Дъщеря ми не ме обича

Стига си мислила глупости.Кое дете не обича майка си.При нас е същото само че с баба ми. Баба ми доскоро гледаше Дида по цял ден. И като се прибера от работа само баба си гледа. Не се притесняваи. Напреви така че да се разделите с детето макар и за ден. Всичко ще се оправи.

сигурно има причина за нейната реакция... може би някаква случка, лош сън...може и да не ти е направило впечатление. вие постоянно ли сте заедно?
Моят син предпочита мен , когато сме заедно с баща муи тати много страда- аз мисля че е защото не прекарват достатъчно време заедно
може би ако копираш отношението на таткото към детето, ще имаш успех. краен вариант е да се изолирате само двете и да се отдадете изцяло на общуване без дразнители

от 6-ия месец я гледа предимно майката на съпруга ми. Малена вижда мен баща си абсолутно по равно. И двамата работим и заедно се прибираме по едно и също време. Позволява ми да я гушкам само когато спи. Стоя над леглото й и я целувам, иначе когато е будна винаги е насила и тя се дърпа.

За моята дъщера баща и е на първо място. От както се е родила спят заедно на едно легло, след работа, а и почивните дни тя е само в ръцете му. Тати трябва да я облича, тати трябва да я води на градина, да я храни и пр. и пр. Без тати сме за никъде. Не го приемам като нещо прекалено сериозно. Напротив даже се радвам, че така е привързана към него. Сега на мен ми остава време да гледам бебето, а и не е ощетена от липса на внимание от наша страна.
Недей да се тормозиш, опитай с разни хитринки да я придумаш да се сближи с теб. Аз я "подкупвам" с играчки, сладолед и др. работи които са и любими. Прекарвай повече време с нея. Можеш да влезеш с нея в банята докато се къпе и да си измислите някоя игра коеято да е само ваша.  

Когато баща им си е вкъщи и моите предпочитат него. Но аз не мисля, че не ме обичат, а просто че той им липсва. Радвам се на възможността да си почина или да свърша на спокойствие някоя и друга работа. Сигурна съм че и твоето детенце те обича, не си внушавай разни ... глупости   !

Ами вземи си малко отпуска и я погледай сама, така със сигурност ще се сближите.
Успех

Аз съм по цял ден с Алина(2г9м) и допреди 5-6 месеца мислите ми бяха почти същите като твоите. И сега ако баща й е вкъщи, аз преставам да съществувам. Обаче някакси бавно и плавно като че ли отминава това пристрастяване към баща й. Вече изразява любовта си, иска да се гушка или по-скоро катери по мен, целуваме се.... Та искам да ти кажа, че това е период и е нормално момиченцата да търсят бащите си, а момченцата майките си....  Освен това ти вероятно непрекъснато изразяваш любовта си и тя няма нужда да я търси и знае че я обичаш(приема я като даденост), докато баща си вероятно го вижда за малко, а и както казваш той е по-нервен и повече й се кара и тя търси одобрението му.  Поне при нас е така 

Горе-долу на колкото е дъщеричката ти и ние имахме такъв период и аз се чувствах много ужасно, защото си мислех, че не ме обича. За всичко искаше тати, той да я приспива, той да я гушка, всичко той... При нас беше малко по-различно, в смисъл, че през деня аз бях с нея, но пък вечер имах работа и излизах. Т.е. не бях през цялото време с нея и през деня, защото тя ходеше на ясла. Може би и липсваше общуването с мен, не знам.
В един момент започнахме да общуваме повече, да правим някакви типично "момичешки" работи.
Това, което искам да ти кажа е, че е възможно и да е период, на "отделяне" от мама. Това не означава нищо да не направиш. Просто имай си някакво време, в което да сте само двете, без татко и. И й отделяй цялото си внимание. Направете си някакви ваши ритуали, тайни значета, с които да се поздравявате. И бъди много търпелива, за да го преодолеете.
Най-вече не се самообвинявай и не се упреквай, може да е събпадение на обстоятелства в развитието на детето.
Спокойно, обича те детето, просто трябва да се установи връзката между вас.

Е, нормално е, момичето на татко. Пък и мъжете са по-силни, носят по-дълго, по-сигурно, такива неща, които си повтарям всеки ден, щото и Фелипе е така с баща си. Тази му привързаност се появи, когато бях заразно болна и го гледаха само майка ми и мъжа ми, сега-около месец и половина след болестта-реве само минута след като баща му е отишъл на работа, а за емоционална връзка не мога и да мечтая, разбирам, че я нямаме, когато види баща си-там има връзка. Може и детето да прилича на баща си по натюрел и затова да го търси. Например Фелипе и Николай са много емоционални и са напълно открити в изразяване на чувствата си, по-скоро има чувство, само когато има придихания, смехове, радост, а аз съм по-дръпната и може би не ме разбира още.

