В момента чета... 56

Приключих с "Чистота". Книгата ми хареса много. Мащабно четиво е и като сюжет, и като образи, и като герои, и като обхванати теми. Авторът има неподражаем стил, зачета ли нещо, няма как да сбъркам, че е негово. Не бих могла да се изразя толкова богато, колкото ми се иска (ако можех, щях да съм Франзенова ), затова накратко ще кажа, че е голяма работа .

Сега ще сменя рязко жанра и ще започна втората част от поредицата за Войната на розите на Кон Игълдън.

Записвам се с Дневният живот на нощните пеперуди на Деница Дилова

Четох я миналата година. В част от книгата героинята изразява интересна гледна точка по отношение на четенето на книги. Мислех си, че четенето се възприема едностранчиво в положителна насока.

След известно пренасищане на худ. литература минах малко на, хм, нехудожествена

Рискът: Новата сигурност на Ранди Гейдж - ако сте запознати с Гейдж и стила, няма какво да обяснявам. Нелоши логически заключения, почиващи на рандъм факти и усещане, като да е написана за една нощ. Все пак аз си му харесвам гурувщината, когато ми трябва ритник в задника малко.

Да прецакаш дявола - Наполеон Хил. Беше някакво свише, което ме накара все пак да купя тази книга, въпреки анотацията какво съдържа. Донякъде името на автора, разбира се, но при наличие на тонове подобна и непрочетена от мен литература пак е странно. Встрани от необичайния избор всичко да бъде представено като "интервю с дявола" и упоритото натякване както на Хил, така и на американските издатели, че видиш ли, вие си преценете вярно ли е (това беше досадно), всъщност е една чудесно представена и синтезирана философия на ... ами на всичко. От тези, дето всяко изречение е истина и те карат да мислиш, не ти нареждат разни постулати, формули, зависимости (за разлика примерно от горната на Гейдж). Посланието е просто: Имаш си мозък, ползвай си го. Даже ще я подаря на една тийнейджърка за Коледа.

Проблясък - Малкълм Гладуел. Това чета в момента, но Гладуел ми е абсолютен фаворит в стриктно изследователските си наклонности и сладкодумния начин, по който ги обяснява. Ако не сте го чели, почнете с "Повратна точка".

Междувременно реших да обърна внимание на поредния пренебрегван класик - Ремарк със Сенки в рая. Вероятно е излишно да казвам, че съм впечатлена, "романтизирана" (любим период ми е между и следвоенния американски) и че го отчитам като огромен пропуск. То аз имам немалко такива...

Само да питам Пайнс криминална ли е?

Прочетох "Парижко червено" Маурин Гибън. Много скучна книга. Едвам я дочетох, добре че е тъничка.

Продължавам с:

Не. По-скоро бих я определила като "мистерия".

Аз приключих "Пазители" на Кунц и ще влезе в номинациите ми.
 Сега ми се чете нещо класическо и интересно и се ориентирах към "Кралица Марго".

Приключих третата книга от трилогията на Питър Мей за остров Луис. Честно казано тя най-малко ми хареса.
Не знам дали е заради голямата пауза между втората и третата книга , която направих или просто тя беше най-слабата от трите.
Като цяло поредицата ми хареса !

Приключих една прекрасна книга и понеже предстои да излезе съвсем скоро на български (много ме е яд, че нямах възможност аз да я преведа), ще я отбележа тук: става въпрос за "Всичко, което не си спомням" на Юнас Хасен Кемири. Книгата получи голямата награда за шведска литература "Аугустприсет" през 2016 година. Това е поредният роман на Кемири, а всичко, което той е написал, е оригинално, красиво и много фино написано. (Неслучайно е известен със своя език - "кемирският", който личи повече в първите му книги, но и в тази има следи от него.) "Всичко, което не си спомням" е историята на един млад мъж, Самюел, който е починал наскоро. Разказана е от няколко човека - и бегли познати, и много близки до него хора. Всеки разказва своя си "версия" за това кой е бил Самюел и как се е стигнало до смъртта му, а и дали самият той (човекът, който разказва) не е допринесъл за нея с разочарованието, което е причинил на Самюел. И понеже скоро загубих много близък човек и тази тема ми е болна и прясна, в книгата откривам и друга нишка - когато някой си отиде, често е неочаквано и внезапно и започваме да съжаляваме, че не сме се чували по-често с него, че не сме му поискали прошка (а може би е трябвало), че не сме оценили присъствието му в живота си достатъчно. Абе, много, много красива и дълбока книга, а и оригинално написана. Издава я "Матком" в превод на Мария Змийчарова (която преведе "Ние, удавниците" на "Жанет 45").

Приключих "Баба праща поздрави и се извинява". Уникална книга с много дълбок смисъл. Заслужаваше си четенето. Прелиствайки страниците е пренасях в друг свят, в този на приказките, но в същото време оставах замислена за живота, силата на духа, свободата и донякъде за лудостта.
Веднага след това започнах "Брит-Мари беше тук" за да завърша историята си с Бакман за тази година. Съвсем в началото ѝ съм. Подготвила съм си и "Бьорнстад", но нея ще я чета по-натам, че имам много други и в книжен и в електронен формат, които съм си наумила

Бих казала, че е антиутопия.

Аз не можах да намеря чак дълбок смисъл в бабата, но си се забавлявах като я четох. Вчера дори зърнах някакво ново книжле на Бакман и го подминах.

Завърших Кутия за птици на Джош Малерман, хареса ми. Сега очаквам някой да се обади за новата му книга Червеното пиано.

А, и Произход прочетох. Малко фантасмагории, ама става. Увлекателно написана.

Аз приключих "Бьорнстад" и все още съм под дълбокото ѝ въздействие. Това беше първа среща с автора, не очаквах да ме впечатли толкова, по-скоро бях със средни очаквания, но се изненадах приятно. Направо заживях в Бьорнстад, виждах и чувах героите, преживявах мъката и радостта им. Много добро попадение. След коренно противоположните мнения за Уве, Бабата и Брит Мари бях доста скептична към автора, дори и сега не съм сигурна,че ще харесам гореизброените, тъй като отзивите са по-скоро, че Бьорнстад няма нищо общо с другите. Та за сега няма да си развалям вкуса с другите книги на Бакман.
Продължавам с "Хавра". Тук тръгвам с голямата кошница, надявам се да не се получи обратния ефект и да се разочаровам. "18% сиво" много ми хареса навремето. Надявам се Хавра да е поне толкова добра.

След "Произход" и аз започвам " Бьорнстад".