Публикувана: 7 юни 2006, 18:17 ч.
Последно мнение: 22 юли 2006, 07:49 ч.

Признайте си

4 708
56
1

# 15 8 юни 2006, 07:53 ч.

Мнения: 1 113

От 10 години сме заедно, от 6 - сме женени. Никога няма да забравя онова чувство, което изпитах, когато го видях да спи в леглото на приятелката ми (тогава ходеше с нея и бяхме заедно на почивка, та бях влязла в стаята им за нещо). Помислих си, че искам да съм на нейното място Embarassed

. Е, вече 10 години съм на мястото й и въпреки че продължавам да го обичам, ще излъжа ако кажа, че тръпката е същата като в началото, но не е изчезнала, само че сега има повече спокойствие и хармония във връзката ни, отколкото бурни страсти. Кога стана така? Незнам, някъде през годините ...

# 16 8 юни 2006, 09:42 ч.

Мнения: 14 497

от 4 години сме заедно, от 3 сме женени - все още поскачам от вълнение като хлопне вратата на входа на къщата в която живеем от вълнение и нямам търпение да го гушна и нацелувам.
мисля даже, че ми се увеличава тръпката с времето

# 17 8 юни 2006, 09:52 ч.

София
Мнения: 1 621

Ние сме заедно от близо 5 години и още не ми е минала тръпката. Е, естествено не е като в началото, но все още я има. Heart Eyes

# 18 8 юни 2006, 09:55 ч.

Мнения: 356

Ами още не е преминала.Знам че и това ще стане, но се моля да не е скоро. Praynig

# 19 8 юни 2006, 09:58 ч.

Мнения: 1 446

Ох , колко добре го е казала Ню все едно описва и нашата връзка , чак се просълзих Embarassed

. Разликата е в това , че сме заедно от 7г. , а се познаваме от деца.

# 20 8 юни 2006, 10:44 ч.

Мнения: 289

От 10год. сме заедно. Напоследък има моменти когато няма ама хич никаква тръпка - работим заедно, ядосваме се заедно, вкъщи само аз - детето, къщата и т.н., защото той е изморен. Ама се сговнявам за по няколко дена в месеца - фуча, викам, мълча и въобще не си и помислям за тръпка. Понякога обаче - само като чуя ключа в ключалката и като ме погледнеееее /нищо че сме се разделили преди 30мин./ и така му се мяткам на врата и така ми се обръща стомахчето, че все едно съм пъпчива тийнка на първа среща /излъгах - никога не съм била пъпчива Joy

/.
Та така - при нас като във всичко - върхове и спадове bouquet

# 21 8 юни 2006, 10:52 ч.

Мнения: 3 283

Заедно сме от 6 години, оженихме се преди близо една. Чакам го като топъл хляб всяка вечер Mr. Green

# 22 9 юни 2006, 20:40 ч.

ако трябва да съм чесна ние сме десет години с мъжа ми
събрахме се когато бях на 16
бога ми още ми се свива стомаха като ме докосне
и припкам от тераса на тераса щом приближи времето когато трябва да се прибере
за сега още и още трупката е жива дай боже да е винаги така

# 23 10 юни 2006, 19:12 ч.

Мнения: 419

женени сме от една година ,а сме заедно от три...все още си тръпна като ме докосне Kissing Heart

дано винаги да е така

# 24 10 юни 2006, 19:38 ч.

Linz
Мнения: 11 619

И аз вися по прозорците да го чакам Laughing

Как не ми секна ентусиазмът толкова години вече ooooh!

Никога не съм била лудо влюбена в него. В началото дори не го харесвах. Но между нас има едно сексуално привличане, което с годините не е намаляло (поне при мен). Е, намям пърхане в корема, не ми се подкосяват колената и не ми се потят дланите Wink

Но все още може да ме накара силно да го желая.
От 5 дена е в командировка и ще дойде след още 4... Ми като болна съм Sick

И само чакам да ми зънне. Нямам търпение да се прибере, а времето минава толкова бавно Confused

# 25 10 юни 2006, 20:03 ч.

Мнения: 456

За висене, не вися, защото той се прибира преди мен като през това време е взел детето. За тръпка, естествено, че не е като в началото, а и ежедневието ни поглъща - не сме безгрижни като в студентските години Sunglasses

А иначе обичта си я има и то много... Живот, кво да правиш... Crazy

# 26 10 юни 2006, 21:38 ч.

Мнения: 1 202

Ами след 12 години брак мога да кажа,че тръпката все още я има. Heart Eyes

Не сме си омръзнали все още и се надявам да продължаваме все така.

# 27 10 юни 2006, 21:45 ч.

Мнения: 843

Абе никой не говори за тръпката, разбирана от повечето от нас Simple Smile

) говорим за подкосяването на краката... при вида на любимия и момента, когато под лъжичката ти запърхат пеперуди.
е, това отмина постепенно. Чак велик трепет вече няма и е нормално Simple Smile

Сега се каня да го изненадам за 40-тия си рожден ден/ който не се празнува/ и ще му определя среща навън. ще се подготвя страхотно.
И още от сега ми тръпне под сърцето Simple Smile

Тооолкова отдавна не сме се срещали някъде...

# 28 10 юни 2006, 22:54 ч.

Мнения: 2 336

Цитат на: tanyag в ср, 07 юни 2006, 19:13

Не ми е минала тръпката още, а сме заедно от 1998 г. Обичкам си го моето мъжленце и това си е.

Като че ли в началото не бях така влюбена. Ама я ме вижте сега newsm03

-като омагьосана съм. Той пък в началото беше толкова хлътнал, а сега е доста далечен. Това ли ме предизвика, ама чезна по него все едно не е моя мъж, а някой недосегаем. Тръпна, чакам го, искам си го...
Една усмивка да ми даде и денят ми тръгва. Май вече съм влюбена Heart Eyes

# 29 18 юли 2006, 22:07 ч.

Откакто родих, сиреч на 2-та година.Гадно ,ама факт.

Препоръчани теми

Здравословна ли е прекалената грижовност?

За нормалното в отношенията или абсурди от ежедневието (Не е пързалка!)

Гости с пренощуване

Има ли любовта срок на годност?

Причина:

Причина: