Някоя от вас имала ли е рак?

За оправяне - аз съм си оправена, ако изобщо има такова понятие. Винаги има от какво да се пазиш (вкл. и от слънцето), а и повторни разсейки не са изключени (нали за това са периодичните изследвания).

А иначе не ми се вярва, че съм единствена. Ако и вие се смущавате, влезте анонимно. Аз също съм регистрирана, но дори и не прглеждам темата докато съм логната.

Ха, сбърках правописа на "анонимен". Нищо де, май съм си само аз.

За линка БЛАГОДАРЯ. Хубаво, е че има съпричастни хора.

P.S. Само се надявам модерато да не ме ракрие или изтрие за фиктивен e-mail!!! Както и защо избщо трябва да пиша такъв?!?

Не, но живях с мисълта че имам рак на гърдата няколко месеца. Слава Богу, оказа се фалшива тревога!
Мога да разбера какви мисли ти минават през главата. При мен лечение не е имало защото времето на притеснения мина в събиране на различни мнения с цел да се определи правилно ли е първото "веднага под ножа" и контолни.
Е, бяха само няколко месеца, но първите дни само плачех и се вайках за детенцето си...Не смеех да споделя дори с татко му, защото нищо сигурно нямаше и не исках да страда/имах основание да се съмнявам в първия доктор дето ме наплаши - беше само преглед без ехо/ после и втория потвърди с ехо, но чаках мнението на добър специалист. Поплаках на мама. Тя сподели, че е минала през същото, но с бебе на ръце и ме окуражи, че вярата и жаждата за живот са много важни. Пооспокои ме много преди да ми кажат, че съм добре. Живеех и гонех мислите за рака. Пожелавам същото и на теб - живей и се бори за нормален ведър живот, бъди щастлива и рака няма да има шанс с теб!

Не искам да тръбя, защото не искам съжаление. Не мисля, че съм по-различна. А и както пише Maraia, "ако изобщо може да се каже в минало време" ИМАМ КУРАЖ и ЖИВЕЯ ВСЕКИ ДЕН ПЪЛНОЦЕННО. Май аз и Maraia най-добре знаем какво е да живееш.

Благодари на майка си - заслужава го! Не знам дали си даваш сметка ТЯ какво е преживяла.
А за 'татко му' - той не заслужава ли да знае или е такъв наистина в кавички..
А щастието го пожелавам на всеки.

Искрено се надявам, че всичко ще протече благоприятно

Аз отдавна имах кисти и не веднъж ме оперираха. Последният път, когато се появиха отново бях бременна. Отказан да се оперирам (съпругът ми каза, че решавам аз, а той е с мен), родих, кърмих и след няколко месеца се оперирах и при биопсията откриха рака. Подложих се на химиотерапия, ходех на работа и си гледах семейството. Близките ми бяха с мен и помагаха доколкото можеха. Почти никой не знае - не желай съжаление, а пък и никой не може да ми помогне с нещо повече.

Радвам се, че само една от вас се е сблъскала отблизо с този проблем. Дай Боже никой никога да не го преживява  . Шока и стреса са огромни и само жаждата за живот, любовта на семейството и помощта на близките може да ти помогне да го превъзмогнеш.
След това е лесно - ходиш наработа (където почти никой нищо не знае и не чувстваш съжалителни погледи зад гърба си), грижиш се за семейството си (и се ядосваш на всички дребни проблеми като всички останали), планираш отпуската и й се наслаждаваш и само периодичните изследвания (е, и някои ограничения, като това да не се печеш на слънце) ти напомнят какво си преживяла.

Живейте всеки ден пълноценно!

Надявам се всичко да е наред! Бъди силна и упорита!!!

Да споделя и аз за майка ми. Преди месец и извадиха от гърдата бучка и вчера излязоха резултатите- злокачествен ... Направо не мога да повярвам, че и на нашата глава дойде такава беля... Най-хубавото от цялата трагедия е, че е в самото начало и, че майка ми е на 60 години и вече няма мензис, тъй като докато жената все още има било по-опасно, по-бързо се разпространявало. Решенията са 3 – да отрежат цялата гърда, за което тя неиска и да чуе, да прави в растояние на 1 месец лъчева терапия или да остане така както е на нейна отговорност. Освен това за 5 години ще пие някакво лекарство, което замества химиотерапията, но без косопад и пр. Лекарят каза, понеже е в начален стадий най-доброто е да се отреже цялата, но гаранция – Франция пак, може отново да се появи , може и изобщо да не се появи. Не знам какво да правя, какво да я съветвам, тя не иска да я оперират, защото е сигурна, че ще изпадне в голяма психо-криза след това. Така щяла да бъде по-спокойна и може би ще направи само терапията. Майка ми казва, щом ще пия така или иначе хапчето 5 години, значи е все тая дали ще я отрежа или не. Освен това сме в чужбина и е още по-объркано. Вчера искаше да си заминава за Б-я, но успях да я разубедя да остане тук край нас. А там какво ще прави сама? Не иска да ми е в тежест...И тя не знае какви ги приказва в такъв момент...  Горката, още внуче не е видяла, а аз от 3 месеца вече дейсвам по въпроса – правим с мъжа ми разни изследвания и терапии. Сега първата ми грижа е колкото може по -  скоро да забременея, че поне с това да и създам малко надежда и радост.
Моля , ако знаете подобен случай, споделете какви са последствията ако жената не направи операцията. Знам, че за всеки е индивидуално, но все пак... Днес ще ходим на видеозон, да видим дали хирурга я е изчистил добре, ако въобще се вижда такова нещо, но тя настоява да го направи...