Ипотека при развод

Адвоката му ще го посъветва как и най-вероятно по обичайния начин за доказване на разходи - с документи, каквито той очевидно няма.
А и щом е "преди известно време", едва ли е внесъл, кой знае колко, горканчо.

5800 е внесъл

И? За какво се бори - да му ги върне жена му ли? Защото неговите пари са си негови, а нейните общи? Не е ли ползвал жилището през това време? И защо изобщо трябва да му връща нещо, след като е вписан, като собтвеник, това е много нагло.

Аз не бих общувала с подобни "приятели".

Утре ще реши, че не иска да ти е "приятел" и ще си поиска да му платиш салатата и минералната вода, с които те е почерпил на заведение и двата шоколадови бонбона от рожденния му ден.

 Вашият приятел, като е толкова разтревожен за 6-те хиляди, които е дал, да иде и да се консултира с адвокат.
Ако апартаментът е придобит и от двамата, а те са в брак, то той е обща собственост, независимо кой го плаща. Има и някои нюанси, та затова да си занесе документите и да се консултира.
Сумата, която е дал до момента, е доволно малък дял от един нов апартамент и явно жената ще има удоволствието още дълго да плаща.

Чакайте малко, че не разбирам. Как така се извъртя, че жената да е жертвата? В случая никой не говори за битовите задължения. Не мога да схвана “неговите пари са си негови, а нейните общи”. Да не бъркаме нещата, той си отговаря на 150% за сметки, храна и всякакви такива. Въпросът е, че тъй като имота е придобит преди брака, двамата за да са си чисти си внасят дела от кредита. Общи пари са 11 900 примерно, но изцяло негови са 5800. Това си е неговата част от заема до момента и тъй като превода става през нейна карта. Той сякаш е давал на вятъра! При една раздяла преди приключване на ипотеката, той не може явно да и предостави къщата и да получи насреща каквото е внасял като дял.

Мерси за отговора! А след като имота е придобит преди брака?

11 600лв в някои градове са половин гарсониера, което на фона на заплатите, които се вземат там не е малко. 1/4 си е 1/4 пък ако ще да е само тоалетната.

Авторке, приятелят то трябва да говори с адвокат. Трябва да докаже, че е плащал.
Странно ми е, че ипотеката е само на името на жената. Би следвало той да се води съкредитоискател.
В този случай най-лесният вариант е да продадат имота, да изплатят кредита и ако има остатък от парите да си ги разделят.

По моралния въпрос, който явно Ви вълнува - да, човекът има участие в жилището, редно е като делят при развод тя да му ги върне под някаква форма (освен ако не иска да му остави жилището, а той да я обезщетява).

По правния въпрос: след като жилището по нотариален акт е записано и на двамата, то е общо. Точка. Няма какво повече да се обсъжда - половината апартамент му принадлежи. Кой откъде и какво плащал няма нищо общо.

Също така независимо, че тя е теглила кредита, след като и той е вписан като съсобственик, това почти сигурно значи, че и в кредита е записан като съдлъжник. Което между другото няма особено голяма връзка към казуса - те апартамента искат да си делят, не кредита

След като нямат деца не съм сигурен дали има някакво значение, че това е "семейно жилище", но тук вече стигаме до наистина специфични неща, които са от компетенцията на адвокат.

Какво е най-смислено да направят в тази ситуация? Струва ми се, че нито тя ще може хем да доплаща ипотеката сама, хем него да обезщети, ако задържи жилището, нито пък той ще може обратното, ако той го задържи. Най-смисленото нещо в случая е жилището да се продаде със съгласието на банката - ще възстановят предсрочно кредита с част от сумата, която ще получат и ще заличат ипотеката. А остатъка - ще си го разделят. Последните няколко години цените на жилищата вървят нагоре, така че би трябвало да вземат дори повече отколкото са внесли. Ако са склонни да го направят по взаимно съгласие, ще си спестят доста разправии при развода и разходи за адвокати. Ако не са склонни - да се съдят, друг вариант няма.

Жилището е общо, двамата са съсобственици, обаче е РЕДНО тя да му върне парите? Добра логика. А защо не - да му върне парите и да му го припише цялото направо и да му плаща издръжка 20 години?

