Здравейте! Пускам темата да си сверя малко часовника. Преди 6м смених фирма и тези дни ми изтича изпитателният срок. С ММ доста говорим вече за бебе номер 2 как искаме (батко на почти 3г имаме). Първоначалният ни план беше да направя 1г в новата и фирма и тогава да почнем опити (при все, че ни е ясно, че може хич да не стане от 1-2-3м опити). Поизкочиха доста кирливи ризи в начина на работа и нервите, изпушването, натоварването там рязко станаха по 100 след като вече навлязох в самата работа и поопознах фирмата. Сега с ММ се замисляме дали опити да не почнем есента с идеята, че все пак ще отнеме време. Та на въпроса - колко време работихте във фирмата преди да съобщите, че сте бременни? Забелязвам в сегашната (и предната), че не малък брой жени излезнали в майчинство работят около 1-1,5г преди тази стъпка. Моите притеснения са от гледна точка работодателят да не прави мръсно видиш ли тъкмо ме е обучил и вече му нося доходи по проекти, от друга страна виждам как ми се отразяват психически нервите и стреса, а от там и на нива на хормони (което пък ме притеснява как ще се отрази на бъдещите опити). Има и това, че ако сега реша да сменя фирма и започна тепърва предизвестие, интервюта, нов изпитателен срок и годинките ще си минат и означава да избутаме второ дете за нататък (хич не ми се нрави този вариант).
- Публикувана: 30 юни 2023, 10:07 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2023, 08:33 ч.
Работа и забременяване
Отлагах смяната на работата със същите съображения - сега правим опити, сега търсим причина, сега ще ми правят операция.. накрая смених работата точно преди инвитрото, очаквахме, че ще отнеме повече време. Не беше планирано така, но какво да се прави. Казах в момента, в който ми изтече изпитателния срок.
Та мисълта ми е - с планове, без планове - не чакам. Изгубих достатъчно време и пак не стана, както го мислехме, но пък стана по-добре. Със същия успех можеше да стане и по-зле
Та мисълта ми е - с планове, без планове - не чакам. Изгубих достатъчно време и пак не стана, както го мислехме, но пък стана по-добре. Със същия успех можеше да стане и по-зле
Макар, че работих във фирмата 8г преди да забременея, месец след като ме повишиха разбрах, че съм бременна. Съобщиха им в третия месец и работих до края на 6м от бременността. Повишението не беше обвързано с изпитателен срок. Не съм имала проблеми, намериха заместник и излезнах в болничен. След като ви е минал изпитателния срок, няма от какво да се притеснявате. Има група-майчинството счетоводно може да се консултирате и там. Много помагат момичетата в групата.
Аз бях започнала 3-годишно обучение и след няма и 11 месеца съобщих, че съм бременна. Съкратих на 2 години, работих до 34гс, излязох си по майчинство и след един а година се върнах, довърших каквото имах останало от обучението, взех си изпитите и си работя. С второто пак в същата фирма си бях, след майчинството се върнах и продължавам да работя тук. Отделно че ме наеха на 30+ години, без деца. Всеки нормален човек би трябвало да е наясно, че е мноооого вероятно да забременея в даден момент.
Не я мисли работата, гледай си собствените интереси, защото времето си минава, а за теб никой друг не мисли, никой няма да ти благодаря за отделеното време и нерви.
Не я мисли работата, гледай си собствените интереси, защото времето си минава, а за теб никой друг не мисли, никой няма да ти благодаря за отделеното време и нерви.
Уреждайте си вашите неща,както е най-добре за Вас.Щом сте на постоянен трудов договор,ще си излезете в майчинство и няма значение кой какво е казал.
Най-вероятно работодателят няма да е очарован, ако след изпитателния забременееш и скоро след това излезеш болничен и после майчинство 2 години. Но реално щом си на постоянен трудов договор, какво може да направи?
Фактор е и какво е твоето желание за професионално развитие. Искаш ли да градиш кариера или просто да ходиш на работа и т.н.
Фактор е и какво е твоето желание за професионално развитие. Искаш ли да градиш кариера или просто да ходиш на работа и т.н.
Какво мръсно може да ви направи този работодател? Ако не сте в изпитателен или със срочен договор, нищо не може да ви направи. Да ви дава кофти задачи, да може, друго, не.
Иначе аз работех във фирмата 5 години преди бременността. Но е имало множество колежки, които постъпват вече бременни и са го крили или забременяват и по-малко от 6м след като са постъпили на работа. Това няма никакво значение. Не ви трябва оправдание, за да опитвате за дете. Дори и много приятна да ви беше работата, щяхте ли да я предпочетете пред дете? Работодателят и 10г да сте работили за него, никога не е доволен с отпуск по майчинство.
