Не харесвам шефа си, какво да правя?

А аз пък каква вина имам, че ми я натресоха и , че не искам да съм обучителна фигура. Заявено е ясно още в самото начало, ама кой да ме чуе, казаха да и давам дребни задачи и да и делигирам неща, които може да свърши и са дребни, за да ми помага и да се занимавам с нея,а тя а трупа опит, когато имам време, обаче тя се занимаваше с мен и ме товареше с това денонощно да и давам задачи и да и обяснявам, ама не просто такива технически, те не и били интересни, а нещо "по-сериозно". И на нея съм го заявила, че нямам желание, но ефектът беше.....нула, давах и технически задачи, поне да влезе в средата и фирмата, ама това било досадно и не и било по специалността....... Докато не напусна в един момент и реално не се изпокара с шефовете.

За ежедневни случки мога да разказвам много, как фирмата има изграден модел на обработка на документацията и да по-бюрократично е , но сме задължени, заради редица сертификации и ИСО-то. И като се почне едно мрънкане, ама защо трябва да го правим всичко това и колко е безсмислено, а се натискаме да сме представителна фигура и да водим срещи, за които не сме готови. Е как да не се ядосвам, но това са ежедневни наши си неща, които не знам до колко са релевантни в общият случай.

И какво се предполага да прави новият, на който директно му е заявено, че нямали нерви да се занимават с него?! Това с гледането и мълчанието е.... предполагам, че знаете приказката за кучето и месаря. Описаната ситуация е безумна просто и някак не се получава убеждаването колко (изброяват се тук негативни качества) е младата колежка.

Ти си обикновен служител - или изпълняваш, или напускаш. А да си го изкарваш на новите, защото видиш ли се имаш за важна и недооценена е признак на слабост, глупост и липса на нещо много важно - гъвкавостта и справянето в непредвидени, нетипични ситуации. Все слабости, които малко хора биха търпяли сред служителите си

Проблема си е на шефовете и те го осъзнаха, нито е мой, нито е неин. Проблемът в конкретната моя ситуация е и на младият човек, който има очаквания само с диплома и "специалност", да умее неща, които се учат с опит и наблюдения и не стават днес да дойдеш и от утре да го умееш,дори понякога се обясняват по-трудно от колкото се усвояват с опит и наблюдение,  особено що се отнася до взаимоотношения с клиенти и партньори и институции. И да първо се почва от досадното и се усвоява техниката, за да се стигне до същественото. И въпреки, че съм имала "ментор" в началото и той ме е почнал от най-досадното, спях до принтера буквално в началото и водих записки като писар......но, успях " да открадна", занаята, бавно и упорито, не за ден, не за два.

Предполага стария работник,да се върне назад в годините и да се сети какво му е било в първия работен ден.После като по стар да помисли,ако това е негов близък-брат,сестра ,дете.......И тогава да го видя така ли ще се държи.Трябва да се помага на новите,защото колкото по-бързо влязат в матрицата,толкова по-бързо ще дойде помощта от тяхна страна.Нали се сещате,че когато новия напредне,а вие сте помогнали затова отношението спрямо вас ще е съвсем по-приоритетно,а не като трън в ....

Отношението към старите работници е , че се очаква да са овършали всичко , както до сега е било, плюс задълженията на новият кадър, ако е омазал нещо или поне да го проверят/както в случаят е нает не на стажантска позиция, а на пълна такава, т.е има вменени ангажименти/ и междувременно да го учат....еми не става.А да и да не забравяме, че ако все пак нещо се обърка, защото видиш ли младежът е много инициативен и до толкова уверен, че не е сметнал за нужно да те уведоми, си ти отговорен, защото си най-старши в офисът, как така не държиш под контрол всичко.  

Ако ффирмата има конкретни, отворени позиции и стажантска програма за развитие на нови кари, то нещата седят по различен начин, била съм в такава, но осаналото е само късане на нерви и на двете страни. Защото работата в частните фирми при тоя глад на кадри е  и без това обемна по количество и обикновенно един върши нещата за 3ма, че да има и неопитни хора, които изискват допълнително грижа, недай си Боже и да са с малко по-голямо самочувствие, без реално покритие и очакванията, да надминават възможностите .Както казваше бившата ми шефка- "Искам да мога..."

Става ако 'старшият' има нужните качества и не го мързи. Ако някой от двата фактора е налице - ами просто 'не става'

Ясно е, че никой не иска повече задължения срещу нищо. Но новият човек няма вина за ситуацията.
Интересно е и защо е необходимо да се взима човек с определено образование за помощник (както и зависи какъв се води по длъжностна характеристика). За рутинна неотговорна работа, при която не трябва да се демонстрира желание за изкачване в йерархията, е логично да се вземе ученик в горните класове, студент или някой, който няма амбиции, различни от това да е асистент някому.

