Кой е виновен?

  • 3 525
  • 45
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 217
Човек е господар на решенията си, никой освен теб не ти е виновен. Виж, ако ти е по-удобно да се самосъжаляваш и да чувстваш, че нещо ти е било отнето, моля, кажи, все ще се намери някой да те погали по косъма.
Животът, който живеем е животът, който заслужаваме, всеки, който си вярва, че заслужава повече, а не се е постарал, просто има още хляб да яде.

Анджък, де, точно си го казала! Ама то е въпрос на интелигиентност, светоусещане и манталитет е да ги осъзнаеш тия неща...

# 31
  • Мнения: 552
По повод курсовете и спорта... чудя се, защо всички обръщат темата все към парите? Според мен това не е основното в случая... макар че очевидно за тези неща са нужни пари - когато си неориентиран тийнейджър, понякога трябва някой просто да ти посочи, че съществуват такива възможности и те са достъпни за теб... и това е по-важната страна на нещата от материалната. В семейството на родителите ми не са липсвали чак толкова пари - просто по ред причини самите те не са спортували и не им е хрумнало да ме насърчат да се занимавам с това... разбира се, има деца, които сами се сещат и искат различни неща, които са от полза за развитието им, но далеч не всички са такива  Whistling

# 32
  • Мнения: 569

  Вие ме нападате, а изобщо в случая не търся това. Просто ви питам кой е виновен? Искам вашето мнение относно ролята на родителите в живота ни. Защо едни имат и дават,защо други нямат, но искат да дават и защо трети нямат и не искат да имат за да дават/любов,съвети,разбиране,подкрепа,пари/. А относно моето семейство аз много ги обичам, дали са ми много неща и са ме научили на много, но само ако бяха малко по настоятелни и непреклонни сега можеше и те и аз да живеем друг живот, по добър от този в момента. Това ми е мисълта. Интересно ми е да споделите при вас как е или как е било. Всички които в момента сте майки на малки деца не мислите ли за бъдещето им отсега. Къде ще учат, с какво ще се занимават извън училище, какви са им интересите и т.н. Не правите ли планове за тези неща???

# 33
  • София
  • Мнения: 35 965
Много е лесно да обвиняваш някой друг за това, което не си, за това, което не си постигнала... и аз го мога това, но действа за много кратко време. В крайна сметка ако човек е достатъчно мотивиран може да постигне всичко. Вашите нямат възможности да те издържат? Ам има стипендии, да не говорим че много голям процент от студентите работят докато учат - да не говорим пък за задочно обучаващите се... Малко са ти дали родителите? Те са длъжни да задоволят всеки твой каприз или желание? Не мисля, че е така.
Peace
Мен са ме подкрепяли и са ме  издържали /за всеки мой каприз/, но така се е случило.
Имах приятелка, която освен че не я издържаха нейните родители, но тя работеше /и учеше/ и всеки месец заделяше нещо за тях.Възхищавах се на смелостта и. За нея нямаше невъзможни неща.

# 34
  • Мнения: 481
Аз разбирам въпроса ти по-скоро, дали да имаме деца, ако не можем да им осигурим добър живот. Ако е това идеята ти, моят отговор е - да може да имаш дете и с ограничени възможности. Тук важи максимата дупе знае 2 и 200.
Вчера в предаването на Милен Цветков някаква майка се обади и каза, че било ужасно скъпо на морето. За нея и за 5год. й дъщеря й взели общо 14 лв. за квартира и тя купувала лютеничка и това яли. Накрая почивката й излязла 900 лв.  #Crazy Той я попита защо - отговорът й беше, че детето искало бънджи, патенца, сладоледи и т.н.... Е , след като имаш за бънджи, защо да нямаш и за супа за детето , а го храниш с лютеница за по-евтино? Всеки има различни приоритети. Значи едни родители могат да водят детето си на уроци, курсове, спорт, а други на бънджи, патенца и др.

# 35
  • Мнения: 569
Не става въпрос за това дали да имаме деца, а за това кой носи отговорност какви ще бъдем и как ще се развие животът ни? Не зависи ли от родителите в крайна сметка ???

# 36
  • Мнения: 7 391
Не зависи ли бъдещето ни точно от мама и татко, от това какви са те, на какво са ни научили и какво ни дават като материална помощ, защото без пари на никъде не можеш да тръгнеш.
          Много точно казано:от това какви са те,на какво са ни научили само за материалната помощ нещо не съм съгласна.Какво значи,не са ми платили да уча?Защо трябва да чакаш някой та било мама и татко да ти осигурят материалните ценности,образованието?След като навършиш 18 нямаш ли умението да се оправяш сам /да не говоря,че това трябва да стане още по-рано като изключим финансите за по-ранния период/ какво всъщност са ти дали?Ако си научен да мрънкаш и да чакаш  НИЩО не са ти дали.Мама и татко не са вечни и докога ще могат да угаждат на всички финансови прищевки,да не коментирам ,че и там трябва да са те научили да знаеш къде е границата."Готови пари бързо се харчат" май така беше поговорката дано са те научили и да можеш да ги изкарваш.Как смяташ да живееш ?Цял живот ще чакаш някой да ти осигурява всичко - мама,тате,мъжа и т.н.
                        Няма да коментирам,че в целия свят /с малки изключения/ младежите доста рано напускат бащиния дом и не им го осигуряват мама и тате,а сами учат и работят,дори на няколко места.Само тук чакаме някой да ни свърши работата,да ни сервира ,да ни осигури дом.Какво ще правиш ако твоите деца се обърнат към теб с подобни искания и упреци?Имам съседи втори брак,дъщеря красавица и пълен темерут ,ходи като черен облак, майка и се оплаква,че ги ругаела,че са бедни,нямат пари и не и осигуряват какво ли не.А родителите нямат други деца от първите си бракове.Цялата си обич и грижа ,финанси всичко е посветено на единствената.И какво са пропуснали?Двамата са научни работници говорещи по няколко езика,интилигентни и възпитани.С добри заплати,но не и за мерцедеси и задморски купони.А тя милата я мързи да гледа.Плащат се уроци по какво ли не вкл.рисуване,иконопис и т.н.Да не говоря,че майката е болна.Никаква жалост към собствената си майка.Какво всъщност са я научили когато са задоволявали капризите и?И какво са "отгледали" в къщи?Човек трябва да се замисли преди да обвинява.
                        Забравих и добавям:"Крушата не пада по-далеч от дървото".Това ,което липсва на родителите трудно се дава на децата и те няма как да ги надскочат.Не говоря за пари.Отговорност носят не само родителите.По принцип човек се формира в семейството,в обществото /на улицата / и от възпитанието.Така,че за своите успехи и неуспехи не бързайте да "обвинявате " родителите.

Последна редакция: пт, 14 юли 2006, 19:20 от Didia

# 37
  • Мнения: 569
 Аз не обвинявам ако намекваш за това!!!!!!!!! Laughing

# 38
  • Мнения: 569
И съм благодарна, че не са ме глезели извън рамките на нормалното, защото сега имам претенции че съм добре възпитана и интелигентна млада жена,  която просто се интересува от вашето мнение по темата.

# 39
  • Мнения: 3 715
Аз не търся виновни в случая. Приемам родителите си такива, каквито са. И аз не съм живяла чак в такова охолство, били са ми отказвани много неща, родителите ми не са нито напористи, нито особено предприемчиви, но аз ги приемам такива, каквито са и смятам, че ако човек обича родителите си, не би търксил вина. Аз приемам факта, че моите родители са направили точно такъв избор, решили са да живеят скромно и скромно да възпитат децата си. Въпрос на приоритети.

# 40
  • Мнения: 1 288
напълно разбирам какво има предвид никита. и наистина се учудвам защо я нападате. тя не обвинява никого, просто пита от кого зависи.
моят живот хич не е бил лек. работя от много малка. живяла съм само с майка ми. но пък тя ми е дала всичко каквото е могла. ходех на какви ли не курсове. спомням си, че чакаше всяка есен пред алианса от 5 часа сутринта, за да ме запише на английски. когато аз плачех и бягах от часовете там, чакаше отпред по време на уроците. записваше ме на танци, кънки, рисуване, спортна гимнастика. каквото се сетите. освен английския за нищо друго не ме е насилвала. сега съм й много благодарна, защото с този английски си изкарвам хляба цял живот досега.
материално започнах от нулата. всичко което имам- кола, къща и т.н. съм ги платила сама. но отново благодарение на това, че майка ми беше непреклонна за езика.
лично аз на моите деца смятам да осигуря възможност да получат най-доброто образование. смятам, че това е основното, за да се оправят сами по-нататък.
а до това какво от характерите на родителите се предава на децата, мисля, че там контрол нямаме. или поне е ограничен.

# 41
  • Мнения: 3 394
всеки си има цел и сам си намира начини за постигането й-това дали родителите помагат е въпрос на желание и средства!
лошото е,че все още не са развити т.нар. студенстски заеми в бг, с които всеки си учи каквото иска и ги връща на доста ниска лихва!
а въпросът за жилище-теглиш пак заем и си го изплащаш сам, не виждам защо мама и тате трябва да се бъхтат за теб и след пълнолетието.

# 42
  • Мнения: 4 629
Родителите ми са ми дали достатъчно. За мен са се грижили също и други членове от семейството. Надявам се да мога да отгледам сина си (и други деца, ако имаме в бъдеще), да мога да го изпратя в добри училища, да му осигуря приличен дом, вкусна храна..... Ще направя това, което е по силите ми. Животът ни зависи от родителите докато сме деца. После всеки поема пътя си  Peace

# 43
  • Мнения: 4 629
Забравих да кажа, че според мен виновни няма

# 44
  • Мнения: 2 085
Бъдещето , в моя случай не зависеше от мама и татко.Колкото можаха-помогнаха.От там нататък-сама.Затова не обинявам никой, ако има виновен, съм само аз.

Общи условия

Активация на акаунт