Преди 20 г. имало ли е такъв метод на зачеване?

  • 3 234
  • 19
  •   1
Отговори
# 15
  • Пловдив
  • Мнения: 14 403
Цитат
Малко или много това е успокоение, няма директно да ти предаде "вредния" ген, тъй като по време на зачеването ти е бил здрав.
Нали? Той генът се е появил по-късно, човек да не се ражда с гените си, я. Wink

Цитат
...(не ми оборвайте разсъжденията, моля  Very Happy )
Добре, няма. Ние и твърденията на майката, че тя не е дъщеря на този баща, не можем да ги оборим, макар че кой знае дали не са само приказки за успокоение.

----
Предполагам, че и племенничка е достатъчна като родство, но все пак специалистите, които правят анализа, могат да отговорят по-добре.

# 16
  • Майна Сити
  • Мнения: 954
Е стига де, по-късно нещо се е объркало и е "дал накъсо"  Mr. Green

# 17
  • Мнения: 2 876
Доста забавна тема,макар че не знам дали и е тук мястото. Методът, ако въобще е ползван, тъй като и аз съм със съмнения, е инсеминация. Чувала съм, че действително е имало практика за "подсилване" на проблемна сперма, но по правило с такава на роднини. Ако случаят е такъв, пак би имало родство и сходството с братовчедката може да не бъде достатъчен показател.
Шизофрения, биполярно и пр.психични разстройства, макар и рядко, могат да се отключат и в по-късна възраст, към 25 напр., т.е. след сватбата.
П.п. и за да успокоя момичето, което задава въпроса, предвид пола, възрастта и наличието на един здрав родител, рискът за нея изглежда незначителен. Има смисъл да се проучи въпросът с оглед бъдеща бременност.

Последна редакция: чт, 04 яну 2018, 15:19 от zvezdi4ka14

# 18
  • Мнения: 9 196
Каза ми го, защото той се разболя от психична болест и аз я попитах каква е вероятността да се предаде и на мен. Понякога се чудя дали трябва да създам семейство, ако има шанс да се разболея и аз. Не искам да мъча хората, които обичам и те да преживяват това, което аз и майка ми с него.
И да кажа на една дама по-горе - Аз не помня вида процедура, а не, че майка ми не ми каза каква е. Само помня, че не е инвитро.
Как тя не е уведомила него - той никога не се интересуваше от семейния уют, мама правеше всичко сама. Когато е дошло време да има бебе, тя просто е искала да го има - без значение дали от него или донор. Той все правеше каквото тя каже, защото не искаше да се занимава.
Темата ми не е от най-умните, но ми е важно да разбера все пак истината, защото ... поне да знам имам ли фамилна обремененост и да подготвя след време, ако имам деца някакъв документ, ако недай си боже и с мен стане същото - не искам да се тормозят. Аз и сега достатъчно се измъчвам от мисълта.

Самия факт, че си пуснала подобна тема и че сте водили подобни разговори /или си измисляш, че сте/ е показателен, че нещо дава на късо... Дали е от баща ти, майка ти, баба ти или твои собствени глупости е друг въпрос. Затова обърни внимание първо на себе си и след това ако още смяташ за нужно си направи генетично родословно дърво - достатъчен е по един косъм от всичките ти чинки, племеници, съседи и списък на бенките им.

# 19
  • Мнения: 1 698
Ако имаш притеснения относно психичното си здраве и евентуални проблеми в бъдеще, е добре да потърсиш консултация и с психиатър. Той вероятно ще знае дали има възможност за прогнозиране на евентуално психично заболяване с генетичен тест, т.е. дали генетиката като наука е подала ръка на психиатрията. С него можеш да обсъдиш и евентуалния риск за теб и бъдещото ти потомство (нарочно използвам потомство, а не просто деца). Не съм лекар, но си мисля, е рискът при теб е доста нисък и не бива да се притесняваш да създадеш потомство. В блока, в който израснах, имаше една жена, която в по-зряла възраст отключи шизофрения. Синът й е здрав, прав и много свестен човек. Завърши ВИФ и сега е щастлив татко на три деца.
Жената също си пие лекарствата, посещава групи с подобни пациенти и води относително сносен живот. Не е в заведение или поне доскоро я виждах из града.

Общи условия

Активация на акаунт