Кой е виновен?

А защо трябва родителите ти да те подкрепят материално, за да живееш отделно? Аз живеех отделно от моите родители, докато следвах, защото работех на две места, за да се издържам сама. Не мисля, че точно за това нещо си зависима от родителите си. Не можем да чакаме те вечно да ни помагат. В един момент човек трябва да вземе живота си в ръце и сам да се оправя, а не да търси виновни.

Оххх..позната история, все едно аз съм го писала Аз ще ти кажа кой е виновен-ДЪРЖАВАТА НИ Е ВИНОВНА..

nikitita, животът е такъв, какъвто ние си го направим.
Определено, има неща, които зависят от родителите и определено в повечето случаи те много се стараят, за да осигурят най-доброто за децата си. И мен ме хваща яд понякога, като разпозная техни черти у себе си, а не ги харесвам ... Не са ми дали нищо материално, като старт в живота, ама към днешна дата грехота е да се оплача от това, което имам. Не са го постигнали те, а моето семейство (нямам предвид само себе си, защото и мъжът ми има роля за това). Затова, искам да те посъветвам да не се опитваш да прехвърляш отговорността за своя живот на своите родители. Не си права. Отговорността е изцяло твоя. Те са ти дали най-ценното - самия живот, но какво да правиш с него си е само твоя работа.

Много е лесно да обвиняваш някой друг за това, което не си, за това, което не си постигнала... и аз го мога това, но действа за много кратко време. В крайна сметка ако човек е достатъчно мотивиран може да постигне всичко. Вашите нямат възможности да те издържат? Ам има стипендии, да не говорим че много голям процент от студентите работят докато учат - да не говорим пък за задочно обучаващите се... Малко са ти дали родителите? Те са длъжни да задоволят всеки твой каприз или желание? Не мисля, че е така.

Като искаш нещо се стремиш да го получиш. Не че са много за пример американците, ама като станат децата на 18 и им бият шута да се оправят самички. Родителите са тези, които те възпитават и сигурно има значение по-плах или по-решителен ще си, но това дали ще ти осигурят материални придобивки - кола, къща, издръжка и прочае не е задължително да има нещо общо със това как ще се стече живота ти.

Никой не е виновен,животът ти ще бъде такъв какъвто сама си го направиш.Моите родители са давали докогато са  имали,след тва времената се промениха,те се разболяха и работеше само татко с такси.Аз ученичка в 10 клас,започнах лятото работа,след тва продължих да бачкам,до обяд на у-ще,следобяд на работа.Помагах вкъщи,давах пари за разходите и така.Абитуриенският бал си го направих от до сама,всичко си купих и платих с мои пари.След тва само  работа и работа,но поне бях самостоятелна и не бях в тежест,а напротив в помощ.Така,че мила стягай се и мисли как да живееш по добре и да получаваш,каквото искаш-лесно нема.Успех!

Човек е господар на решенията си, никой освен теб не ти е виновен. Виж, ако ти е по-удобно да се самосъжаляваш и да чувстваш, че нещо ти е било отнето, моля, кажи, все ще се намери някой да те погали по косъма.
Животът, който живеем е животът, който заслужаваме, всеки, който си вярва, че заслужава повече, а не се е постарал, просто има още хляб да яде.
Ако и да съм злобна

Аз в момента работя и уча задочно и един лев не искам от тях/нито лев/.Много ги обичам,но се чудя защо навремето когато е можело не са направили това и това за мен/курсове, спорт/и сега нищо нямам за което да се хвана и да се развивам

Щом те не са го направили,трябва ти да го направиш.Ориентирай се сама на някъде и дерзай,няма цял живот да съжеляваш и да ги упрекваш,че не са ти дали старт в живота,я.