Малена, тебе май те държи лошото настроение от вчера  . Това, което си мислиш, не може да бъде. Предполагам, че просто поради факта, че баба й на малката къдрокоска я обгрижва от мъничка и е била целодневно с нея, малко я е отдалечило от тебе. А това, че харесва баща си така, е нормално. Ела да видиш беба като види баща си за какво става въпрос. Много деца са така и аз си го обяснявам с това, че просто с бащите си се виждат много по-рядко. Вярно, че при вас не е така, но нали знаеш момиченцата как си падат по бащите си? Не се притеснявай. Но и аз си мисля, че би било хубаво да прекарате два - три дена някъде по женски сами или с други мами с деца, но без татковци и т.н. Сигурна съм, че един ден ще сте най-добрите приятелки с малката!

Не знам какво да мисля, все си мисля че не съм права така да мисля, но отношението й към мен / сякаш че ме няма/ ме кара непрекъснато да се чувствам така. Той трябва да прави всичко, за да е доволна. Дали е период, ???около мен има доста деца на тази възраст и не съм забелязала такова нещо, напротив?!
Понякога си тръгвам от работа, само и само да съм с нея, но  когато се появи баща й - край. Ходи след него като сянка. Залепена е и прави всичко което той прави, естествено се "качва" на главата му в един момент.
От друга страна с баща й винаги сме заедно, понякога дори му се сърдя и го моля да ни остави двете, или когато падне да ме остави аз да я успокоя и гушна. Обаче когато й давам лекарства, той не може да гледа, и пак аз съм лошата и като ревне - тати я спасява от майка й която я пътче със сиропи и капки.

Обаче когато й давам лекарства, той не може да гледа, и пак аз съм лошата и като ревне - тати я спасява от майка й която я пътче със сиропи и капки.
[/quote]

Колко познато! 

Мислила съм си да отидем за 2 дни някъде по женски, но това просто незнам как ще стане. Единствения път когато сме се разделяли е било когато раждах, след 2 дни ни изписаха малко криминално, само и само да не прекарване още една вечер разделени. Той не може да остане сам в къщи без нас двете. Тя сега ходи на ясла. Той я води, баба й я взема.
Много се надявам когато порасне да успея да я спечеля. Само да можем да си говорим и нещата да се оправят. Имам племенница, която е вече на 16г. Това дете откакто се е родило ме обожава, постоянно й служа за пример, все иска да е като мен, тя е страхотно дете и толкова съм щастлива, че има някой, който иска да е като мен и да му служа за подръжание. А засега собственот ми дете си играе с отверките и клещите на баща си ,само защото са негови.

Не го взимай така навътре. Не мисля, че детето ти не те обича. При нас ситуацията е подобна. Ние с мъжа ми работим в къщи и двамата и заедно се грижим за дъщеря ми. Обаче тя каза първо тати, месеци по-късно се изтърва да каже мама и между другото го прави много рядко. Даже дядо казва вече по-често от мама! От няколко месеца мъжът ми се грижи почти изцяло за нея, защото имах проблеми с бременността. Дъщеря ми все с него си има работа, сигурна съм че е по-привързана към него. Аз съм малко по-настрани и забелязвам, че като не слуша баща си и като се намеся се укротява. На него направо му се качва на главата понякога и мисля, че го прави, защото го чувства по-близък. Въобще показва много признаци за предпочитание към баща си, но пък не мисля, че не ме обича. Аз също по-малко й се карам, глезя я и тя ме търси обикновено като с тати се ядосат.   Понякога ми става мъчно, че не мога да поема грижите към нея както преди, но пък сега си мисля, че и за нея ще е по-добре с раждането на бебето да не ме ревнува от него.

Забелязала съм също, че дъщеря ми лесно приближава и се привързва към мъже, а много деца не смеят. Мисля, че се дължи на това, че мъжът ми се грижи за нея. Тя сега също проявява ясно предпочитание към баща ми, въпреки че майка ми се грижи за нея като й я оставя за 1-2 дни. Като види баща ми и започва да пищи от радост. Даже майка ми и тя се засегна.

Не показвай такива отрицателни емоции към нея, гледай по-ведро на нещата. Разбирам те, защото и на мен са ми минавали такива мисли през главата, но аз реших да не се задълбочавам и сега съм сигурна, че това са глупости. Гледам да наваксам с малки подаръчета, които й правя, с разни типично "женски" дейности като да си правим прически, да простираме (тя много обича да помага) и така. Тези неща са си само между нас и тати не ги прави. Онзи ден например аз й показах как се играе с пластелин и тя беше много доволна. Ще видиш, че после детето ще те търси за тези занятия и ти ще се чувстваш също ексклузивна за някои неща.

Ама ти страхотен съпруг имаш! Мога само да ти завиждам, че е толкова често с вас. Уви, нашия татко е постоянно на работа - аз водя баткото на градина, аз го взимам и т.н. И на работа ходя.  А беба като тръгне на ясла просто не ми се мисли...Но това да не може да остане без вас за два - три дена ми се струва глезотия. Бъди по-настоятелна! Нищо няма да му стане! Помисли по въпроса! А и защо не опиташ ти да я водиш на ясла, или практически не е възможно? Или поне двамата?

