Здравейте! 
Аз съм жена на 32 г., имам приятел, на 37 г., с който живеем заедно вече 2 г. Той е най-сериозният мъж, който някога съм срещала, има повече положителни качества, отколкото отрицателни, отдаден е изцяло на мен, обича ме много, грижовен е, мил, нежен ... направо е идеалът за мъж. Имаме общи интереси, имаме идея за общ бизнес и в момента работим в тази насока. Подкрепя ме за всичко, помага във всичко, има спойка вече между нас, винаги имаме за какво да говорим с часове, мъжкар е /не е някой путьо/, но от моя страна никога не е имало истинска любов и тръпка и това ме кара да се чувствам не напълно щастлива. Още в самото начало си дадох сметка за това и доста обмислях дали да започна връзка с него, но той беше много влюбен в мен, много настоятелен и успя да ме спечели. Тъй като наближава моментът, в който трябва да взема решение, дали да остана с него и да имаме деца /защото и годините ни напреднаха, а и той вече настоява за това/, ви моля да изкажете мнението си. Аз не бих могла да поговоря с някой близък на тази тема, защото всичките ми роднини и приятели го обожават и мислят, че всичко при нас е прекрасно и че аз съм голяма късметлийка, че съм го срещнала. Наскоро единствено майка ми подметна, като бяхме двете насаме, че като че ли не ме е видяла много влюбено в него още в началото и това малко я притеснява, но смята, че той е подходящ за мен. Иначе преди него съм се влюбвала 2 пъти и двата пъти беше в мъже, които са женкари, несериозни и отношенията ми с тях бяха разтърсващи и силни, но нещастни, несигурни и кратки. Тоест, като че ли само едно "лошо момче" може да ме накара да се влюбя в него до лудост, защото там нещата са трудни и невъзможни и това провокира любовта ми. Нещо такова ми се струва, така поне съм устроена аз. Та така ... разколебана съм и не знам как да постъпя. Нямам гаранция, че ако го оставя ще срещна по-подходяща и щастлива любов, давам си сметка колко е трудно в днешно време да срещнеш стойностен човек и любовта ви да е взаимна и да си допадате по характер ... едно на милион е май. Зная, че ако го оставя, ще ми липсва много и може би след време ще осъзная, че съм направила много голяма грешка. Това, което аз изпитвам към него е обич, привързаност и благодарност за отношението му. Е ... има и дребни неща, които ме дразнят в него разбира се, но те не са болка за умиране. Относно секса, по скалата от 1 до 10, бих го определила като 7. Благодаря за вниманието!
Аз съм жена на 32 г., имам приятел, на 37 г., с който живеем заедно вече 2 г. Той е най-сериозният мъж, който някога съм срещала, има повече положителни качества, отколкото отрицателни, отдаден е изцяло на мен, обича ме много, грижовен е, мил, нежен ... направо е идеалът за мъж. Имаме общи интереси, имаме идея за общ бизнес и в момента работим в тази насока. Подкрепя ме за всичко, помага във всичко, има спойка вече между нас, винаги имаме за какво да говорим с часове, мъжкар е /не е някой путьо/, но от моя страна никога не е имало истинска любов и тръпка и това ме кара да се чувствам не напълно щастлива. Още в самото начало си дадох сметка за това и доста обмислях дали да започна връзка с него, но той беше много влюбен в мен, много настоятелен и успя да ме спечели. Тъй като наближава моментът, в който трябва да взема решение, дали да остана с него и да имаме деца /защото и годините ни напреднаха, а и той вече настоява за това/, ви моля да изкажете мнението си. Аз не бих могла да поговоря с някой близък на тази тема, защото всичките ми роднини и приятели го обожават и мислят, че всичко при нас е прекрасно и че аз съм голяма късметлийка, че съм го срещнала. Наскоро единствено майка ми подметна, като бяхме двете насаме, че като че ли не ме е видяла много влюбено в него още в началото и това малко я притеснява, но смята, че той е подходящ за мен. Иначе преди него съм се влюбвала 2 пъти и двата пъти беше в мъже, които са женкари, несериозни и отношенията ми с тях бяха разтърсващи и силни, но нещастни, несигурни и кратки. Тоест, като че ли само едно "лошо момче" може да ме накара да се влюбя в него до лудост, защото там нещата са трудни и невъзможни и това провокира любовта ми. Нещо такова ми се струва, така поне съм устроена аз. Та така ... разколебана съм и не знам как да постъпя. Нямам гаранция, че ако го оставя ще срещна по-подходяща и щастлива любов, давам си сметка колко е трудно в днешно време да срещнеш стойностен човек и любовта ви да е взаимна и да си допадате по характер ... едно на милион е май. Зная, че ако го оставя, ще ми липсва много и може би след време ще осъзная, че съм направила много голяма грешка. Това, което аз изпитвам към него е обич, привързаност и благодарност за отношението му. Е ... има и дребни неща, които ме дразнят в него разбира се, но те не са болка за умиране. Относно секса, по скалата от 1 до 10, бих го определила като 7. Благодаря за вниманието! 
