Не, количествен фекален тест. Около 30 лв. е в Рамус. Или гастроскопия.
- Публикувана: 20 фев. 2018, 08:36 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2018, 13:10 ч.
Камъни в жлъчката - 4
Аз след операцията нищо не съм пила. Никакъв АБ. Само вливания първите часове и това е.
Относно престоя в болницата- аз лежах 5 дни, два преди операцията и три след това. За 24 ч. престой е малко несериозно да говорим, това не е вадене на зъб все пак, но всеки лекар преценява и остава риска.
Относно престоя в болницата- аз лежах 5 дни, два преди операцията и три след това. За 24 ч. престой е малко несериозно да говорим, това не е вадене на зъб все пак, но всеки лекар преценява и остава риска.
Аз се реших!
След 2 седмици имам час за преглед при проф.Драганов в Токуда. Избрах него за операцията, но не знам за кога да я планираме.
Някои хора са пили АБ седмица след операцията, други не са. Не знам дали това е по преценка на опериращия или се налага в определени случаи. Това ме терзае, за да знам дали ще мога да кърмя след операцията или таткото ще трябва да "отбие" маминия златен...
След 2 седмици имам час за преглед при проф.Драганов в Токуда. Избрах него за операцията, но не знам за кога да я планираме.
Някои хора са пили АБ седмица след операцията, други не са. Не знам дали това е по преценка на опериращия или се налага в определени случаи. Това ме терзае, за да знам дали ще мога да кърмя след операцията или таткото ще трябва да "отбие" маминия златен...
Аз се реших!
След 2 седмици имам час за преглед при проф.Драганов в Токуда. Избрах него за операцията, но не знам за кога да я планираме.
Някои хора са пили АБ седмица след операцията, други не са. Не знам дали това е по преценка на опериращия или се налага в определени случаи. Това ме терзае, за да знам дали ще мога да кърмя след операцията или таткото ще трябва да "отбие" маминия златен...
След 2 седмици имам час за преглед при проф.Драганов в Токуда. Избрах него за операцията, но не знам за кога да я планираме.
Някои хора са пили АБ седмица след операцията, други не са. Не знам дали това е по преценка на опериращия или се налага в определени случаи. Това ме терзае, за да знам дали ще мога да кърмя след операцията или таткото ще трябва да "отбие" маминия златен...
Бях с дрен, на втория час станах до WC, а на следващия ден ми махнаха дрена и се разхождах около болницата. Така че бъди спокойна
По преценка е антибиотикът, предполагам. Аз говорех само за престоя след операцията. Пропуснах да спомена изследванията, за които си отива цял ден. Сама реших да си тръгна на втория ден, а и виждам, че основно такава е процедурата. Иначе ми предложиха да ме наблюдават още 1 ден. Освен антибиотик ми изписаха и еманера за 1 месец.
Леле хора, хем е страшна операцията, хем не е ....
Тук виждам много смели хора.
На мен сега ми предстоят 2 морета и после изпити за университет и чак есента след 15 септември ще мисля евентуално за операция ... Много ме е страх, казвала съм го и преди, но наистина при мене е луд страх
Тук виждам много смели хора.
На мен сега ми предстоят 2 морета и после изпити за университет и чак есента след 15 септември ще мисля евентуално за операция ... Много ме е страх, казвала съм го и преди, но наистина при мене е луд страх
Ако теб те било страх.....аз не знам какво да кажа. Плюс факта че съм хипохондричка, но се реших. Сега ще ви споделя как мина моята операция, да видите, че няма абсолютно нищо страшно, излишни притеснения.
Приеха ми сутринта- интернист, кръв, урина, настаниха ме. На следващия ден ми сложиха абоката биха ми нещо, тестувха ме за алергии и ми казаха чакай днес ще е. Разхождах се по коридора и ми казах по едно време, слизай долу на операция. Сама си слязох, съблякох си само горните дрехи, легнах, биха ми упойка в абоката и това беше. После се събудих в стаята замаяна и весела, спокойна. Пусна ме упойката, обезболиха ме, не помня колко ме е боляло, следователно е била някаква минимална болка. След 2 ч. мама дойде, ходеше ми се по малка нужда, тя ми помогна да стана, помня че ме дърпаха конците, ама чак да ме боли.....спах си спокойно през нощта, на следващия ден даже хапнах малко, станах и 1,5 ч. се разхождах. На третия ден седях в леглото с кръстосани по турски крака и даже си хванах такси и се прибрах в нас малко да видя наще. На 8 мия ден ходих на селски туризъм. На 10 тия ми махнаха конците и ходих на плаж.
