Не знам дали темата ми е за този форум,тъй като не съм майка,не съм сгодена или омъжена.Виждам,че много хора споделят тук проблемите си.
С това,което ще споделя -не се гордея.Изпитвам неописуема болка.
Аз съм на 18 години.2019 имам бал.Нашите са разведени и баща ми като цяло не е присъствал в живота ми.Държа много на майка ми.Тя е много силна и за образованието ми до тук,за здравето ми ...Всичко дължа на нея.Понякога,за да ме предпази е много строга към мен.Прекалено.Имам от 5 години приятел.Разбира се,първоначално всичко започна с него по детски.Постепенно,когато пораствахме нещата ставаха по-сериозни във връзката ни.Той много ме нарани.На 20 години.Заради грешките,които направи се наложи да влезе в някакви норми.Да не излиза с приятелите си,да не поглежда други жени.Това беше условието ми или просто да се разделим.НА НИКОГО МЕ СЪМ ОПИРАЛА ПИСТОЛЕТ В ГЛАВАТА,ЗА ДА ПРИЕМЕ ТЕЗИ УСЛОВИЯ.Зарибяваше се с други,занимаваше се с предишната си приятелка...Отношенията ни преди 2016 година бяха горе долу добре.Никога не ме е прегръщал с огромна любов.Лъжеше ме.В продължение на 1 година ме лъга за нещо,което беше важно за мен да го знам.Казваше ми това,коетп искам да чуя,а не това,което трябва.
2016 когато имах по-сериозните проблеми с него се сприятелих с едно момче от класа.Много добър,много искрен,обича семейството си и е готов на всичко за тях.НА ВСИЧКО! Помагаше ми да се сдобрявам с приятелят ми.Идваха проблеми и си отиваха,а той беше до мен.2017 моят приятел имаше бал.Бях дама на балът му.Момчето,с което се бях сприятелила беше там.На първия ред.Бяхме се сприятелили декември 2016 и не след дълго се появиха симпатийте.Но никой не призна на другият.Аз държах на гаджето си.На бала го видях колко го болеше,че бях до човека,който ми даваше обещания и се продаваляше.Казваше,че не ме заслужава,но никога не направи нещо,с което да ни раздели.Приятелят ми когато завърши обеща да ми казва всичко,да не ме лъже.А ме лъжеше.Лятото не поддържах връзка с момчето,с което се сприятелих.Ще го нарека Б. Но всеки път,когато го виждах навън нещо в мене трепваше.Подтисках това чувство.Обичах го.Тръгнахме на училище.По същият начин.Продължаваше да бъде до мен.Но нито аз нито той си признвахме за чувствата.И тази година учебна ми бързо.Покрай него.На края на учебната година 2017/2018имахме събиране с класа.На това събиране той си призна чувствата.Казах му и аз за свойте,но му казах,че не мога да оставя приятелят си,защото го обичам.Видях го на автогарата с куфар.Заминаваше.Бях с приятелят си и в момента в който го видях толкова много се зарадвах...И не спирах да мисля за думи му които ми каза на събирането с класа.С приятелят ми се бяхме разбрали от години наред да заминем двамата.Да имаме семейство.Дори той беше предложил име за синът ни след време.(Сега тук ще кажете,че сме вживяни.Да.Бяхме.Просто израснах сама с майка ми.Без приятели.Всички че отбягваха,защото не пиех и не пушех,не правих секс.А момчетата ПОВЕЧЕТО искат само секс.)
2018/2019 учебната година започна.
Асистентка на значеносецът съм и бях пред цялото училище.Търсех Б.Просто да го видя.Дали е добре.Той се появи и отново тази тръпка се появи.След това ден след ден започнах да го гледам и не простп са го гледам и да изпитвам симпатий.Започнах да се влюбвам.Приятелят ми започна проблемите от работата да ги меси в нашата връка.Започна да се държи студено.Трябваше да замина за 4 дни във Варна.Когато отидох у тях той ме посрещна с “Здравей,влизай” Усмивка.Аз го прегърнах.Целунах го.Той седна да играя на PS4 си и си говорихме.След това веднага поиска повече от целувка.Отхвърлих го.Напоследък той по-малко ме прегръща и по-малко ме целува,а иска повече секс.Във връката ни това се случва рядко,заради здравословни проблеми.Наскоро бяхме на екскурзия с класа и там бях 24/7 два дни с Б. и най-добрата ми приятелка.Наскоро си направих и татус,а приятелят ми избухна”Аз трябваше да имам татус първи.Ти си по-малка.В този живот родителите ми нямаха възможност да ми купуват и гледах другите как имат.” Заболя ме много.Каза,че иска да се разделим,а на следващият ден казваше колко много ме иска и съжалява.На екскурзията с Б. се целунахме и от тогава насам не живея,а съществувам.За мен това е изневяра.Не трябваше да се стига до там,преди дс се разделя с приятелят ми.Проблемът сега е че искам да съм с Б,защото няма по-страхотно отношение.Никога не са се отнасяли с мен така.Нищо повече е нямало от целувка и нищо не е искал.Призна си чувстват,наговори хиляди мили думи.Дори без да говори с мен усещах как трепери над мен за всичко.На приятелят ми винаги е нужно да му казвам”Закуси,вечеряй,изпий си хапчетата,сложи дрехите за пране”А при Б. се чувствам спокойна,всичко сам си прави.Може да се гриже за себе си.Искам да бъда с Б.,но ми е трудно да се откъсна от приятелят ми защото това са 5 години.Чувства,обещания,мечти...Отдалечих го от приятели.Има само мене.
