elimira страхотна история. представям си колко изненадан и щастлив е бил таткото. 
Пожелавам ти лека бременност и безпроблемно раждане.
Пожелавам ти лека бременност и безпроблемно раждане. - Публикувана: 27 юни 2006, 16:14 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2006, 17:21 ч.
Конкурс на тема "КАК МУ КАЗАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА"
ЕТо я и моята история:
От известно време изпитвах болка в областа на яйчниците и си мислех че имам някакво заболяване- киста, рак или и аз незнам какво. Понеже майката на съпруга ми е медицинско лице предложи да отидем в болницата да ми направят изследвания да видят какво ми е. Но аз на няколко пъти отказвах, защото неисках ако ми има нещо всички да научават. И така тя един ден предложи да си направя тест за бременост. Една вечер като се прибирах се обадих на мъжа ми да ме чака на спирката, че е нещо важно. Той горкия се притесни и идва веднага. Тогава аз му казах, че просто искам да дойде с мен до аптеката да си взема тест. В момента, в който влязохме в аптеката той започна да пее песничката от рекламата на SureCheck. Естествено веднага се досетиха какво искаме. Та взимаме си ние теста и се прибираме. На сутринта ставам аз и отивам в банята да си направя теста, и като свърши всичко го взимам и отивам в стаята. Моят съпруг ме чака и ми вика само: "Хайде не е ли време вече, искам аз да го отворя". И аз се съгласих. Дойде момента, в който трябваше да отчетем резултата. Съпруга ми го отваря и по реакцията му не можех да разбера какъв е резултата. Той ме погледна и първото нещо което ми каза бе: "Аз го искам оттук нататък ти решаваш", и обърна теста към мен. Видях двете чертички. Неможах нищо да кажа. Просто се разплаках. Той ме прегърна, целуна ме и така останахме към половин час.
От известно време изпитвах болка в областа на яйчниците и си мислех че имам някакво заболяване- киста, рак или и аз незнам какво. Понеже майката на съпруга ми е медицинско лице предложи да отидем в болницата да ми направят изследвания да видят какво ми е. Но аз на няколко пъти отказвах, защото неисках ако ми има нещо всички да научават. И така тя един ден предложи да си направя тест за бременост. Една вечер като се прибирах се обадих на мъжа ми да ме чака на спирката, че е нещо важно. Той горкия се притесни и идва веднага. Тогава аз му казах, че просто искам да дойде с мен до аптеката да си взема тест. В момента, в който влязохме в аптеката той започна да пее песничката от рекламата на SureCheck. Естествено веднага се досетиха какво искаме. Та взимаме си ние теста и се прибираме. На сутринта ставам аз и отивам в банята да си направя теста, и като свърши всичко го взимам и отивам в стаята. Моят съпруг ме чака и ми вика само: "Хайде не е ли време вече, искам аз да го отворя". И аз се съгласих. Дойде момента, в който трябваше да отчетем резултата. Съпруга ми го отваря и по реакцията му не можех да разбера какъв е резултата. Той ме погледна и първото нещо което ми каза бе: "Аз го искам оттук нататък ти решаваш", и обърна теста към мен. Видях двете чертички. Неможах нищо да кажа. Просто се разплаках. Той ме прегърна, целуна ме и така останахме към половин час.
Ами той стоеше с мен докато се появи резултата и беше убеден че съм бременна 
И при нас така, аз бях убедена че не съм бременна, пък и като знам каква съм нетърпелива, а и той все е в час кога ми идва кога ми закъснява повече от мен и нямаше как да се скрие такова нещо дори и за 1 час.
Ако пак ми се случи да видя
едва ли мъжа ми ще е щастлив и ще се притеснявам как да му кажа за да не се разстрои. elimira ти си уцелила 10.
Здревейте и от мен, ето и моята история: моят мъж е военен и живеем посредата между неговия и моя роден град.Аз съм още студентка в моя град и често ми се налага да пътувам до там.За бебе си говорехме постоянно-откакто сме женени-3 години, но все не се получаваше.Всеки месец чакахме, но нищо.Все си повтаряхме че има време-аз съм на 24, той на 27-когато е писано ще стане.Роднините доста ни притесняваха-свекървата по едно врене всеки мецец ме проверяваше.И така през февруари тази година си бях в нас-при нашите-заради университета.Лекциите свършиха и аз се прибрах да се подготвям за изпити през април.Е помежду ученето сме направили и бебо.Аз незнаех и в края на март си отидох отново за изпитите.Мъжът ми отлично знаеше че ми закъснява, но то при мен си бе нормално.Изпитите минаваха успешно, но моето любопитство нарастваше.Така една сутрин отидох за тест-купих си 3 за по-сигурно.Направих първия и зачаках.Сякаш минаваха не минути , а часове...Като видях двете черти не повярвах!!!Бях сама в нас и реших да му се обадя по телефона-беше на работа.Преди това имах 100 варианта как да му кажа, но в момента неможех да мисля.Звъня....той вдига аз мълча.....не ми излиза гласа....той взе да ме пита какво има защо мълча-аз пак нищо немога да кажа.Накрая сълзите ми потекоха и съвсем онемях.Поех въздух и след 2 минути мълчание му казах-"мило.... направих тест.."той веднага пита какво е показал "ами...има 2 черти.."е тук и той онемя а аз единствено ми доиде да попитам"ами какво ще правим сега....как ще кажем на нашите???"-като че ли сме тинейджери, които са направили нещо нередно.Поговорихме -той повече защото аз бях неадекватна и като се пооспокоих и осмислих нещата видях че всичко е наред-нали това искахме толково време.Интересно беше катпо се обадих на моя баща да му кажа-той бил на един покрив да монтира нещо-едвам не падна като разбра-буквално! 
