Да създам ли семейство с него?

Какво "закърпване" като уж си щастлива и всичко ви е "хармонично"? Значи не и достатъчно, за да се убеждаваш, че искаш семейство. Не го и обичаш. Темата приключи. 

Живееш си в заблудата, че ако го вземеш за мъж, ще му направиш голяма промоция и той ще те носи на ръце цял живот Съвсем не вървят с гаранционна карта и "най-добрите момчета". Поемаш с него същия риск, както и с всеки друг мъж - да се изпокарате след време, да гледаш децата сама и т.н. Хората обикновено го правим по любов, дето се вика, идва ти сляпата неделя. Ако си готова да рискуваш "по сметка", защо не?

Не прочетох всички мнения, но не сте ли чували, че бракът върви по-добре, когато мъжът е по-влюбен от двамата?

И всички числа след нулата са по-големи от нея.

Имайки подобен опит, бих те посъветвала да го оставиш. Без тръпка сама се обричаш на страдания (когато срещнеш тръпката) и изневери. Според мен тръпката трябва да я има. Заради деца и битовизми може постепенно да остане на заден план, но щом я е имало, може отново да се запали. Там, където е нямало тръпка обаче, нищо не може да се направи. Гаранция няма кога и дали ще срещнеш някого който хем да е тръпка, хем да е подходящ и по други важни критерии. Разбирам напълно, че изборът пред теб не е лесен. Ако останеш с него обаче, пак никога няма да си щастлива на 100% нито и на 90. Ти сама го усещаш. Това, което ме притеснява е, че залиташ по “лоши момчета”. Аз такива ненавиждам и при първия сигнал ги сиктирдосвам.

Аз също имах връзка, в която имах почти всичко, но не и силна тръпка. Точно така започнаха нещата - той беше много влюбен, много добър. Оцених добрите му качества и започнахме връзка. Имах дори и тръпка, но не силна. Влюбена никога не съм била. Още в първите няколко месеца много ме привлече едно момче, ама много. Случи се еднократна изневяра от моя страна. Години по-късно изпитах силна тръпка към друг мъж. Знаех, че не е подходящ за мен, но много силно ме привличаше. Тогава изпитах истинска болка осъзнавайки, че не изпитвам това към моя приятел и никога не съм изпитвала. Малко по-късно се разделихме. Бяхме заедно почти 6 години. За щастие няма и 2 години по-късно срещнах мъж, в който се влюбих много силно, чак ми се виеше свят, буквално 😄 и който сега ми е съпруг. Доволна съм от избора си и се радвам, че така се развиха нещата. Нямаше да съм щастлива с бившия си.

П.п. Бях на почти 28, когато се разделихме с бившия. На 29 и малко срещнах съпруга ми. На почти 31 се ожених. Желая ти каквото и решение да вземеш, да се окаже правилно.

Това, което ме притеснява е, че залиташ по “лоши момчета”.


Това заслужава консултация с психолог/психотерапевт

Не ЗАЛИТАМ, просто на такива попаднах в миналото си.

Аз също съм имала подобна на твоята история. Бяхме заедно около година и половина и вече нещата отиваха на женене и деца, но аз нямах тръпка към този човек, може би в началото имах някаква тръпка, но съвсем бързо си отиде. Осъзнах, че не е моя човек още на 4 месец, но тогава се стекоха така обстоятелествата, че няколко месеца бяхме в различни градове и аз реших да изчакам. Когато отново бяхме заедно (в един град) може би връзката ни беше около година. И реших да му дам шанс, но пак мъчех себе си. В последствие аз отново заминах за известно време и точно тогава взех решението да се разделим. Иначе да беше идеалния, грижовен, обичаше ме, нооо просто не беше за мен, не го обичах и повярвай ми в един момент направо ми стана неприятен. Аз мисля, че в даден момент и при теб така ще се получи, затова не се мъчи, всяко нещо се случва с причина, ще срещнеш твоя си човек и ще се радваш, че си го оставила. А и по-добре ли ще ти е да живееш живота си в нещастен за теб брак?

Щом никога не си чувствала истинската любов и тръпката към него според твоите думи, недейте да създавате семейство, защото ако го създадете и след месеци/година-две (за кратък период), ако се наложи раздяла и ще трябва раздяла с мъжът и децата, заради простата несериозна причина, че защото не знаеш какво изпитваш и искаш към този човек? Харесва ли ти поради тази причина да се разделите? Не или да? За мен е грозно това, но... всеки си знае и ще си пати.

А и не мисля, че ще се чувстваш пълноценна, ако му родиш дете, защото е било щастие, дар да си майка... ами не мисля, че е така. По-скоро трябваше да сте щастливи взаимно, всичките чувства, които изпитвате би трябвало да са взаимни, защото ако единият изпитва по-малко или много, а другият - нищо особено - непълноценна връзка е това и е пречка за създаване на семейство. Защото децата трябва да израснат при щастливи, мъдри и обичащи родители. И виждат, и усещат чувствата на родителите в повечето случаи.

В този етап, в който сте в момента - ставате само за някаква връзка, но и не за семейство според мен. По-горе описах защо за семейството.

Ти си попадала на всякакви типове, просто тези си си харесала.

На 32 няма много време да чакаш друг . Тръпка има само в началото . Един възрастен индивид трябва да знае какво иска .

Докато хората и основно жените продължават да живеят с предразсъдъците за старата мома и, че като си на определена възраст не трябва да чакаш и взимаш каквото има, на света ще е пълно с нещастни жени, на антидепресанти. Аз не виждам какво лошо има да си сам или да родиш по-късно. А и има жени, които не желаят да стават майки.

Да, това е най-вероятният развой на събитията и при авторката.

Авторке, помисли си добре какво точно искаш. Ако не се замисляш самата ти и нямаш нагласа за сериозни семейни отношения, по-добре не задълбочавай с този мъж. С разума си осъзнаваш, че е подходяща партия за семейство, но дали самата ти искаш това? Ако е така, действай. Ако обаче тръпката ти е по-важна, ще имаш сериозен проблем в един момент, а за човека до теб ще е още по-трудно.Просто помисли добре.

Е, как ще е подходяща партия за създаване на семейство, като авторката е описала, че не чувства някакви си чувства, какво ли беше - тръпка. Липсва ли нещо в една връзка, като пълноценност и от двете страни - как изобщо се създава спокойно семейство?