Н еможете ли да излизате двете на рзходки вечер, а тати да си остава в къщи?

Според мен това е само период. Дъщеря ми имаше такъв по отношение на баща си - мина и замина.

Това и аз съм го забелязала, на доста страшни мъже тя се радва и никога не се е страхувала.

Понякога си викам, как да не го предпочита, като кой наистина е страхотен, така се замаях и аз по него навремето, ама все пак нали съм й майка, нали трябва да има някаква по-друга връзка между нас.
Дано да е период и дано да свърши най-после.

Период е, ще мине
Когато Нели беше на 6 месеца и аз забелязвах, че предпочита баща си. И двамата ходехме на работа, но на него се радваше искрено и само го гушкаше.
Много бързо мина този период- сега е точно обратното-само МА-МА. Постоянно иска да се гушкаме, аз да си играя с нея, аз да й дам вода... всичко, което се сетиш.
Но и аз навремето като теб се чудех, дали Нели не ме приема като чужд човек, защото не съм през целия ден до нея. Дори се чудех дали няма да възприеме майка ми (която я гледа през деня) за майка...... Радвам се, че много бързо мина този период.
Пожелавам и на теб същото. 

Спокойно, ще видиш, че един ден няма да иска да се отдели от теб. Дъщеря ми като беше на около 2 години също не искаше да стои с нас, все за баба си ревеше. Сега не иска да е без нас. Въпрос на време е всичко, а и понякога момиченцата са по-привързани към бащите си.

Ох, все едно чета за моята щерка - само че при нас аз съм на пиедестал, а таткото ни горкия го третират като шофьор и доставчик. Много ми е чоглаво за него!
Малена, надявам се при вас да е период и да отмине, но напълна те разбирам как се чувстваш.

Мисля, че ревнуваш 
Сигурна съм, че те обича. Това, че предпочита баща си, не значи че не обича и теб. 

Все едно си описала моята дъщеря. Също казваше на баща си "мама", залепена за него, аз съм лошата с капките, той я спасява, също не желаеше да ме прегръща и целува... Ама едно към едно.

Знаеш ли как се оправиха нещата? - Разделихме се с нея за 2 седмици. Наложи ми се заради командировки да я дам на баба й. След първата седмица отидох да я видя и чудо на чудесата - тя дойде да ме гушне. Преди това само на сила съм я прегръщала. Такова щастие изпитах, че ще го помня цял живот... Мисля, че и на двете ни тази първа раздяла за толкова време ни помогна да се оценим взаимно.  

М/у другото и Дариа си 'пада' по мъже. На жени внимание не обръща, но с мъжете се закача, кокетничи... веднъж преди година успя да накара някакъв доста симпатичен мъж /има вкус за това/ да я носи в парка. Много конфузна ситуация, защото колкото пъти той я пуснеше, тя почва да реве и да ходи след него.

Сега и Дариа ходи на градина и вечер като я вземам бяга към мен и вика "Мамиииииииииии" и ме прегръща.

И аз постоянно се оплаквам, че малката не ме обича...Още даже "мама" не ми вика, а "тати" вече поне от 2 месеца...и постоянно него търси, само от стаята да излезе и се почва 'тати,тати" и хуква да го търси къде е. Само да звънне телефона,или на варата някой пак се хуква и вика 'тати"....а за мене никога не се сеща. Може би защото аз я гедам, а баша си вижда само сутрин и вече, но пак ми е много гадно, че е така. не знам дали е период, според мен цял живот ще продължи това...

Значи нямам опит с подобна ситуация, но категорично отказвам да повярвам, че "не те обича"
Та детето няма още 2г, аз не знам дете на тази възраст да знае какво иска от живота и какво е точно "обича' или 'не обича'
изобщо не виждам място за притеснения, ти си си внушила нещо, да знаеш, това е само внушение, не може да е друго.
Разбирам да е тийнеджър, ама детенце на Година и Половина......което един ден няма да има изобщо спомени от тази възраст, извинявай, но  притесненията са ти излишни.
Дъщеря ми е почти на 4 и ако знаеш как се променя от месец на месец, един ден ще четеш тази тема и ще се смееш - гаранция.

Маленка, наистина татито трябва да те остави малко ти да се погрижиш за нея и най-важното никога пред детето да не ти противоречи,както и ти на него.Винаги трябва да сте на едно мнение,защото по-нагоре пишеш,че той я спасява от теб.Когато ти се караш,той трябва да е неутрален или да е зад гърба ти,а не тя да тича при него за спасение.
А свекърва ти обича ли я,след като тя се е грижила основно за нея?