Ако  жилището е придобито преди брака , но двамата се водят съсобственици с равен дял, вариантите са единият да изкупи дела на другия или да го продадат и да погасят кредита и да си разделят остатъка. Задължително имат и някаква част самоучастие.  Кой я е подсигурил? В съда всичко се доказва с документи. Доколкото разбирам, мъжът има претенции само към парите, платени за кредита, а не иска дял от жилището.  Задължително да се посъветва с адвокат. От морална гледна точка - от вноската, която е плащал, е логично да се приспадне колкото би бил половин наем за подобен апартамент и другото да му се възстанови от жената. Ако няма разлика - нищо не му дължи. Все пак, той е ползвал апартамента през това време. Ако не бяха взели апартамента, все някъде е трябвало да живее.

ТафТаф, явно ти не четеш, че в нотариалния акт са вписани и двамата.

Явно ти не четеш, защото придобито преди брака, или преди кръщенето е все тая, щом и двамата са вписани, като собственици в Нотариалния акт.
Както могат да се впишат две сестри, които нито следва да се женят, нито да се развеждат, че да остане само за едната.

Прави сте, поправих се .

Така представена историята предполага, че жената се е минала жестоко. След като делът на мъжа е една трета, би трябвало той да има само 33% от жилището. И двамата да решат какво да правят от тук нататък - ще го продават ли, единият ще изплати дела на другия? Дали има брак или не, е второстепенно.
Това, което не ми стана ясно е дали цитираните суми се отнасят само до апорта, или до цялата цена на жилището?
И защо при такъв елементарен правен казус, не се пита адвокат/нотариус, а бг-мамма?

Ами да не й ги дава на ръка. Да й ги превежда по сметка. От негова в нейна. Така ще има доказателство колко и кога е плащал, а сигурно няма да е трудно да се види, че това е половин вноска. Ако се наложи.

Авторката какво толкова се е загрижила всъщност? Много ангажирана го раздава нещо. Роднина ли се пада или има някакви щения към чуждия мъж?

По-скоро второто, защото го нарече "приятел", "ако се разведат" ...

Аз знам много случаи, при които вноската по кредит с известно самоучастие е много близка по размер до наема за подобно жилище, даже смятам, че в български условия драстична разлика между ипотечна вноска и наем няма. Много често купуват на кредит и го отдават под наем, който покрива вноската по кредита. Тоест като нищо половината вноска по кредита може е равна на половин наем, който би му се наложило да плаща иначе. Но жената се е прецакала с тая обща собственост, пък кредит само на нейно име.

След като имотът е придобит преди брака на двамата, мъжът събира всички документи по сделката, плюс копие на ипотеката и договора за кредит, и ги носи на адвокат. Той ще прегледа документите и ще каже какви са му опциите. Като цяло плащането кеш в тая ситуация не е особено доказуемо. Евентуално за периода на брака може да се счете плащано поравно, но пак работата опира до юрист.
Най-лесният начин е да се споразумеят извънсъдебно кой на кого и колко ще изплати. Другият вариант е да се продаде жилището, да се погаси кредита и остатъка да се раздели според договорка между съпрузите. Сделката не е сложна, вече зависи купувачът дали ще плаща с кредит или кеш, дали ще постави изисквания за ескроу сметка, за бързина на вдигане на ипотеката и пр.

Допускаме сценарий, че апартаментът остава за нея. Т.е. тя изкупува неговия дял (затова е редно да му върне парите). Ако апартаментът остане на негово име, което е по-сложния вариант, защото тя е основен кредитополучател и кредитът е одобрен на нейно име (той е в сивия сектор и се разплаща кеш), тогава пък е редно той на нея да ѝ плати нейната част. Ако имаше деца, щеше да е по-сложно, но доколкото разбирам няма такива.

Вие как смятате, че е редно? Всичко остава за нея, той ѝ прехвърля безвъзмездно своята част, че може би да ѝ плаща и неустойка, че е си е загубила времето с мъж-задник?

По-лош сценарий за жената ще е да се разведат, но да не изчистят общата собственост, защото тогава тя ще продължи да изплаща ипотека за апартамент, който е само наполовина неин. И бившият вече съпруг ще може по всяко време да има претенции към своята половина, независимо, че вероятно ще е спрял да плаща своята половина от ипотекта.