Да,не е вирнал нос и вика:Аз си знам,а ти се оправяй сам!В БГ е масова практика всеки да се спасява сам,а не всички за общото!

В бг е масова практика да се товарят служителите на макс. Нито съм мързелива, нито безотговорна, а претоварена и изморена, на границата с прегоряването и за щастие поне това хванаха овреме шефовете и се съвзеха. Нямам против да обучавам, стига да ми внедрено и да ми е поискане съгласието и най-вече да ми е дадено времето за това.

Това , което виждам от повечето студенти днес е , че директно искат да са на ръководни позиции, да скипнат обемистата и "досадна" работа.

И аз да се изкажа от позицията на служител, който все трябва да обучава по-младите. Идват, нямат опит, отнема ми известно време да ги обуча. Вместо да си върша моята работа, аз влагам усилия и време в тяхното обучение, после след 5-6 месеца като понатрупат опит, напускат и отиват в друга фирма за повече пари. Определено вината е в шефа ми, че не ги стимулира да останат, било то с повишение на заплатите или др.придобивки, но аз пък що да си давам зор да влагам в тяхното обучение.

А, да и през това минахме.....То едно ли беше.

Измествате темата в друга посока - "злобната колежка", а не това бе целта и питането на авторката. Струва ми се, че проектирате лични проблеми и асоциации към случая.

Изказа се и недоволна "старша служителка", която трябвало да обучава новата "безплатно" през установеното работно време.
Преминала съм по пътеката на обучаван и обучаващ - никой не ми (ни) е плащал за допълнителната "менторска" работа. Да, вярно е, че губиш част от времето си за обучение на новия кадър, но нали очакването е той да поеме част от обема работа. И колкото по-бързо това стане, толкова по-добре е за колектива и мен, като частност. Ако това се извършва в работно време, не виждам основателни причини за допълнително заплащане.

ПП. Работя в голяма международна фирма и извънредният труд е стриктно регламентиран и заплащан, но обучаването на нови кадри през работно време не влиза в тази категория.

На мен ми е много чудно каква ще е тази натоварена работа щом нямаш време за нищо и то щом новият човек е в твоя полза? Дано поне разликата в двете заплати е била няколко хиляди с опция тази на старшата да намалее двойно ако се вземе нов човек, защото в противен случай си е баш 'Мързи ме, а и не искам младото да ме измести' ...
И да, масово не се плаща допълнително за да бъде обучен новия персонал, просто някои 'стари' се имат за голяма работа, очевидно без нужния капацитет от умения ...
И това го пиша като обучаваща преди, обучавана през първите дни и с гласувано огромно доверие от края на първия месец макар и с липсващ предходен опит.

Тоя опит към мен ли беше за кълване? Няма нужда .Нито съм искала стажант, нито съм искала да обучавам някого, направиха грешка, че се опитаха да ме насилият да го направя и същевременно да не пострада и качеството на моята работа. Овъртайм няма как да правя, за да довършвам моята работа, отдавайки време на неопитни хора, защото имам семейство и държа на свободното си време. Поисках обучен и опитен човек, пък нека му дават и повече от мен, все ми е тая, не гледам в чуждото канче, щом на мен ми е добре, а и за да върви работата и смятам ми разбраха позицията по трудният начин. Ако имахме на позицията някой който да я поеме и допълнително стажант, то тогава нямаше да  такъв проблем. Толкова с обясненията от мен. Нека съм си мързелива и кисела, те за това ме "търпят" шефовете и ми дават заплата, да им киселея и да не правя нищо.  

На моменти ми е идвало, да се моля да ме съкратят, ама де тоз късмет......и емоционално съм обвързана вече с тях, така е в малките фирми за жалост, ставаш едно семейство, при все че започнахме фирмата от 0 с шефовете и съм нмала достатъчно смелост,  да стана и да си вдигна шапката и да ги оставя, не че не е имало моменти. И не е щото ми плащат милиони или защото не мога да ида другаде, да работя за повече, защото съм имала опит да си тръгна и с предложения други, безуспешен само заради това, че съм привързана и към фирмата.  

Показах само позицията на една "кисела старша" най-вероятно претрупана с работа и шеф който хич не му дреме за стажанта, а си има задачи и задължения, които очаква да вървят напред и старшата се чуди как -хем вълкът сит, хем агнето цяло.