Аз не но сам в рисковата група мама го преживя миналата година със химио и лъче терапия.Докато беше на химио терапията аз забременях със второто си дете и 4 месеца не казвах за това за да мога да ходя да и върша домакинската работа иначе знаейки не би ми позволила .Беше се отчаяла напълно .Разбирайки за бременността ми мама стана нов човек започна да се бори за живота само заради мен защото голямото ми дете беше само на 2 годинки и се чувстваше длъжна да ми оказва помощ та нали е мама и няма на кой друг да разчитам .Сега всеки ден идвайки сутрин да ми помага с каквото може и това че аз имам на кого да кажа здравей мамо е по ценно от всичко .А съдейки от това че си в този форум мисля че и на теб има кой да казва тези думички бори се заради дечицата си ..... Кураж миличка всички сме с теб ....
- Публикувана: 7 юни 2006, 10:29 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2006, 23:22 ч.
Някоя от вас имала ли е рак?
Откриха на кака меланом. Тези дни. Опитвам се да и дам кураж и обич . ..
Искрено се надявам, че всичко ще протече благоприятно
Аз отдавна имах кисти и не веднъж ме оперираха. Последният път, когато се появиха отново бях бременна. Отказан да се оперирам (съпругът ми каза, че решавам аз, а той е с мен), родих, кърмих и след няколко месеца се оперирах и при биопсията откриха рака. Подложих се на химиотерапия, ходех на работа и си гледах семейството. Близките ми бяха с мен и помагаха доколкото можеха. Почти никой не знае - не желай съжаление, а пък и никой не може да ми помогне с нещо повече.
Радвам се, че само една от вас се е сблъскала отблизо с този проблем. Дай Боже никой никога да не го преживява
. Шока и стреса са огромни и само жаждата за живот, любовта на семейството и помощта на близките може да ти помогне да го превъзмогнеш. След това е лесно - ходиш наработа (където почти никой нищо не знае и не чувстваш съжалителни погледи зад гърба си), грижиш се за семейството си (и се ядосваш на всички дребни проблеми като всички останали), планираш отпуската и й се наслаждаваш и само периодичните изследвания (е, и някои ограничения, като това да не се печеш на слънце) ти напомнят какво си преживяла.
Живейте всеки ден пълноценно!
Много ми става мъчно и се разплаквам,когато млад човек и детенце са сполетени от тази ужасна болест.В последните години ходенето ми с много близки по онкологии ме промени завинаги.Колко много хора страдат само,не го бях предполагала изобщо.И погледите им празни и отчаяни.Боже,дано не се случва на никой.
Надявам се всичко да е наред! Бъди силна и упорита!!!
Да споделя и аз за майка ми. Преди месец и извадиха от гърдата бучка и вчера излязоха резултатите- злокачествен ... Направо не мога да повярвам, че и на нашата глава дойде такава беля... Най-хубавото от цялата трагедия е, че е в самото начало и, че майка ми е на 60 години и вече няма мензис, тъй като докато жената все още има било по-опасно, по-бързо се разпространявало. Решенията са 3 – да отрежат цялата гърда, за което тя неиска и да чуе, да прави в растояние на 1 месец лъчева терапия или да остане така както е на нейна отговорност. Освен това за 5 години ще пие някакво лекарство, което замества химиотерапията, но без косопад и пр. Лекарят каза, понеже е в начален стадий най-доброто е да се отреже цялата, но гаранция – Франция пак, може отново да се появи , може и изобщо да не се появи. Не знам какво да правя, какво да я съветвам, тя не иска да я оперират, защото е сигурна, че ще изпадне в голяма психо-криза след това. Така щяла да бъде по-спокойна и може би ще направи само терапията. Майка ми казва, щом ще пия така или иначе хапчето 5 години, значи е все тая дали ще я отрежа или не. Освен това сме в чужбина и е още по-объркано. Вчера искаше да си заминава за Б-я, но успях да я разубедя да остане тук край нас. А там какво ще прави сама? Не иска да ми е в тежест...И тя не знае какви ги приказва в такъв момент... Горката, още внуче не е видяла, а аз от 3 месеца вече дейсвам по въпроса – правим с мъжа ми разни изследвания и терапии. Сега първата ми грижа е колкото може по - скоро да забременея, че поне с това да и създам малко надежда и радост.