Свекърва ми е просто невероятна, няма и една дума или постъпка за която да се захвана и да и се обидя. Много обича внучката си, абсолютно й е отдадена.
Обаче свекърва ми твърди, че по цял ден викала все ммамамааа, но това е адресирано към баща й ,а не към мен.
С нетърпение очаквам промяната,,, с много голямо нетърпение

Имам впредвид дали Малена я обича така,както обича татко си.

Такива нрави, каквито демонстрира Малена са присъщи и на Мая. Обаче аз я гледам основно и е най-привързана към мен. Ако бях в твоята ситуация, щях да имам абсолютно същият проблем. Смятам, че освен време, да поотрасне още малко, да разбира по-добре околният свят, също е необходимо да й покажеш, че можеш да я занимаваш чудесно и да я учиш на нови работи,за които Малена не се сеща.
Свекърва ми бе в подобно състояние, понеже се виждат с бебе 2 пъти седмично и до скоро Мая се криеше или бягаше от нея. Така известно време, докато не й омръзнем и се заиграе с баба си. Води я по гостита на други баби, четат книжки, отнема й вниманието с нови занимавки и накрая взе да получава целувки от внучката си... Време, търпение, постоянство. Нормални са тия неща, не тъгувай, но продължавай да отдаваш максимумът от себе си, да си заедно с детенце. Ще видиш после.. 

Възхищавам се на търпението, което си имала да направиш дневникът на Малена.
Толкова любов си вложила в него. Разкошен дневник Прекрасен.
С толкова важни моменти. Един ден, когато малкото слънчице го разглежда, ще усети цялата любов, която струи от всяка снимка, която си направила. Предполагам, че ти си го правила, нали?
Само се радвай на това малко ангелче, което имаш, пу пу пу, и не си внушавай глупости, както ти  писах по-горе.

..ако се навиеш 1е детето наистина "не те оби1а"това малко или пове1е рефлектира в поведението ти,тя ги усеща и става затворен кръг..остави я да дойде тя при теб,не и се завиряй (само докато пиша и ми докривява,и ние минахме през такъв период;аз го реших с малко по1ивка за мен,излизах сама,мотах се и ходех на спорт,не се втелявах всяка свободна сек да съм с нея-работя и все вини събирам 1е не сме заедно) и ще дойде  миг в които ще те потърси..1овек има една майка на този свят,дай и шанс;
дневникът е 1удесен:)и името на момата ви е много хубаво!
и един + на вси1ко-можеш да я оставиш на татко за 2 1аса без проблем,има деца к отказват да са с друг освен с майка си,к за мен е доста излишен стес за вси1ки..

Значи поговори с таткото сериозно как се чувстваш . Нека и той ти помогне в процеса на сближение с детенцето ти !

Сигурна съм, че те обича, но още не мойе да го открие в себе си. Може би е нормално за момиченцата да са много близки с бащите си. Аз имам двама юнаци и нямам личен опит с моми, но вярвам и ти пожелавам скоро този етап да отмине! Успех!!!!!!!

Като те чета се натъжавам 
Сигурна съм, че е период, който ще отмине. Преди известно време и Калина имаше един такъв период, но сега е залепена за мен. След време може би пак ще се сменят ролите - това е нормално, децата се развиват толкова бързо и нищо не е както миналия месец.
Просто си избий от главата това, че не те обича, защото не е вярно! 

А аз си мисля, 4е й липсваш и просто си е намерила на4ин да те " наказва ".
Ина4е Магдалена също е страшно привързана към баща си, макар 4е аз я гледам. Не се сърдя за това, даже се радвам, защото знам какво е да растеш без баща при жив такъв. Бих казала, 4е и аз имам принос за тази привързаност. Откакто се е родила половината грижи по нея съм прехвърлила на баща й. Когато сме двамата вкъщи, тя за мен забравя, само баща й съществува. Сутрин като си отвори о4ите първата дума е тати, кара ме да му звъним по телефона, за да го 4уе. Направо го обожава, но пак казвам не страдам от този факт, защото и аз исках така да бъде.
Няма място за притеснение, ще видиш, 4е ще отмине този период.

Благодаря ви, момичета, нямам търпение да я взема от яслата и да се опитам да погледна с други очи.

Маленна, аз бях в абсолютно същата ситуация, когато моята дъщеря беше на възрастта на твоята. И аз си мислех също, че не ме обича, тъй като признаваше само баща си: той й сменяше памперсите, той я гледаше, изобщо, бяха неразделни.  А той е и по-строгия към нея. Аз тръгнах на работа, когато тя беше на 9 месеца и баща й прекарваше повече време с нея. Не ме е отричала тотално, но като реши, че иска баща си, нищо не може да се направи. Колко бях нещастна,само аз си знам, все това си въртях на пръстта.  Няколко приятелки ми казаха: ами радвай се, така имаш повече време за теб, няма да е винаги така. Аз дадох малко ''свободно'' на чувствата си, не се вързвах толкова, когато тя ''не ме искаше''. И наистина, тя малко по малко взе да ме търси за какво ли не: смени ми памперса ( тя решава кой ще е ), среши ми косата, помогни ми да се облека, искам да дойда с теб. Сега мога да кажа, че ме търси малко повече от баща си ( ). Промяната стана в рамките на  6-7 месеца и дойде от нея. Не съм опитвала подкупване, при нея това не върви. Просто детето порастна.

