Паническо разстройство - 30

  • 67 645
  • 734
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 2 165
Neli, ще издържиш, даже веселоще ти бъде!

Как сте всички? Аз бивам. Hug
Благодаря ти, Дарси. Въобще не бивам пак от няколко дни. Ходя, залитам Sad

# 61
  • Мнения: 2 062
Аз също бивам. Мисля да правя опити с хомеопатия. Да ама на фона на това желание все по-често се спасявам с лексотан. При мен е пълно противоречие в последно време. Аз хем се страхувам от самота, хем като ще съм сред хора, особено непознати и изпадам в ужас и ми трябват успокоителни. Само броя минутите и гледам да избягам. И си казвам - добре де ти какво искаш сега - да има хора около теб или да няма? Вече сама не мога да се разбера. Хората хем ме ужасяват и не искам да ги виждам, хем ми липсват.  

# 62
  • Мнения: 2 165
Аз също бивам. Мисля да правя опити с хомеопатия. Да ама на фона на това желание все по-често се спасявам с лексотан. При мен е пълно противоречие в последно време. Аз хем се страхувам от самота, хем като ще съм сред хора, особено непознати и изпадам в ужас и ми трябват успокоителни. Само броя минутите и гледам да избягам. И си казвам - добре де ти какво искаш сега - да има хора около теб или да няма? Вече сама не мога да се разбера. Хората хем ме ужасяват и не искам да ги виждам, хем ми липсват.  
Lovely, не пиеше ли АД? С хомеопатията мисля, че не трябва да се вземат. Пих ксанакс четвъртинка дано ме отпусне, та да награбя и мъжа довечера, че все му отказвам. Да не ми стане само по лошо, че както залитам и съм некоединирана. Отдеве бях на фризьор едва издържах, за първи път ми се случва. Цял ден ми се случва да гледам като през пушек и ме хваща страха, че припадам  #Crazy

# 63
  • Мнения: 991
И Аз тия дни не съм добре. Sad пак имам някаква болка в гърдите, и не мога да раззбера дали е от настинка, от гърба, или от сърцето. Писна ми вече! Също така съм в ужас, защото приятелят ми ще замкнава за 3 дена в Брюксел по работа, което значи, че ще схм сама, а от 2 месеца и половина не съм оставала. Все си мисля, че ще мл се случи нещо.

# 64
  • Мнения: 4 406
Е аз минах на диета на ривотрил. Утре ще те изпитваме, аз веднага ПА, след малко - няма да е утре. И така. Ами и по цяло хапче взимам да се успокоя.

Една шефка ме помоли да й помогна днес - каза ми - ти всичко много добре си владееш, само да не се притесниш. Е налиииии това е целият зор - страх.

# 65
  • Мнения: 2 165
Е аз минах на диета на ривотрил. Утре ще те изпитваме, аз веднага ПА, след малко - няма да е утре. И така. Ами и по цяло хапче взимам да се успокоя.

Една шефка ме помоли да й помогна днес - каза ми - ти всичко много добре си владееш, само да не се притесниш. Е налиииии това е целият зор - страх.
Джеренце, АД-та не пиеш ли?   Heart Eyes

# 66
  • Пловдив
  • Мнения: 412
Аз почнах да пия по 2 хапчета ад и е направо ад. Постоянно съм като пиян, едвам ходя в права линия, постоянно имам чувството, че ще припадна, треперя като лист, главата ме цепи, постоянно се будя като спя. Ама стискам за сега, това ми е последната надежда.

# 67
  • Мнения: 1 488
Нели, само така, фризьор, излизане и после още нещо! Не го мисли другото!

Лавли, и аз бях така, уж самотна, а не мога да понасям хора около мен.Ми трябва първо да успокоиш нервичките и после няма да ти пука и ще искаш пак да си сред хора. Пиеш ли АД? От кога?

Драко, бързо ми се струва качването на дозата. Ти не ги ли почна наскоро? Как беше с 1 хапче, подобрение имаше ли? Как е с атаракса? И с него ли се будиш?
Аз също се будех редовно през ноща. Но напоследък е по-добре.

# 68
  • София
  • Мнения: 1 550
Деси ми се изгуби някъде... Деска, на новата работа ли си ? Да не хвана ново гадже ? Wink

# 69
  • Пловдив
  • Мнения: 412
Нели, само така, фризьор, излизане и после още нещо! Не го мисли другото!

Лавли, и аз бях така, уж самотна, а не мога да понасям хора около мен.Ми трябва първо да успокоиш нервичките и после няма да ти пука и ще искаш пак да си сред хора. Пиеш ли АД? От кога?

Драко, бързо ми се струва качването на дозата. Ти не ги ли почна наскоро? Как беше с 1 хапче, подобрение имаше ли? Как е с атаракса? И с него ли се будиш?
Аз също се будех редовно през ноща. Но напоследък е по-добре.