да мълчите... майка и неговия баща се ожениха втори път.. нещо като доведен брат... сближаваме се още

Ааааа, ми така кажи де, че целта на тая загриженост е да се сближите. Ще дадем ценни съвети.

Значи тоя мъж наскоро се е оженил, но вече е притеснен да не се мине при развода, а неговата приятелка разпитва из форуми как да го защити? Ще падна просто

Той пък щото с голяма сума се набутал, 5800 лв.... Ако приемем, че средният наем за обзаведено жилище в голям град е 500 лв., а той е плащал половината (250 лв.), това е неговият дял от наемите за непълни две години. Все пак не е живял на палатка за този период.

Казано е "примерно". Не знаем с колко точно се е набутал, плюс за някой това може да е голяма сума. Плюс като е малка сумата - да му я възстанови.

При двама собственици не може да се каже, че той бил плащал наеми. Аналогично е да кажем, че тя е плащала наеми. Просто апартаментът е и на двамата, няма как да го изкарате, че е повече на жената, това кой е основен кредотополучател е пълна формалност, реално кредитът е обезпечен от самото жилище, двойно и тройно и четворно обезпечен откакто банките затегнаха брутално изискванията си за отпускане на кредити. Това, че искат трудов договор за някаква сума е просто бюрократщина - трудов договор се прекратява с 1 месец предизвестие по взаимно съгласие, нищо не им гарантира трудовия договор, кредитът е обезпечен с жилището, а съсобственикът е задължително вписан в договора за кредита като съдлъжник - т.е. търсят се от него вноските ако основния кредитополучател спре да се разплаща. Ако и двамата не плащат - банката продава апартамента на стойност, която да покрие каквото там от главницата си търси, не се интересува дали това е подпазарна цена, интересува се да ликвидира максимално бързо кредита.

Няма какво да се притеснява доведеният брат. "Ако" тръгнат да се развеждат, той има право на претенции върху половината жилище след като се приспадне дължимата към момента на развода сума по кредита (ако не е изплатен). И за всички е най-добре да се решат подобни въпроси чрез споразумение и без селски номерца.

В никакъв случай не може да се говори за формалност, ако тя е единственият кредитополучател, особено пък преди брака. Въпросът е дали той е ипотекарен длъжник, по-вероятно да е. Но пак повтарям, това са размисли без документи. Ако банката тръгне да се удовлетворява по съдебен ред, ще им натрупат толкова лихви, такси и допълнителни разноски, свързани с публичната продан, че свят ще им се извие. Отделно, че изобщо не е речено, че продажбата ще покрие задължението в пълен размер. Зависи до какъв процент от цената са ги кредитирали, обикновено е до 70-80%, но може и 90% от стойността.

Ще му възстанови точно нищо. Дори и да докаже, че нещо и е давал, няма никакъв начин да докаже за какво и ги е давал, парите в брой.

А и те са отишли за лихви по ипотеката. При добра воля, може да му върне жената половината от изплатената главница /само тя е плащане за имота/ - около 2 лева. Да се почерпи с новата си сестра и да се сближат.

Ипотеката не е 100%, кой е дал самоучастието? Кой е плащал сметките? Да не стане да има да дава мунчо накрая?

Тези аргументи действат при арменския поп.

Ако в нотариалния акт пише, че собственици са Иванчо и Драганчо, то Иванчо притежава 50% и драганчо 50%. Може Иванчо да е плащал всичко - и самоучастие и кредит и сметките да е плащал, а Драганчо да е шътал по домакинството по цял ден, пак 50% ще са на Драганчо. Нещо повече - ако Драганчо е раждал дечица, докато Иванчо е купувал апартаменти на свое име с кредит на свое име и вноски от личната си сметка, Драганчо пак може да има претенции, защото е смейно жилището. Друг въпрос е дали на практика ще получи нещо (практиката май показва, че не). Но в случая изобщо не е такъв въпросът - придобито е преди брака, няма деца, каквото е в нотариалния акт, това е. Така че личните пристрастия към мунчо или кунчо нямат никакво значение Обикновено ситуацията е обратната - мъжът купува, плаща и т.н., пък жената има претенции, дори да не е съсобственик (какво остава ако е). И е напълно редно да е така. 

