Шубе - помагайте!

И аз много се шашках едно време, но веднъж прабаба ми ми каза : Представи си, че говориш на стадо овце.  И тогава нещо в мен се пречупи. Излизайки да изнасям доклад или презентация поглеждам аудиторията и с най - нетърпящия възражени тон, започвам да чета или говоря на " овцете".
Има случаи в които ме притесняват с "затапващи" въпроси, но и за това намерих цаката : Повишавам тон и обикновено ги затапвам със " Нали знаете..............." А те нищо не могат да кажат, защото ще излезе, че не знаят
Успех

Един изпитан начин в такива случаи е да си представиш аудиторията по бельо - ще видиш, че има мигновен ефект върху притеснението ти. Ако успееш да не се разсмееш, презентацията ти ще е успешна.

Отпусни се и бъди естествена, постепенно притеснението ще отмине....но му позволи да се покаже.....не мисли  за това как да преодолееш стеснителността си, даже изобщо не мисли за това, не е важно...........  концентритрирай се само и единствено върху презентацията.Ако не спреш да се притесняваш, много важно, вероятно всеки го е изпитвал, ще те разберат хората.......Пожелавам ти успех   

същата съм и аз. не мога да ти помогна със съвет, защото самата аз не съм се справила с това. мога само да ти съчувствам.
иначе, идеята на арлина ми хареса... може пък и да работи това!
щях да забравя - и все пак, успех утре! дано се представиш по най-добрия начин, на който си способна 

Желая ти успех утре!

Ти знаеш за какво става въпрос, те - не. Убеди ги! Това е целта ти, просто ги убеди. Направи го наум няколко пъти. Представи си как някой те пита нещо, помисли как да му отговориш и му отговори. На ум. После пак.

Представи си, че си сред аудиторията и слушаш презентатор като тебе. Какво би му казала? Той добре ли се справя? Притеснява се? - А има ли от какво?

Разиграй ситуации на ум - но най-вече не изпускай основната нишка: "аз трябва да ги убедя, друга работа нямам (да се потя, да се чудя дали не съм забравила еди какво си и т.н.)"

Приеми, че аудиторията в този случай е едно стъпало под теб и има нужда от теб да ги "светнеш" по въпроса...


Когато карах курс за шофьори и казах, че ме е страх да не направя беля, инструкторът ми каза, че съм егоистична (?!) - "защото искам да се харесам на всички (и да не правя никога бели)"....

И аз едно време бях точно така- стеснителна и срамежлива по принцип, хеле пък да говоря пред по-голяма аудитория- направо забрави. Треперещ глас, изчервяване, пулса ми в гърлото, потни ръце -абе пълна програма  
Да, ама дойдох в Америка, където всеки говори, при това от високо по-високо, дори и когато няма какво да каже и плещи глупост след глупост и аз след като се наслушах близо една година как съм "толкова тихичка и срамежлива", ми стана ясно че така просто няма да може да продължава.
Още повече че и горе долу тогава започнах магистратура и трябваше два пъти седмично да се изправям пред 180-200 студенти и да им говоря по два часа- още си спомням ужаса на първия път и как ми подвикваха "Не се чува"  

Ами малко по малко се отпуснах и сега ела ме виж- сигурно може и да изглеждам прекалено самоуверена и гръмогласна, особено в сравнение с какво бях навремето.  

Просто се отпусни и ти, бъди подготвена в/у това, за което ще говориш и не се притеснявай- всички сме хора и никой не е безгрешен, а те щом са се изправили да те слушат значи имаш какво да им кажеш и какво да научат от теб.

И един малък, малко странничък трик, който бях прочела отдавна в една книга- но искам да ти кажа, че работи безотказно.
Като се изправиш там където ще говориш, насочи вниманието си към един човек в залата или стаята, който особено много те смущава и...си го представи как е седнал на тоалетната със свалени гащи аха да ходи по голяма нужда.  
След един такъв образ в съзнанието ти просто няма начин да го вземеш въпросния човек толкова сериозно...а също и цялата аудитория. 

Успех и не се притеснявай!

Брой до 10или20 (както ти харесва) , поеми си дълбоко въздух, и действай Наистина помага.

Няма време да четеш книгата "Как да говорим добре",но това да си представиш хората по бельо помага.Преди време на оперативки,много се стягах пред шефа си /авторитарен тип/,та тогава мой приятел ме посъветва да си го представя като малко пишкащо момченце-от тия табелки,старите ,за тоалетни.Мноого ми помогна с този съвет.Само се насмей до утре
Стискам палци!Ще успееш!

Много обичам да чета афоризми.Имаше един от сорта на-"ако се притеснявате от шефа си ,не спирайте да си го представяте по  долни гащи докато  говорите с него"
Ако намираш за ок-приложи го.Тъкмо ще кажеш после дали работи 

Глътка уиски на екс, брой до 30, поеми дълбоко въздух, спомни си нещо хубаво и просто се отпусни.
Пожелавам ти успех

Разбирам те напълно! Изпадам в същия ужас...сънувам кошмари, препотявам се, вие ми се свят от притеснение..абе ПАНИКА. В общи линии моите трикове са - старая се да не ми трепери гласа (максимално), казавам шеговито още от самото начало, че може да постгна известни трели, но да не се шашкат хората и после избягвам да гледам някой определен - наблюдавам стените. Като свърши всичко се чувствам толкова облекчена, че мога само да се хиля бляжено-глуповато и си викам - еййй, не беше толкоз трудно, следващия път няма да се панирам. Но следващия път пак. Лошото е, че и аз съм избрала журналистиката и освен, че не ме бива по говоренето, мразя да гледам и новини. Затуй съм се ориентирала добросъвестно към печата 

Упсех! И най-важното е, че все пак ще мине!

И аз си представям притесняващите ме по безгащи или на тоалетната, или друго от сорта Работи, повярвай ми, до толкова, че чак понякога ми иде да се разхиля......

Всички сме хора и на всички акитата ни миришат, колкото и да се надуват някои

Ефа, ето още една идейка, ако не си си легнала вече...

Утре като видиш аудиторията си представи, че публиката - това сме ние. Даже ако искаш си набележи някои и си ги именувай. Тази е pandora, тази Umbra, ей-онази там в дъното е...(гледай в дъното - те са винаги далече и винаги вършат някаква друга работа вместо да слушат).

Та така. Все едно публиката е форумската.

А при мъжете какво ще препоръчате?  Знаете ли аз ако си представя една аудитория от 150 жени по бельо какво ще ми стане?  Бълен блокаж!  Да не говорим, че изобщо ще забравя за какво съм там...

Поне ще спреш да се притесняваш - нали това е целта.