълноценни щастливи индивиди със самочувствие и реална самоувереност с покритие, това им позволява да са по-успешни и като родители, особено в дългосрочен план, да правят правилни и информирани избори, да дадат повече на децата си в чисто материален аспект.

Всеки трябва да има избор, не трябва да има натиск върху избралите да са работещи майки, както не мисля, че има натиск върху избралите да са майки-домакини

Последна редакция: нд, 05 ное 2017, 21:46 от Анонимен

# 4
  • Мнения: X

Противник съм на това жените да бъдат насилвани социално да се реализират единствено като майки
Къде виждаш подобно насилие? Насилието върху жените е точно в обратна посока- да не могат да бъдат майки на спокойствие, а ако може още от родилния дом да се метнат обтано на тръстиката.

# 5
  • Мнения: X
Между другото казах и в другата тема - знам за примери с хора, отгледани като малки от бабите си, които обичат бабите си, но не и майките си. И това изобщо не се дължи в тези случаи на това, че били откъснати 1 или 2 години в безпаметната бебешка възраст от майката. Дължи се на това, че майката в никакъв момент от живота не е направила дори опит да изгради смислена родителска връзка!

Аз не бих оставил детето си с месеци да го гледа някоя от бабите му (дори да можеха да се справят и да биха се съгласили), но причината е, че си го искам до мен, искам да си го гледам как расте, да съм част от магията, която са първите години Simple Smile Ако не исках дете и нямах капацитета да го гледам, просто не бих го правил. Но хора, които са в тежка ситуация и по една или друга причина не могат да се справят и не просто няма магия, ами дори е непреодолима тежест битието с малко дете/деца, е по-смислено да си стъпят на краката и тогава да се опитат да бъдат отдадени родители вече. Убеден съм, че ако го направят, детето няма по никакъв начин да се влияе от 1 годинка, прекарана при баба си и дядо си, особено пък на възраст, на която няма никакви спомени или пък има много редки (обикновено стресови).

# 6
  • Мнения: X

Противник съм на това жените да бъдат насилвани социално да се реализират единствено като майки
Къде виждаш подобно насилие? Насилието върху жените е точно в обратна посока- да не могат да бъдат майки на спокойствие, а ако може още от родилния дом да се метнат обтано на тръстиката.
Това са и моите наблюдения.

Особено ясно си личи това в нечии мъжки постове и разсъждения на живо.
 
Аз засега се въздържам от мнение, защото за мен темата е кристално ясна и мога да зарина аудиторията със сериозни изследвания от чуждестранни университети и учени, но надали това би променило нещо в хората убедени в правотата си.

# 7
  • Мнения: X
мога да зарина аудиторията със сериозни изследвания от чуждестранни университети и учени, но надали това би променило нещо в хората убедени в правотата си.

На мен ми стига и едно, но да е в сериозно списание, да не е психоанализа (то същото това). Всъщност предпочитам да е едно, за да можем да го обсъдим сериозно. Най-доброто, най-силното като аргумент. От друга страна аргументи от типа "ти с гугл можеш ли да работиш" или "мога да зарина, ама айде от мен да мине" изобщо не ги отразявам.

И принципно не съм убеден в нищо - в този форум единствена уиш е давала линк към научна статия, която уж доказвала колко са вредни яслите на развитието на имунната система. Статия не беше статия, а уъркшоп, беше за влиянието на излагане на токсични агенти върху развитието на имунната система при мишки и на практика твърдеше, че при хората имунната система достига пълна зрялост на 1г. и единствено части от респираторната система се развиват все още активно до 2г. възраст. И спорът приключи с това да съм приложил common sense.

Така че дайте една статия, но да е качествена - за момента съм аз от едната страна на барикадата и няколко души от другата, аудитория няма, пък като стане прекалено ad hominem темата и аз ще се оттегля Simple Smile Ако тогава заринете, ще е след дъжд качулка Simple Smile

Иначе във форума има доста жени, които са се върнали на работа след 2г. майчинство, че сигурно и след 1г. Да кажат те в каква посока е натискът. Предразсъдъци за какви били мъжете не ми се слушат в случая, мнението на моята съпруга по обсъждания въпрос го знам, а то струва за мен повече от милиони мнения на непознати жени за мен лично. Та нека всеки да говори за личен опит с нейния си парнтьор/партньори.

Вие конкретно wish и Barefoot Kontesa - от кого сте били притискани да се върнете на работа, когато сте избрали да се посветите целодневно на майчинството?

# 8
  • Мнения: X
Вие конкретно wish и Barefoot Kontesa - от кого сте били притискани да се върнете на работа, когато сте избрали да се посветите целодневно на майчинството?
А? Защо реши, че някой ме е притискал да се връщам на работа или че съм се посвещавала целодневно на майчинството? И двете са далеч от моя конкретен случай.