Да питат адвокат, но принципите в правото са такива, че не толерират едната страна просто защото е жена. Не съм чувал досега някой съсобственик да трябва да "доказва" кой какво и откъде бил плащал и просто така да му отменят претенцията за собственост, подкрепена с нотариален акт.

А при погасителните планове се изплаща едновременно и главница и лихва, някой ако са го набутали да плаща първо лихвата, значи сериозно се е прецакал.

Самоучастието и кой реално го е дал има значение за техните сметки помежду им. За делба няма никакво значение. Може аз да съм си ги изтеглил в кеш парите от моята банка и да съм ги занесъл в куфарче да ги внеса в нейната сметка и после тя от там да е платила самоучастието, все тая, никой не се интересува. Затова и за съжаление често има прецакани ЖЕНИ, защото мъжът си записал на свое име апартамента и "пестил" за "семейно жилище" докато жената примерно плащала сметки, пазарувала и наливала в мебели своя доход. Плюс е платила достатъчно много като време, вложено в различни неща. И накрая жената не получава нищо от това, което доказуемо е платила (и като средства, и като време), защото не е съсобственик, не са сключили брак или е придобито преди брака имуществото и т.н. и т.н. Питайте - достатъчно разведени има във форума, нека кажат.

Пак казвам - при евентуален развод, ако не иска да му възстанови участието и да му изкупи частта при условия, с които е съгласен, той може просто така да остави нещата - апартаментът е придобит преди брака и не мисля, че се дели при развод. Тя ще си плаща самичка ипотеката, той ще си прави каквото си иска, когато го изплати един ден, ще заведе дело за своята част. Тя няма да може нито да го продаде, нито да го остави на децата си, нищо няма да може да направи. Вие изобщо съсобственик ли сте на нещо, че разсъждавате? Една партида не може да се открие без подписа на другия съсобственик, good luck да не му върне парите и да си запази жилището само за себе си, ако той не го иска

Не и при ипотека. Поредния излишен пост, който няма да прочета до край. Вместо да си губиш времето да пишеш неща, които никой не чете, го ползвай да почетеш/поговориш.

доста точно и на място... благодаря!

Жилището е на банката все още. При евентуален развод може да му предложи да изкупи дела му доброволно, с договор и всичко, или принудителна продажба на имота, щото има реална опасност да не си получи и 5-те хиляди, ако жената откаже да плаща и банката прибере апартамента.

Няма защо

Последно от мен по темата, че надхвърлих 3те мнения доста

Мен също ме мързи много да чета, затова има един лесен начин да се провери дали ипотеката е релевантна в случая: отваря се закона за собствеността, семейния кодекс и каквито още там закони смята човек, че са релевантни към случая (примено Закон за задълженията и договорите е също релевантен що се отнася до правилата за сключване на законова ипотека и т.н.).  И понеже човек го мързи да чете - цъка бутоните контрол + F и пише в прозорчето "ипотек". В първия закон изобщо няма да я намери, във втория ще намери веднъж да се споменава ипотека, в третия ще я открие много пъти - все пак този закон регулира ипотеката, но няма да намери брак, съпружески отношения, а "съдлъжник" ще се среща в много специфичен контекст. Така един човек, който го мързи да чете, но не го мързи да пише, може лесно да намери съответния член на закона, който регулира това, което човекът твърди, че е законов факт. Може да го намери, ако съществува, разбира се.

Не знам в UK как е, но в България не действа обичайното право, правото на по-устатия или някакво друго право, а единствено писаните закони. И ипотеката е много ясно регламентирана за какво има значение. По същата причина един апартамент, чиито собственици са кредитополучатели НЕ Е на банката. Последното е популярно изказване в разговорната реч, но няма никакъв юридически смисъл. Апартаментът е на банката, единствено ако в нотариалния акт е записана банката като СОБСТВЕНИК. Един имот или по-общо - вещ принадлежи на хората, чиито имена фигурират в съответния документ. Ипотеката има значение дотолкова, доколкото банката има правото да предприеме определени действия в определена ситуация, по никакъв начин обаче не са собственик, а какво имат и какво нямат правото да вършат е ясно регламентирано чрез закона (върху който договорът надгражда определени детайли като лихви, неустойки и т.н., но също няма право да противоречи на закона) и няма абсолютно никаква връзка с делби, разводи и т.н., поне не в смисъла, който се влага тук

Яд го е, че е за нея, така ли? Защото ако беше наем едва ли щеше да си ги поиска от наемодателя. Аман от такива "мъже".