Разбирам какво имаш предвид, но все пак не си съвсем права според мен. Е, хората са различни... нормално е  
Мен ако ме е яд за нещо на родителите, става дума за неща от емоционалната сфера... че не са ми давали достатъчно подкрепа, любов и одобрение, както че са ме възпитали ограничено, с което се боря цял живот. Нооо... така пък човек има мегдан за развитие  
Що се отнася до спорта - и с мен е същото... не съм възпитана в такъв дух, което е кофти и за фигурата, и за самочувствието, и за цялостния начин на живот. Но поне се опитвам... дори сега бяхме за 2 дни на море и се качих на сърф, без да ми пука от килограмите, с които се боря безуспешно след раждането   Сигурно съм била чудна гледка... но, както вече казах, абсолютно не ми пука вече   Това му е майката... гледай си живота, хич да не ти пука - и най-вече, не се взирай в стари работи - гледай напред и се опитвай да променяш нещата, които не ти харесват... бавно става, но пък резултатите ще ти харесат  
За мен, когато има проблем, въпросът "кой е виновен" не седи - или поне се опитвам да е така, защото каквото и да излезе в отговор, все не е градивно... много по-важно е да се направи нещо конкретно по въпроса.

nikitita, аз пък съм от обратния вариант семейство. Не че родителите ми не са имали финансови проблеми, то през 90-те кой ли не е имал, но като цяло аз съм израстнала в семейство с много материално и малко духовно! Родителите ми толкова бързаха да ме възпитат, облекат и изучат, че забравиха да ме обичат!

Изнесох се от нас на 20 годишна възраст. Ако не бях срещнала мъжа ми, щях да замина някъде - на бригада например или да се изнеса с приятели на квартира! А курсовете и спорта тепърва сега си ги набавям! Откривам какво ми се прави, събирам пари и го правя! Вярвам, че можеш! Стига да искаш! И не, това не е банално, дори в БГ!!!

Единственото, което ти пречи, е вечният въпрос - КОЙ Е ВИНОВЕН! Аз пък ще ти кажа, че виновен няма или ако може да има, то това си само ти. Родителите ни са ни били "длъжни" когато сме били бебета, деца, тийнейджъри. Един човек на 20-22-25 години няма място до полата на мама и ако сам не намери хобито, спортът, професията, приятелите, заниманията, които да го направят щастлив ОТ ТУК НАТАТЪК, няма кой да го направи. Миналото е минало. Гледай напред!

  Това е описателният израз на отношението ми по темата.
Виновен има, да, и това си ти. И учението и начинът на живот е в твои ръце и ти явно го знаеш. Почитта и обичта към родителите е най-малкото, което им дължиш. Не бъди сигурна, че и да бяха спонсорирали желанията ти, животът ти би бил непременно друг. Помисли си за малко дали не заслужават твоето уважение и вместо да се жалваш по форумите им го окажи.
Извинявам се, че звуча грубо, но казусът 'някой ми е длъжен' ме отклонява от спокойното подминаване.

Не приемам този начин на мислене, вината е в теб, не в родителите ти ...

Моите ме издържаха, докато бях в Унивеститета   въпреки това нито за момент не съм спирала да работя (редовно си завърших), сигурна съм, че щях да се справя и без тях, изкараните пари изхарчих за забавления  

Да, родителите дават насоката, но човек решава сам. И дори не зависи толкова и от възпитанието, колкото от характера на самото дете. Има скромни и плахи родители с амбициозни и решителни деца. Те ще се измъкнат от семейното жилище, от малкия град, от закостенелите норми каквото и да им коства това. Има и срамежливи деца на отракани родители. Тях цял живот ги тикат и вреждат някъде, а децата се чувстват неловко и не на място и пак не са щастливи. На някои деца им идват в повече курсовете и спорта, които са родителска амбиция, а на други не са им достатъчно.
Трудно е когато деца и родители не са в синхрон и със сходен темперамент. Но трябва и двете страни да се разберат и да се приемат такива каквито са.