Моля , ако знаете подобен случай, споделете какви са последствията ако жената не направи операцията. Знам, че за всеки е индивидуално, но все пак... Днес ще ходим на видеозон, да видим дали хирурга я е изчистил добре, ако въобще се вижда такова нещо, но тя настоява да го направи...
Да споделя и аз за майка ми. Преди месец и извадиха от гърдата бучка и вчера излязоха резултатите- злокачествен ... Направо не мога да повярвам, че и на нашата глава дойде такава беля... Най-хубавото от цялата трагедия е, че е в самото начало и, че майка ми е на 60 години и вече няма мензис, тъй като докато жената все още има било по-опасно, по-бързо се разпространявало. Решенията са 3 – да отрежат цялата гърда, за което тя неиска и да чуе, да прави в растояние на 1 месец лъчева терапия или да остане така както е на нейна отговорност. Освен това за 5 години ще пие някакво лекарство, което замества химиотерапията, но без косопад и пр. Лекарят каза, понеже е в начален стадий най-доброто е да се отреже цялата, но гаранция – Франция пак, може отново да се появи , може и изобщо да не се появи. Не знам какво да правя, какво да я съветвам, тя не иска да я оперират, защото е сигурна, че ще изпадне в голяма психо-криза след това. Така щяла да бъде по-спокойна и може би ще направи само терапията. Майка ми казва, щом ще пия така или иначе хапчето 5 години, значи е все тая дали ще я отрежа или не. Освен това сме в чужбина и е още по-объркано. Вчера искаше да си заминава за Б-я, но успях да я разубедя да остане тук край нас. А там какво ще прави сама? Не иска да ми е в тежест...И тя не знае какви ги приказва в такъв момент... Горката, още внуче не е видяла, а аз от 3 месеца вече дейсвам по въпроса – правим с мъжа ми разни изследвания и терапии. Сега първата ми грижа е колкото може по - скоро да забременея, че поне с това да и създам малко надежда и радост.
Моля , ако знаете подобен случай, споделете какви са последствията ако жената не направи операцията. Знам, че за всеки е индивидуално, но все пак... Днес ще ходим на видеозон, да видим дали хирурга я е изчистил добре, ако въобще се вижда такова нещо, но тя настоява да го направи...
Линковете са на английски и не всеки може да си преведе статиите, макар че са интересни. Хвърлих йм по едно око още когато ги пусна, но...малко ми наподобяват "СПИН дисидентите" или "скритата истина за рака, която всички премълчават от вас"...ще кажеш ли с две думи за какво точно става въпрос? Наистина на много хора би йм било интересно 
Ако ти се занимава, разбира се...
Ако ти се занимава, разбира се...
