Събрахме се,ако може така да се каже ,след като се върнах в неговия град.В началото нещата вървяха добре,но в един момент той просто все едно чак тогава осъзна,че е баща и всяка свобосна минута прекарваше с детето си,но не при мен,а в къщата на баща му,за да може дядото да бъде с внучето си.Ще попитате защо не заживяхме в тях,неговото мнение по този въпрос е,че баща му никога няма да приеме друга жена в тази къщя освен тази,която му е родила внук.Постепенно на мен това положение започна да ми пречи,да искам време за себе си...стоях сама когато не съм на работа,а той в тях.В същото време по никакъв начин неговото отношение не се променяше към мен,когато бяхме заедно се държеше както преди.На няколко пъти му обеснявах,че аз не желая цял живот да живея в нечия сянка и искам да имам нормално семейство с него,но насреща получавах отговор ,че той също искал същите неща,но действия никакви.
Всеки път когато заговаряхме за тези неща се стигаше до скандали.Аз така и никога не забравих как той се връщаше при жена си и натяквах ,че това не е мъжко.И така се разделяхме няколко пъти,в които като не сме заедно си липсваме и започваме отначало.Съберем ли се старата песен на нов глас...Общо взето както казах,обичаме се,но...май не достатъчно
Всеки път когато заговаряхме за тези неща се стигаше до скандали.Аз така и никога не забравих как той се връщаше при жена си и натяквах ,че това не е мъжко.И така се разделяхме няколко пъти,в които като не сме заедно си липсваме и започваме отначало.Съберем ли се старата песен на нов глас...Общо взето както казах,обичаме се,но...май не достатъчно
