абе мимозо, я ми кажи като по-веща в занаята
мартин за колко време свикна като ходеше на ясли? а гошко?
разбирам защо сутрин плачат, стрес им е, това ясно
големите хора пушат цигари, пият, вземат си душ, четат книга, въобще успокояват се по-разлчни начини, те могат само да реват - ок, до тук добре
не ме притеснява особено
не мога обаче да разбера защо като ида да я взема и като ме види и започва да плаче спира за секунди де, но първата реакция е рев
и се чудя от облекчение ли е какво ли
вчера за малко да гушне един друг татко, защото го помисли за цецо, но навреме се усети
тя напоследък много фаворизира баща си и как няма като само аз я водя на ясли
та такива чуденки ме занимават в момента
вили - я се включи и ти душко в моя размисъл
Според мен като те види и се сеща че си я "изоставила" сутринта.
Мартин ревеше по същия начин.
А в нашата ясла децата явно познават звънеца и се сещат за майките си като звънне защото като ми водят Мартин реве половината група. Лелите затова поглеждат по обяд през прозореца и като ни видят отварят вратата да не звъним.
За "фаворитизирането" на татковците какво да ти кажа. В къщи е така от край време и нищо не мога да направя. Илия сутрин става и излиза понякога преди да станем ние. Вечер като се прибира децата или са си легнали или ако не са има време само да им се порадва. Така че за всичко съм аз. Е как тогава да не съм аз лошата като тате нито се кара нито бие. Аз не мога да чакам да дойде събота за да се скара на Мартин че е направил беля в понеделник или на Гошко че не е свършил нещо във вторник примерно. Мартин оня ден като видя баща си тича при него и вика "мама бие" и не ще да ме види. По едно време започнах да плаша Гошко с баща му обаче той много бързо се осъзна че баща му няма време да се разправя с него освен ако не е нещо много сериозно. И с яслата сутрин като тръгвахме с Мартин той тича, крие се от мен в баща си и реве, не иска да ме види. Ядосвах се, заканвах се на Илия че ще го води той обаче няма да стане така и се примирих, какво да направя.