Дъщеря ми не ме обича

Възхищавам се на търпението, което си имала да направиш дневникът на Малена.
Толкова любов си вложила в него. Разкошен дневник Прекрасен.
С толкова важни моменти. Един ден, когато малкото слънчице го разглежда, ще усети цялата любов, която струи от всяка снимка, която си направила. Предполагам, че ти си го правила, нали?
Само се радвай на това малко ангелче, което имаш, пу пу пу, и не си внушавай глупости, както ти  писах по-горе.

..ако се навиеш 1е детето наистина "не те оби1а"това малко или пове1е рефлектира в поведението ти,тя ги усеща и става затворен кръг..остави я да дойде тя при теб,не и се завиряй (само докато пиша и ми докривява,и ние минахме през такъв период;аз го реших с малко по1ивка за мен,излизах сама,мотах се и ходех на спорт,не се втелявах всяка свободна сек да съм с нея-работя и все вини събирам 1е не сме заедно) и ще дойде  миг в които ще те потърси..1овек има една майка на този свят,дай и шанс;
дневникът е 1удесен:)и името на момата ви е много хубаво!
и един + на вси1ко-можеш да я оставиш на татко за 2 1аса без проблем,има деца к отказват да са с друг освен с майка си,к за мен е доста излишен стес за вси1ки..

Значи поговори с таткото сериозно как се чувстваш . Нека и той ти помогне в процеса на сближение с детенцето ти !

Сигурна съм, че те обича, но още не мойе да го открие в себе си. Може би е нормално за момиченцата да са много близки с бащите си. Аз имам двама юнаци и нямам личен опит с моми, но вярвам и ти пожелавам скоро този етап да отмине! Успех!!!!!!!

Като те чета се натъжавам 
Сигурна съм, че е период, който ще отмине. Преди известно време и Калина имаше един такъв период, но сега е залепена за мен. След време може би пак ще се сменят ролите - това е нормално, децата се развиват толкова бързо и нищо не е както миналия месец.
Просто си избий от главата това, че не те обича, защото не е вярно! 

А аз си мисля, 4е й липсваш и просто си е намерила на4ин да те " наказва ".
Ина4е Магдалена също е страшно привързана към баща си, макар 4е аз я гледам. Не се сърдя за това, даже се радвам, защото знам какво е да растеш без баща при жив такъв. Бих казала, 4е и аз имам принос за тази привързаност. Откакто се е родила половината грижи по нея съм прехвърлила на баща й. Когато сме двамата вкъщи, тя за мен забравя, само баща й съществува. Сутрин като си отвори о4ите първата дума е тати, кара ме да му звъним по телефона, за да го 4уе. Направо го обожава, но пак казвам не страдам от този факт, защото и аз исках така да бъде.
Няма място за притеснение, ще видиш, 4е ще отмине този период.

Благодаря ви, момичета, нямам търпение да я взема от яслата и да се опитам да погледна с други очи.

Маленна, аз бях в абсолютно същата ситуация, когато моята дъщеря беше на възрастта на твоята. И аз си мислех също, че не ме обича, тъй като признаваше само баща си: той й сменяше памперсите, той я гледаше, изобщо, бяха неразделни.  А той е и по-строгия към нея. Аз тръгнах на работа, когато тя беше на 9 месеца и баща й прекарваше повече време с нея. Не ме е отричала тотално, но като реши, че иска баща си, нищо не може да се направи. Колко бях нещастна,само аз си знам, все това си въртях на пръстта.  Няколко приятелки ми казаха: ами радвай се, така имаш повече време за теб, няма да е винаги така. Аз дадох малко ''свободно'' на чувствата си, не се вързвах толкова, когато тя ''не ме искаше''. И наистина, тя малко по малко взе да ме търси за какво ли не: смени ми памперса ( тя решава кой ще е ), среши ми косата, помогни ми да се облека, искам да дойда с теб. Сега мога да кажа, че ме търси малко повече от баща си ( ). Промяната стана в рамките на  6-7 месеца и дойде от нея. Не съм опитвала подкупване, при нея това не върви. Просто детето порастна.

Мисля, че е период. А че те обича, просто не се съмнявай в това. Почакай да израсте този етап.
После дори ще ти се иска да имаш малко спокойствие (това в кръга на шегата)