Б. Иска да бъде с мен,чувства болката заедно с мен.Опитах да кажа,на приятелят си,че примерно ако остане без мен преди това ще има приятели,свобода всичко.Много се разтрой.Разплака се,заплаши,че ще се самоубие,каза,че без мене нямало живот.И ми стана ужасно болно!!!!!След това споделих на Б. по същият начин беше и той....
Майка ми както споменах е строга.Нищо не съм и споделила за това.Ако и споделя се притеснявам,че ще ме нарече лека жена,ще ми забрани и двамата...Тя харесва приятелят ми и има добро мнение за Б.Но досега съм представяла Б. само като приятел.
ПОМОГНЕТЕ МИ!ИМАМ МАЛКО ВРЕМЕ.НЕ ПОВЕЧЕ ОТ МЕСЕЦ,ДВА,ЗА ДА РЕША КОЙ ИЗБИРАМ.
Ако трябва ще изчакам докато приятелят ми си намери приятели,среда...Но вече нищо не е същото.А насиля ли се пал към него да го целувам ...След време ще ми е още по-трудно.Мразя се за това,което се случи!!!!!!!!!
Моля ви!!!!!!Помогнете ми! Не се храня,не спя...Не мога да си простя,че ще причиня болка на човека с когото до вчера съм обичала и сме строили бъдещето.Но вече тръпката към него я няма.Обичам го,но не както преди.Трудно ми е да се разделя с него.Не знам как ще реагира майка ми....Дали няма да ми вземе телефон,компютър всичко и да каже”Спри се със всичко”
Помощ!!!!
С това,което ще споделя -не се гордея.Изпитвам неописуема болка.
Аз съм на 18 години.2019 имам бал.Нашите са разведени и баща ми като цяло не е присъствал в живота ми.Държа много на майка ми.Тя е много силна и за образованието ми до тук,за здравето ми ...Всичко дължа на нея.Понякога,за да ме предпази е много строга към мен.Прекалено.Имам от 5 години приятел.Разбира се,първоначално всичко започна с него по детски.Постепенно,когато пораствахме нещата ставаха по-сериозни във връзката ни.Той много ме нарани.На 20 години.Заради грешките,които направи се наложи да влезе в някакви норми.Да не излиза с приятелите си,да не поглежда други жени.Това беше условието ми или просто да се разделим.НА НИКОГО МЕ СЪМ ОПИРАЛА ПИСТОЛЕТ В ГЛАВАТА,ЗА ДА ПРИЕМЕ ТЕЗИ УСЛОВИЯ.Зарибяваше се с други,занимаваше се с предишната си приятелка...Отношенията ни преди 2016 година бяха горе долу добре.Никога не ме е прегръщал с огромна любов.Лъжеше ме.В продължение на 1 година ме лъга за нещо,което беше важно за мен да го знам.Казваше ми това,коетп искам да чуя,а не това,което трябва.
2016 когато имах по-сериозните проблеми с него се сприятелих с едно момче от класа.Много добър,много искрен,обича семейството си и е готов на всичко за тях.НА ВСИЧКО! Помагаше ми да се сдобрявам с приятелят ми.Идваха проблеми и си отиваха,а той беше до мен.2017 моят приятел имаше бал.Бях дама на балът му.Момчето,с което се бях сприятелила беше там.На първия ред.Бяхме се сприятелили декември 2016 и не след дълго се появиха симпатийте.Но никой не призна на другият.Аз държах на гаджето си.На бала го видях колко го болеше,че бях до човека,който ми даваше обещания и се продаваляше.Казваше,че не ме заслужава,но никога не направи нещо,с което да ни раздели.Приятелят ми когато завърши обеща да ми казва всичко,да не ме лъже.А ме лъжеше.Лятото не поддържах връзка с момчето,с което се сприятелих.Ще го нарека Б. Но всеки път,когато го виждах навън нещо в мене трепваше.Подтисках това чувство.Обичах го.Тръгнахме на училище.По същият начин.Продължаваше да бъде до мен.Но нито аз нито той си признвахме за чувствата.И тази година учебна ми бързо.Покрай него.На края на учебната година 2017/2018имахме събиране с класа.На това събиране той си призна чувствата.Казах му и аз за свойте,но му казах,че не мога да оставя приятелят си,защото го обичам.Видях го на автогарата с куфар.Заминаваше.Бях с приятелят си и в момента в който го видях толкова много се зарадвах...И не спирах да мисля за думи му които ми каза на събирането с класа.С приятелят ми се бяхме разбрали от години наред да заминем двамата.Да имаме семейство.Дори той беше предложил име за синът ни след време.(Сега тук ще кажете,че сме вживяни.Да.Бяхме.Просто израснах сама с майка ми.Без приятели.Всички че отбягваха,защото не пиех и не пушех,не правих секс.А момчетата ПОВЕЧЕТО искат само секс.)
