Аз лично на една детска площадка, мога да ви посоча децата, които са оставяни да плачат, защото да не свиквали на ръце, да не сме ги разгевезявали и т. н, и много ясно се отличават дечицата, които са прегръща и, целувани и не са хвърляни в другата стая да реват,защото трябва да се научат. Едно бебе, няма какво да го възпитава, едно бебе трябва да расте с обич, прегърнато целувани. Проблема идва после, когато децата ви пораснат и тогава имат нужда от възпитание, ей тогава вече не ви е лесно. Хващат си телефоните, а те да се само възпитават.
- Публикувана: 28 ян. 2019, 18:26 ч.
- Последно мнение: 21 март 2019, 12:49 ч.
Спане само върху някой
Това са остарели практики, които, за съжаление, още се спазват от някои родители. Като например титаничната мисъл " дете се целува само докато спи".
Аз едва изтърпях бабите и дядовците да се ометат след раждатето, защото ми беше писнало да ви набиват в главата, че не трябва да го гушкам много, не трябва да го свиквам на ръце и трябва да си знае креватчето. Храниш го и там, заточен. Стиснах зъби и ги изтърпях 10 дни, иначе щеше да стане война. Едно време всички са се кълняли в книгата на др. Спок и някои деца на мои познати изцяло според нея са отгледани. Не съм я чела, нямам идея дали тия простотии с целуването докато спи са от там, ама с оставятето в креватчето да се учи и възпитава да заспива само, със сигурност са. Бяха го цитирали на едно място.
Аз едва изтърпях бабите и дядовците да се ометат след раждатето, защото ми беше писнало да ви набиват в главата, че не трябва да го гушкам много, не трябва да го свиквам на ръце и трябва да си знае креватчето. Храниш го и там, заточен. Стиснах зъби и ги изтърпях 10 дни, иначе щеше да стане война. Едно време всички са се кълняли в книгата на др. Спок и някои деца на мои познати изцяло според нея са отгледани. Не съм я чела, нямам идея дали тия простотии с целуването докато спи са от там, ама с оставятето в креватчето да се учи и възпитава да заспива само, със сигурност са. Бяха го цитирали на едно място.
Като не искате да ги "тормозите", тогава момичета, интересно ми е, ако реве и се съдира в стола за кола и ви се наложи дълъг път, вадите ли го и возите ли го в ръцете си?
Моят син първия си месец го изкара, спейки върху някого - бяхме се видели в чудо какво става 😁 без значение колко дълбоко е приспан на ръце (15мин, 30мин, 1 час), сложехме ли го в леглото, се ококорваше за няма и 10 секунди. Иначе си спеше по 6-7 часа още тогава. Решението беше спане по корем - още на 2 месеца. Не спах няколко нощи да го следя, но той спеше спокойно, правеше и по 7-8 часа паузи още тогава. Човекът просто мрази да е по гръб - и сега е така (9м.), с 300 зора сменям памперс. Държа да подчертая, че още през 1вия си месец си държеше главичката много стабилно, и докато спеше по корем в някой от нас, си я завърташе без никакъв проблем.
Пробвай през деня да го оставяш по корем в леглото, за да може да го наблюдаваш. И няма такова нещо като разглезено новородено - невинните душички търсят топлина, близост и сигурност в новата среда.
Пробвай през деня да го оставяш по корем в леглото, за да може да го наблюдаваш. И няма такова нещо като разглезено новородено - невинните душички търсят топлина, близост и сигурност в новата среда.
Явно много хора минават през това.Аз мъчех себе си, детето си и мъжа си точно две вечери.И аз чула-недочула от хората, че децата така свикват и после няма отвикване и щяло да спи при нас докато се омъжи 
Още не мога да си простя колко тъпо съм следвала "съветите" на някои си там хора и аз не знам кои точно.
После осъзнах, че това спане върху мен
( около месец-два ) и после спане с мама и тати, е дар, на който трябва да се наслаждаваме докато можем.Годините вървят неусетно и утре ще започна да чувам неща от рода на "Не ме изпращай, не съм бебе вече" и др. подобни.
Това искам да споделя като личен опит.
Още не мога да си простя колко тъпо съм следвала "съветите" на някои си там хора и аз не знам кои точно.После осъзнах, че това спане върху мен
( около месец-два ) и после спане с мама и тати, е дар, на който трябва да се наслаждаваме докато можем.Годините вървят неусетно и утре ще започна да чувам неща от рода на "Не ме изпращай, не съм бебе вече" и др. подобни.
Това искам да споделя като личен опит.
Моята малка дъще израстна върху мен и баща и. Носена е нон стоп в раница, спеше върху нас, между нас.
С толкова любов е отраснала, тук ти дават бебето веднага след раждането и те съветват да ти е постоянно в ръцете и на гърдите. Да спи до теб, първите 6 месеца после да спи при теб в леглото.
Голямата ми дъщеря е отгледана малко по бабешките съвети, да има режим, да не го взимаш като плаче, да не се привързва и т. н. За съжаление разликата е огромна, сега се опитвам да поправя грешките, но пътя е много мъчителен.
Скоро познати ми казаха, че щяли да оставят малкото си дете( 2 год.) при бабите в Бг за да "свиквал с други хора" 😢😢😢, да били те по свободни. Чак не мога да повярвам, млади, високо образовани хора в 21 в. да мислят по този начин.
