Публикувана: 13 юли 2006, 20:13 ч.
Последно мнение: 22 юли 2006, 02:25 ч.

Кой е виновен?

3 521
45
1

# 15 13 юли 2006, 20:57 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Курсове и спорт #Crazy

Ми ти не си ли ги търсеше? Семейството ми е имало много тежки моменти от към финансова страна, но колай си има. Картата за библиотека е без пари, но някой трябвада чете, нали? Който иска намира начин. Тъй като не съм в настроение да споделям за себе си, ще ти спестя, но пък да тръгна да те съжалявам, щото не си ходела на курсове... Joy

Уф, нейсе, дотук, че ще ми излезе име Stop

# 16 13 юли 2006, 21:11 ч.

София
Мнения: 5 079

Всеки има някаква съдба и трябва да е наясно, че не може да има всичко... Някои хора им върви на пари, други на любов, трети на приятели, или кариера, някои (щастливци) успешно съчетават всичко гореизброено.
Семейството предопределя до някаква степен какъв ще е човека, като характер, но не и като възможности, според мен. Защото много успели хора са тръгнали от нулата и са успели, ако зависеше само от мама и татко, тогава нямаше да има проспериращи бизнесмени, учени и т.н., които са сираци, не мислите ли? А определено има такива, дори хората в неравностойно положение като че ли имат по - голяма смелост, хъс и воля за борба!

# 17 13 юли 2006, 21:38 ч.

Vienna
Мнения: 519

единственото моето те са ДЛЬЖНИ да ти дадат е тяхната ЛюБОВ (и дори това не го правят вси4ките родители)! вси4ко друго е в твоите рьце.

# 18 13 юли 2006, 21:51 ч.

Мнения: 6 206

Без да звучи поучително - работя от 14 годишна, от 17 годишна не съм видяла 1 лв от родителите си, да не говорим, че и тях не видях, на 20 прекъснах висшето си образование, защото просто нямаше как...
На 22 си купих собствена кола и вече знаех, че няма невъзможни неща стига наистина да искаш нещо.
Сега съм на 29, продължавам да уча, краят не му се вижда, обаче въобще не ме е страх.
Никого не обвинявам за това, че прекъснах, ако исках, можех, просто не ми стигнаха сили и избрах по-лесното...
От сега знам - детето ми няма да види нищо на готово, ще се бори и ще си изработи всяко едно нещо.
В много грешна пътека си, въобще всеки, който си мисли, че някой му е длъжен, за мен лично, е обречен все да търси треската в окото на другите, а да види собствената си греда.

# 19 13 юли 2006, 22:52 ч.

Мнения: 1 731

Не е правилно да изискваш! Stop

Те са ти дали това ,което са имали.И ако това е само любовта,значи си богата.Радвай се,защото сама много добре знаеш ,че някои деца са лишени и от това.Ще кажеш че това е пораженческа психика.
Не съвсем.Сега му е времето да учиш ,да се усъвършенстваш и да побеждаваш и много добре знам ,че само така победите са най-сладки. Peace

Аз също нямам нищо материално от родителите си,но ми е все тая.Не съм на улицата,здрава съм,имам две прекрасни деца и съпруг,когото много обичам.Другото все ще се нареди.
Е,и аз съм плакала посред нощ,че нямам това или това,но не ги виня. Naughty

Може би защото не искам и мен един ден да ме винят,незнам.Правя ,каквото ми подскаже сърцето,пък за резултатите ще се съди по-късно. bouquet

Така че -ДЕРЗАЙ И ГОРЕ ГЛАВАТА! Hug

# 20 13 юли 2006, 22:57 ч.

София
Мнения: 6 182

Вярно е, че при равни други условия и характер на децата, тези които живеят в по-голям град или родителите им са по-богати имат повече възможности. Но нима родителите са виновни, че те самите са родени на определено място.
Да, ако родителите ми не бяха българи, а италианци щях да говоря перфектно италиански, а сега не знам и дума.

# 21 13 юли 2006, 23:25 ч.

Мнения: 7 914

Ако ти не искаш да си помогнеш, никой няма да може!

# 22 14 юли 2006, 05:07 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: nikitita в чт, 13 юли 2006, 20:13

Не зависи ли бъдещето ни точно от мама и татко, от това какви са те, на какво са ни научили и какво ни дават като материална помощ, защото без пари на никъде не можеш да тръгнеш.

Да, зависи. За което само мога да се радвам и да благодаря на Бог, че имах най-страхотните родители /мир на праха на татенцето ми Cry

/, които винаги заставаха зад мен и всичко, което исках и към което се стремях ми помагаха д достигна, без да ме разглезят Hug

# 23 14 юли 2006, 09:00 ч.

Мнения: 1 446

Цитат на: Каспър в чт, 13 юли 2006, 21:51

Без да звучи поучително - работя от 14 годишна, от 17 годишна не съм видяла 1 лв от родителите си, да не говорим, че и тях не видях, на 20 прекъснах висшето си образование, защото просто нямаше как...
На 22 си купих собствена кола и вече знаех, че няма невъзможни неща стига наистина да искаш нещо.
Сега съм на 29, продължавам да уча, краят не му се вижда, обаче въобще не ме е страх.
Никого не обвинявам за това, че прекъснах, ако исках, можех, просто не ми стигнаха сили и избрах по-лесното...
От сега знам - детето ми няма да види нищо на готово, ще се бори и ще си изработи всяко едно нещо.
В много грешна пътека си, въобще всеки, който си мисли, че някой му е длъжен, за мен лично, е обречен все да търси треската в окото на другите, а да види собствената си греда.

