Дъщеря ми не ме обича

Не мисля, че не те обича. Има хора, които не обичат майките си, но те обикновено са малтретирани от майките си, или изоставени от тях.
Моята Дияна я виждам само сутрин и вечер. Баща й я води на градина, той я прибира, заедно се мотаят по градинките и пясъчниците. Вечерта звъня на мъж ми на мобилния да питам какво да взема за вечеря, и ми вдига Дияна. И не можах да я позная. Даже по едно време се чудех дали не съм сбъркала телефона

Аз ще ти разкажа неща, за да се посмееш. Миналата нощ мойта дъщеря се буди в 4.00 часа и  се надига в креватчето и ми казва: "мама, иска да спи в другата стая", аз станах опитах се да я успокоя да заспи тя като се разрева и развика: "мама иска работи компютъра" и така няколко пъти докато не изсимулирах, че излизам. Заспа и след 1 час се буди и пак си подава главичката, но този път ми казва: "мама е добричка, Ана я обича" На сутринта с баба й се спукахме от смях.
накарай съпруга си да й говори за теб каолко си добричка и колко много я обичкаш, те двамата да те гушнат, както и баба й това да направи. 

Ще дойде момента ,когато ще ти го покаже и затова не бива да се притесняваш...нормално е за тази възраст! 

извинете, че се намесвам в тема, която не е 'моя' т.е не съм във водите си.
но имам приятелка, която когато при детето й се появеше нещо, с което не можеше да се справи, като поведение, реакции и тн. се обръщаше за консултация към детски психолог.
много, много успешно се оказа. ( детето Не е ходило, само майката).

децата определено преживяват различни периоди, какъвто явно е и този случай.
далеч съм от мисълта, че едно дете не обича майка си. по-скоро това е етап, фаза и тн.

аз бих се консултирала ( сама) със специалист детски психолог за да ми се  открехне малко вратата и да разбера, дали трябва да чакам да 'отмине' , или мога отсега да направя нещо. понякога решението е лесно, но просто не го виждаме.

един специалист ще зададе правилните въпроси към теб, би могъл да открие да кажем някакви причини, или просто да ти се усмихне и да ти каже, да изчакаш!

 

Здравей,
Четох много внимателно какво си написала, и много въпроси се появиха. От кога е такава ситуацията, колко дълго продължава вече, малката всеки ден ли се държи така или е на периоди, и изобщо много неща, които биха изяснили картината. Вижда се, че си привързана много към детето, само дневника е доказателство, а и начина, по който говориш за нея, нещата които те притесняват, факта, че виждаш, че имаш проблем и искаш да го решиш.
Може да е период, може да е просто характер на детето, а може и да е ситуация, провокирана от нещо, за което ти не си даваш сметка, че съществува. Ако това, което казваш в първия си пост е ежедневие, може би имаш право да се притесняваш. Моят съвет е да говориш със специалист, и да се опиташ да разбереш какво точно се случва, за да можеш да работиш над него. Не можеш да си помогнеш, ако не осъзнаеш какво става и защо. За това си има специалисти по детска психология, в България отдавна има много квалифицирани хора, които да ти помогнат. И от това не следва нищо страшно, и в него няма нищо срамно. Вероятно просто е период в развитието й (втори въпрос какво значи точно перид и колко време продължава), и ако е така, просто ще можете да го преодолеете по-лесно и безболезнено. Защото от това, което чета, ситуацията е болезнена за теб.
Съжалявам, че така драстично се различавам от общото мнение и съветите да изчакаш. Аз самата съм с психологическо образование, и знам, че когато има проблем над него трябва да се работи, а не да се игнорира.

Подкрепям този съвет и аз нищо не губиш ако се консултираш със специалист!

Аз днес продължих да си мисля за твоя проблем макар и да бях ти написала малко смехотворен постинг по-горе. Замислям се дали не е по-добре да се срещнеш с някой психолог, защото виждам и други вече са те посъветвали да го направиш.  Аз бих ти препоръчала психоложката от списаннието "Моето бебе и аз", познавам я от списанието и съм виждала няколко пъти на сбирките на луба, който е към самото списание.  В момента ми излезе името и от главата, но във всеки брой има нейни отговори, както и като звъннеш в редакцията от там ще ти го дадат. Ако не се лъжа казва се Ирина Драголова.
При нас се е случвало да ми казва, че иска друга мама. Много ми стана мъчно от тези думи, както и след това и обяснихме  и най-вече беща и, че аз съм мама и най-много я обичкам.

Направи ми впечатление също,че на няколко пъти споменаваш фразата "гневи ми се"...
Ако реакциите на детето са не просто да предпочита в определени моменти бащата( както много момичета по-горе са разказали) но определено приличат на гняв аз не бих чакала да отмине...
Много вероятно е дъщеря ти да изпитва някакъв поблем в общуването с теб, да има някакакъв дефицит и да търси начина да го коменсира или да го покаже като те отхвърля.... и не мисля, че можеш сама да се справиш с това- но правилните въпроси от професионалист определено ще ти помогнат

Да Ирина Драголова се казва и е психолог, преподавател в СУ"Св. Климент Охридски". адреса на редакцията на сп. "Моето бебе" е гр. София 1164 ул."Златовръх"50, ет.1 , ап.3, тел./факс:02/962 75 21 e-mail mbebe@techno-link.com office@moetobebe.net  www. moetobebe.net    Ето пълна информейшън... успех!

