случва ли се и на вас?

# 15 9 юли 2006, 15:20 ч.

София
Мнения: 7 097

Аз май прекалявам с такива мисли...Почти не се разделяме с Калина - много рядко я гледа някой друг и то за малко и може заради това да е. Вчера например, тя имаше рожден ден и майка ми дойде да я гледа, докато напазаруваме за купона вечерта и докато изберем подаръци. По едно време такива мисли /от рода на "Ами ако.../ започнаха да ми се въртят, че чак ме присви стомаха. В такива случаи гледам да си ги избивам, казвам си, че са глупости или нещо от сорта.
Обаче познавам и майки, които са в другата крайност - детето е оставено при бабата и безхаберието е пълно. От тях няма да разбереш, че имат дете, защото не се споменава изобщо в разговора. Е, т,ва нещо пък не мога да го разбера?! Shocked

# 16 9 юли 2006, 15:52 ч.

Мнения: 2 609

Цитат на: petia47 в сб, 08 юли 2006, 23:57

Гледам да си избивам такива мисли от главата.Веднага се сещам за нещо хубаво за да пропъдя лошите мисли. А има една приказка:"Да не ти се случва това,което майка ти ти мисли!".

Така е и при мен понякога, и аз гледам да си избивам такива мисли от главата, но не винаги успявам. Rolling Eyes

# 17 9 юли 2006, 15:54 ч.

Мнения: 5 475

Цитат на: InaDot в сб, 08 юли 2006, 23:56

Това е част от родителството според мене.. На мнение съм, че няма родител, които да не мисли като тебе... понякога. Ако е постоянно обаче е параноя, не загриженост.

Важно е да не се драматизира прекалено! Peace

# 18 9 юли 2006, 16:01 ч.

Мнения: 232

Мило semeino_vessi!Неси тормози главицата с глупости!Радвай сенаживота и на даровете с които си заобиколена.Мисли позитивно,живей пълноценно и гледай да извличаш максимално най- сладкия нектар на живота - любовта от всички около теби да раздаваш толкова на ента степен ти на тях.
Ей,момиче живота е песен!
Нали!
Я какво съкровище имаш! smile3501

Друго нещо има ли значение! Naughty

Не!

И аз се страхувам,но бързо се отърсвам от всичко- щом ги имам моето слънце и сладкото му татенце,друго не ща! newsm44

# 19 9 юли 2006, 16:27 ч.

Варна
Мнения: 1 858

Цитат на: ketito в нд, 09 юли 2006, 00:53

За най-обичаните хора, човек си мисли най-лошото Praynig

# 20 9 юли 2006, 17:31 ч.

Мнения: 1 416

Ох, страшничко е... Sad

И аз не мога да се преборя напълно с тези обсебващи тревожни мисли, но не им се предавам и опитвам бързо да ги пропъдя - понякога се получава, друг път - не... Praynig

# 21 9 юли 2006, 20:35 ч.

София
Мнения: 2 967

Цитат на: jorjito в нд, 09 юли 2006, 16:27

Цитат на: ketito в нд, 09 юли 2006, 00:53

За най-обичаните хора, човек си мисли най-лошото Praynig

Ей, това е самата истина!

# 22 9 юли 2006, 20:44 ч.

Мнения: 564

Напълно нормално е.. аз започнах да се притеснявам от момента, в които разбрах, че съм бременна... И изведнъж си дадох сметка, че така ще е цял живот - винаги ще има за какво да мислиш, какво да те безпокои и притеснява - независимо дали детето е още неродено, на годинка, на 5, на 20 или 50...
Човек простто трябва да свикне с това...

Цитат на: ketito в нд, 09 юли 2006, 00:53

За най-обичаните хора, човек си мисли най-лошото Praynig

Така си е...

# 23 9 юли 2006, 20:51 ч.

София
Мнения: 2 227

Аз също се притеснявам Rolling Eyes

... има и една такава приказка "да не ти се случва, това което майка ти ти мисли".

Причина:

Причина: