Хавански клуб

Паркингът на уважаемите, почитаеми, стари мадами.


Хасиенда без бръшлян, навярно реконструирана. Подходяща за дядовци.


Слуга, редовно готвеща национални ястия..

Изглед към морето от къщата на доня Руфиня. Забелязват се Емилио, Карпачо и Ниньо, както и конят Москвич, кръстен на едноименната марка автомобил.

 Камбаната би четири пъти. Сеньора доволно намести воала си и излезе от църквата. Разтвори чадърче и достолепно бавно се понесе към пазара. Педро свърши работата и сега ще чака наградата, мислеше си тя, като същевременно не изпускаше от поглед отсрещната страна на улицата. Ще чака, да, каза си тя и с ловък жест изви ръката на джебчията. -Доня, Доня!-изписка той, но чадърчето безмилостно се стовари върху главата му. Един забележително силен, за такава крехка дама, ритник, го върна пак отсреща. Сеньора не отбеляза опита за кражба, мислеше за Педро и обезщетението. Крадците из града, обаче, вече имаха едно наум за способностите на старата жена. Сеньора купи лук и фасул, грижливо прибра листчето с покупки в портмонето си, подритна един нахален плъх(той оживя, но вече не беше същото) и бодро закрачи към дома.
-Ах, Сеньора Хапка, навреме както винаги!-зарадва и се Бу, заела се с месенето на кюфтетата.-И лукът е тук!-зарадвано полуизпя тя.-Ще има истински кюфтета!-и плесна с ръце с неподправен възторг.

В същият момент в куфнята връхлетя Мадам Ивет с бурканче в ръка. Бе отдавна обещала вълшебна рюцепта за домашното кифте и случайно откри в ковчежето си бележката с нужните подправки. Цял ден бе отделила в подбор, бране, сушене и кълцане на аромати, но резултатът си заслужаваше.
 - А къде ми е перуката? Имам ли нова коса, сеньора Сладка? - замига с тежки клепки и погледна встрани от тавана със сключени длани. Знаеше, че не е измамена, сеньората бе в чудесна кондиция. В този момент й се стори, че някой ги наблюдава през прозореца. Сякаш се виждаше мъжки силует, леко прегърбен. Нахалство с възмутителност! - развика се Прекрасницата Рижа и замаха с лучения нож...

Ам, пусни рецептата, де, не се стискай!

Трябва да обсъдим нещо важно. Предвид регулярното оромване (благодаря на Дона за термина), имаме нужда от шофьор. Братовчедът на съседа на лелята на зарзаватчията дон Руфо, дон Гуантанамеро, ми се струва подходящ.
 


Одобрявате ли го?

Мадам К. затича към стаята си, отвори ковчежето с безценните си неща и извади от там пакетче американски чесън на прах, пазено грижливо още от времето на подвизаването й из Американско   Другите две безценности бяха косъм от интимна прическа и неизпрани 25 г. боксерки...

- Че какво са кюфтета без гарнитура от салата "Снежанка"

О, аз дон Руфиньо го познавам добре! Ще ни е от полза, това голямо, палаво момче!

...На смачканата бележка  пишеше:

Чер пипер, червен пипер, сол
кориандър, чубрица, понякога кимион,
възможен е сминдух, но винаги по много лук.
Домашно смляната кайма е най-добра!
Тури в червено вино да се кисне,
нивгаш от тез кифтета няма да ти писне!
                                        доня Мелания

Ето моята оферта.......не кюфтета не пържолииииии, хей това живота трови,а фиестата е  до зори с млади хубави тълпи!!!
 Животът никого не чака, хайде скачайте в колата, ще се вихрим до зори, после ще му мислим, а сега....... нека да върви. Ооооо, кафето е от мен в утрешния жарък ден. Сутринта ще е красива нека да не мислим в перспектива!
Ето с тоз юнак се запознахме вчера и веднага той покани ме на среща. Как да му откажа беййй кажете?Сърцето слабо е, сърце е слабо.............