нека аз ви разкажа нещо оптимистично
моя много близка приятелка в момента чака бебенце - да е живо и здраво Август трябва да се появи на този свят
преди 5 години и половина , на 12.12.2000 я облъчват за последен път - Толкин и се казва диагнозата незнам какъв вид рак е точно, тогава е без коса, адски отслабнала, малко от близките и я подкрепят, само мъжа до нея не я оставя, та тогава и казват - моето момиче забрави за дете понеже забравихме
да ти сложим предпазното олово на яйчниците и са облъчени - няма да можеш да имаш деца, акоп все пак решиш да пробваш - след 5 години минимум.........познайте, точно 5 години по късно, на 24 Декември - свят ден, готвим си ние с нея за празника, говорим си и тя казва че и закъснява и не се чувства добре, паля колата намирам аптека, тест за бременност и какво мислите - ПОЛОЖИТЕЛЕН, плакахме и двете много, бяхме много притеснени, ходихме в Ракова болница и къде ли не - всички лекари казаха че няма страшно - да си бременее спокойно....сега чакаме бебо - незнаем още момче ли момиче - каквото и да е тя заслужава да бъде мама - толкова много го иска.....ще ви пиша когато роди
вярвайте и не се предавайте на болестите
моя много близка приятелка в момента чака бебенце - да е живо и здраво Август трябва да се появи на този свят
преди 5 години и половина , на 12.12.2000 я облъчват за последен път - Толкин и се казва диагнозата незнам какъв вид рак е точно, тогава е без коса, адски отслабнала, малко от близките и я подкрепят, само мъжа до нея не я оставя, та тогава и казват - моето момиче забрави за дете понеже забравихме
да ти сложим предпазното олово на яйчниците и са облъчени - няма да можеш да имаш деца, акоп все пак решиш да пробваш - след 5 години минимум.........познайте, точно 5 години по късно, на 24 Декември - свят ден, готвим си ние с нея за празника, говорим си и тя казва че и закъснява и не се чувства добре, паля колата намирам аптека, тест за бременност и какво мислите - ПОЛОЖИТЕЛЕН, плакахме и двете много, бяхме много притеснени, ходихме в Ракова болница и къде ли не - всички лекари казаха че няма страшно - да си бременее спокойно....сега чакаме бебо - незнаем още момче ли момиче - каквото и да е тя заслужава да бъде мама - толкова много го иска.....ще ви пиша когато родивярвайте и не се предавайте на болестите
Надявам се всичко да е наред! Бъди силна и упорита!!!
Да споделя и аз за майка ми. Преди месец и извадиха от гърдата бучка и вчера излязоха резултатите- злокачествен ... Направо не мога да повярвам, че и на нашата глава дойде такава беля... Най-хубавото от цялата трагедия е, че е в самото начало и, че майка ми е на 60 години и вече няма мензис, тъй като докато жената все още има било по-опасно, по-бързо се разпространявало. Решенията са 3 – да отрежат цялата гърда, за което тя неиска и да чуе, да прави в растояние на 1 месец лъчева терапия или да остане така както е на нейна отговорност. Освен това за 5 години ще пие някакво лекарство, което замества химиотерапията, но без косопад и пр. Лекарят каза, понеже е в начален стадий най-доброто е да се отреже цялата, но гаранция – Франция пак, може отново да се появи , може и изобщо да не се появи. Не знам какво да правя, какво да я съветвам, тя не иска да я оперират, защото е сигурна, че ще изпадне в голяма психо-криза след това. Така щяла да бъде по-спокойна и може би ще направи само терапията. Майка ми казва, щом ще пия така или иначе хапчето 5 години, значи е все тая дали ще я отрежа или не. Освен това сме в чужбина и е още по-объркано. Вчера искаше да си заминава за Б-я, но успях да я разубедя да остане тук край нас. А там какво ще прави сама? Не иска да ми е в тежест...И тя не знае какви ги приказва в такъв момент... Горката, още внуче не е видяла, а аз от 3 месеца вече дейсвам по въпроса – правим с мъжа ми разни изследвания и терапии. Сега първата ми грижа е колкото може по - скоро да забременея, че поне с това да и създам малко надежда и радост.
Моля , ако знаете подобен случай, споделете какви са последствията ако жената не направи операцията. Знам, че за всеки е индивидуално, но все пак... Днес ще ходим на видеозон, да видим дали хирурга я е изчистил добре, ако въобще се вижда такова нещо, но тя настоява да го направи...