Приеха ми сутринта- интернист, кръв, урина, настаниха ме. На следващия ден ми сложиха абоката биха ми нещо, тестувха ме за алергии и ми казаха чакай днес ще е. Разхождах се по коридора и ми казах по едно време, слизай долу на операция. Сама си слязох, съблякох си само горните дрехи, легнах, биха ми упойка в абоката и това беше. После се събудих в стаята замаяна и весела, спокойна. Пусна ме упойката, обезболиха ме, не помня колко ме е боляло, следователно е била някаква минимална болка. След 2 ч. мама дойде, ходеше ми се по малка нужда, тя ми помогна да стана, помня че ме дърпаха конците, ама чак да ме боли.....спах си спокойно през нощта, на следващия ден даже хапнах малко, станах и 1,5 ч. се разхождах. На третия ден седях в леглото с кръстосани по турски крака и даже си хванах такси и се прибрах в нас малко да видя наще. На 8 мия ден ходих на селски туризъм. На 10 тия ми махнаха конците и ходих на плаж.
Може би зависи и от възрастта възстановяването. А броят на дупките при лапароскопията от килограмите 
При по-слабички пациенти можело и с една да мине.
На втория час от операцията станах и после се разхождах доста (не знам дали беше редно, но никой не ми направи забележка). Вечерта обаче не можах да спя от болка. Чак на другия ден, като махнаха дренажа значително намаля болката. Наобед се прибрах. На третия ден си подхванах домакинството вкъщи. На шестия ден излизахме на разходка с по-чести почивки.
Не мисля, че е толкова тежка операцията, по-скоро е рутинна. Важното е да попаднете на добър хирург и да няма усложнения.
При по-слабички пациенти можело и с една да мине. На втория час от операцията станах и после се разхождах доста (не знам дали беше редно, но никой не ми направи забележка). Вечерта обаче не можах да спя от болка. Чак на другия ден, като махнаха дренажа значително намаля болката. Наобед се прибрах. На третия ден си подхванах домакинството вкъщи. На шестия ден излизахме на разходка с по-чести почивки.
Не мисля, че е толкова тежка операцията, по-скоро е рутинна. Важното е да попаднете на добър хирург и да няма усложнения.
Мен и от операцията ме е страх, но повече ме е страх от живота без жлъчен мехур!
Сега пък ме е страх да не ми прави проблеми жлъчката до операцията, защото съм сама с децата...
И с болна жлъчка, и без жлъчка, си е гадно!
Какво да правим, случило ни се е!
Сега пък ме е страх да не ми прави проблеми жлъчката до операцията, защото съм сама с децата...
И с болна жлъчка, и без жлъчка, си е гадно!
Какво да правим, случило ни се е!
Мен и от операцията ме е страх, но повече ме е страх от живота без жлъчен мехур!
Сега пък ме е страх да не ми прави проблеми жлъчката до операцията, защото съм сама с децата...
И с болна жлъчка, и без жлъчка, си е гадно!
Какво да правим, случило ни се е!
Сега пък ме е страх да не ми прави проблеми жлъчката до операцията, защото съм сама с децата...
И с болна жлъчка, и без жлъчка, си е гадно!
Какво да правим, случило ни се е!
И двата слуая крият риск, но не може човек да знае какво ще му се случи. Вече си взела решение, така че не го мисли повече, то е най-правилното
И мен точно такива са ми страховете. Но понеже в момента не правя кризи (и се моля докато спра да кърмя да е така) все още няма да се оперирам. Но никой не знае, може утре да ме заболи и по спешност да се наложи... Просто човек не трябва да се фокусира върху това, трябва да се мисли позитивно и това е.
Препоръчани теми