Иначе аз работех във фирмата 5 години преди бременността. Но е имало множество колежки, които постъпват вече бременни и са го крили или забременяват и по-малко от 6м след като са постъпили на работа. Това няма никакво значение. Не ви трябва оправдание, за да опитвате за дете. Дори и много приятна да ви беше работата, щяхте ли да я предпочетете пред дете? Работодателят и 10г да сте работили за него, никога не е доволен с отпуск по майчинство.
Въобще не я мисли работата. Забременявай, излез в болничен и после майчинство и две години че и отгоре няма да чуеш за фирмата. Като свърши майчинството ако все още не ти допада просто сменяш работата. Сегашния ти шеф нищо не може да направи, щом не си в изпитателен срок. Имам няколко познати в сходна ситуация - едната работи към 5 години, излезе майчинство, върна се след две години да предоговаря условията, не й допаднаха и напусна.
Баба ми има една фраза по тоя случай “някой ден няма шефа и клиентите ти да те погребват”. Малко е черногледо, но си е така.
На първата ми работа все го мислих и обмислях, кога ще е удобно, пък какво ще кажат, как ще го приемат. Бях в старата фирма 4 години, които си минаха ей така. Накрая стана доста нетърпимо и до сега съжалявам, че съм се съобразявала и съм го мислила толкова.
Сега бременея с първо ни дете. Съобщих го точно 1 година след като ме наеха и бях в средата-края на 3тия месец.
Плюс, че сме само жени, а ме наеха на 28 години, със сериозна връзка. След като ме наеха често съм им казвала, че няма да се съобразявам решим ли, че ще работим за дете и че го планираме. Аз съм си по-директна, така че си знаеха.
Едната ми шефка е с 4 деца, другата с 2, въпреки няколко тъпи коментара, което го намирам за много грозно от майки, няма какво друго да ми направят. Бързо приеха новината де, сега се вълнуват с мен.
Животът си върви и докато ти чакаш, времето не чака.
Изобщо не знаеш къде ще работиш след 3-4 години, та няма смисъл да се съобразяваш, гледай си живота.
На първата ми работа все го мислих и обмислях, кога ще е удобно, пък какво ще кажат, как ще го приемат. Бях в старата фирма 4 години, които си минаха ей така. Накрая стана доста нетърпимо и до сега съжалявам, че съм се съобразявала и съм го мислила толкова.
Сега бременея с първо ни дете. Съобщих го точно 1 година след като ме наеха и бях в средата-края на 3тия месец.
Плюс, че сме само жени, а ме наеха на 28 години, със сериозна връзка. След като ме наеха често съм им казвала, че няма да се съобразявам решим ли, че ще работим за дете и че го планираме. Аз съм си по-директна, така че си знаеха.
Едната ми шефка е с 4 деца, другата с 2, въпреки няколко тъпи коментара, което го намирам за много грозно от майки, няма какво друго да ми направят. Бързо приеха новината де, сега се вълнуват с мен.
Животът си върви и докато ти чакаш, времето не чака.
Изобщо не знаеш къде ще работиш след 3-4 години, та няма смисъл да се съобразяваш, гледай си живота.
Миналия път забременях 9 месеца (завърши неуспешно), след като започнах нова работа, т.е. 3 месеца след изпитателния срок.
След това забременях 1г след започването на нова работа, казах на работодателя когато бях в 4м и работих до 36+0гс. Значи горе-долу съм работила 1г и 8 месеца. Планирам да се върна на работа след 1г и 8 месеца майчинство.
След това забременях 1г след започването на нова работа, казах на работодателя когато бях в 4м и работих до 36+0гс. Значи горе-долу съм работила 1г и 8 месеца. Планирам да се върна на работа след 1г и 8 месеца майчинство.
Аз бях в подобна ситуация преди време… 4 години се блъсках, времето летеше, отлагах опитите (и то за първо детенце!), в един момент всичко много се напрегна и си подадох молбата за напускане. Дни след това си намерих нова работа, на сходна позиция и то на 5 минути от дома ми. Прехвърлих се почти веднага след като ми изтече предизвстието. И мен така ме наеха, на почти 35 г. и със сериозна връзка, и да може би беше очаквано в един момент да забременея… Точно така се и случи-след само два месеца и половина на новата работа разбрах, че съм бременна. Съобщих веднага, понеже се налагаше колегите да се съобразяват за много неща с мен и нямаше как иначе. Всички го приеха нормално, продължих си работа, мина ми изпитателния срок, договора стана постоянен и си работих спокойно до средата 6я месец. Към края даже максимално ме облекчаваха откъм задачи и ми помагаха колегите. След година и 10 м майчинство се върнах на работа миналата година в началото на ноември. Работих една седмица и следващата даже вече бях в болничен заради детето. Е, ситуацията е вече много по-различна, нещата много са се променили, ръководството също и вече даже сериозно се замислям да напусна. За в бъдеще знам и че не съм длъжна при следващи и интервюта изобщо да споменавам деца и семейно положение.
