Напоследък все по често започнах да мисля за раздяла. Даже мисля, че закъснях.
Имаме 10 годишен брак и две деца. Когато се запознахме с жена ми тя беше на 18, аз на 22. Беше голяма любов(глупост). Без да се опознаем добре и без да поживеем заедно, решихме веднага да сключим брак, защото бяхме много сигурни, че сме се намерили и искаме да остареем заедно(голяма глупост).
Както и да е, речено сторено. След три месеца вече жена ми беше бременна. И проблемите започнаха. Пеперудите вече ги нямаше, почнахме да се караме за битовизми. Живеехме с нашите понеже квартирите бяха скъпи(в чужбина), а аз печелех малко тогава. Сега осъзнавам, че това е било голяма грешка. Майка ми и жена ми изобщо не се разбираха( майка ми е властна жена и обича да командва). Аз оставах между чука и наковалнята. Разбрах, че няма друго решение освен да се изнесем. Пиша всичко това, защото и до ден днешен жена ми твърди, че майка ми е причината за развалените ни отношения, въпреки че от 6 години живеем отделно( ние в чужбина, нашите се прибраха в бг). За всичко обвинява първо майка ми, после мен. Казва, че сме и разбили психиката и ние сме я докарали до това положение. А положението е следното:
1. Ревност. Ревнува ме от всичко живо. Дори и неживо. Например от порното и от социалните мрежи. Смених няколко работни места, само защото съм имал колежки. Когато си намерих работа без колежки, се кротна. Питам я защо е тази луда ревност, след като поводи не съм давал, отговора е, че не съм и обръщал достатъчно внимание, комплименти не съм правел, не се чувствала обичана и харесвана и затова ревнувала. Истина е, че напоследък сме много студени един към друг, влезнали сме в един коловоз на битовизми, особено след второто дете не остана никаква интимност.
2. Вечно за всичко е недоволна. Накара ме да тегля кредити за глупости и сега пак аз съм виновен, че се затруднявам да ги плащам. Тя не работи и няма намерение да започва. За това виновен съм пак аз, защото не одобрявах последната и работа и тя напусна. Сега ми казва, че няма да работи и аз съм длъжен да изпълнявам прищевките ѝ.
Разбира се за всичко случващо се в живота ни е била виновна майка ми, понеже дори от телефона успявала да ме настройва срещу нея. Та така.
Честно не издържам вече. И аз съм човек и аз имам нужда от внимание и разбиране, от комуникация и близост, които изчезнаха напълно след второто дете. И не мисля, че ще се възвърнат някога.
Вие какво мислите? Има ли шанс да се оправят нещата или е загубена кауза?
Имам нужда от странични мнения. Със сигурност пропуснах важни подробности, но по късно ще допълвам.
Благодаря за отделеното време!