# 9
  • Мнения: X
А? Защо реши, че някой ме е притискал да се връщам на работа или че съм се посвещавала целодневно на майчинството? И двете са далеч от моя конкретен случай.

Е ако никой не Ви е притискал да се връщате на работа, защо тогава твърдите, че натискът е в посока жените да се връщат на работа?

Струва ми се по-ефективно всеки да разкаже за себе си и да се "преброим" както се казва - една малка извадка. Отколкото да се замеряме с някакви непроверими обобщения.

Щом не сте се посветили целодневно на майчинството - тогава защо спорим за колко била важна майчината връзка? За спорта ли? Simple Smile

# 10
  • Мнения: X
Е ако никой не Ви е притискал да се връщате на работа, защо тогава твърдите, че натискът е в посока жените да се връщат на работа?
Т.е. твърденията могат да бъдат само от персоналния емпиричен опит? В такъв случай, има ли изобщо нещо, което един мъж би могъл да твърди за майчинството? Дори за спорта?

# 11
  • Мнения: X

Е ако никой не Ви е притискал да се връщате на работа, защо тогава твърдите, че натискът е в посока жените да се връщат на работа?
Т.е. твърденията могат да бъдат само от персоналния емпиричен опит? В такъв случай, има ли изобщо нещо, което един мъж би могъл да твърди за майчинството? Дори за спорта?
Интересно, но валидно уточнение.

Последна редакция: пн, 06 ное 2017, 13:48 от Анонимен

# 12
  • Мнения: X
Т.е. твърденията могат да бъдат само от персоналния емпиричен опит? В такъв случай, има ли изобщо нещо, което един мъж би могъл да твърди за майчинството? Дори за спорта?
Твърденията могат да бъдат всякакви, но ще ми е интересно да чуя жените във форума да кажат дали усещат повече натиск да се връщат на работа (без те да го искат) и от кого е този натиск - съпруга, родители, общество или пък усещат натиск в обратната посока - да си стоят вкъщи и да си гледат децата, защото иначе са "лоши майки".

Персонален емпиричен опит нямам единствено с кърмене, бременност и раждане Wink Но съм бил ангажиран активно и с трите чрез различни помощни функции, така че освен субективни изживявания при кърмене или при бракстън хикс контракции, не виждам за какво да не мога да твърдя Simple Smile

По въпроса, който обсъждаме, защо да нямам персонален опит? Имам персонален опит, че мен никой не ме е карал да работя/изкарвам повече, съпругата ми никой не я е карал да се връща на работа, огромният натиск е бил от лекари и баби защо детето щяло да ходи на ясла преди 3г. и там дали щели да го учат на френски, немски, испански, танци и йога и да познава снимки с народните будители примерно. Очевидно последните неща се предполага изтормозената му от цял ден търчане след активно бебе майка да прави. Wink

Кажете сега за майчината връзка. Нарушава ли се според Вас, когато детето/децата се гледат от бавачка или от баба/дядо? Какви негативни последици има това за детето?

# 13
  • Мнения: 30 802
Аз не разглеждам въпроса от гледна точка на психоанализата, а по-скоро от гледна точка на когнитивната наука и елементите, които формират съзнанието.

Най-общо, като за форум, съзнанието се формира от преживявания. Цялата среда учи: сетивна, физическа, езикова.

Та хипотезата е, че майката след раждането, поради хормони и промяната на тялото, е в състояние на повишена емпатия и като такава, ако се остави на инстинкта си, служи като филтър за бебето/малкото дете.

От първо лице мога да кажа, че това е така- докато децата ми не навършат три, много ми е трудно да си преориентирам съзнанието навън, към светско-корпоративна продуктивност. Да я изключа тая пуста емпатия, да забравя за детето- невъзможно е, все там ми е съзнанието.

Та приела съм, че в един период аз съм направена за детето- за да се научи през мен как да възприема света.

Да, може с един отдаден детегледач да се получи нещо подобно, но си мисля, че поради хормоните и преживяването, майката е по-способна на тази дълбока емпатия.

Та за мен е много болезнено да се изисква след година, дори след две вече да съм на друг режим- невъзможно е, стресово е, акълът ми е другаде, криво е. Изисква се насилие над същността ми, за да се върна на тръстиката.

Та така, в крайна сметка не знам дали от детето ще излезе човек, но програмата за 0-3 години си е тази. Всичко друго е насилие, особено пък майката да не забравя какво е да бачка- ами то работата й е да забрави и да мине в режим емпатия, не да си подостри пак акъла за безконечните технически задачи на тъпата си работа. Тенк ю вери мъч...

# 14
  • Мнения: X
Да, когато детето е гледано от друг човек в дългосрочен план, нарушава се. Ако не се нарушаваше, "Прекрасният нов свят" на Хъксли, в който хората първа класа се раждаха в бутилки, а диваците от резервата, които бяха безкрайно гнусни, защото са излезли от утробата на майка, нямаше да е дистопия, а реалност.

Общи условия

Активация на акаунт