Курсове и спорт   Ми ти не си ли ги търсеше? Семейството ми е имало много тежки моменти от към финансова страна, но колай си има. Картата за библиотека е без пари, но някой трябвада чете, нали? Който иска намира начин. Тъй като не съм в настроение да споделям за себе си, ще ти спестя, но пък да тръгна да те съжалявам, щото не си ходела на курсове...    
Уф, нейсе, дотук, че ще ми излезе име  

Всеки има някаква съдба и трябва да е наясно, че не може да има всичко... Някои хора им върви на пари, други на любов, трети на приятели, или кариера, някои (щастливци) успешно съчетават всичко гореизброено.
Семейството предопределя до някаква степен какъв ще е човека, като характер, но не и като възможности, според мен. Защото много успели хора са тръгнали от нулата и са успели, ако зависеше само от мама и татко, тогава нямаше да има проспериращи бизнесмени, учени и т.н., които са сираци, не мислите ли? А определено има такива, дори хората в неравностойно положение като че ли имат по - голяма смелост, хъс и воля за борба!

единственото моето те са ДЛЬЖНИ да ти дадат е тяхната ЛюБОВ (и дори това не го правят вси4ките родители)! вси4ко друго е в твоите рьце.

Без да звучи поучително - работя от 14 годишна, от 17 годишна не съм видяла 1 лв от родителите си, да не говорим, че и тях не видях, на 20 прекъснах висшето си образование, защото просто нямаше как...
На 22 си купих собствена кола и вече знаех, че няма невъзможни неща стига наистина да искаш нещо.
Сега съм на 29, продължавам да уча, краят не му се вижда, обаче въобще не ме е страх.
Никого не обвинявам за това, че прекъснах, ако исках, можех, просто не ми стигнаха сили и избрах по-лесното...
От сега знам - детето ми няма да види нищо на готово, ще се бори и ще си изработи всяко едно нещо.
В много грешна пътека си, въобще всеки, който си мисли, че някой му е длъжен, за мен лично, е обречен все да търси треската в окото на другите, а да види собствената си греда.

Не е правилно да изискваш!
Те са ти дали това ,което са имали.И ако това е само любовта,значи си богата.Радвай се,защото сама много добре знаеш ,че някои деца са лишени и от това.Ще кажеш че това е пораженческа психика.
Не съвсем.Сега му е времето да учиш ,да се усъвършенстваш  и да побеждаваш и много добре знам ,че само така победите са най-сладки. Аз също нямам нищо материално от родителите си,но ми е все тая.Не съм на улицата,здрава съм,имам две прекрасни деца и съпруг,когото много обичам.Другото все ще се нареди.
Е,и аз съм плакала посред нощ,че нямам това или това,но не ги виня. Може би защото не искам и мен един ден да ме винят,незнам.Правя ,каквото ми подскаже сърцето,пък за резултатите ще се съди по-късно. 
Така че -ДЕРЗАЙ И ГОРЕ ГЛАВАТА!

Вярно е, че при равни други условия и характер на децата, тези които живеят в по-голям град или родителите им са по-богати имат повече възможности. Но нима родителите са виновни, че те самите са родени на определено място.
Да, ако родителите ми не бяха българи, а италианци щях да говоря перфектно италиански, а сега не знам и дума.

Ако ти не искаш да си помогнеш, никой няма да може!

Да, зависи. За което само мога да се радвам и да благодаря на Бог, че имах най-страхотните родители /мир на праха на татенцето ми /, които винаги заставаха зад мен и всичко, което исках и към което се стремях ми помагаха д достигна, без да ме разглезят

Все едно си писала за моя живот. Не искам да кажа , че съм постигнала много , но всичко което имам си е мое и никой нищо не ми е дал даром.
Успех в живота!

