Да, в интерес на истината директно пред нея не коментирам, че намирам за недопустимо висенето на 7 годишно дете в кръчма до нико време Опитах се веднъж да кажа нещо, но тя реагира толкова остро, сякаш съм ударила шамар на баща и Приего не като загриженост за нея, а като лошо отношение към него. От тогава, когато се случи нещо такова, си замълчавам за момента, но после в друг разговор с нея обяснявам, че подобно поведение е недопустимо. Не споменавам баща и, а просто се правя че коментирам други родители и други деца и се възмущавам от техни постъпки. Тя доста бързо чатка и веднага прави паралел. Сега обаче се замислям дали пък по този начин пак не правя грешка, защото детето автоматично си прави извода, че баща и спада към категорията безотговорни. Това не е никак далеч от истината, но на нея едва ли е кеф, че татко и е такъв Нито е да го подмина все едно нищо не се е случило, нито е да направя забележка
Вчера си запазихме час и в петък ще я водя. Вчера си разговаряхме с човека на дълго и на широко и той също иска да се срещне и с бащата. Само не ми е ясно как ще го убедя да отиде
Поздравявам те за решението да се обърнете към специалист. ОПределено това е верния път за решаването на проблема. Стискам палци да попаднете на точния човек
Моят син е много по-малък на 2 и половина е, но зимата ми направи същия панаир. Тотален отказ от храна. Направи гладен запек, коремчето му се изду като на сомалийче, хлътнаха му бузите и очите му изглеждаха точно толкова ококорени като на твоята щерка красива
Причината беше, че освен него гледах и едно момиченце на същата възраст на едни приятели за около 3 месеца. Децата си обшуваха и си играеха перфектно, но Крис абсолютно спря всякакъв прием на храна. Оцеля, защото пиеше натурални сокове и защото го хранех нощем с шише докато спи Беше ми станало фикс. по цял ден правех филийки, кремчета..и какви ли не чудесии, за да го прилъжа да яде. Докато в един момент не се усетих, че той просто много силно ревнува от другото дете и си задоволява егото, като ме държи непрекъснато в напрежение и концентрирана върху проблемът му с яденето.
Принудих се да откажа на хората да им гледам момиченцето, спрях да говоря в негово присъствие за неяденето, както и да го моля да яде и чудото стана. Пожелавам ти бързо да решите проблема и всички в къщи да се успокоите.
Ами то мойто много обича да е център на вниманието и де да го знам, може и да не иска да дели вниманието със сетра си. Ама пък при нас няма как да откажа да гледам бебето С психолог, без психолог, ще и се наложи по някакъв начи да свикне, ако това е проблема