Преварих те 
вече му се поддадох на чара и го оставих да ме заведе на круиз 
вече му се поддадох на чара и го оставих да ме заведе на круиз - Публикувана: 16 юли 2006, 20:34 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2006, 12:12 ч.
Хавански клуб III
-Ей, кокони си бяха и кокони останаха! Мюриел зацъка при вида на пърхащите около странният капитан дони. -Хич не го и познаха, че е артист и само се прави на капитан, тц, тц..продължи да се тюхка тя. Отдавна се бе сдобила с навика да си говори сама, както и да си отговаря. Диалогът е важен, обичаше да казва тя, на себе си, най-вече. Хаванската жега бе залепила новите и червени кюлоти за задника и тя се бореше с неистовото желание да бръкне там и да понагласи нещата. Не вървеше да си запрята така полите пред разни господа, е, не и с тази цел, а не можеше да се прибере в къщата, щото хич не и се искаше да изпуска сценката с мнимият капитан. Тъй раздвоена във вниманието си към сценичният и задниковият детайл, тя се ядоса. А като видя, че и цигари няма, вече пуфтяща и лепнеща тръгна към морето с намерение за разхлада.
Другите като видяха Мюр да нагазва с дрехите и решиха, че е тръгнала да се дави, предвид лирическите и отклонения от последните дни. Вкупом тръгнаха да я спасяват, само капитанът остана на брега. Призна си, че не можел да плува, след щателният разпит на синьората Хапка. -Как не плуваш, бе, нъл си капитан??? И бе готова да му помогне да си спомни как става то, плуването, но след признанието му, че е само един беден актьор от далечното минало, омекна. Меценатска душа носеше Хапката.
Другите като видяха Мюр да нагазва с дрехите и решиха, че е тръгнала да се дави, предвид лирическите и отклонения от последните дни. Вкупом тръгнаха да я спасяват, само капитанът остана на брега. Призна си, че не можел да плува, след щателният разпит на синьората Хапка. -Как не плуваш, бе, нъл си капитан??? И бе готова да му помогне да си спомни как става то, плуването, но след признанието му, че е само един беден актьор от далечното минало, омекна. Меценатска душа носеше Хапката.
Назряваше война... За щастие дон Джонидепио не бе сам на Острова. С него бе и пламенният дон Игнасио де Кукон, който доня Дона щедро си подели с Есперанца, предотвратявайки по този начин бягството й в Доминикана.
...а понеже знаеше какви хормони бушуват в останалите, макар на преклонна възраст, беше заключила плажната си находка под 3 катинара с шифър (на Леонардо) на тайно място - прецени, че спалнята й не е достатъчно сигурна, всички бабки се бутаха да стигнат до удобното й легло, чак вече се чудеше дали да не им иска такса за ползване.
Да, ама не - тъй като първа бе забелязала голата плажна находка, доня Дона с основание смяташе, че тя й принадлежи по право. Знаеше, че Рижата е костелив орех и няма да даде ключа току-тъй, затуй прибягна до хитрост. Свари здравословна чорбица от лобода и папая, ала вместо лобода сложи от онуй зеленото, що растеше зад къщата. Изморена от палуването с дон Джонидепио, Рижата я изсърба с наслада. След малко вече се кикотеше неудържимо, размахваше връзката ключове и изобщо, бе придобила ето такъв вид:
Доня Фуклинда се върна от пощата, където беше ходила, за да пусне телеграма до благоверния си, дон Фелипе. Предишния ден беше получила телеграма от него,която гласеше: Свършихме чувалите за смет точка къде държим аспирина точка. За последните 17 години, откакто се беше заселила на острова, периодично получаваше подобни телеграми.
Опита се да се ориентира в новосъздадената обстановка, но не успя.
Опита се да се ориентира в новосъздадената обстановка, но не успя.
Доня Дона доволно подрънкваше с ключовете и се промъкваше към килера, където бе залостена голата находка. Тя застана пред вратата, поразроши сластно коси, премрежи поглед и с боен вик "Хей, чикито, хайде да се потъркаляме" нахлу в килера. Горкичкият чикито скочи като ужилен, блъсна я и търти да бяга към морето, където налетя на давещата се Мю.