 Има доста хора с такива родители , или по-тежки дори , които все пак успяват да изживеят живота си както искат , да го подредят както искат и да не се страхуват да бъдат решителни. Никога не съм чакала нещо от моите родители , нещо повече - не бях ги виждала години , но това е друга тема . Обичам ги такива каквито са и не смятам , че те са отговорни за решенията ми , след една определена възраст , нито за начина ми на живот. Помисли за себе си и ако нещо не ти харесва - промени го . Колко компромиси си готова да направиш за да си промениш живота? Всеки си плаща цената на избора , може би ти липства смелост да поемеш тази отговорност ?

Бъдещето ни зависи наистина в голяма степен от мама и татко, но не точно така, както ти го мислиш. Понякога поднесеното на тепсия, може да е по-лошо от живот с известни лишения. Някои успяват да се възползват добре от материалните възможности, които им се предоставят от родителите, други - стават разглезени и неспособни сами да вървят по пътя си. Трудностите, понякога пречупват или смачкат, но друг път именно те създават силни и борбени личности. Така, че в крайна сметка ключът е в теб. Никой предварително не знае кое е за добро, кое - за лошо.

Защо смяташ, че родителите ти са виновни за всичко? Бабите и дядовците ми не са имали почти нищо, но това не е попречило на моите родители да учат и да постигнат много. Е, времената тогава са били други, но това, че нямаш жилище и не можеш да учиш не зависи от тях, а от теб. И това как ще се развие живота ти от тук нататък, определяш само ти. Що се отнася до мен, моите родители са ми дали много и, да, поднесено на тепсия, но това не ми пречи да  момента да се старая да постигна повече и да искам повече.

Всеки си носи кръста и никой, абсолютно никой не е виновен на другия! След навършване на пълнолетие, човек трябва да се справя сам с живота. Дали ще учи, работи или лентяйства - негова си работа. Ако нечии родители са издържали финансово детето си - плащали са следването му и са покривали всички останали разходи - чудесно, благородно завиждам на такива! Но, всичко това е на добра воля и възможности, а не защото са длъжни!
Аз не съм получила нищо от моите родители като финансова подкрепа. Започнах работа на ненавършени 14 години и се издържах сама. Така беше до момента, в който се омъжих и забременях. Да са живи и здрави родителите ми - от тях не чакам нищо повече от весело прекарване когато се видим(а това е твърде рядко). Не им се сърдя, не виждам смисъл да го правя, въпреки че това се е отразило на целият ми живот - преглъщам и продължавам напред. Стига ми да знам, че живеят прилично и са здрави, за останалото се грижи съпругът ми (да е жив и здрав), надявам се в скоро време и аз да се върна на работа.

За това наистина имат вина и родителите! Защото тия неща се мислят отрано.И въпросът е точно в това- да осигурим на децата си възможност за развитие и някакъв старт, някакъв минимум.И ако това се спазва поколения наред,то всяко следващо ще има повече от предишното.Например ако аз имам апартамент и мъжът ми също,то един ден детето/децата/ ни няма да започнат от нулата,да търсят квартири и т.н. и така , ще им осигурим поне покрив над главата и като прибавим "курсове,спорт" и т.н. /просто като пример/ им осигуряваме добра възможност да могат да продължат живота си  самостоятелно и да бъдат независими!
/Май сложно се изразих,ама аз си се разбирам  /

Дадоха ми всичко. Най-ценното - научиха ме да съм самостоятелна. 

Анджък, де, точно си го казала! Ама то е въпрос на интелигиентност, светоусещане и манталитет е да ги осъзнаеш тия неща...

