Как ви минава денят?

Не, това са моите часове - т.е. когато аз преподавам. Още не змам как ще са ми лекциите.

еми при мен в самата стипендия се включваше някакъв вид работа, но беше само 10-12 часа седмично като бакалавър. това в юса. В Германия имаше ограничение колко да работиш, там бях асистент на професори, като накрая работих максималното позволено за два професора, което беше мисля 20 часа, но имах и стипендия към 800 евро, с което плащах наем, храна и фитнес. за друго не стигаше. просто беше полезно за мен да работя за професори по проекти и тн. Двата ми проекта бяха много интересни, единият беше с компютър вижън, другият забравих вече какво беше. Но и двата ми носеха пари и хубаво СиВи. 

като бакалавър първата годинна мисля мих чинии в мензата но 10 часа в седмицата и не ми е било проблем, толкова мие жена вкъщи. просто ги позаплаквах и ги нареждах в миялната машина. друго бяха ме взели за някакъв кейтъринг, но само веднъж, защото изпуснах някакъв много натоварен поднос насредата на хола и строших всичко. истината е, че 10 часа не пречат на ученето, повече могат и да пречат, но ако работиш като асистент тогава наистиа може да ти е от полза.

Познавам хора, които трябваше много да работят и за някои от тях наистина беше проблем с ученето. някои не успяха и да завършат. така, че са ми смесени чувствата. За мен е хубаво да се работи,но само ако не пречи на ученето.
По принцип на много хора им е скучно да седят така и нищо да не правят, аз имах и такива приятелки, които работеха колкото се може повече, просот им харесваше. Много ми липсват тези години, много. Сега пак недоспивам, но нямам този безгрижен социален живот.

Тъкмо щях да питам къде живее, щото и аз искам така.

+1

и на мен ми липсват тези години и тези приятелства , които не са белязани от служебни отношения, конкуренция, амбиция и пр.

[Аз като бях на 20 г. Учех две висши образования и работех на пълен работен ден за около 500 лв. На 22г. Се събудих една сутрин и мислех, че умирам. Въобще не ми липсва. Сега съм много по-добре.
Дано децата ми това никога не го преживеят. Да си учат, после да работят. Няма нужда от бързане.

Аз ученето и работенето си го позволих чак последната година,когато карах магистратура и то задочно.Обаче пак си беше зор,защото живеех и работех в София, а магистратурата я карах в Търново.После забременях,родих и по стечение на обстоятелствата останах вкъщи.И аз съм на мнението, че когато човек иска да учи и не се налага да работи е по-добре да наблегне на ученето,за другото винаги има време,и не трябва едното да е за сметка на другото...