1 седмица по 1 и след това по 2, от 2 дена съм по 2, не усещам подобрение нито с едно нито с 2, симптомите ми бяха малко по леки с едно и сякъш леко бяха намелели, ама сега ме блъсна като парен локомотив. Атаракса ме прави още по зле още повече ми се вие главата и ми се спи, а бе като препикана марула... С него се будя по рядко макс 1-2

# 70
  • Мнения: 2 062
Не аз не съм на АД. Шубе ме е от ад как ще го понеса, как ще издържа в началото, че аз съм много чуствителна на лекарства и дали после ще мога да го спра. Пък и като чета какъв кошмар е в началото направо ви се възхищавам как сте преминали през това. Аз се спасявам с успокоителни като имам криза. Знам, че не е решение...може и до АД да стигна, ама правя опити да удържам фронта уж без засега. Макар че невролога при който ходех за упоритото ми главоболие твърди, че без психиатър няма да мина. То и не че много съм я докарала до някъде наистина с тия успокоителни. Задълбавам. Това със страха от хората ми е нова екстра например. От около 7-8 месеца. Кризи преди имах през няколко месеца. А сега през седмица. И ту съм в депресия и ще се хвърлям, ту съм в паника и няма да се хвърлям, но се треса от страх от всичко.

Последна редакция: ср, 29 ное 2017, 21:29 от lovely

# 71
  • Пловдив
  • Мнения: 412
Не аз не съм на АД. Шубе ме е от ад как ще го понеса, как ще издържа в началото, че аз съм много чуствителна на лекарства и дали после ще мога да го спра. Пък и като чета какъв кошмар е в началото направо ви се възхищавам как сте преминали през това. Аз се спасявам с успокоителни като имам криза. Знам, че не е решение...може и до АД да стигна, ама правя опити да удържам фронта уж без засега. Макар че невролога при който ходех за упоритото ми главоболие твърди, че без психиагър няма да мина. То и не че много съм я докарала до някъде наистина с тия успокоителни. Задълбавам. Това със страха от хората ми е нова екстра например. От около 7-8 месеца. Кризи преди имах през няколко месеца. А сега през седмица. И ту съм в депресия и ще се хвърлям, ту съм в паника и няма да се хвърлям, но се треса от страх от всичко.
По-добре наистина отиди на психиатър, щото успокоителните решават проблема само за малко, и към тях се пристрастява. Ако ти изпишат ад и успокоително може да не ти е толкова зле. Аз исках също да си сложа край на живота и още го искам, но вътрешно знам, че това не е решение и трябва някаква промяна, отиди на психиатър просто да видиш какво ще ти каже, не е задължително да започваш да пиеш хапчетата които ти е изписал.

# 72
  • София
  • Мнения: 1 550
Не аз не съм на АД. Шубе ме е от ад как ще го понеса, как ще издържа в началото, че аз съм много чуствителна на лекарства и дали после ще мога да го спра. Пък и като чета какъв кошмар е в началото направо ви се възхищавам как сте преминали през това. Аз се спасявам с успокоителни като имам криза. Знам, че не е решение...може и до АД да стигна, ама правя опити да удържам фронта уж без засега. Макар че невролога при който ходех за упоритото ми главоболие твърди, че без психиагър няма да мина. То и не че много съм я докарала до някъде наистина с тия успокоителни. Задълбавам. Това със страха от хората ми е нова екстра например. От около 7-8 месеца. Кризи преди имах през няколко месеца. А сега през седмица. И ту съм в депресия и ще се хвърлям, ту съм в паника и няма да се хвърлям, но се треса от страх от всичко.
Ох, миличката Sad много познато ми звучи...както и на всички тук. Какво имаш предвид, че си чувствителна към лекарства ? Успокоителните само тушират, те не лекуват, поне така ми каза психиатърката, че АД е нещото, което връща баланса. А за страничните ефекти , при всеки е различно. И аз само повтарях, че няма да оцелея, ревях, но ето оцелях. Сега се надявам да се оправя и да си стъпя на краката Simple Smile

# 73
  • София
  • Мнения: 1 550
Не аз не съм на АД. Шубе ме е от ад как ще го понеса, как ще издържа в началото, че аз съм много чуствителна на лекарства и дали после ще мога да го спра. Пък и като чета какъв кошмар е в началото направо ви се възхищавам как сте преминали през това. Аз се спасявам с успокоителни като имам криза. Знам, че не е решение...може и до АД да стигна, ама правя опити да удържам фронта уж без засега. Макар че невролога при който ходех за упоритото ми главоболие твърди, че без психиагър няма да мина. То и не че много съм я докарала до някъде наистина с тия успокоителни. Задълбавам. Това със страха от хората ми е нова екстра например. От около 7-8 месеца. Кризи преди имах през няколко месеца. А сега през седмица. И ту съм в депресия и ще се хвърлям, ту съм в паника и няма да се хвърлям, но се треса от страх от всичко.
По-добре наистина отиди на психиатър, щото успокоителните решават проблема само за малко, и към тях се пристрастява. Ако ти изпишат ад и успокоително може да не ти е толкова зле. Аз исках също да си сложа край на живота и още го искам, но вътрешно знам, че това не е решение и трябва някаква промяна, отиди на психиатър просто да видиш какво ще ти каже, не е задължително да започваш да пиеш хапчетата които ти е изписал.
Драко и аз исках , но всеки път си казвах ... ами ако оцелея и се осакатя ... така че ние реално не искаме да го направим Simple Smile ще преминат и тези мисли

# 74
  • Пловдив
  • Мнения: 412
Аз знам как да го направя така, че и да оцелея няма да има повече поражения, но и честно казано аз се чувствам достатъчно осакатен и сега. Пък и то в такъв момент на мен лично не ми пука, сега в момента ме е страх, но като изпадна в дупка и ми пада пердето. Но пък продължавам да си лягам с мисълта, колко ще е хубаво ако не се събудя.

Общи условия

Активация на акаунт