По повод курсовете и спорта... чудя се, защо всички обръщат темата все към парите? Според мен това не е основното в случая... макар че очевидно за тези неща са нужни пари - когато си неориентиран тийнейджър, понякога трябва някой просто да ти посочи, че съществуват такива възможности и те са достъпни за теб... и това е по-важната страна на нещата от материалната. В семейството на родителите ми не са липсвали чак толкова пари - просто по ред причини самите те не са спортували и не им е хрумнало да ме насърчат да се занимавам с това... разбира се, има деца, които сами се сещат и искат различни неща, които са от полза за развитието им, но далеч не всички са такива 

  Вие ме нападате, а изобщо в случая не търся това. Просто ви питам кой е виновен? Искам вашето мнение относно ролята на родителите в живота ни. Защо едни имат и дават,защо други нямат, но искат да дават и защо трети нямат и не искат да имат за да дават/любов,съвети,разбиране,подкрепа,пари/. А относно моето семейство аз много ги обичам, дали са ми много неща и са ме научили на много, но само ако бяха малко по настоятелни и непреклонни сега можеше и те и аз да живеем друг живот, по добър от този в момента. Това ми е мисълта. Интересно ми е да споделите при вас как е или как е било. Всички които в момента сте майки на малки деца не мислите ли за бъдещето им отсега. Къде ще учат, с какво ще се занимават извън училище, какви са им интересите и т.н. Не правите ли планове за тези неща???

Мен са ме подкрепяли и са ме  издържали /за всеки мой каприз/, но така се е случило.
Имах приятелка, която освен че не я издържаха нейните родители, но тя работеше /и учеше/ и всеки месец заделяше нещо за тях.Възхищавах се на смелостта и. За нея нямаше невъзможни неща.

Аз разбирам въпроса ти по-скоро, дали да имаме деца, ако не можем да им осигурим добър живот. Ако е това идеята ти, моят отговор е - да може да имаш дете и с ограничени възможности. Тук важи максимата дупе знае 2 и 200.
Вчера в предаването на Милен Цветков някаква майка се обади и каза, че било ужасно скъпо на морето. За нея и за 5год. й дъщеря й взели общо 14 лв. за квартира и тя купувала лютеничка и това яли. Накрая почивката й излязла 900 лв.  Той я попита защо - отговорът й беше, че детето искало бънджи, патенца, сладоледи и т.н.... Е , след като имаш за бънджи, защо да нямаш и за супа за детето , а го храниш с лютеница за по-евтино? Всеки има различни приоритети. Значи едни родители могат да водят детето си на уроци, курсове, спорт, а други на бънджи, патенца и др.

Не става въпрос за това дали да имаме деца, а за това кой носи отговорност какви ще бъдем и как ще се развие животът ни? Не зависи ли от родителите в крайна сметка ???

          Много точно казано:от това какви са те,на какво са ни научили само за материалната помощ нещо не съм съгласна.Какво значи,не са ми платили да уча?Защо трябва да чакаш някой та било мама и татко да ти осигурят материалните ценности,образованието?След като навършиш 18 нямаш ли умението да се оправяш сам /да не говоря,че това трябва да стане още по-рано като изключим финансите за по-ранния период/ какво всъщност са ти дали?Ако си научен да мрънкаш и да чакаш  НИЩО не са ти дали.Мама и татко не са вечни и докога ще могат да угаждат на всички финансови прищевки,да не коментирам ,че и там трябва да са те научили да знаеш къде е границата."Готови пари бързо се харчат" май така беше поговорката дано са те научили и да можеш да ги изкарваш.Как смяташ да живееш ?Цял живот ще чакаш някой да ти осигурява всичко - мама,тате,мъжа и т.н.
                        Няма да коментирам,че в целия свят /с малки изключения/ младежите доста рано напускат бащиния дом и не им го осигуряват мама и тате,а сами учат и работят,дори на няколко места.Само тук чакаме някой да ни свърши работата,да ни сервира ,да ни осигури дом.Какво ще правиш ако твоите деца се обърнат към теб с подобни искания и упреци?Имам съседи втори брак,дъщеря красавица и пълен темерут ,ходи като черен облак, майка и се оплаква,че ги ругаела,че са бедни,нямат пари и не и осигуряват какво ли не.А родителите нямат други деца от първите си бракове.Цялата си обич и грижа ,финанси всичко е посветено на единствената.И какво са пропуснали?Двамата са научни работници говорещи по няколко езика,интилигентни и възпитани.С добри заплати,но не и за мерцедеси и задморски купони.А тя милата я мързи да гледа.Плащат се уроци по какво ли не вкл.рисуване,иконопис и т.н.Да не говоря,че майката е болна.Никаква жалост към собствената си майка.Какво всъщност са я научили когато са задоволявали капризите и?И какво са "отгледали" в къщи?Човек трябва да се замисли преди да обвинява.
                        Забравих и добавям:"Крушата не пада по-далеч от дървото".Това ,което липсва на родителите трудно се дава на децата и те няма как да ги надскочат.Не говоря за пари.Отговорност носят не само родителите.По принцип човек се формира в семейството,в обществото /на улицата / и от възпитанието.Така,че за своите успехи и неуспехи не бързайте да "обвинявате " родителите.