Мисля, че е период. А че те обича, просто не се съмнявай в това. Почакай да израсте този етап.
После дори ще ти се иска да имаш малко спокойствие (това в кръга на шегата)

   Аз също смятам,че Малена се опитва да ти дава урок,подсъзнателно разбира се.Ти казваш,че тя е непрекъснато залепена за баща си-това е показател,че тя се отъждествява с теб,тоест иска ти да основна фигура в живота й,но тъй като няма средствата да ти го обясни тя го показва нагледно-защо иначе ще го нарича "мама"?Ако това е обикновена или дори леко пресилена привързаност към мъжа в семейството,тя нямаше да го нарича с дума,полагаща се на теб,нали?
Не мога да ти дам конкретен пример от личен опит,защото при нас ситуацията е много различна и особено характерна-Александра има много силно чувство за "семейственост" и за нея "цялото" е винаги сбор от три компонента-мама,татко и тя.Дори когато сме тримата заедно имам усещането,че съзнанието й по необясним начин работи на две плоскости,но и двете абсолютно равнопоставени и тя успява  пълноценно да е в контакт и с двама ни.
Ситуацията около вашето ежедневие не ми е позната-може би наистина нямаш избор и се налага да работиш или по друга причина да си отделена от детето си.Ако има някаква,дори и труднопостижима възможност да прекарваш повече време с нея-но само вие двете-се опитай да го направиш.Идеята за раздяла в такъв момент не ми се струва удачна-тя е твърде малка и не е необходимо да я наказваш с думи или действия,показващи "виж какво е,когато наистина ме няма".Според моето,все пак некомпетентно мнение,евентуална раздяла дори и да помогне да почувства още по-силно липсата ти,ще й донесе трудно заличимото усещане,че е била изоставена в момент,когато действително е имала нужда от теб.Още веднъж искам да обърна внимание-фактът,че Малена нарича баща си "мама" означава,че тя отчаяно се нуждае от по-близък контакт с майка си.А тъй като тя е загубила доверие във вашата връзка,естествено е да си търси заместител.И това е показател само за  едно-тя наистина те обича!
Предложението да говориш със съпруга си и да установите еднакви критерии за отношение към нея и за реакции на възникнали ситуации ми се струва наистина много подходящо.Научете се НИКОГА да не си противоречите в нейно присъствие,дори да не се опитвате да постигате компромиси пред нея,особено по проблеми лично засягащи я.Отстъпките правят децата несигурни-те виждат,че родителите им "клякат" при всеки техен каприз и тогава в съзнанието им се загнездва съмнението и недоверието,че мама и татко ще се справят с подкрепата или защитата им в наистина сложен конфликт или житейска ситуация.
Имай търпение-независимо от различните периоди в израстването на твоето дете,никой не може да отнеме или замени вашата връзка!Вярно е,че момичетата често обожават бащите си,но е и истина,че майката е техния последен пристан!Особено когато майките сме готови за такава отговорност.А ако ти не беше,щеше ли да пишеш тук?

смея да не се съглася;дъщеря ни също каваше на баща си "мамо" известен период от време, не съм го свързвала с каквото и да било отчаяние,нито със загуба на доверие, а с обстоятелства и буквалността на децата(в този период тя наричаше себе си "доги"-много обича куч1ета ; в яслата и 2те деца ги взимат майките им,те тичат и викат мама,Ния я взима татко и,и тя вика мама)..
аз лично съм против драматизиране, няма "заместител" на майката; ако тя самата е спокойна и разумно погледне на ситуацията-и детето ще е добре (не отичам че докривява чат=пат но как ме нарича ми е далеч по-малко важно от това коя съм наистина в живота и)
Анна

Една моя приятелка, чието дете е колкото моето се държи по същия начин с майка си, както Малена с теб. С тази разлика, че детето е момче. Иска бащата да го къпе, облича, храни, изобщо всичко. Само на него му обръща внимание. Мисля, че нещата лека полека се нареждат при тях, но когато това започна, моята приятелка май не работеше, а сега вече работи... 
Аз съм на мнение(както някои от момичетата по-горе), че трябва да изкарваш повече време с нея. Може би да си вземеш отпуска и да забавлявате заедно през деня, а вечер да сте с баща й. Така пък той не би страдал, ако заминете някъде само двете.