Да споделя и аз за майка ми. Преди месец и извадиха от гърдата бучка и вчера излязоха резултатите- злокачествен ... Направо не мога да повярвам, че и на нашата глава дойде такава беля... Най-хубавото от цялата трагедия е, че е в самото начало и, че майка ми е на 60 години и вече няма мензис, тъй като докато жената все още има било по-опасно, по-бързо се разпространявало. Решенията са 3 – да отрежат цялата гърда, за което тя неиска и да чуе, да прави в растояние на 1 месец лъчева терапия или да остане така както е на нейна отговорност. Освен това за 5 години ще пие някакво лекарство, което замества химиотерапията, но без косопад и пр. Лекарят каза, понеже е в начален стадий най-доброто е да се отреже цялата, но гаранция – Франция пак, може отново да се появи , може и изобщо да не се появи. Не знам какво да правя, какво да я съветвам, тя не иска да я оперират, защото е сигурна, че ще изпадне в голяма психо-криза след това. Така щяла да бъде по-спокойна и може би ще направи само терапията. Майка ми казва, щом ще пия така или иначе хапчето 5 години, значи е все тая дали ще я отрежа или не. Освен това сме в чужбина и е още по-объркано. Вчера искаше да си заминава за Б-я, но успях да я разубедя да остане тук край нас. А там какво ще прави сама? Не иска да ми е в тежест...И тя не знае какви ги приказва в такъв момент... Горката, още внуче не е видяла, а аз от 3 месеца вече дейсвам по въпроса – правим с мъжа ми разни изследвания и терапии. Сега първата ми грижа е колкото може по - скоро да забременея, че поне с това да и създам малко надежда и радост.
Моля , ако знаете подобен случай, споделете какви са последствията ако жената не направи операцията. Знам, че за всеки е индивидуално, но все пак... Днес ще ходим на видеозон, да видим дали хирурга я е изчистил добре, ако въобще се вижда такова нещо, но тя настоява да го направи...
http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=rak
Тук би могла да намериш отговори и най-спокойно да зададеш въпросите, които те вълнуват. Има и тема за рака на гърдата, но в момента не мога да отворя.
И аз се бях шашнала ,че имам рак на гърдата.Оказа се кистозна мастопатия-не е опасно.Доктора направо ми се накара,че си правя
мамография на 25 г.
Но съм преживяла нещо което ме накара да се замисля,че живота е много кратък и трябва да се радваме на малките неща.
2004г. лятото работех на малко гръцко корабче-по точно дървен ковчег с неизправностиЗа да стигнем до първото островче от програмата трябваше да минем през открито Егейско море.Като ни заблъска една буря през нощта-ужас 
Дървото започна да пропуска вода,помпата която я изхвърля се прецака,стана късо в едно електро табло,а наблизо нямаше земя!
Туристите ни бяха налягали със спасителните жилетки в коридорите готови да скачат!!!
За щастие успяхме да се доберем до един остров и ни се размина!!
Тогава разбрах,че животът е крехък и можеш да го загубиш за секунди...
Гледам по спокойно на нещата,понякога даже се оставям по течението
.... и по малко се замислям за ежедневните проблеми!!!
Всеки ден е дар
- изживейте го пълноценно!!! 
мамография на 25 г.
Но съм преживяла нещо което ме накара да се замисля,че живота е много кратък и трябва да се радваме на малките неща.
2004г. лятото работех на малко гръцко корабче-по точно дървен ковчег с неизправности
За да стигнем до първото островче от програмата трябваше да минем през открито Егейско море.Като ни заблъска една буря през нощта-ужас Дървото започна да пропуска вода,помпата която я изхвърля се прецака,стана късо в едно електро табло,а наблизо нямаше земя!
Туристите ни бяха налягали със спасителните жилетки в коридорите готови да скачат!!!
За щастие успяхме да се доберем до един остров и ни се размина!!
Тогава разбрах,че животът е крехък и можеш да го загубиш за секунди...
Гледам по спокойно на нещата,понякога даже се оставям по течението
.... и по малко се замислям за ежедневните проблеми!!!Всеки ден е дар
- изживейте го пълноценно!!! 