 Аз не обвинявам ако намекваш за това!!!!!!!!!

И съм благодарна, че не са ме глезели извън рамките на нормалното, защото сега имам претенции че съм добре възпитана и интелигентна млада жена,  която просто се интересува от вашето мнение по темата.

Аз не търся виновни в случая. Приемам родителите си такива, каквито са. И аз не съм живяла чак в такова охолство, били са ми отказвани много неща, родителите ми не са нито напористи, нито особено предприемчиви, но аз ги приемам такива, каквито са и смятам, че ако човек обича родителите си, не би търксил вина. Аз приемам факта, че моите родители са направили точно такъв избор, решили са да живеят скромно и скромно да възпитат децата си. Въпрос на приоритети.

напълно разбирам какво има предвид никита. и наистина се учудвам защо я нападате. тя не обвинява никого, просто пита от кого зависи.
моят живот хич не е бил лек. работя от много малка. живяла съм само с майка ми. но пък тя ми е дала всичко каквото е могла. ходех на какви ли не курсове. спомням си, че чакаше всяка есен пред алианса от 5 часа сутринта, за да ме запише на английски. когато аз плачех и бягах от часовете там, чакаше отпред по време на уроците. записваше ме на танци, кънки, рисуване, спортна гимнастика. каквото се сетите. освен английския за нищо друго не ме е насилвала. сега съм й много благодарна, защото с този английски си изкарвам хляба цял живот досега.
материално започнах от нулата. всичко което имам- кола, къща и т.н. съм ги платила сама. но отново благодарение на това, че майка ми беше непреклонна за езика.
лично аз на моите деца смятам да осигуря възможност да получат най-доброто образование. смятам, че това е основното, за да се оправят сами по-нататък.
а до това какво от характерите на родителите се предава на децата, мисля, че там контрол нямаме. или поне е ограничен.

всеки си има цел и сам си намира начини за постигането й-това дали родителите помагат е въпрос на желание и средства!
лошото е,че все още не са развити т.нар. студенстски заеми в бг, с които всеки си учи каквото иска и ги връща на доста ниска лихва!
а въпросът за жилище-теглиш пак заем и си го изплащаш сам, не виждам защо мама и тате трябва да се бъхтат за теб и след пълнолетието.

Родителите ми са ми дали достатъчно. За мен са се грижили също и други членове от семейството. Надявам се да мога да отгледам сина си (и други деца, ако имаме в бъдеще), да мога да го изпратя в добри училища, да му осигуря приличен дом, вкусна храна..... Ще направя това, което е по силите ми. Животът ни зависи от родителите докато сме деца. После всеки поема пътя си 

Забравих да кажа, че според мен виновни няма

Бъдещето , в моя случай не зависеше от мама и татко.Колкото можаха-помогнаха.От там нататък-сама.Затова не обинявам никой, ако има виновен, съм само аз.

Абсолютно всичко са ми дали и продължават да ми дават.