Имаш ли къде да работиш? Започвай. Университетът за 1 година няма да избяга, ако ти важно изобщо да следваш. Събери някой лев и се изнеси в друг град.
Сега живееш във фантазиите си как ще постигнеш за една нощ всичко, от което се считаш лишена. Не си даваш сметка, че трябва да спреш да фантазираш и да се оплакваш, а да пристъпиш към действие. И това действие не е да увиснеш на шията на първия, който те изведе на тортичка с кафе, а да си намериш работа и да започнеш да пестиш пари, за да градиш и подредиш живота си.
Ако не си избрала хубава специалност, не записвай висше. Достатъчно виШисти има, които бачкат работа като за човек с 8ми клас.
Това за баба ти и че си се отказала от ветеринарната медицина заради кончината й, само затвърждава образа ти на фантазьорка и вечна девойка в беда. Лошото е, че манталитетът ти не е на фина девойка, а на мрънкаща бъдеща лелка. Все някой трябва да ти каже, да те побутне, да ти е виновен. Поеми малко сама кормилото в собствения си живот. Мъжете няма да ти помогнат, а ще те забатачат съвсем.