Хавански клуб

Очаквателният поглед на Мамалига, жегна мадам К. и тя като същи Спийди Гонзалес хукна към брега, нарамила гума от булдозер. Ако има попътен вятър, ще съм там преди Доня Катя  

"Хъм, хъм, ето я" - покашля се Донита - "снима се за рекламни цели, а ние цял ден чистим тука рибешки глави"

Тя Кейси ще си каже...Но това наблюдение бива вписано и в досие,което е далеч по-значимо от еротико-сексуалните досиета в интернет-пространството...Иначе Куба е изключително Канадска дестинация,но заради споменатите вече хлебарки сериозно се замислям,дали да не я отминем и да се прехвърлим къмто Доминикана...Това е извън темата и да не се взема под внимание от обитателките й!В нашата хасиенда хлебарки няма...Всичко бива вкусно наготвено от Ламелита...

Фрау Калина видя с бинокъла си сеньора Катя, която в мислите си на галено наричаше Доня Катина и усмивката отново озари лицето й.
-Хуан, подготви каютата за гости и зареди хладилника с бира. Мани я тая Антарктида. Може да поостанем тук и да им се плезим, а те да се гърчат в прашна и разрушена Хавана
Фрау Калина с радост наблюдаваше приближаването на доня Катина, когато погледът и мерна две мнения по-горе, че и мадам К. идва, подгонена от имиграционните (или от емиграционните-казусът подлежеше на обсъждане) власти.
-Хуан, права бях да го искам тоз катамаран с 5 спални, подготви другата каюта за гости, с розовото спално бельо и остави ключа върху касата с играчките-мадам К ще ни погостува, сигурно няма да е сама. Сложи всичкия алкохол в хладилника, че не я знам какво пие.
Мисълта, че е попълнила добре запасите от пури можеше само да я радва, обичаше приятни гости.

И ромът в казана отдавна ври ...

Някой спомена, че има червен гердан ...


Не мога да си спомня обаче кой.   

--Ха!Хааааааааааааа! Бягай жено, барем успееш по изгрев слънце, ще те чакам на на Playa Santa Maria. От кулата се вижда твоят сегашен дом! - Лудостта отново надзърташе от Мамалигавия поглед!
Подготвила съм ти незабравимо посрещане!!!!

Тц... туй е по-скоро нещо Рижо... 

Когато доплува до катамарана Доня Катина учудено установи приятността създадена от фрау Калина : ,    и след като си наздрависаха с два ледени   доволно се отправи да се изсуши...

Ех, тая Фрау, такава си е тя, чак се просълзих от умиление каква атмосфера съм създала

Това ще пием там. Никакъв Туборг...

В очакване съм на следващото назначение на мъжа ми на острова!

-Емилио! Тез, шъ знайш от мен, са луди. Дъските им хлопат, дрънкат им пантите! -със зле прикрито задоволство отсече доня Руфина, не спирайки да разбърква оризът с една ръка, докато с другата ожесточено сочеше съседната къща.
-Вярно ми викаше мама-при чието споменаване  бързо се прекръсти-На бели хора вяра да нямаш, Руфина, глупачке недна! Добра жена беше мама, ех да не бе оназ акула, още щеше да си е с нас.-въздъхна тя, а мъжът и, благославяйки беззвучно акулата, додаде:-Ама и аз съм бял, бе жена!
-Ба! Бял си ти! Мама се викаше, той колкот е бял, ти си толкоз слаба, ама земете се, де, барем ни храни. Умна жена, ей! Да не беше оназ акула, Емилио, райски щяхме да си живеем с нея!
Емилио притвори очи и тихо благодари на акулата. Не забравяше да го стори всеки ден, като и сега сегиз-тогиз ходеше на пристана да я храни. Граучо, добро животно излезе, разбрано. Тъй си мислеше, а ръката му несъзнателно, с  отработен с годините жест, изкара бутилката изпод масата и доля ром в кафето. Старият човек примижа от задоволство, оригна се, а после отново се зае да разучава съседската къща с бинокъла.
 Къщата беше поне сто годишна, килната наляво, но подпряна със стари лодки. Бяло, зелено, опушено синьо и поне още пет основни цвята се бореха за надмощие по фасадата и, като засега печелеше полазилият я бръшлян. Беше къща с история. Скърцаше, пъшкаше и стенеше в подходящи моменти и на подходящите места. Беше идеална за тях. Чужденки, които искат да са тукашни, хаха подсмихна се Емилио, Граучо сигурно ще им хареса.
           Камбаната удари четири пъти. Къщата не пропусна да потрепери в такт с ударите. Никой не и обърна внимание. Новите и обитателки играеха покер, като крясъците им щяха да заглушат и американска въздушна атака.
-Лъжеш, лъъъжеш и не те е срам!
-И това са дами!
-Дама не беше ли обида?
-Затвори и устата с пура и хвърляй тез девятки!
-Друг път девятки, имам попове!

Чу се скимтене, нейде иззад къщата. Сердцето на Мадам Ивет подскочи, тя рипна извън стаята с тръпнещи ръце и фас в устата. Почти се спъна в прага на вратата, понеже се пуйчеше с нови, лачени, червени токове, напълно подходящи за страстно танго с  емоционален кубински муж. Навън беше сумрачно, с лек бризов повей. Всички пернати в курника се бяха подготвили за сън и в дворчето бе пусто. В цветната леха, досами задния външен портал се бе сгушил някакъв косматко и скимтеше жално. Явно отхвърлен от семейния уют, той бе подирил щастието си в бабините двори. Палето представляваше малка пухена рижа топка, навярно марка Лабрадор. Любима на Мадам. Очите му бяха натъжени, но искрени, имаше големи лапи и смешна опашка, която размаха в знак на радост, при появата на натруфеният дъртофел. Последният се зарадва на страхотния подарък, сгуши го до съсухрената си гръд, настиска го майчински и го понесе за хвалба в обширната всекидневна. В старческата недоверчива, вечно съмняваща се глава се въртяха мисли за произхода на новият й приятел. Можеше да е подхвърлен, но можеше да е избягал, изглежда породист. Страхуваше се от раздяла, вече бе отворила място в сърцето си за сладкият пес и бе готова да жертва много, за да го задържи. Любов от пръв поглед.
Тъкмо беше време за вечеря. Чуваше се пукотевица от току-що отворено пиво. Ухаеше превъзходно! Доня Алмуня преглътна жадно насъбралата се слюнка, намести с език разхлопалото се от щастие чене и внесе на светлина новият питомец.

 
Мюриелита се ядоса и хвърли с театрален жест картите си на масата. Те изплющяха върху проядената от ветровете и комарите мушама и разкриха, че тя пак блъфира. Хвана полите си и категорично се врътна в неизвестна посока, очаквайки да я спрат. Ядът й се подсили от втренчения в нея бинокъл от съседната къща. Дон Емилио беше дърт воайор и вече започваше да прекалява. Показа му кокалестия си среден пръст и се шмугна в хасиендата.

Фрау Калина, доня Катина и Мадам К седяха на палубата на катамарана и наблюдаваха с биноклите разразилият се покеров скандал на брега:
- Вместо да оскубях една какошка и да направят вуду на Дон Емилио, те се карат!- замислено отбеляза първата бегълка.
- Ами че като повече пушат отколкото пият- така ще е!
- Снощи колко наздравици и чаши, днес- колко по- малко...пък аз си мислех, че в пенсия махмурлука по- лесно се преживява...
- Хуан, разпореди се Фрау Калина- давай вечерята, какво се мотаеш още! И бира давай...