Разбира се, че е фигуративно казано, че е на банката. Едни изплатени 5-10 хиляди на за жилища за 6-цифрени суми са нищо и аз по-скоро бих ги прежалила, за да нямам неуредена съсобственост и да рискувам някой след години да търси половината от собствеността на жилище, изплатено на 95% (примерно) от мен.

Само че не всички живеят в София. В Силистра да речем една гарсониера, тухла, може да се намери за 30 000лв. че и с обзавеждане (макар и старо).
В Габрово за четиристаен апартамент на пъпа на града, с гараж и голяма таванска, тухлен и частично обзаведен ни предлагаха 60 000лв.
Да, по-забутани градове са, но авторката писа, че става дума за такъв.
Та в случая едни 10 000лв спокойно могат да са дори половината от една гарсониера някъде, където и приходите, и разходите на хората са ниски.

Аз даже мисля, че самия мъж пита, но се прави на хитър, та се изкарва мама. Как само изпищя, като му казаха, че може да загуби 5800лв...

Да ѝ ги превежда по банков път.

Хм,интересно.Явно мъжът е приятел на авторката,не жената.Защото,ако беше обратното,щеше малко да се замисли,че мъжът е вкарал в този апартамент едни 5800 лв и срещу тази сума разполага с половин апартамент,а тя има да си плащааааа-и заем и сметки и такси ...
Я пак да помислим хубаво-кой е по-преебан и кой на кой трябва да дава пари?
С мъжа сме на тема закупуване на жилище .Аз трябва да тегля целия заем,защото ме осигуряват на много високи пари,а мъжът на абсолютния минимум и даже потребителски кредит не желаят да му отпуснат.
Еми,ще ме извините,но ако аз изтегля ипотечен кредит ,то тогава жилището ще е изцяло на мое име.Да е съкредитоискатор няма как,защото той не взима нищичко на карта,всички пари са му кеш в ръката ,а на мен заплатата ми минава директно в банката с превод.
При евентуална раздяла него и да го търсят,няма как да го намерят и да му вземат нещо.То няма и да има защо,понеже моята заплата не мога да я спра да не идва по банка .Ще трябва да ми дава пари на добра воля...
А в раздялата всеки знае колко е добра волята,когато става дума за пари.
Мъжът е съгласен с всичко написано от мен до тук,говорили сме .Той ще влага пари в апартамента,ще плаща с мен заема и така е редно,защото в крайна сметка-нали и той там ще живее?
Тъй че тези оплаквания за 5800 лв на горкия мъж са абсолютна глупост...
Да се замисли жената,че ще плаща жилище,което е само на половина нейно.

А защо е нужно да претендира?
Той дължи наем за този период така или иначе, като се приспадне ще остане едно нищо. Не се ли разчете из нета да видиш, че ще дължиш наем. Т.е. ако си плащал 250 лв. за ипотека, наемът ти е горе долу толкова, който ще й дължиш, когато тя ти върне парите, внесени за ипотеката /хипотетично, ако се докаже/, и ти ще трябва да й ги върнеш, сиреч се прихващат и само ще плащаш такси на адвокати и накрая ще излезе, че си се минал, в мерака си да не се минеш.
Нещо участниците в темата фантазират, без да са имали никакъв досег с такива неща.
Той дефакто е живял там, т.е. дължи наем. И така е редно, къде го има това, да се приютява без пари в жилище, за което някой друг плаща.
Бг-таткото как се изложи в тая тема. Дървена философия само, че и страници, фермани с общи приказки и теории как се живее безплатно в чужд дом.