2018/2019 учебната година започна.
Асистентка на значеносецът съм и бях пред цялото училище.Търсех Б.Просто да го видя.Дали е добре.Той се появи и отново тази тръпка се появи.След това ден след ден започнах да го гледам и не простп са го гледам и да изпитвам симпатий.Започнах да се влюбвам.Приятелят ми започна проблемите от работата да ги меси в нашата връка.Започна да се държи студено.Трябваше да замина за 4 дни във Варна.Когато отидох у тях той ме посрещна с “Здравей,влизай” Усмивка.Аз го прегърнах.Целунах го.Той седна да играя на PS4 си и си говорихме.След това веднага поиска повече от целувка.Отхвърлих го.Напоследък той по-малко ме прегръща и по-малко ме целува,а иска повече секс.Във връката ни това се случва рядко,заради здравословни проблеми.Наскоро бяхме на екскурзия с класа и там бях 24/7 два дни с Б. и най-добрата ми приятелка.Наскоро си направих и татус,а приятелят ми избухна”Аз трябваше да имам татус първи.Ти си по-малка.В този живот родителите ми нямаха възможност да ми купуват и гледах другите как имат.” Заболя ме много.Каза,че иска да се разделим,а на следващият ден казваше колко много ме иска и съжалява.На екскурзията с Б. се целунахме и от тогава насам не живея,а съществувам.За мен това е изневяра.Не трябваше да се стига до там,преди дс се разделя с приятелят ми.Проблемът сега е че искам да съм с Б,защото няма по-страхотно отношение.Никога не са се отнасяли с мен така.Нищо повече е нямало от целувка и нищо не е искал.Призна си чувстват,наговори хиляди мили думи.Дори без да говори с мен усещах как трепери над мен за всичко.На приятелят ми винаги е нужно да му казвам”Закуси,вечеряй,изпий си хапчетата,сложи дрехите за пране”А при Б. се чувствам спокойна,всичко сам си прави.Може да се гриже за себе си.Искам да бъда с Б.,но ми е трудно да се откъсна от приятелят ми защото това са 5 години.Чувства,обещания,мечти...Отдалечих го от приятели.Има само мене.
Б. Иска да бъде с мен,чувства болката заедно с мен.Опитах да кажа,на приятелят си,че примерно ако остане без мен преди това ще има приятели,свобода всичко.Много се разтрой.Разплака се,заплаши,че ще се самоубие,каза,че без мене нямало живот.И ми стана ужасно болно!!!!!След това споделих на Б. по същият начин беше и той....
Майка ми както споменах е строга.Нищо не съм и споделила за това.Ако и споделя се притеснявам,че ще ме нарече лека жена,ще ми забрани и двамата...Тя харесва приятелят ми и има добро мнение за Б.Но досега съм представяла Б. само като приятел.
ПОМОГНЕТЕ МИ!ИМАМ МАЛКО ВРЕМЕ.НЕ ПОВЕЧЕ ОТ МЕСЕЦ,ДВА,ЗА ДА РЕША КОЙ ИЗБИРАМ.
Ако трябва ще изчакам докато приятелят ми си намери приятели,среда...Но вече нищо не е същото.А насиля ли се пал към него да го целувам ...След време ще ми е още по-трудно.Мразя се за това,което се случи!!!!!!!!!
Моля ви!!!!!!Помогнете ми! Не се храня,не спя...Не мога да си простя,че ще причиня болка на човека с когото до вчера съм обичала и сме строили бъдещето.Но вече тръпката към него я няма.Обичам го,но не както преди.Трудно ми е да се разделя с него.Не знам как ще реагира майка ми....Дали няма да ми вземе телефон,компютър всичко и да каже”Спри се със всичко”
Помощ!!!!
? С въпросният Б ли? Не можеш ли да седиш без мъж? Или задължително трябва като се разделиш с единият да се хванеш с друг? Или темата е измислица или има нещо дълбоко сбъркано в теб. Това, че майка ти не иска да живееш далече от нея явно е заради нещо. 
Нямаш си на идея как самата ти ще се промениш само след година-две и колко по-различни потребности ще имаш, особено ако влезеш да учиш някъде.
Когато човек е в Рим.... 