Само аз ли чета м/у редовете или съм прекалено мнителна?

Malenna:
"... Щом види баща си се смее, щом види мен - пак рев..."
"...с баща й винаги сме заедно, понякога дори му се сърдя и го моля да ни остави двете, или когато падне да ме остави аз да я успокоя и гушна. Обаче когато й давам лекарства, той не може да гледа, и пак аз съм лошата и като ревне - тати я спасява от майка й която я пътче със сиропи и капки..."
"...Той не може да остане сам в къщи без нас двете...Той я води, баба й я взема."
"... Много обича внучката си, абсолютно й е отдадена. "
"...опитвам се да не забелязвам изблиците й на гняв към мен, вече започвам да свиквам....
винаги съм изкала детето ми да ме обича заради това което съм..."
"...ама все пак нали съм й майка..."
"...Много се надявам когато порасне да успея да я спечеля."

Тогава ще бъде късно! Спечели я СЕГА! 

повярвай ми, правя непрекъснати опити да я спечеля

наистна точните думи са "гневи се", когато е в колата, наприемр, и се обърна да я поледна моментално започва да вика и да рита с крака, докато не се обърна напред/не карам аз, а баща й/.
Днес обаче,се случи нещо обнадеждаващо.
баща й работи и в събота, излиза в 7.30, а Малена днес по чудо се събуди в 9ч, след 5 минути дойдоха 3 мои приятелки от друг град, тя беше още сънена и като ги видя се притесни, срамуваше се и започна да се гушка в мен и да ме следва, както прави с баща си. Мина половин час, поуспокои се, но продължаваше д е спокойна миличка. Толкова бях щастлива, че не спрях да я целувам, просто защото ми даваше.

За психолога, на всяка ценаа ще потърся, изобщо не се срамувам, важното е да разбера в мен ли е проблема или да спра да се самообвинявам.
За пореден път ви благодаря.

Абе, Малена,
я не се шашкай толкова. Остави малко баща й да се позанимава повече с нея, след като сега е луда по него. Иди и се разведри!
Знаеш ли колко е уморително (хубаво, но уморително) детето да е непрекъснато свряно в теб? Да не дава при 4 възрастни вкъщи друг освен теб да го сложи на цукалото, да го целуне след падане, да му прочете за 3-и път Франклин? Да, ласкателно е, но е уморително. Ще ти дойде и този период на главата!!!

Не съм съгласна особено с това бащата да бъде оставян непрекъснато да трупа девиденти пред дъщеричката за сметка на  майката. Това е много често срещам синдром в много семейства. Понеже "той" е от добрите - той всичко позволява... обаче  не може да гледа като дават лекарството, за това да го даде " лошата"... майката се опитва да дисциплинира детето.... обаче на него му е мъчно и не иска разправии за глупости, затова да оставим детето да му се качи на главата.
Виждала съм го много пъти, включително аз от години водя битка с мъжа си заради подобни "задкулисни действия". Не казвам в никакъв случай, че това е умишлено от страна на мъжа, но определено е по-лесно и е много  бърз начин за добиване на популярност  пред детето. Веднъж като изказах гласно тези мисли мъжът ми ме обяви за луда, но  нямаше и 5 мин. сам си направи показно... оттогава наистина следим  това да не е начина да трупа точки пред децата.
Той е човека, който трябва да говори на детето ти, че не бива да се държи така с теб, че ти си й майка и си най важния човек в живота й. И какво значи не можел да ви остави сами- него не  го ли интересува какви са отношенията с дъщеря ти? Също и не мисля, че  е правилно да се подлагаш на какво ли не, за да спечелиш  вниманието и добрите й чувства. Детето трябва да знае,че  това е крайно неприемлив начин да с е отнася към теб... 
И да между  редовете се чете  следната ситуация- бабата вероятно й угажда и както сама казваш й е напълно преданна, баща й е фаворит и никой ли от тези хора не вижда, че някъде във всичко това ти оставаш на заден план и не е ли вярно, че ти си само човека, който се трвожи от това????  .... горе долу в този порядък вървят нещата. НО най важния човек, който може наистина да промени ситуацитя е мъжът ти.
Дано не ти изглеждам крайна...опитвам се да ти покажа друга гледна точка, освен това е 100% личен опит:))

малена, няма какво да се самообвиняваш.
очевадно е, че детето ви е чакано, искано, безкрайно задоволено, обгрижено и тн.
браво!
от тук нататък, след като има таквъ проблем работи в/у него.

моята приятелка е нон стоп с майка си , на 30 години е приятелката ми, вече има и бебе,
бабата го гледа, говорят си и всичко е много силно между тях двете,  но види ли баща си майката престава да съществува. има си особена връзка с него и това е.
имат си особен дух на 'споделяне' и тн между тях си.
от дете тя повече може да споделя с татко си, отколкото с майка си.
майка й много пъти ми е казвала, че това я .. кара да ревнува ( напр. казва " е, те все си Ходят по планините и кой знае какво си говорят')

но н по-добре един баща, който е активен , на който може да се разчита, детето да го 'чуства' и споделя с него, отколкото такъв, който не знае нищо за детето си, за възпитанието му и вбъдеще за живота му
колко от нас имат или са имали бащи , които са били съветници, хора, на които спокойно можеш да се довериш, споделиш и имат специална вр-ка.
малко.

така, че бъди щастлива, че след като върнеш нещата в естествените им релси, ще имате едно наистина балансирано и ангажирано сем.