а душата пъне се не чува,а то пък си лудува ли лудува.....мислите ми щурат се навред и се срещат в тъп куплет. Я не стига и това,ами рома свърши, не е на шега!!! Ей мадами разберете, трудно е, но не мислете. Веселбата си я бива, нека бъде без да спира.....

Момичета, вмъкавам се само да ви кажа, че сте явно неоткрити ТАЛАНТИ и съм решила когато тази тема някога придобие край, ако пък не периодично ще си копирам и принтирам нещата, това си е цяло творчество...преди време бях пускала тема за Удхаус и нам си кви автори хумористи на забавно четиво...е всичките могат ряпа да ядат 

Някой бръжки да ми даде линк с текстове на Буена Виста-та...Че искам да ви черпя с едно парче...ама да знам какво се пее в него преди това! Че току виж и аз съм последвала съдбата на онзи беден човечец...

Що не спите, бе!

Ха, ха..

Неочаквана тишина полегна над хасиендата.

Дали беше ден или пък се спускаше нощ..., никой не го беше грижа!

"Ей, сега го спипах тоз дон Руфиньо", си каза Vili.P, пък утре ако щат да ме дадат за закуска на акулите...

Ние, Наше Величество    се правим на грижовна и примерна майка и готвим на Негово Превъзходство Престолонаследника принц Александър любимите спагети - за да има утре с какво да се нахрани няколко пъти.

Дитйето...гОркото се затъжило за мамините манджи на лагера, от който се ПОвърна днес следобяд 

И още - чакаме още една пералня да се поврътне, че да му изсъхнат премените усмърдяли се за съботното, двуседмично поемане на пътищата заедно с Негово Величество Царя.С удоволствие ще им помахам с бяла кърпичка през джама.

Девойки, бивши и небивши, не мога да намеря време да ви изчета. Трябва ми час сигурно, че и повече.Кефя се на темата, без все още да зная съвсем какво пишете в нея. 

През нощта се изви силна буря.Клоните на палмите жално дращеха по покрива на хасиендата.Капаците на прозорците се блъскаха зловещо.Светкавици разсичаха небето.Морето се беше надигнало,сякаш искаше да приюти във водната си прегръдка кея,къщата и нейните обитателки.

Стариците с млади души спяха непробудно.Не беше ясно,дали все още бяха упоени от ледената спиртна напитка или кръвното им беше паднало от прекалените количества чесън на прах,които бяха погълнали.От кухнята все още се носеше мирис на прегорели кюфтета без чубрица.Само палето на Доня Алмуня,Алмунчо,беше будно и подплашено от бурята се беше свило под нейната завивка.Дон Гуантанамеро беше паркирал колата си под малък навес и също се беше свил под завивката на Доня Фуклина,но не от страх...

Есперанца се пробуди от студенина,която обливаше нозете й.Тялото я болеше така,сякаш банда младежи бяха играли пачанга връз него.Нямаше никакви спомени от предишната вечер.Тогава усети по лицето си нежно докосване.Някой се опитваше да подреди разрошените й мокри коси...Тя отвори очи и потъна в кафявото на строг мъжки поглед.
"Буенос диас,сеньора!",промълви мъжът с плътен глас."Имаше буря!Сигурно лодката ви се е разбила..."Едва сега Есперанца си спомни за бедния Хоселито.Не помнеше,как е достигнала до брега.Вероятно нейните хищни питомци й бяха помогнали."Умни гадинки!",помисли си Есперанца.Опита се да се надигне и огледа брега.Наблизо имаше останки от разбитата лодка.Малко буренце за ром все още танцуваше в плитчините.Тогава съзря окървавено парче от ризата на Хоселито.Явно него акулите не бяха пожалили..."Поне тази сутрин няма да имат нужда от закуска",въздъхна безмълвно сеньората.
"Да,голямо клатене беше снощи..."бяха първите й думи.
Дон Едуардо се усмихна,наведе се и направи опит да повдигне Есперанца,при което се чу тих стон и прещракване,най-вероятно между пети и шести прешлен долу...Дон Едуардо стисна зъби и стоически и леко прегърбен от болката и тежестта на  приятно заоблената дама пое към колата си,която го очакваше наблизо...