Да създам ли семейство с него?

Мисля, че малко си закъсняла с обмислянето на въпроса.
Първо, живели сте две години, нямаш някакви съществени оплаквания.
Второ, ти самата си на 32, но някак не разсъждаваш като за годините си. Би трябвало да имаш елементарна идея за живота - какво искаш, какво търсиш, към какво се стремиш.
Трето, зависи какъв човек си и доколко държиш връзката да е постоянна тръпка, да те кара да се чувстваш, сякаш се разхождаш по ръба на острието. Всеки останал коментар ще е пречупен през призмата на неговия автор. Ако си от вечно търсещия тип, това статукво няма да те удовлетвори и ще продължиш да се ослушваш за нещо по-добро и да правиш нещастен човека до теб.
Предвид гореописаното, моят съвет е да обмислиш много добре какво искаш, защото твоите решения са обвързани и с друг човек. Ако още изначално смяташ, че той не е подходящ за теб и е компромисен вариант, по-добре се разделете. Все пак трябва да прецениш и ти самата какво предлагаш, защото както ти преценяваш, така и теб те преценяват.

Това води до извечния въпрос кое е по-добре. Ти да обичаш повече или теб да те обичат повече?
Много жени избират за семейство второто. Аз не съм точно от тях, но на моите години започнах да оценявам втория вариант. Но се познавам, че би ми писнало много скоро

Имам позната - много привлекателна, направо красива жена, която е омъжена за 14 години по-възрастен човек, когото превъзхожда и като външност, и като образование и интелект. Не съм забелязала чак да я носи на ръце, но тя си знае с какво я е спечелил

То е ясно: спряла се е на втория вариант

... а това е толкова нелепо, че няма дори да го коментирам. Почти толкова нелепо, колкото сравнение на домати с краставици.

Ами, преживяла си на 2 пъти едното и от 2 години преживяваш другото.
Ако имаш грам разум, ще знаеш какво да направиш-дръж питомното и благодари на Господ за късмета.

Ще внеса още малко пояснения ... Аз съм от типа хора, които предпочитат сериозни и хармонични отношения. Изключително голяма домошарка съм, домакиня съм, грижовна съм и приятелят ми много цени тези качества в мен. Обгрижвам го напълно, както и той мен. Навсякъде сме заедно, често ходим на почивки, отскоро работим и по създаването на малък общ бизнес. Аз по никакъв начин не съм му показала, че не ми е голямата любов, това си го знам само аз. Щастлива съм с този човек, както и той с мен. Всеки ден си казваме и доказваме, че се обичаме и редовно правим любов. И пак казвам, единственото нещо, което ме кара да се замисля дали да бъда с него, е липсата са силна тръпка и емоция от моя страна.

Интересен ли ти е като събеседник, приятел ли ти е, гордееш ли се с успехите му? Харесва ли ти, възбужда ли те, като го погледнеш?

А под ей това какво точно разбираш?

Присъединявам се към това мнение.

Ти не можеш да му дадеш истинска обич, а и не мисля, че знаеш какво е, сори. Сама го каза. Лошите момчета провокирали любовта ти. Провокират дефицитите ти. Това, което описваш, е обичта. Грижа, действия, общи планове. Оатави човека да си намери някоя, която му импонира на положителните качества и разбиранията. Не си готова за този човек и ако смяташ, че не си личи, а само ти си знаеш някакви неща, или си голяма актриса, или се заблуждаваш, че отсреща не се усеща.

Тръпката и емоцията са до време. Помисли си дали заради едната тръпка си готова да рискуваш и да зарежеш подредения си живот. Ще намериш някое лошо момче, което ще ти завърти главата за кратко и после ще бъдеш още по-празна от преди. Играла си я тази игра. Не си ли си научила урока.
Това, което виждам аз е, че ти самата не си наясно със себе си и търсиш емоция, която да запълни някаква празнина в теб. Искаш нещо, което да те разтърси из основи, но не си даваш сметка, че това може да бъде пагубно за теб. Имаш нужда да пораснеш.

За каква силна тръпка и емоция говориш при 2-годишна връзка. Звучиш така - много го обичам, той е светът ми, ама не съм влюбена в него.
Проблемът ти не е липсата на силна тръпка и емоция, проблемът ти е, че ти НЕ обичаш този човек и си с него само, защото е добър с теб, грижи се, обича те, дава ти сигурност, благодарна си му, на 32 години си, но не го обичаш.

По какво съдя ли - човек , който описва половинката си по начина по, който ти: "Навсякъде сме заедно, често ходим на почивки, отскоро работим и по създаването на малък общ бизнес. Щастлива съм с този човек, както и той с мен. Всеки ден си казваме и доказваме, че се обичаме и редовно правим любов." истински я обича и в никакъв случай не се замисля, че някаква си тръпка (която след 3-6 месец изчезва) я няма. Казваш тези думи, за да заблудиш себе си, да си наложиш, че е така, но те не са истина и не са това, което ти чувстваш. Мил ти е, но до там.

Защо си мислиш, че ще съжаляваш, че си го зарязала? Защото смяташ, че ти е късно да търсиш друг, по подходящ мъж за семейство, страх те е, че пак ще ти се падне или лошо момче или пак някой като него - твърде добър, но без да го обичаш. Защо съм толкова категорична ли - изпитала съм абсолютно същата ситуация. До какво доведе при мен - изневяра от моя страна. Изневяра, за да си набавя емоции, да изляза от скуката, монотонността на които се бях обрекла с човек, който не обичам, но който ми е мил и удобен. Дори по едно време си бях казала - какво толкова, ще си бъда с него, пък ще му изневерявам, за да си набавям емоции. В крайна сметка го оставих да е щастлив с друга.

Далече съм от мисълта да давам съвети, но - все си мисля, че и при вас ще "избие" както при мен. Или в най-добрия случай - антидепресанти за теб Но 100% ще му изневериш и то не веднъж, ако останеш с него.

До КРР На каква възраст ти се случи това и намери ли човека, в който да си влюбена и да те прави щастлива?

И аз се присъединявам към въпроса. Интересно ми е да чуя гледна точка на човек, който е преминал през такова състояние.

deizitka,
Ти опсваш идеалната ситуация според стандартите на този форум. ССФ трябва да аплодират.
Не мога да си обясня за какво са ти тръпки, при сигурност и липса на време вече за такива.
Ако не си се наживяла до 32, никога няма да се наживееш.
Според мен си уплашена, че предстоят вече деца и семейство.
А защо не си готова, ти си знаеш.

На 27. Още не съм го намерила, но и това не ми е цел номер едно в живота. Не се чувствам самотна и когато дойде, дойде

Няма много варианти - или не чувства за правилно да създаде семейство с него, или тя самата не се вижда в ролята на съпруга и майка.