Така, че Джей-гледай си живота, правете опити за бебче смело и дано скоро имаш късмет да случи. Всичко друго с времето ще се подреди!
Така, че Джей-гледай си живота, правете опити за бебче смело и дано скоро имаш късмет да случи. Всичко друго с времето ще се подреди!
И аз да се включа. Когато започнахме опити за бебче нямах работа, нещата не ставаха и в един момент си намерих работа. През това време не сме спирали с опитите. Още през обучението разбрах, че съм бременна, тоест 3 седмици след като започнах. Много се притеснявах да им кажа, понеже съм в изпитателн срок и т.н., та им казах в 5ти месец 😃 аз си работех от вкъщи и нямаше как да разберат. Та така, събрах смелост и им казах. Нямаше никакви проблеми, шефката много се зарадва. Работех си до последно и няколко дни преди да излеза ми свърши и изпитателния срок и си минах на постоянен договор. Та и аз много планове си правех, да поработя поне няколко месеца във фирмата, пък тогава да се случат нещата, ама то съдбата си знае работата.
Здравей!
Изобщо не съм се съобразявала с работодателя и какво щял да си помисли. Да си мисли, каквото ще!
Същият месец, който ми изтече 6-месечния изпитателен срок започнахме с опитите и взе че стана от първия път. Още не съм съобщила, ще изчакам до септември (4 месец), но щом си на постоянно място законът те пази и няма какво да ти направят. Съобщаваш писмено + документ от АГ и по възможност да има входящ номер от канцеларията. Направиш ли го това ... няма да имаш никакви проблеми! 🍀
Изобщо не съм се съобразявала с работодателя и какво щял да си помисли. Да си мисли, каквото ще!
Същият месец, който ми изтече 6-месечния изпитателен срок започнахме с опитите и взе че стана от първия път. Още не съм съобщила, ще изчакам до септември (4 месец), но щом си на постоянно място законът те пази и няма какво да ти направят. Съобщаваш писмено + документ от АГ и по възможност да има входящ номер от канцеларията. Направиш ли го това ... няма да имаш никакви проблеми! 🍀
За второто бебе пробвахме 2 месеца (точно преди да се върна от майчинството) и като не стана, реших да си сменя работата. Отложихме опитите по първоначални нагласи за около година. Навлизайки в конкретика обаче разбрах, че няма да ме бъде там и 5 месеца след започването ми, стартирахме пак опити. Минаха почти 3 месеца и отидох да говоря със стария работодател да се върна. Зарадваха ми се, всичко точно. На следващата сутрин реших да препикая един тест и се оказа положителен. Завъртях пак да говоря и с бивши, и настоящи работодатели и си подадох едномесечното предизвестие, макар да се опитаха да ме задържат, въпреки новината за бременността. Върнах се ноември и в края на април ми започна 45-дневният. Фалшиви болнични не съм ползвала, работех си колкото си е по закон, като с тази ми особеност, напълно неприсъща за съвременните бременни, са запознати всички и никой не ми е намеквал дори за проблем. Аз държа на честните отношения и досега винаги е имало и подобна ответна реакция.
Здравейте на всички които са майки и които ще стават майки.Преди три месеца забременях с първото ми дете.В момента още завършвам колеж ,но съм и на лятна работа та ето го и моя проблем.Споделох го и в друг пост ,но на моята работа ми се налага да вдигам тежко.А знам че не трябва докато съм бременна а все още не съм казала на работодателка си тъй като в момента съм в болница прокървях слава богу нищо му няма на бебчето аз така рискувам и моето здраве.Бихте ли помогнали ако можете?
Предварително ще ви благодаря и ще се извиня ако въпроса ми е неуместен😊
*Извинете грешката е била моя вчера не гледах когато влязох в болницата на видеозона ,но за мен се нарича феномен.Днес разбрах в началото на трети месец че съм бременна с близначета.Още съм като втрещена как досега не е излизало.Ако някой има обяснение.Моля да ми каже.
Предварително ще ви благодаря и ще се извиня ако въпроса ми е неуместен😊
*Извинете грешката е била моя вчера не гледах когато влязох в болницата на видеозона ,но за мен се нарича феномен.Днес разбрах в началото на трети месец че съм бременна с близначета.Още съм като втрещена как досега не е излизало.Ако някой има обяснение.Моля да ми каже.