Мила,не мисля че дъщеря ти не те обича,не е вярно !Може би незнае как да ти го покаже,още е малка.Или пък става въпрос за период от живота и който ще отмине.И моята тича само по баща си и умира за него.Мен ме удря,не иска да яде когато я храня аз а от него си изяжда всичко.Не унивай,вземи малката от ясла и я нагушкай едно хубаво
И няма да мислиш такива работи,всяко дете обича майка си

При нас не е така драстично положението, но моят син (от бебе) не обича да го гушкат и целуват. Негов безспорен фаворит е татко му. Но мога ли да се сърдя за това, таткото е и мой безспорен фаворит.
Може би е така, защото аз не съм се отделяла от сина си никога, само аз го гледам и съм винаги на разположение. И въпреки това, усещам колко много ме обича. Даже много е слабо казано...
Попитай сърцето, а не страховете си! 

душата не се притеснявай, сигурно е временен момент. Ако ти си непрекъснато при нея, нормално е да си й поомръзнала и да мрънка за баща си.

Оставяй я сама да се оправя с деца и прочие, а след като иска при тате, ти пък можеш да се помотаеш сама със свободни ръце-малко време и за тебе

след като днес цял ден чета, наистина сякаш се чувствам по-спокойна. Естествено днес нямаше никакво развитие, опитвам се да не забелязвам изблиците й на гняв към мен, вече започвам да свиквам....
винаги съм изкала детето ми да ме обича заради това което съм, а не да се страхува от другите хора и да ме държи за полата, само защото съм с нея 24 часа в денонощието. Но явно е много малка, както и аз - в тази професия - професия да съм майка.
Безкрайно ви благодаря на всички, че отделохте време за съвети и да споделите опита си.

Не мисля, че не те обича. Има хора, които не обичат майките си, но те обикновено са малтретирани от майките си, или изоставени от тях.
Моята Дияна я виждам само сутрин и вечер. Баща й я води на градина, той я прибира, заедно се мотаят по градинките и пясъчниците. Вечерта звъня на мъж ми на мобилния да питам какво да взема за вечеря, и ми вдига Дияна. И не можах да я позная. Даже по едно време се чудех дали не съм сбъркала телефона

Аз ще ти разкажа неща, за да се посмееш. Миналата нощ мойта дъщеря се буди в 4.00 часа и  се надига в креватчето и ми казва: "мама, иска да спи в другата стая", аз станах опитах се да я успокоя да заспи тя като се разрева и развика: "мама иска работи компютъра" и така няколко пъти докато не изсимулирах, че излизам. Заспа и след 1 час се буди и пак си подава главичката, но този път ми казва: "мама е добричка, Ана я обича" На сутринта с баба й се спукахме от смях.
накарай съпруга си да й говори за теб каолко си добричка и колко много я обичкаш, те двамата да те гушнат, както и баба й това да направи. 

Ще дойде момента ,когато ще ти го покаже и затова не бива да се притесняваш...нормално е за тази възраст! 

извинете, че се намесвам в тема, която не е 'моя' т.е не съм във водите си.
но имам приятелка, която когато при детето й се появеше нещо, с което не можеше да се справи, като поведение, реакции и тн. се обръщаше за консултация към детски психолог.
много, много успешно се оказа. ( детето Не е ходило, само майката).

децата определено преживяват различни периоди, какъвто явно е и този случай.
далеч съм от мисълта, че едно дете не обича майка си. по-скоро това е етап, фаза и тн.

аз бих се консултирала ( сама) със специалист детски психолог за да ми се  открехне малко вратата и да разбера, дали трябва да чакам да 'отмине' , или мога отсега да направя нещо. понякога решението е лесно, но просто не го виждаме.

един специалист ще зададе правилните въпроси към теб, би могъл да открие да кажем някакви причини, или просто да ти се усмихне и да ти каже, да изчакаш!

 

Здравей,
Четох много внимателно какво си написала, и много въпроси се появиха. От кога е такава ситуацията, колко дълго продължава вече, малката всеки ден ли се държи така или е на периоди, и изобщо много неща, които биха изяснили картината. Вижда се, че си привързана много към детето, само дневника е доказателство, а и начина, по който говориш за нея, нещата които те притесняват, факта, че виждаш, че имаш проблем и искаш да го решиш.
Може да е период, може да е просто характер на детето, а може и да е ситуация, провокирана от нещо, за което ти не си даваш сметка, че съществува. Ако това, което казваш в първия си пост е ежедневие, може би имаш право да се притесняваш. Моят съвет е да говориш със специалист, и да се опиташ да разбереш какво точно се случва, за да можеш да работиш над него. Не можеш да си помогнеш, ако не осъзнаеш какво става и защо. За това си има специалисти по детска психология, в България отдавна има много квалифицирани хора, които да ти помогнат. И от това не следва нищо страшно, и в него няма нищо срамно. Вероятно просто е период в развитието й (втори въпрос какво значи точно перид и колко време продължава), и ако е така, просто ще можете да го преодолеете по-лесно и безболезнено. Защото от това, което чета, ситуацията е болезнена за теб.
Съжалявам, че така драстично се различавам от общото мнение и съветите да изчакаш. Аз самата съм с психологическо образование, и знам, че когато има проблем над него трябва да се работи, а не да се игнорира.