С толкова любов е отраснала, тук ти дават бебето веднага след раждането и те съветват да ти е постоянно в ръцете и на гърдите. Да спи до теб, първите 6 месеца после да спи при теб в леглото.
Голямата ми дъщеря е отгледана малко по бабешките съвети, да има режим, да не го взимаш като плаче, да не се привързва и т. н. За съжаление разликата е огромна, сега се опитвам да поправя грешките, но пътя е много мъчителен.
Скоро познати ми казаха, че щяли да оставят малкото си дете( 2 год.) при бабите в Бг за да "свиквал с други хора" 😢😢😢, да били те по свободни. Чак не мога да повярвам, млади, високо образовани хора в 21 в. да мислят по този начин.
Това и аз не мога да го разбера с пращането в Б-я, да не си виждам детето 2 месеца и да го гледат все едно аз съм болна и неспособна. Пък и какво има да свиква с други хора, ние я пуснахме на ясла, за да свиква с немския, защото вкъщи говорим само на български. Познати имаха малко проблем, когато пуснаха техния син, който беше почти на 4 вече, майка му много държеше да го гледа вкъщи до по-късно. Само че другите деца вече говореха свободно, а той нищо не разбираше, и малко беше изолиран няколко месеца, докато превключи на немски.
Голямата ми дъщеря е отгледана малко по бабешките съвети, да има режим, да не го взимаш като плаче, да не се привързва и т. н. За съжаление разликата е огромна, сега се опитвам да поправя грешките, но пътя е много мъчителен.
Здравейте!
Аз имам едно дете, родено е в Германия.Първите месеци след раждането ни посещаваше детска медицинска сестра у нас, на която споделях със страх, че дъщеря ми спи върху мен.За мое очудване тя ме подкрепяше и ме насърчаваше за още по-голяма близост, която в никакъв случай не трябва да ме притеснява.Аз й споделях, че нашите практики са съвсем други.Разказвах и неща от сорта на това, че когато дете се научи да спи при майка си - ще спи там докато се омъжи ( думи на баща ми ) и др. подобни, които съм сигурна, че всички сте чували безброй много пъти.
При вас за коя държава става дума?И от чисто любопитство бихте ли казали какво различно има в двете Ви дъщери, с две думи.Благодаря много.
Направо да се чуди човек как бебетата ви са заспивали върху вас!? Аз толкова исках моите да спят върху мен, но никой от тях двамата не рачи. Неудобна им бях, въртят се, мрънкат, може би съм много ръбава, а ми се искаше. Затова пък успешно заспиваха на гърда до 2-год. възраст, за ужас на бабите. 
И при нас с едното беше така. Младежа сега е на 8 годинки, но много добре си спомням. 2 фактора имаха значение > тъмното и коремчето. Плашеше се от тъмното определено. Ако го извеждахме вечер навън ревеше . Дори ако баща му го носеше в кенгурото , стъмни ли се малко , ревеше.
Този форум ми подейства много успокояващо... Моята дъщеричка е на 6 месеца и половина, от момента в който я взехме вкъщи си спинка върху мен , но вече и е неудобно и иска да си легне до мен но да я гушкам... Така спи цяла вечер . И мен много ме критикуват че така спи , нямало да може да се отдели от мен , няма да свикне на ясла или градина, а бе доста се тревожа да не се окажат прави... На мен ми доставя изключително удоволствие да я гушкам и да спинка до мен !
И мен много ме критикуват че така спи , нямало да може да се отдели от мен , няма да свикне на ясла или градина, а бе доста се тревожа да не се окажат прави... На мен ми доставя изключително удоволствие да я гушкам и да спинка до мен !
Да, едно време това им е било внушавано, така се опитват и на нас да втъплят - да не ги гушкаме, да не ги носим на ръце, да не спят до нас, да не се разглезили, да не свиквали. На какво, на любов и топлина ли да не ги свикваме!?
Напротив, точно детето, което не е свикнало на любов и топлина израства неуверено и преживява стреса на яслата/детската по-тежко, защото няма вътрешната увереност, че мама ще се върне да го вземе, по-просто казано.
Както казах по-горе, синът ми не е спал върху мен, но е бил до мен и преди да тръгне на 3г на градина не е имало ден, в който да го гледа друг (освен когато отидох да раждам малката - тогава беше с баща си, т.е. пак не е гледан от външен човек) - е, драмата с детската градина трая има няма 4-5 дни, след това си ходеше с желание. То е ясно, че причини за драма с детската има 100, но нито една от тях не е прекомерна (според някои) близост на майката с детето.
Твърде много се вслушвах в мнението на по-опитните от мен. Първо дете ми е , но в началото (първите седмица две), когато имаше баби и лели да помагат и да ме научат се чувствах много по-неопитна отколкото съм... Беше голямо чудо да мога да угодя на всички мъжа ми накрая каза само двамата да си гледаме детето все някак ще се справим, а другите ги канехме само на гости да се видим не да помагат:joy: признавам си тежко ни беше докато се напаснем с бебето,но определено беше по-лесно без някой да натрапва мнения
мъжа ми накрая каза само двамата да си гледаме детето все някак ще се справим, а другите ги канехме само на гости да се видим не да помагат:joy: признавам си тежко ни беше докато се напаснем с бебето,но определено беше по-лесно без някой да натрапва мнения Препоръчани теми