Точно така е, Пълна луна. Някой иска да е живял без пари в чужда собственост, че и с претенции. Интересно, ако беше под наем дали щеше да си търси парите от хазяйна - попитах, но не ми отговориха. Ипотеката е на мое име, апартаментът също, а мъжът ми веднъж не се е обадил по темата "А какво ще стане, ако?". Реално апартамента е собственост на жената, придобита преди брака, за какво да претендира той? Че е живял под наем у тях и си иска парите, защото е живял с нея? Ми тя може да претендира, че понеже двамата са се решили на ипотека - той трябва да продължи да си плаща, ако той ще претендира за жилище.

А ако пък подхванем и темата,че по право мъжът трябва да осигури дом и финансовата страна ,тогава думичка не трябва да казва.
Толкова прозира отношението на авторката към въпросния мъж,че чак е дразнещо...

Самата цифра 5800, показва що за дребнаво същество е този човек, не може да каже 5к, или 6к, 5800 ...

Не съм чела цялата тема, не видях, да си питала. Но видях, че някой беше споменал все пак за наем, но след това фермани се изписаха отново. От хора, далеч от казуса.
Аз пък помислих, че е самият той. Но може и бъдещата да е. Халал да й е, дано да има къде да го сложи И да внимава, че после може да й поиска нещо да й връща.
По какъвто и път да й ги превежда, все ще му кажат накрая, че й дължи наем, та ще се приспаднат сумите и борбата му излиза безсмислена.
А инак, ако иска, да взима апартамента. Моят бивш не искаше, не му се занимава с такива сложнотии, пък да се Заробва с кредити, не е за него тая работа. Ако може безплатно някъде, да се завре.

Следвайки логиката на Луната, всяка жена, живяла в имот на гадже/съпруг следва да заплаща наем.
Ама ако в темата жена искаше да си получи падите друга песен щяхте да пеете

Жената заплаща достатъчно с това ,че от жилището прави Дом,готви,чисти,пере,глади.Това не въжи за мъжете.За това и казах ,че по право мъжът осигурява жилище ,жената го поддържа .И никой не иска от другия обезщетение.

Е, да, ако се търси пито-платено накрая, следва да се взима предвид, че все пак някой живее в чуждо жилище без да плаща наем. Сещам се за темата за гарсониерката, където момата искаше да ѝ припишат част от собствеността, че да не се минела, ако купи печка или легло. За няколко години неплащане на наем спокойно ще си "избие" печката и леглото. И на този едва ли ще тръгнат да  му търсят наем, ако той не си търси неговите 5800 лв.

Вервам, не знам от кой пол си ама аз лично не съм имала връзка до момента, в която мъжът да не прави същите неща наравно с мен. Дори ей сега МП готви, а аз си слушам музика и си играя с котките.
Да, има мъже-глупаци, живеещи в Ренесанса, но има и други.
Та, аз ли да плащам наем после или да сменям партньора, защото гаджето не е с ръце в нещо-си и може да готви, вместо да чака на мен?

Тука вЕрно зяпнах.  Моля те, Vervam, кажи че си от Рибново! 

Моето не е логика, живяно и преживяно. Логиката е на юристите.
И моят бивш беснееше, че освен, че ме заряза с детето бременна, не успя да си прибере няколкото бона.
Но факт - не успя, никой никога не е успявал и няма и да е успее. Закони, какво да ги правиш! Борете се за промяна.

Ох, дано не се разделям с ММ, че да не ми иска и парите за частната градина на детето. Че сега единият плаща ипотеката, другия частната градина и ...

Имаме един нотариален акт с двама съсобственици, 50:50. В нотариалния акт пише, че се придобива с ипотека и двамата са солидарни длъжници.
Смятам, че след като са живели на семейни начала и след това са били семейство, освен ако нямат някакво предбрачно или друго споразумение, би трябвало да се смята, че са участвали поравно, независимо на кой каква е заплатата и с колко е участвал всеки.

Сега в един момент решават да се развеждат (или авторката се надява да се разведат). Би трябвало да се договорят как да поделят общата собственост, иска ли я някой. Дали този мъж желае срещу 5800 лева да прехвърли дела си на жената? Ако това е, което иска, просто да я пита тя какво иска, съгласна ли е с такова предложение и да се разберат.

Аз доколкото разбрах кредитът е изцяло на името на жената.