Подкрепям този съвет и аз нищо не губиш ако се консултираш със специалист!

Аз днес продължих да си мисля за твоя проблем макар и да бях ти написала малко смехотворен постинг по-горе. Замислям се дали не е по-добре да се срещнеш с някой психолог, защото виждам и други вече са те посъветвали да го направиш.  Аз бих ти препоръчала психоложката от списаннието "Моето бебе и аз", познавам я от списанието и съм виждала няколко пъти на сбирките на луба, който е към самото списание.  В момента ми излезе името и от главата, но във всеки брой има нейни отговори, както и като звъннеш в редакцията от там ще ти го дадат. Ако не се лъжа казва се Ирина Драголова.
При нас се е случвало да ми казва, че иска друга мама. Много ми стана мъчно от тези думи, както и след това и обяснихме  и най-вече беща и, че аз съм мама и най-много я обичкам.

Направи ми впечатление също,че на няколко пъти споменаваш фразата "гневи ми се"...
Ако реакциите на детето са не просто да предпочита в определени моменти бащата( както много момичета по-горе са разказали) но определено приличат на гняв аз не бих чакала да отмине...
Много вероятно е дъщеря ти да изпитва някакъв поблем в общуването с теб, да има някакакъв дефицит и да търси начина да го коменсира или да го покаже като те отхвърля.... и не мисля, че можеш сама да се справиш с това- но правилните въпроси от професионалист определено ще ти помогнат

Да Ирина Драголова се казва и е психолог, преподавател в СУ"Св. Климент Охридски". адреса на редакцията на сп. "Моето бебе" е гр. София 1164 ул."Златовръх"50, ет.1 , ап.3, тел./факс:02/962 75 21 e-mail mbebe@techno-link.com office@moetobebe.net  www. moetobebe.net    Ето пълна информейшън... успех!

Само аз ли чета м/у редовете или съм прекалено мнителна?

Malenna:
"... Щом види баща си се смее, щом види мен - пак рев..."
"...с баща й винаги сме заедно, понякога дори му се сърдя и го моля да ни остави двете, или когато падне да ме остави аз да я успокоя и гушна. Обаче когато й давам лекарства, той не може да гледа, и пак аз съм лошата и като ревне - тати я спасява от майка й която я пътче със сиропи и капки..."
"...Той не може да остане сам в къщи без нас двете...Той я води, баба й я взема."
"... Много обича внучката си, абсолютно й е отдадена. "
"...опитвам се да не забелязвам изблиците й на гняв към мен, вече започвам да свиквам....
винаги съм изкала детето ми да ме обича заради това което съм..."
"...ама все пак нали съм й майка..."
"...Много се надявам когато порасне да успея да я спечеля."

Тогава ще бъде късно! Спечели я СЕГА! 

повярвай ми, правя непрекъснати опити да я спечеля

наистна точните думи са "гневи се", когато е в колата, наприемр, и се обърна да я поледна моментално започва да вика и да рита с крака, докато не се обърна напред/не карам аз, а баща й/.
Днес обаче,се случи нещо обнадеждаващо.
баща й работи и в събота, излиза в 7.30, а Малена днес по чудо се събуди в 9ч, след 5 минути дойдоха 3 мои приятелки от друг град, тя беше още сънена и като ги видя се притесни, срамуваше се и започна да се гушка в мен и да ме следва, както прави с баща си. Мина половин час, поуспокои се, но продължаваше д е спокойна миличка. Толкова бях щастлива, че не спрях да я целувам, просто защото ми даваше.

За психолога, на всяка ценаа ще потърся, изобщо не се срамувам, важното е да разбера в мен ли е проблема или да спра да се самообвинявам.
За пореден път ви благодаря.

Абе, Малена,
я не се шашкай толкова. Остави малко баща й да се позанимава повече с нея, след като сега е луда по него. Иди и се разведри!
Знаеш ли колко е уморително (хубаво, но уморително) детето да е непрекъснато свряно в теб? Да не дава при 4 възрастни вкъщи друг освен теб да го сложи на цукалото, да го целуне след падане, да му прочете за 3-и път Франклин? Да, ласкателно е, но е уморително. Ще ти дойде и този период на главата!!!

