Здравейте! Реших и аз да споделя тук мъката си, тъй като на живо няма с кого.
Напоследък все по често започнах да мисля за раздяла. Даже мисля, че закъснях.
Имаме 10 годишен брак и две деца. Когато се запознахме с жена ми тя беше на 18, аз на 22. Беше голяма любов(глупост). Без да се опознаем добре и без да поживеем заедно, решихме веднага да сключим брак, защото бяхме много сигурни, че сме се намерили и искаме да остареем заедно(голяма глупост).
Както и да е, речено сторено. След три месеца вече жена ми беше бременна. И проблемите започнаха. Пеперудите вече ги нямаше, почнахме да се караме за битовизми. Живеехме с нашите понеже квартирите бяха скъпи(в чужбина), а аз печелех малко тогава. Сега осъзнавам, че това е било голяма грешка. Майка ми и жена ми изобщо не се разбираха( майка ми е властна жена и обича да командва). Аз оставах между чука и наковалнята. Разбрах, че няма друго решение освен да се изнесем. Пиша всичко това, защото и до ден днешен жена ми твърди, че майка ми е причината за развалените ни отношения, въпреки че от 6 години живеем отделно( ние в чужбина, нашите се прибраха в бг). За всичко обвинява първо майка ми, после мен. Казва, че сме и разбили психиката и ние сме я докарали до това положение. А положението е следното:
1. Ревност. Ревнува ме от всичко живо. Дори и неживо. Например от порното и от социалните мрежи. Смених няколко работни места, само защото съм имал колежки. Когато си намерих работа без колежки, се кротна. Питам я защо е тази луда ревност, след като поводи не съм давал, отговора е, че не съм и обръщал достатъчно внимание, комплименти не съм правел, не се чувствала обичана и харесвана и затова ревнувала. Истина е, че напоследък сме много студени един към друг, влезнали сме в един коловоз на битовизми, особено след второто дете не остана никаква интимност.
2. Вечно за всичко е недоволна. Накара ме да тегля кредити за глупости и сега пак аз съм виновен, че се затруднявам да ги плащам. Тя не работи и няма намерение да започва. За това виновен съм пак аз, защото не одобрявах последната и работа и тя напусна. Сега ми казва, че няма да работи и аз съм длъжен да изпълнявам прищевките ѝ.
Разбира се за всичко случващо се в живота ни е била виновна майка ми, понеже дори от телефона успявала да ме настройва срещу нея. Та така.
Честно не издържам вече. И аз съм човек и аз имам нужда от внимание и разбиране, от комуникация и близост, които изчезнаха напълно след второто дете. И не мисля, че ще се възвърнат някога.
Вие какво мислите? Има ли шанс да се оправят нещата или е загубена кауза?
Имам нужда от странични мнения. Със сигурност пропуснах важни подробности, но по късно ще допълвам.
Благодаря за отделеното време!
Напоследък все по често започнах да мисля за раздяла. Даже мисля, че закъснях.
Имаме 10 годишен брак и две деца. Когато се запознахме с жена ми тя беше на 18, аз на 22. Беше голяма любов(глупост). Без да се опознаем добре и без да поживеем заедно, решихме веднага да сключим брак, защото бяхме много сигурни, че сме се намерили и искаме да остареем заедно(голяма глупост).
Както и да е, речено сторено. След три месеца вече жена ми беше бременна. И проблемите започнаха. Пеперудите вече ги нямаше, почнахме да се караме за битовизми. Живеехме с нашите понеже квартирите бяха скъпи(в чужбина), а аз печелех малко тогава. Сега осъзнавам, че това е било голяма грешка. Майка ми и жена ми изобщо не се разбираха( майка ми е властна жена и обича да командва). Аз оставах между чука и наковалнята. Разбрах, че няма друго решение освен да се изнесем. Пиша всичко това, защото и до ден днешен жена ми твърди, че майка ми е причината за развалените ни отношения, въпреки че от 6 години живеем отделно( ние в чужбина, нашите се прибраха в бг). За всичко обвинява първо майка ми, после мен. Казва, че сме и разбили психиката и ние сме я докарали до това положение. А положението е следното:
1. Ревност. Ревнува ме от всичко живо. Дори и неживо. Например от порното и от социалните мрежи. Смених няколко работни места, само защото съм имал колежки. Когато си намерих работа без колежки, се кротна. Питам я защо е тази луда ревност, след като поводи не съм давал, отговора е, че не съм и обръщал достатъчно внимание, комплименти не съм правел, не се чувствала обичана и харесвана и затова ревнувала. Истина е, че напоследък сме много студени един към друг, влезнали сме в един коловоз на битовизми, особено след второто дете не остана никаква интимност.
2. Вечно за всичко е недоволна. Накара ме да тегля кредити за глупости и сега пак аз съм виновен, че се затруднявам да ги плащам. Тя не работи и няма намерение да започва. За това виновен съм пак аз, защото не одобрявах последната и работа и тя напусна. Сега ми казва, че няма да работи и аз съм длъжен да изпълнявам прищевките ѝ.
Разбира се за всичко случващо се в живота ни е била виновна майка ми, понеже дори от телефона успявала да ме настройва срещу нея. Та така.
Честно не издържам вече. И аз съм човек и аз имам нужда от внимание и разбиране, от комуникация и близост, които изчезнаха напълно след второто дете. И не мисля, че ще се възвърнат някога.
Вие какво мислите? Има ли шанс да се оправят нещата или е загубена кауза?
Имам нужда от странични мнения. Със сигурност пропуснах важни подробности, но по късно ще допълвам.
Благодаря за отделеното време!
