За какво мислехте в момента на раждането?

  • 3 753
  • 103
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 3 423
1. Ай, ай, ай, как да дишам, като ме напъва отзад.

2. Добре, искате да вземете кръв от главичката на бебето още докато
е в мен, ама нали няма да му направите нищо. Ще ви откъсна главите.

3. Да бях закусвала поне...

4. Ами сега, като съм без червило, дали няма да уплаша новия човек
с бозавия си вид. (добре, че мъжът ми беше с мен, та ми даде
червило, като усетих, че бебо излиза и се начервих)

5. Хайде, нямам търпение да го гушна човечето.


# 61
  • Ланкър, планините Овнерог
  • Мнения: 10 356
Мислех си за мъжа ми......"Ако иска второ, да си го ражда сам...." все неща от тоя сорт.

# 62
  • Мнения: 3 334
мислех си,че умирам и най-вече,че това раждане край няма Wink

# 63
  • София
  • Мнения: 4 966
Нямах сили да мисля.Раждах секцио след 14 часа мъки.Даже ме подбутнаха да ме питат"чуваш ли бебето -плачка"

# 64
  • София
  • Мнения: 6 808
Нищо съществено. Говорихме си глупост с анестезиолога, смях се като провалена, даже питах не преча ли на хирурга така, като се треса от смях.  Crazy /секзо със спинална/ Сещам се анестезиолга как ми обясняваше, че ще ми стане лошо и като започне да ми става да му кажа , а аз му обяснявах как се чувствам прекрасно и на мене няма да ми стане лошо, а на него му беше смешно. После ми обясняваше, как има вероятност да ме боли галвата, аз пак му казах, че няма. най-накрая каза, че ще започне да ме тресе от студ и аз пак обяснявах как няма. Е, за двете познах - нито ме тресе, нито ме боля глава, но акто започна да  ми става лошо ми сложиха нещо в системата  веднага се оправих. Ама много беше забавно, дано и второто секцио е толкова забавно! Laughing

# 65
  • София
  • Мнения: 7 242
Ами мога да кажа само какво беше първото което си помислих след излизане от упойката: "Защо е толкова малко #Shocked"

# 66
  • Мнения: 1 364
Кога ще свърши целият кошмар и ще чуя детски плач.

# 67
  • Мнения: 1 937
Мислех си, че това е един от миговете, в които си абсолютно сам!

Без значение дали мъжът ти диша в ухото ти или не...

С всичките страхове, с всичките радости...

Мислех си, че болките и човечето, което вече реве на кантара, не те правят майка...

Ама изобщо...

# 68
  • София
  • Мнения: 223
Аз  имах леко раждане,бях с епидурална упойка!Помня единствено чувството,това несравнимо усещане за обич,радост и удовлетворение!Бях наистина щастлива,няма какво да се сравни с това да гушнеш малкото човече,няма нищо толкова истинско колкото резултата от любовта на двама души!

# 69
  • Мнения: 116
Аз си мислех,че ако още някой вземе да ми развива теории ,че бременността и раждането са нормални физиологични процеси ще му спукам канчето, а после да си кърви физиологично...а после като спряха тоновете на бебето само напъвах без да мисля, за да го спася детето.

# 70
  • мъничко градче
  • Мнения: 213
Не мислех за нищо бях заета с доста силна болка и тя отклоняваше вниманието ми изцяло, нито ми се говореше нито нищо друго, само исках да свърши

# 71
  • Мнения: 812
мислех си ,че това не се случва  с мен!

# 72
  • Мнения: 779
С Димана беше много смешно, цял ден имах контракции (леки разбира се) и аз философствах "Това ли били контракциите, че то хич не болят" и други такива плиткоумности. В процеса на крайните контракции си мислех "Къде ми беше главата преди 9 месеца, как мога да се забъркам в такива глупост, може ли да съм толкова тъпа, баси няма да го допусна отново.", след около 15 минути, когато полуседнала буквално видях, как Димана излиза от мене "Искам  още едно дете".


Ето точно това, ама съвсем същите  неща , си мислех и аз. Честно  Peace. С тази разлика, че когато видях Адриан си помислих, че да си майка е най- невероятното, неописуемо вълшебство на света. И ако допреди няколко секунди ( а  и през цялото раждане ) отчаяно исках да съм мъж, след това си казах, че нито един мъж не може да изпита това чувство, а заради него си струва да живееш  Heart Eyes .

# 73
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Имам си едно стихче, което повтарям в напрегнати моменти и тогава така. Странното беше, че в този момент, това стихче, което иначе знам като името си, не можах да си го кажа напълно! После си помислих, че ако стана от магарето и си тръгна, болката ще спре - шантава работа! За това мислех.
После гледах предаване за мозъка в което учени се обясняваха, че в моменти на силна болка, мозъка на човека произвежда опиат /разбира се не в промишлени количества/ с които предпазва самия мозък.

# 74
  • Мнения: 8 505
Много мисли ми минаха през главата-бях с епидурална упойка и не усещах никаква болка.Нещата,за които си спомням:
-Дано свършва по-скоро,че ми се пие кафе
-защо някои жени,също с епидурална,викат
-дано да е момче,дано,дано,дано...е да,ама не
-я,то не боляло изобщо,може вече да правим второто

Общи условия

Активация на акаунт