Не съм съгласна особено с това бащата да бъде оставян непрекъснато да трупа девиденти пред дъщеричката за сметка на  майката. Това е много често срещам синдром в много семейства. Понеже "той" е от добрите - той всичко позволява... обаче  не може да гледа като дават лекарството, за това да го даде " лошата"... майката се опитва да дисциплинира детето.... обаче на него му е мъчно и не иска разправии за глупости, затова да оставим детето да му се качи на главата.
Виждала съм го много пъти, включително аз от години водя битка с мъжа си заради подобни "задкулисни действия". Не казвам в никакъв случай, че това е умишлено от страна на мъжа, но определено е по-лесно и е много  бърз начин за добиване на популярност  пред детето. Веднъж като изказах гласно тези мисли мъжът ми ме обяви за луда, но  нямаше и 5 мин. сам си направи показно... оттогава наистина следим  това да не е начина да трупа точки пред децата.
Той е човека, който трябва да говори на детето ти, че не бива да се държи така с теб, че ти си й майка и си най важния човек в живота й. И какво значи не можел да ви остави сами- него не  го ли интересува какви са отношенията с дъщеря ти? Също и не мисля, че  е правилно да се подлагаш на какво ли не, за да спечелиш  вниманието и добрите й чувства. Детето трябва да знае,че  това е крайно неприемлив начин да с е отнася към теб... 
И да между  редовете се чете  следната ситуация- бабата вероятно й угажда и както сама казваш й е напълно преданна, баща й е фаворит и никой ли от тези хора не вижда, че някъде във всичко това ти оставаш на заден план и не е ли вярно, че ти си само човека, който се трвожи от това????  .... горе долу в този порядък вървят нещата. НО най важния човек, който може наистина да промени ситуацитя е мъжът ти.
Дано не ти изглеждам крайна...опитвам се да ти покажа друга гледна точка, освен това е 100% личен опит:))

малена, няма какво да се самообвиняваш.
очевадно е, че детето ви е чакано, искано, безкрайно задоволено, обгрижено и тн.
браво!
от тук нататък, след като има таквъ проблем работи в/у него.

моята приятелка е нон стоп с майка си , на 30 години е приятелката ми, вече има и бебе,
бабата го гледа, говорят си и всичко е много силно между тях двете,  но види ли баща си майката престава да съществува. има си особена връзка с него и това е.
имат си особен дух на 'споделяне' и тн между тях си.
от дете тя повече може да споделя с татко си, отколкото с майка си.
майка й много пъти ми е казвала, че това я .. кара да ревнува ( напр. казва " е, те все си Ходят по планините и кой знае какво си говорят')

но н по-добре един баща, който е активен , на който може да се разчита, детето да го 'чуства' и споделя с него, отколкото такъв, който не знае нищо за детето си, за възпитанието му и вбъдеще за живота му
колко от нас имат или са имали бащи , които са били съветници, хора, на които спокойно можеш да се довериш, споделиш и имат специална вр-ка.
малко.

така, че бъди щастлива, че след като върнеш нещата в естествените им релси, ще имате едно наистина балансирано и ангажирано сем.

 

Искам да ти кажа, че ти най-ама най-точно си ме разпрала.
100% съвпадение. Той го прави несъзнателно и механично, и напоследък наистина започна да обръща внимание на тези неща.

Съжалявам, че съм те разплакала, но се радавам, че намираш истина в написаното, защото това е начина  да извадиш проблема на светло. Говори със съпругът ти, също и с майка си, нека им стане ПРИОРИТЕТ да насочват детето,че така не бива да се държи, че на теб ти е мъчно от това и много я обичаш.
Дано не те разплача пак, но решението е таткото и бабата да си променят поведението, а не  ти. Разбира се промяната не може да дойде на другия ден, но ако ти го изискваш от тях, ако внимателно наблюдаваш отношенията с детето, ще има резултат.
Вие сте трима възрастни покрай момиченцето и трябва да знаеш, че  е изключително лесно едно дете да бъде манипулирано особено, когато приомите са угаждане, подкупване( емоционално или материално и в този ред). 

Моя е грешката, исках да напиша РАЗБРАЛА, аз съм написала РАЗПРАЛА>
не съм плакала:))
и бабата е свекърва ми, а не майка ми. но това са подробности

И аз така си спомних после, че май беше свекърва ти...еми мойта и до ден днешен непрекъснато се състезава с мен за любовта на сина ми- кара го да пази тайни от мен, съревнова се с мен... имаше един период като беше мъничък и тя за малко ни помагаше да го гледа( забележи само за по 3-4 дневно) и пак ми обясняваше колко бил привързн към нея до степен да не може да си тръгне, щото какво ще правим детето като толкова я обича и тя ще му липсва ... абе сега ми е  смешно, ама тогава не ми беше.

Кураж, повечко внимание към подробностите в ежедневието и нещата ще се нормализират

Мда, хубав съвет, правилно е всички да са съпричастни съм проблема. Радвам се, че се намери правилния человек.

Мерси, мерси,
Днес като се събуди след слетобедния съм, я взех, облякох я казах на баща й, че излизаме по женски
Беше ни много добре.
свекъра ми е най- ама на-невероятната жена на света, аз съм толкова крива, чудя се за какво да се хвана - е няма! в нея и грам не се съмнявам, тя за мен просто е прекрасна.

дискусията вече е доста дълга, за това ще ти напиша само това: период!!! по-скъпо от мама няма! когато я боли - тича при мен, когато й се играе - при тати /говоря за голямата/, малката - ако се вреди, също предпочита при тати  ; но това не значи, че някоя от тях не ме обича