Ставам в 7 ч. и правя кафе, закуска и обяд на всички по ред на номерата.  Събуждам всички и изпращам децата на училище, а половинката да разхожда домашните любимци, а аз се занимавам с Малчо. Всичко това до 9 ч., когато идва бавачката и малкият остава с нея, а ние с половинката ми отиваме в кантората. Хубавото е, че е в същата сграда и не губим време за пътуване. Мъжът ми обикновено си действа по задачите до 18 ч. и само на обяд хапваме заедно. Аз си правя почивки за задачи - между 12 и 14 ч. излизам да напазарувам и да посрещна децата от училище, за да се погрижа всеки да започне да се занимава със собствените си ангажименти (учене, курсове, излизания, спорт, баби и дядовци и други). От 14 до 17 пак съм в кантората и след 17 ч. се прибирам да се занимавам с децата и домакинството. После се прибира половинката, вечеряме, разхождаме любимците, играем с Малчо, обръщаме внимание на каките, гледаме новините. В хубаво време часовете между 18 и 21 изкарваме навън с Малчо и малката кака. Зимата свеждаме разходката до по-малко от час. Около 21-22 ч. децата вече са си по стаите и ние опитваме да си обърнем малко внимание след натоварения ден. Напоследък големите момичета понякога се прибират по това време след някое излизане и съм на нокти, докато не си дойдат, но после и те отиват в стаята си да учат или да се занимават с техните си неща.
В петък вечер обикновено излизаме с приятели и без деца. Или само двамата. Ходим на ресторант, на концерт, пием по питие без шумотевица наоколо.
През почивните дни се опитваме да идем на екскурзия, на кино, на някакво семейно занимание и единия от двата дни винаги се събираме с приятели с деца. Най-добре е, когато съчетаем приятели и природа. Другия от дните се стараем да изкараме по-спокойно в почивка у дома, разходка в близкия парк, каране на колела, пиене на кафета и сокчета в близката сладкарница и подобни. Един уикенд от месеца с Малчо и най-малката кака ходим някъде на почивка. Големите каки от известно време не искат да идват с нас всеки път и се включват веднъж на няколко месеца само, защото предпочитат да си останат вкъщи и да се виждат с приятели, вместо да скучаят със "старците".
Готвя сутрин, докато си пия кафето или в обедните часове, когато нямам излизане и съм си 2 ч. плътно у дома. За чистенето викаме жената, която ни чисти и кантората, но с всички деца и кучета си иска постоянно да се прави нещо и от всеки един член на семейството. За пералнята и простирането отговарят големите ни дъщери. Аз гладя при нужда за себе си и за децата, но не всичко и всеки път (когато половинката ми трябва да ходи в съда, той сам се оправя с ютията). Хубавото е, че големите момичета отдавна помагат и дори сами се сещат за много неща. Не се оплаквам да ми е тежко ежедневието. Просто изисква по-сериозна организация, защото едно 6-членно семейство с представители на различни възрасти между 3 и 45 г. е сериозно предизвикателство, заради различните нужди на всеки един.

Февър рей ти си свръх човек. Признавам те.

Не съм, защото нямам особени задължения. Дъщерите ми са на възраст да нямат вече нужда от особени грижи. Малчо си има бавачка през деня, а аз уж работя 6 ч.на ден в ролята на секретарка на собствения си мъж. Децата ги отгледахме с помощ от бабите и дядовците. Не сме имали трудности. Във форума има жени, които се справят с истински трудности, докато аз съм глезеница на съдбата в това отношение.

[Помислих, че имаш собствен бизнес и отглеждаш четири деца. За това го написах. Постът ти разясни ситуацията-ти си случила на мъж.

С половинката ми заедно завършихме навремето право, но той стана действащ адвокат, а аз само му помагам и отглеждам децата. Случили сме един на друг изглежда. Заедно сме от 25 г. Женени сме от 20 г. Не съжалявам, че избрах да съм шията, а не главата. И съм случила на родители и свекъри. А децата са с такива разлики в годините, че сега с Малчо сякаш нямам малко дете, а той си има 4 мами, без да броим 2 баби и Нанито.

...та толкова за деца и кариера. Дори в този свръхслучай е просто деца плюс работа. Кариерата явно е на мъжа. И аз се зачудих как така адвокат с толкова малко часове...

Добре са се сработили с мъжа й. А и тя има занимание извън децата и допир с образованието си.
Не е нужно жената да има задължително кариера, за да иска да работи.
И аз в моята професия не съм направила кариера, но страшно много ми харесва. Особено, че периодично трябва да чета и уча нещо ново за мен.

И аз мисля така, още повече, че тя звучи доволна от избора си.

Да де, ама все ще се намери някой, без особени постижения даже и в една проста работа, да размаха пръст, че щом жената няма кариера, от рода на гранд дама в световния балет, то въобще за какво ходи на работа или споделя, че работи.
А после ще изкарат коза - ти си лоша майка, щото вместо да дрънчиш с тенджерите у вас, ти ди наел гледачка и ходиш на работа.
Сякаш всички тук сме отгледани у дома до първи клас.