   Аз също смятам,че Малена се опитва да ти дава урок,подсъзнателно разбира се.Ти казваш,че тя е непрекъснато залепена за баща си-това е показател,че тя се отъждествява с теб,тоест иска ти да основна фигура в живота й,но тъй като няма средствата да ти го обясни тя го показва нагледно-защо иначе ще го нарича "мама"?Ако това е обикновена или дори леко пресилена привързаност към мъжа в семейството,тя нямаше да го нарича с дума,полагаща се на теб,нали?
Не мога да ти дам конкретен пример от личен опит,защото при нас ситуацията е много различна и особено характерна-Александра има много силно чувство за "семейственост" и за нея "цялото" е винаги сбор от три компонента-мама,татко и тя.Дори когато сме тримата заедно имам усещането,че съзнанието й по необясним начин работи на две плоскости,но и двете абсолютно равнопоставени и тя успява  пълноценно да е в контакт и с двама ни.
Ситуацията около вашето ежедневие не ми е позната-може би наистина нямаш избор и се налага да работиш или по друга причина да си отделена от детето си.Ако има някаква,дори и труднопостижима възможност да прекарваш повече време с нея-но само вие двете-се опитай да го направиш.Идеята за раздяла в такъв момент не ми се струва удачна-тя е твърде малка и не е необходимо да я наказваш с думи или действия,показващи "виж какво е,когато наистина ме няма".Според моето,все пак некомпетентно мнение,евентуална раздяла дори и да помогне да почувства още по-силно липсата ти,ще й донесе трудно заличимото усещане,че е била изоставена в момент,когато действително е имала нужда от теб.Още веднъж искам да обърна внимание-фактът,че Малена нарича баща си "мама" означава,че тя отчаяно се нуждае от по-близък контакт с майка си.А тъй като тя е загубила доверие във вашата връзка,естествено е да си търси заместител.И това е показател само за  едно-тя наистина те обича!
Предложението да говориш със съпруга си и да установите еднакви критерии за отношение към нея и за реакции на възникнали ситуации ми се струва наистина много подходящо.Научете се НИКОГА да не си противоречите в нейно присъствие,дори да не се опитвате да постигате компромиси пред нея,особено по проблеми лично засягащи я.Отстъпките правят децата несигурни-те виждат,че родителите им "клякат" при всеки техен каприз и тогава в съзнанието им се загнездва съмнението и недоверието,че мама и татко ще се справят с подкрепата или защитата им в наистина сложен конфликт или житейска ситуация.
Имай търпение-независимо от различните периоди в израстването на твоето дете,никой не може да отнеме или замени вашата връзка!Вярно е,че момичетата често обожават бащите си,но е и истина,че майката е техния последен пристан!Особено когато майките сме готови за такава отговорност.А ако ти не беше,щеше ли да пишеш тук?

смея да не се съглася;дъщеря ни също каваше на баща си "мамо" известен период от време, не съм го свързвала с каквото и да било отчаяние,нито със загуба на доверие, а с обстоятелства и буквалността на децата(в този период тя наричаше себе си "доги"-много обича куч1ета ; в яслата и 2те деца ги взимат майките им,те тичат и викат мама,Ния я взима татко и,и тя вика мама)..
аз лично съм против драматизиране, няма "заместител" на майката; ако тя самата е спокойна и разумно погледне на ситуацията-и детето ще е добре (не отичам че докривява чат=пат но как ме нарича ми е далеч по-малко важно от това коя съм наистина в живота и)
Анна

Една моя приятелка, чието дете е колкото моето се държи по същия начин с майка си, както Малена с теб. С тази разлика, че детето е момче. Иска бащата да го къпе, облича, храни, изобщо всичко. Само на него му обръща внимание. Мисля, че нещата лека полека се нареждат при тях, но когато това започна, моята приятелка май не работеше, а сега вече работи... 
Аз съм на мнение(както някои от момичетата по-горе), че трябва да изкарваш повече време с нея. Може би да си вземеш отпуска и да забавлявате заедно през деня, а вечер да сте с баща й. Така пък той не би страдал, ако заминете някъде само двете.

Мила,не мисля че дъщеря ти не те обича,не е вярно !Може би незнае как да ти го покаже,още е малка.Или пък става въпрос за период от живота и който ще отмине.И моята тича само по баща си и умира за него.Мен ме удря,не иска да яде когато я храня аз а от него си изяжда всичко.Не унивай,вземи малката от ясла и я нагушкай едно хубаво
И няма да мислиш такива работи,всяко дете обича майка си

При нас не е така драстично положението, но моят син (от бебе) не обича да го гушкат и целуват. Негов безспорен фаворит е татко му. Но мога ли да се сърдя за това, таткото е и мой безспорен фаворит.
Може би е така, защото аз не съм се отделяла от сина си никога, само аз го гледам и съм винаги на разположение. И въпреки това, усещам колко много ме обича. Даже много е слабо казано...
Попитай сърцето, а не страховете си! 

душата не се притеснявай, сигурно е временен момент. Ако ти си непрекъснато при нея, нормално е да си й поомръзнала и да мрънка за баща си.

Оставяй я сама да се оправя с деца и прочие, а след като иска при тате, ти пък можеш да се помотаеш сама със свободни ръце-малко време и за тебе

след като днес цял ден чета, наистина сякаш се чувствам по-спокойна. Естествено днес нямаше никакво развитие, опитвам се да не забелязвам изблиците й на гняв към мен, вече започвам да свиквам....
винаги съм изкала детето ми да ме обича заради това което съм, а не да се страхува от другите хора и да ме държи за полата, само защото съм с нея 24 часа в денонощието. Но явно е много малка, както и аз - в тази професия - професия да съм майка.
Безкрайно ви благодаря на всички, че отделохте време за съвети и да споделите опита си.