Все едно си писала за моя живот. Не искам да кажа , че съм постигнала много , но всичко което имам си е мое и никой нищо не ми е дал даром.
Успех в живота! Peace

# 24 14 юли 2006, 11:12 ч.

Мнения: 765

Има доста хора с такива родители , или по-тежки дори , които все пак успяват да изживеят живота си както искат , да го подредят както искат и да не се страхуват да бъдат решителни. Никога не съм чакала нещо от моите родители , нещо повече - не бях ги виждала години , но това е друга тема . Обичам ги такива каквито са и не смятам , че те са отговорни за решенията ми , след една определена възраст , нито за начина ми на живот. Помисли за себе си и ако нещо не ти харесва - промени го . Колко компромиси си готова да направиш за да си промениш живота? Всеки си плаща цената на избора , може би ти липства смелост да поемеш тази отговорност ?

# 25 14 юли 2006, 11:24 ч.

София
Мнения: 7 242

Бъдещето ни зависи наистина в голяма степен от мама и татко, но не точно така, както ти го мислиш. Понякога поднесеното на тепсия, може да е по-лошо от живот с известни лишения. Някои успяват да се възползват добре от материалните възможности, които им се предоставят от родителите, други - стават разглезени и неспособни сами да вървят по пътя си. Трудностите, понякога пречупват или смачкат, но друг път именно те създават силни и борбени личности. Така, че в крайна сметка ключът е в теб. Никой предварително не знае кое е за добро, кое - за лошо.

# 26 14 юли 2006, 11:31 ч.

Мнения: 5 647

Защо смяташ, че родителите ти са виновни за всичко? Бабите и дядовците ми не са имали почти нищо, но това не е попречило на моите родители да учат и да постигнат много. Е, времената тогава са били други, но това, че нямаш жилище и не можеш да учиш не зависи от тях, а от теб. И това как ще се развие живота ти от тук нататък, определяш само ти. Що се отнася до мен, моите родители са ми дали много и, да, поднесено на тепсия, но това не ми пречи да момента да се старая да постигна повече и да искам повече.

# 27 14 юли 2006, 11:46 ч.

Мнения: 4 473

Всеки си носи кръста и никой, абсолютно никой не е виновен на другия! След навършване на пълнолетие, човек трябва да се справя сам с живота. Дали ще учи, работи или лентяйства - негова си работа. Ако нечии родители са издържали финансово детето си - плащали са следването му и са покривали всички останали разходи - чудесно, благородно завиждам на такива! Но, всичко това е на добра воля и възможности, а не защото са длъжни!
Аз не съм получила нищо от моите родители като финансова подкрепа. Започнах работа на ненавършени 14 години и се издържах сама. Така беше до момента, в който се омъжих и забременях. Да са живи и здрави родителите ми - от тях не чакам нищо повече от весело прекарване когато се видим(а това е твърде рядко). Не им се сърдя, не виждам смисъл да го правя, въпреки че това се е отразило на целият ми живот - преглъщам и продължавам напред. Стига ми да знам, че живеят прилично и са здрави, за останалото се грижи съпругът ми (да е жив и здрав), надявам се в скоро време и аз да се върна на работа.

# 28 14 юли 2006, 14:10 ч.

Мнения: 819

Цитат на: nikitita в чт, 13 юли 2006, 20:32

Аз в момента работя и уча задочно и един лев не искам от тях/нито лев/.Много ги обичам,но се чудя защо навремето когато е можело не са направили това и това за мен/курсове, спорт/и сега нищо нямам за което да се хвана и да се развивам

За това наистина имат вина и родителите! Защото тия неща се мислят отрано.И въпросът е точно в това- да осигурим на децата си възможност за развитие и някакъв старт, някакъв минимум.И ако това се спазва поколения наред,то всяко следващо ще има повече от предишното.Например ако аз имам апартамент и мъжът ми също,то един ден детето/децата/ ни няма да започнат от нулата,да търсят квартири и т.н. и така , ще им осигурим поне покрив над главата и като прибавим "курсове,спорт" и т.н. /просто като пример/ им осигуряваме добра възможност да могат да продължат живота си самостоятелно и да бъдат независими!
/Май сложно се изразих,ама аз си се разбирам Mr. Green

# 29 14 юли 2006, 14:33 ч.

Мнения: 217

Дадоха ми всичко. Най-ценното - научиха ме да съм самостоятелна. Hug

Препоръчани теми

Бившата му!

Защо искате деца ?

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Причина:

Причина: